Пол Ливайн
Дълга целувка за сбогом (27)

26
Изследването

Прокуратурата призова първия си свидетел, но Ейб Соколов остана на стола. Бледа и крехка, Дженифър Логан се изправи да разпита помощник-шерифа Джейк Раундтри какво е открил в дома на Роджър Солсбъри. Хитра стратегия. С по-незначителните свидетели щеше да се заеме младата асистентка. За да не стряскат излишно съдебните заседатели с гръмовержеца Соколов.

Залата беше претъпкана. Когато излязохме от кабинета на съдията, баба Ласитър седеше на първия ред и полагаше неимоверни усилия да не заплюе Соколов. В момента отчаяно се нуждаех от морална подкрепа. Крейн току-що бе подкрепил молбата на Соколов касетата да не се признава за доказателство. Заяви в обичайния си лаконичен стил:

— Не сме се събрали да съдим мисис Кориган. Нейните забежки нямат нищо общо с въпроса за вината на подсъдимия.

Напразно крачих напред-назад из тесния кабинет, вмирисан на прашни папки. Напразно размахвах ръце и настоявах протестите ми да се впишат в протокола. Съдията остана непоклатим. По лицето на Соколов играеше хищна усмивка.

Сега Дженифър Логан се взря иззад очилата в помощник-шериф Раундтри и попита за черното куфарче, двете спринцовки и шишенцето с прозрачна течност. Оказа се, че всичко това е било намерено в кабинета на Роджър Пол Ливайн Солсбъри. По-точно — в чекмеджето на бюрото, както сочели показанията на Мелани Кориган.

Когато дойде моят ред, постарах се да бъда кратък.

— Мистър Раундтри, оказа ли доктор Солсбъри някаква съпротива, когато представихте заповедта за обиск?

— Не.

— Любезно ли се държа?

— Да — Какво каза, когато извадихте куфарчето от чекмеджето?

— Мисля, че каза: „Какво е това, по дяволите?“

— Нещо друго?

— Доколкото помня, каза още: „Не мога да повярвам, че тя го е направила“. Нещо от този сорт.

— А каза ли коя е тя?

— Не помня такова нещо.

 

 

Дженифър Логан призова лаборанта, който беше изследвал течността в шишенцето. Попита го какво е открил.

— Сукцинилхолин. Използва се в хирургията за отпускане на мускулите. Натриевият пентотал приспива пациента, сукцинилхолинът отпуска мускулите и при интубация помага на анестезиолога да стигне до трахеята. Дробовете спират да работят и дишането на пациента се поддържа чрез респиратор.

— А ако няма респиратор?

— Пациентът умира.

— Силно ли е това лекарство?

— Много силно. Нещо като синтетично кураре. Нали знаете, кураре е растителната отрова, която правят южноамериканските индианци. Мажат стрелите си с нея. Ужасна смърт.

— Свидетелят е на ваше разположение — каза Дженифър Логан.

— Нямам въпроси — заявих аз.

Из въображението ми прелитаха облаци отровни стрели.

 

 

— Обвинението призовава доктор Хилтън Маккензи — обяви Ейб Соколов.

Заседателите наостриха уши. Появата на Ейб предвещаваше важен свидетел.

Доктор Маккензи беше висок и прав като върлина, с изящни черти и черен перчем, провиснал пред очите му. Още нямаше четиридесет години и личеше, че е израснал с всички предимства, които дават парите, добрият произход и елитното образование. Имаше навика да вири към небесата патрицианската си брадичка, да гледа отгоре надолу през очилата и да говори с тон, предназначен обикновено за невъзпитани домашни животни. Не му липсваше нищо, освен мъничко скромност.

Соколов се зае да обяснява колко е квалифициран. Завършил колеж в Пенсилвания, медицинско образование в Харвард, стаж в Ню Йорк, специализация по патология и тъй нататък. Постъпил на държавна служба като съдебен лекар в Маями, после станал главен съдебен лекар. Когато ми дойдеше редът, щях да го питам от кого се е учил. От Чарлс У. Ригс, разбира се. Да се знае кога техният свидетел е лъскал обувките на моя.

— Доктор Маккензи — изрече Соколов с натежал от почтителност глас, — позволете да предявя веществено доказателство номер три на обвинението и да ви помоля за разяснение.

Маккензи измъкна очилата от нагръдния джоб на сакото си, тържествено ги надяна и огледа документа.

— Това е нашият токсикологичен доклад за изследването на мозъчна и чернодробна тъкан от трупа на Филип Кориган…

— Възразявам — подскочих аз, за да напомня на заседателите, че съществувам. — Неточно твърдение. Липсват доказателства за начина, по който са взети въпросните образци от тъкани.

Соколов се стъписа. После помоли съдията за уточнение. Крейн загърби заседателите, приведе се над масата и тримата заговорихме шепнешком.

— Ваша светлост — каза Соколов, — предположих, че Джейк няма да оспорва произхода на образците, за да спестим на свидетеля известно смущение. Образците са били притежание на доктор Чарлс Ригс и моето чувство за почтеност не ми позволява да заявя официално откъде ги е взел.

Съдията ме погледна. И аз го погледнах.

— Става дума за обвинение в предумишлено убийство, Ваша светлост. Единственото, което не бих оспорвал, е решението какви сандвичи да поднесете на заседателите. Доктор Ригс ще ме разбере. Съдията сви рамене.

— Ейб, трябва да призовеш Ригс. Засега те оставям да продължиш, но всичко това ще е обвързано с показанията на Ригс.

Нямах нищо против. Колкото повече разпитват Чарли, толкова по-добре. Нека го призоват за свидетел на обвинението. Тъкмо прокуратурата ще потвърди неговата благонадеждност, преди да го потърся и аз.

Соколов продължи с Маккензи по всички точки. Откриването на сукцинилова киселина и холин — двете съставки на сукцинилхолина — в мозъка и черния дроб на Филип Кориган. Мускулният разрез със следи от инжекция. Експертното му мнение относно причината за смъртта — спиране на сърдечната дейност поради инжектиране на сукцинилхолин. Ами аневризмът? Нищо чудно предсмъртните гърчове да са предизвикали разкъсване на аортата. Но сукцинилхолинът несъмнено е главна причина за смъртта.

Цялата история продължи около десет минути. Соколов предложи токсикологичният доклад да бъде приет за доказателство и съдията прие при условие, че Чарли Ригс докаже произхода на образците. След това дойде моят ред.

Грабнах доклада, сбръчках чело и се престорих, че чета.

— И тъй, доктор Блумбърг…

— Доктор Маккензи — поправи ме свидетелят.

— О — изненадах се аз. — Сигурно има някаква грешка.

Този доклад е подписан от доктор Блумбърг.

— Блумбърг работи под мой надзор и аз отговарям за дейността му — заяви Маккензи с изтънял глас. Усещаше, че работата става дебела.

Завъртях се към съдията.

— Ваша светлост, предлагам да се отхвърлят всички показания на доктор Маккензи като сведения от втора ръка. Освен това той не е способен да отговаря на въпросите ми по доклада, тъй че и самото доказателство трябва да отпадне.

Преди Соколов да ми предложи Блумбърг, когото изобщо не желаех да виждам, Маккензи побърза да се намеси.

— Ваша светлост, аз съм отлично запознат с токсикологичните методи, както и с изработването на този доклад въз основа на хроматографски изследвания.

Ах, суета човешка.

— Много добре — казах аз. — След като имаме работа с експерт, оттеглям възражението.

Маккензи отново седна. Но преди да се настани удобно, аз попитах:

— Колко сукцинилова киселина бе открита в мозъка?

— Колко? — повтори той.

— Да, според вашия доклад — или според доклада на Милтън Блумбърг — в мозъка е открита сукцинилова киселина. Колко?

Той се стресна.

— Не знам.

— А в черния дроб?

— Не знам. Това няма значение…

— Колко холин?

— Възразявам! — Соколов се втурна към подиума. — Ваша светлост, той не оставя свидетеля да довърши.

Съдията погледна към журналистите. Хелън Бюкман от „Хералд“ кимаше. Или просто дъвчеше дъвка. Все едно.

— Приема се. Продължавайте, докторе.

Маккензи мълчеше. Помъчи се да съобрази. После объркано тръсна глава.

— Не сме измервали количеството.

Аз бях потресен. Рязко се завъртях пред заседателската ложа и разтръсках доклада срещу свидетеля като тореадор.

— Значи може да са били и десет милиграма, и двайсет, и литър, и пет литра?

— Вие не разбирате — навъси се презрително Маккензи.

— Не разбирам, естествено. Затова питам. Е, колко холин бе открит в мозъчните тъкани?

— Не знам. Повтарям, не сме проверявали за количество, а за присъствие. Изследването е качествено, а не количествено.

Докторски измишльотини.

— Тогава как различихте веществата, които уж сте намерили, от нормално присъстващите в организма холин и сукцинилова киселина?

Докторът се изблещи насреща ми. Аз пристъпих към него.

— Тези две вещества присъстват в нормалния човешки организъм, прав ли съм?

— Да, така е.

— Значи вашето изследване може да е засякло сукциниловата киселина и холинът, които се срещат във всяко тяло?

Той помълча. Озърна се умолително към Соколов. Това не му помогна. Стрелна очи към заседателите, отметна перчема и упорито заяви:

— Холинът и сукциниловата киселина в нормалното тяло са толкова малко, че тестовете не ги засичат.

— А какво е нормалното количество?

— Само следи. Нищо повече.

— И тези следи не се засичат с вашите тестове?

— Да, сър.

— Тогава откъде знаете, че ги има?

— Знам и толкоз!

— Добре. По време на вашето обучение като химик…

— Не казвам, че съм химик — изхленчи той. Вече беше преминал изцяло в отбрана и се свиваше на стола.

— Но сигурно знаете как се правят тестове с газов хроматограф?

— Не — каза той и бързо добави: — Аз надзиравам.

— А — казах аз.

Това ми хареса. Заседателите много добре знаят как се надзирава — подпираш се на камиона и пиеш кафе, а баламите копаят канавки.

— Без съмнение, вие сте открили сукцинилова киселина и холин около мястото на инжекцията, нали?

— Не, не съм казал такова нещо. Знаете, че не открихме следи.

— Как си го обяснявате?

— Очаквах да ги открием, ако това питате.

Кимнах одобрително и помълчах, за да подсиля ефекта.

— Очаквали сте да откриете около убождането сукцинилова киселина и холин, защото концентрацията трябва да е най-голяма около мястото на инжекцията, прав ли съм?

Той пак се озърна към Соколов.

— Обикновено е така.

— Тогава как ще обясните липсата на тези две вещества около мястото, където уж била инжектирана отровата?

Той мълчеше. Секунда, две. После промърмори едва чуто:

— Понякога науката не може да обясни всичко.

— Съвършено вярно — казах аз и си седнах.

Ейб Соколов беше старо куче и знаеше как се съживява смачкан свидетел.

— Само няколко кратки въпроса — каза той съвършено спокойно. Никога не бива да показваш на заседателите, че те е страх. — И тъй, доктор Маккензи, какво друго издирваха вашите тестове, освен наличието на сукцини лова киселина и холин? Обърнете внимание на страница седем.

Маккензи се окопити и изпълни съвета. Прелисти доклада на Блумбърг, откри страница седем и се усмихна.

— Проверихме за други токсини. Тези тестове се оказаха отрицателни. Положителни резултати имаше само за съставките на сукцинилхолина.

Соколов кимна.

— По какъв начин изключихте и най-малката възможност да бъдат отчетени следи от естествено присъстващи в тялото количества сукцинилова киселина и холин?

Доктор Маккензи пак наведе глава над протокола и очите му се проясниха.

— Изследвахме още три тела, наскоро пристигнали в моргата. Направихме хроматографски тестове на мозъчна и чернодробна тъкан. В нито един от случаите не открихме сукцинилова киселина и холин.

Ейб Соколов се усмихна. На заседателите. Ето, вижте, нищо лошо не правим, само изясняваме бъркотията, която предизвика онзи лош адвокат.

— Нямам повече въпроси — каза Соколов и се отправи към своя стол.

Съдията беше готов да удари с чукчето и да обяви деня за приключен. Но аз имах още един-два въпроса.

— Доктор Маккензи, интересуват ме другите три тела, които сте изследвали. Колко от тези хора са починали след операция.

Той не усещаше накъде бия. Но Ейб Соколов усети. Скочи на крака. Помъчи се да измисли възражение, но не успя. Въпросът беше съществен, а и самият той бе отклонил разпита в тази насока.

— Нито един — отговори докторът, след като се консултира с доклада. — Двама починали от огнестрелни рани, един от автомобилна злополука. И тримата са загинали намясто.

— Значи на нито един от тях не е инжектиран сукцинилхолин през последните дванайсет часа преди смъртта?

От свидетелското място долетя нечленоразделно мънкане. Маккензи поклати глава. Сега вече разбираше.

— Отговорете високо, за да бъде записано в протокола — посъветвах го аз.

— Да, на нито един от тях не е инжектиран сукцинилхолин.

— Запознат ли сте с документите за гръбначната операция на Филип Кориган в деня преди смъртта му?

— Да — отговори той съвсем тихичко.

— Прилаган ли е сукцинилхолин при анестезията?

— Петдесет милиграма венозно — изрече Маккензи толкова тихо, че гласът му заглъхна в шума откъм залата.