Питър Строб
Джулия (3)

3

Дълго време след това Джулия си спомняше за този, прекаран в пазаруване следобед, с носталгично удоволствие, примесено със съжаление. Сякаш беше напълно необвързана, весела, безгрижна, независима — момичето, което би могла да стане преди десет години, ако не беше хипнотизирана от Магнус Лофтинг. С Марк взеха Роувъра и спряха първо на Оксфорд Стрийт, където тя купи кърпи, чаршафи и различни прибори, от които имаше нужда в кухнята. После отидоха в Харод’с. Марк настоя, за да й подари една интересна малка зелена гривна, не много скъпа за Харод’с. Накрая стигнаха до Фортнъм и Мезън’с, където Джулия прекара един час, толкова весел, колкото и скъп, в покупка на екзотични продукти. Няколко пъти видя как други клиенти я гледат накриво и разбра, че вдига много шум, но нито веднъж не се почувства притеснена, нито отблъсната. Колкото до Марк, той изглеждаше очарован от нейната невъздържаност. Видимото му удоволствие от нейния ентусиазъм допълнително го подхранваше: Джулия се чувстваше опиянена от радост, щастлива и без проблеми. Пиха чай, после оставиха Роувъра с целия багаж на паркинг и отидоха в един пъб. Вечерта Марк я заведе в малък ресторант в Нотинг Хил. През целия си пълнолетен живот, Магнус не беше стъпвал в пъб. Магнус щеше да избяга от „Арката“ само при вида на менюто, написано с тебешир на плочи, прикрепени към стените. След вечеря отидоха в друг пъб, където Марк, по-скоро стеснително, покани Джулия в апартамента си: „Всъщност в стаята ми. Вие не сте идвали никога“.

— Някой друг път, скъпи Марк. Трябва да подредя покупките си. Освен това пих много, за да рискувам да дойда у вас.

Тази нощ тя сънува зловещи неща. Пресичаше Холанд Парк с тежки и бавни крачки — Холанд Парк беше пълен с бронзови статуи и паметници. Беше сама. Магнус беше изчезнал някъде и Джулия знаеше, че е с друга жена. Кейт подскачаше пред нея, клатейки глава, бялата й рокля се развяваше на сивозелената светлина. Джулия се опитваше да върви по-бързо, за да защити Кейт, но всяка крачка й струваше огромно усилие, сякаш вървеше през блато. После видя, че Кейт си има компания — малкото русо момиченце, което беше видяла първия път, когато бе отишла в парка. Двете момичета танцуваха отпред, без да й обръщат внимание. Главите им с еднакви златистобели коси пореха плътния въздух. Джулия искаше да затича, но краката й бяха като парализирани. Другото момиченце говореше бързо на Кейт, казвайки й отвратителни и неверни неща, но Кейт беше пленена. Когато Джулия се приближи до тях, двете момичета обърнаха глави към нея; очите им блестяха по един и същи начин и Кейт каза: „Върви си, мамо.“

После носеше трупа на Кейт през един град. Както преди русото момиченце танцуваше пред нея, показвайки пътя. Джулия я следваше по оживените и залети от слънце улици, докато стигнаха до един ужасен и порутен квартал: мръсни, черни улички, тухлени къщи без покриви, с прозорци, заковани с дъски. Един гърбушко, който накуцваше, й се усмихна, когато мина край нея. Момиченцето влезе в една от къщите през сводест вход без врата. Джулия се боеше, но се застави да я последва. Без да разбере как, се намери на един покрив, където мизерно облечени мъже, очевидно безработни, я гледаха втренчено. Ръцете ужасно я боляха и Кейт й беше натежала. Момиченцето беше изчезнало през друга арка. Джулия знаеше, че трябва да стои на покрива, с трупа на дъщеря си на ръце — права, с часове, докато тези бедняци я разглеждаха. Сцената беше потопена в атмосфера на отчаяние, престъпност, аморалност. Джулия искаше да си отиде, но не можеше.

Събуди се в нагрятата стая, все още в плен на съня, който лепнеше по нея с аромата на отчаяние. Кейт й липсваше ужасно. С широко отворени в тъмното очи, животът й се стори изтъкан само от траур и несигурност. С нотка на неодобрение, установи, че желае компанията на Марк, не сексуално, а за да бъде до нея, заспал равномерно, с повдигащи се гърди. Обърна се на другата страна и зарови глава във възглавницата, която още носеше миризмата на магазина. В съня си беше отметнала единственото одеяло, което беше сложила на леглото. Затвори очи и се опита да се отърси от атмосферата на съня. Тогава именно чу шум — същия, който я беше събудил предишната нощ. Това беше леко и тихо шумолене, идващо от коридора или от стълбите. Джулия се сгърчи, после се отпусна. Би трябвало да е от полъха на вятъра, който раздвижва двойните завеси в антрето.

Чу ясно как нещо падна в приземния етаж и се изправи като наелектризирана — първата й мисъл беше, че Магнус се е промъкнал в къщата и беснее. Усети най-напред познатия страх, после, докато напрягаше слух, той премина постепенно в яд: нямаше да търпи мисълта, че Магнус е в къщата. Доближи китката си съвсем близо до лицето си и погледна часовника. Минаваше два часа. Ако Магнус беше навън в този час, сигурно беше пиян. През последните две години беше започнал да пие повече от обичайното и често се връщаше в къщата на Гайтън Роуд пиян и разярено предъвкваше някакво събитие от вечерта. Джулия се измъкна от леглото, навлече една нощница и се намъкна в халата за баня. Отвори вратата като задържа дъха си и се ослуша внимателно, но не чу нищо.

Джулия излезе от стаята и тръгна по коридора, като внимаваше да не вдига шум. Стигна до стълбите и чу отново шумолене от плат: сърцето й щеше да спре. Протегна ръка и запали внезапно лампата на стълбите. Нямаше никой. Можеше да види тежките завеси, които покриваха прозореца на антрето — бяха напълно неподвижни. Шумоленето, което бе чула, подсказваше човешко присъствие, но това беше шум предизвикан от жена: невъзможно бе да се дължи на Магнус. Джулия бавно слезе по стълбите и спря в антрето. Всичко беше тихо. Ориентира се по стълбищното осветление и бутна вратата на дневната. Луната посребряваше дивана и килима с нематериална светлина. На пода светлееше книгата на Лили.

— Магнус? — каза тя сериозно, след като влезе в стаята. — Магнус. — Никакъв отговор. Джулия усети, че очите я боляха; драскотините по ханша и също пулсираха болезнено. — Кажи нещо, Магнус! — Никак не беше в стила на Магнус да се крие зад някой фотьойл в тъмна стая. Много по-характерно за него би било да се нахвърли с крясъци върху нея.

Джулия бързо обходи с поглед стаята, но не забеляза нищо нередно. Дневната изглеждаше заспала, безлична, чужда: мебелите на МакКлинтъкови приличаха на тежки животни, приклекнали около локва с вода. Двойните пердета бяха дръпнати и тя можеше да види градината, малко обезпокояваща на вид под сребърната светлина. Там също не помръдваше нищо. Джулия се обърна, за да огледа внимателно стаята.

Тогава видя каква беше причината за шума. Цветята на Лили лежаха на килима в локва вода, а вазата, в която ги бе сложила Джулия, беше строшена на четири или пет неравни парчета. Джулия сподави вика, който напираше в нея, и поднесе ръка към устата си. Някой беше ударил вазата в масата от акажу, после беше хвърлил цветята на земята. Тя изтича до прозореца и дръпна дръжката, която поддаде лесно. Прозорецът се отвори навън, пропускайки щедри вълни от свеж и влажен въздух. Не беше заключен. Предишната нощ обаче тя напразно се беше опитвала да го отвори. Затвори прозореца и завъртя ключа. Магнус сигурно е намерил начин да влезне и след като беше счупил вазата се е измъкнал през градината. Във въображението й тази сцена придоби същата атмосфера на непоправимо бедствие, на отблъскваща аморалност, както онази част от съня й на покрива — едно всепоглъщащо отчаяние.

Джулия се наведе и събра парчетата от вазата, разпръснати по мокрия килим. Занесе ги в кухнята и ги остави на масата — по-късно щеше да се опита да ги залепи. На връщане в трапезарията събра и глупавите цветя със счупени дръжки и отиде да ги изхвърли в малкото кошче за боклук, под мивката в кухнята. Представи си Магнус, който се прибира вкъщи, пиян, бесен, като си говори сам и се клатушка като мечка по Кенсингтън Хай Стрийт. Без съмнение — каза си тя — ще отиде да види някоя от своите приятелки.

След като попи част от водата с един парцал взет от кухнята, Джулия се качи в стаята си. Беше неспокойна и разгорещена и легна, за да дочака утрото. Смяташе, че ще бъде невъзможно да заспи, но очите и се затвориха от само себе си. Точно преди да се унесе й се стори, че чува далечен смях — подигравателен и пълен с омраза. Пластове от топъл въздух тежаха върху нея; в един от сънищата й, между честите събуждания, Кейт и тя бяха птици и се носеха върху топли въздушни течения. В небето те бяха свободни, никой не можеше да ги види. Жадуваше за анонимност, за раздяла, за самота. Може би — си каза — наистина искаше да полудее.

— Във всеки случай, това ще ми даде възможност да видя къщата — говореше Лили по телефона, малко преди обяд. — И ще бъде чудодейно разрешение на нашия проблем. Обикновено се събираме при мистър Пиго, в Шефърд, с Бъш, но той трябваше да боядисва в къщи и боята мирише из целия апартамент — крайно неприятно, както можете да си представите. Мисис Флъд не иска да дойде в Плейн Три Хаус, защото държи да работи само в приземен етаж, а не можем все пак да се разположим във входа на сградата, нали? Мис Пинър и мис Тут живеят заедно в едно студио в Уест Хемпстед, но и те не са на приземен етаж. А мистър Аркрайт казва, че жена му не иска и да чуе да бъде проведен сеанс у тях. Виждате в какво положение сме, скъпа. Бихме ли могли да се съберем в новата къща? Знам, че се натрапваме, още повече това е първият ви опит в подобен род неща, но вече не знам какво да правя, за да намеря някоя стая на приземен етаж; изглежда те просто не съществуват никъде.

— Какво говорите, уверявам ви, че ще ми достави удоволствие — каза Джулия, която всъщност си мислеше със смесени чувства за пристигането на мисис Флъд и цялото обкръжение на Лили. От друга страна, ако Магнус обикаляше наоколо и следеше къщата, щеше да му бъде за урок да види цялата тази тълпа от хора. Тя си го представи пред къщата, цялата осветена, колите — паркирани от двете страни на улицата: това ще бъде символът на нейната независимост. — Ще се радвам, ако мога да ви помогна — каза тя. — В колко часа се събирате обикновено?

— Вие сте ангел — каза Лили, развълнувано. — В девет часа. Другите ще бъдат толкова доволни…

— Трябва ли да предвидя разхладителни напитки? Или нещо за ядене?

— Кафе или чай. Някакви бисквити. Ние не сме претенциозни в това отношение.

Джулия прекара останалата част от сутринта на слънце в градината, като полудремеше, получетеше „Херцог“. След като обядва, тя се върна в градината с чаша джин-фис. Напитката и топлината на слънцето й припомниха летните следобеди в Америка — в къщи или в колежа, следобедите с песни на Нат Кинг Кол по радиото, с момчета, които идваха, за да се разположат удобно на тревата. Джулия остана с часове в това носталгично настроение и, заслепена от слънцето, дочете „Херцог“.

В четири часа внезапно й хрумна нещо и тя влезе в къщата, за да се обади на Марк.

— Сигурна съм, че е абсолютна глупост — каза тя, изпитвайки известна неловкост, — но Лили настоя да се включа в групата й от обожатели на демони или не знам на какво и сега, когато те наистина ще се съберат, се чувствам малко особено. Не бихте ли могли да дойдете, за да ми държите ръката?

— Това няма да се хареса на Лили — каза Марк.

— По дяволите Лили! Дори не съм и казала още, че не удържа на обещанието си, след като се е обадила на Магнус. Знаех си, че няма да може да се сдържи. От друга страна, изобщо не съм сигурна, че вашето присъствие ще й бъде неприятно. Нали сте си приятели сега? Мислех, че се разбирате добре.

— Лили си е втълпила разни неща по отношение на мен — каза Марк, смеейки се. — Мисля, че се чувства отговорна за мен.

— И за мен също — каза Джулия. — Моля ви, елате. Те ще дойдат в девет часа, но ние можем да се видим по-рано.

— Добре. Искате ли да донеса нещо?

— Доведете самия себе си — каза Джулия.

Лили пристигна в девет без десет придружена от една жена с червендалесто лице, облечена с рокля на цветя и старо безформено пардесю от сив туид, закопчано с едно единствено копче. Двете представляваха фатално-комична двойка: Лили приличаше на леко уморена копринена пеперуда, придружена от този малък женски булдог, на който липсваше само една сламена шапка, за да завърши картината. Джулия не можа да сдържи усмивката си като ги видя, отваряйки им вратата. От всички жени от нейния тип — си каза тя — само Лили би се осмелила да се покаже публично с такава персона. Приличаха на комичен дует — с Лили в ролята на аристократка, която получава в лицето си тортите и каймака.

— Мисис Флъд и аз направихме една приятна разходка, за да използваме последните слънчеви мигове — каза Лили. — Джулия Лофтинг. Мисис Флъд.

— Приятно ми е — каза Джулия. — Влезте. През парка ли минахте?

— Холанд Парк го затварят след залез слънце. Мисис Флъд искаше да види квартала.

— Малко е да се каже, че е лято — каза мисис Флъд. — Все едно сме в тропиците. Все пак е по-близо от Шефърд’с Бъш. Не може да се каже също така, че и у вас е прохладно.

Джулия се извини и обясни какво беше станало с радиаторите.

— Трябва ви климатична инсталация — каза мисис Флъд.

Тя се спря точно зад Лили, която беше влязла в дневната. Марк стана, като се усмихваше.

— Приятно ми е да ви видя отново, Лили. А вие трябва да сте фантастичната мисис Флъд, за която толкова са ми говорили.

Лили го погледна, после погледна Джулия, явно недоволна. Обърна се към мисис Флъд, която беше станала по-червена и по-закръглена отвсякога.

— Стават двама нови — каза тя със стенещ тон. — Не сте ми казвали, че ще има двама нови. Напразно бих толкова път. С двама нови ще се получат наслагвания.

— Представям ви брат си, Марк Бъркли — побърза да каже Лили. — Той е приятел на мисис Лофтинг. Моля ви, мисис Флъд, не казвайте, че е невъзможно. Другите ще дойдат всеки момент. А аз държа много мисис Лофтинг да почувства нашите трансцендентни мигове.

— Никаква трансценденция няма да се получи с двама нови — каза мисис Флъд с нетърпящ възражения тон. — Никаква трансформация, никакво интерпретиране, нито пък консумиране. Тази тук — тя посочи Джулия с издут пръст — е скептичка. Всички вибрации ще бъдат смутени. Нали сте скептичка, скъпа?

Джулия погледна Лили, без да знае какво да отговори. Но Лили не направи нищо, за да й помогне. Тя все още не можеше да се съвземе от появата на Марк.

— Всъщност, мисля, че да — каза Джулия най-накрая.

— Това е очевидно. Вашата аура е черна. Черна като смола. На седмо ниво — объркване и отчаяние. Това е нивото на домашния живот. Така ли е, скъпа?

— Е, да…

— Виждате ли. Ето още една доста разстроена аура — продължи тя, като посочи Марк с глава. — Мръсна като застояло блато. Но този е отворен към нещата. Той е възприемчив. Дори прекалено отворен. Добре сложените мъже са такива. Той се нуждае от специално внимание, това е сигурно.

— Означава ли това, че няма да проведете сеанса? — попита Джулия, която беше завладяна от тази мисис Флъд.

— Казала ли съм такова нещо? Казах, че няма да има трансценденция, трансформиране, интерпретация и консумиране. Тъй като сте скептично настроена, няма да можете да ги проследите както трябва. Но той би могъл — той е отворен. Той иска да бъде напълнен, като бутилка.

Марк се засмя:

— Вие сте гениална, мисис Флъд. Сигурно струвате двойно повече от това, което ви дават.

— Никога не взимам пари — каза мисис Флъд, като разкопча единственото копче на пардесюто си, така че то се разтвори. — Парите оскверняват таланта. Но с удоволствие приемам чай. Пия винаги П. Ж. Типс. — Насочи се право към дивана. — Мистър Пиго прави много хубав чай. — Тя седна, откривайки едри бели бедра и черни полицейски боти, пристегнати в глезена, и погледна Джулия с красноречив израз.

— О, съжалявам много — каза Джулия, — но нямам чай. Купих кафе, като си казах… — тя пак погледна Лили, която само повдигна рамене, все още недоволна от присъствието на Марк. Беше се отдръпнала възможно най-далече от него и се преструваше, че гледа към градината през прозорците на дневната.

— Не мога да пия тази помия — каза мисис Флъд. — Понякога пия по малко Рибена.

— Нямам и Рибена — каза Джулия с плачевен тон.

— Хм.

— Шери?

Мисис Флъд наклони глава и помисли.

— О, щом няма да стане нищо специално тази нощ, мога да приема капка шери. Но следващия път трябва да имате П. Ж. Типс. Ние, останалите, винаги пием чай. Мис Пинър и мис Тут са луди по чая на мистър Пиго. Ето, скъпа, вземете пардесюто ми.

Докато Джулия се готвеше да отиде в кухнята за шерито, на вратата се позвъни и тя помоли Лили да отвори. Когато се върна в дневната, видя висок и слаб мъж на около шестдесетте, с продълговато строго лице и малки мустачки а ла Хитлер, който гледаше Марк с подчертано безпокойство.

— Двама нови са наистина много, мис Лофтинг — каза той, пъхнал ръце в джобовете на кафявия си шлифер — от тези, които носят пазачите на паркинги и хората от Ирландската Републиканска Армия във филмите, без да издава и най-малко намерение, че ще го свали, както и широкополата шапка в същия цвят. В чудесно настроение Марк го гледаше, усмихвайки се.

— Хайде, мистър Пиго — каза Лили с успокояващ тон. — Мисис Флъд е съгласна и… Всъщност, това е нашата домакиня — мисис Лофтинг. Мистър Пиго, Джулия.

Мистър Пиго прониза Джулия с поглед, после смекчи израза си и свали шапката си. Косите му образуваха сивкава корона над ушите, откривайки издължен и осеян с кафяви петна череп, който изглеждаше крехък като яйчена черупка.

— Е, добре — каза той. — Сигурно има хубав чай.

— Вземете чаша шери. Чудесно е — каза Джулия, като отчаяно се опитваше да спечели благосклонността на това старо плашило.

— Шери, а? Ние имаме обичай да пием чай по време на нашите събирания. Лично аз пия П. Ж. Типс. Мисис Флъд също свикна с него, нали, мисис Флъд? Но няма да откажа чашка шери, щом я предлагате вие.

— Това е „манзанаила“ — каза Джулия. Усмивката на мистър Пиго се изпари.

— Е, все пак ще ме освежи. Дойдох с колело от Шефърд’с Бъш и гърлото ми е пресъхнало. Обикновено тези събирания стават у нас, знаете ли. Предполагам, че вашата… леля?… ви е казала. Но мисис Флъд не иска да провежда сеанс на място, което е боядисвано наскоро. Това изопачава отраженията.

— О, ужасно е — съгласи се на драго сърце мисис Флъд, докато вземаше своята чаша. — Настава пълно безредие.

— Ето го и мистър Аркрайт — каза мистър Пиго, когато звънецът отново звънна. — Винаги точен като ирландската гвардия.

— Ще му отворите ли, Лили? — попита Джулия. Тя наля трета чаша на Марк, който направи язвителна забележка да напълнят „бутилката“ му и отиде да седне до мисис Флъд. Мистър Пиго продължаваше да му хвърля мрачни погледи; очите му бяха сини и прекалено сближени.

— Добър ден на всички — един дребен, сгушен господин, облечен в малко поизтъркан, сив габардинен костюм влетя в стаята, изпреварвайки с няколко крачки Лили. Той също имаше мустаци и беше плешив, но неговите мустаци бяха по-гъсти от тези на господин Пиго, а черепът му изглеждаше почти заплашително здрав. Джулия забеляза, че носи на ревера си медал, а след това видя, че единият от ръкавите му беше празен и прихванат с игла. — Аз ли съм последен? — Той живо огледа заобикалящите го, задържа погледа си върху Марк, после тръгна към Джулия. — Виждам, че дамите от Уест Хемпстед още не са дошли. Вие трябва да сте Джулия Лофтинг? Приятно ми е да се запозная с вас. Казвам се Аркрайт, Найджъл Аркрайт. Виждам, че имате шери. Много добра идея. Имате доста хубава къща. Братовчед ми Пени Граймс-Бриг имаше къща в този квартал преди много години — на Алън Стрийт. Не е далеч от тук, струва ми се.

— Наистина, съвсем близо е — каза Джулия, като се питаше дали господин Аркрайт излиза често. Помисли си, че той може да й бъде евентуален съюзник срещу неизвестното множество, представлявано от мисис Флъд и срещу „дамите от Уест Хемпстед“, които тя все още не познаваше.

— Просто една разходка — каза мистър Аркрайт. — Като идвах насам със стария си автомобил спомних си за добрите стари времена, когато Пени и аз…

— Седнете до мен, мистър Аркрайт — прекъсна го Лили. Нейната вродена общителност явно и беше помогнала да забрави присъствието на брат си, защото се усмихна на Джулия.

— С удоволствие, мис — каза той като се превземаше. — А, мисис Флъд има двама нови тази вечер. Това ще ограничи резултатите, нали?

— Пийте шерито си, Найджъл — отвърна добродушно мисис Флъд. Тя леко се бе отдръпнала от Марк, който така се беше излегнал на канапето, че изглеждаше сякаш всеки момент ще се плъзне на земята. Даваше вид, че ужасно се отегчава, но Джулия усети някакво скрито напрежение в него. Мисис Флъд изглежда също беше акумулирала парапсихични сили, защото погледна вратата секунда преди звънецът да иззвъни отново.

Джулия отиде да отвори. Две възрастни, слаби жени, облечени с дълги, черни, износени пардесюта, стояха на прага. Джулия забеляза зад тях стар, черен велосипед, спрян до тротоара, а малко по-далече един ръждясал Морис, който изглеждаше още по-стар и несъмнено беше автомобила на мистър Аркрайт. Дамите от Уест Хемпстед явно бяха сменили два или три автобуса. Ако Магнус обикаляше наоколо и ако беше видял по какъв начин идват нейните гости, ефектът нямаше да бъде такъв, какъвто тя се надяваше. Тъкмо обратният. Магнус щеше да помисли, че тя напълно е изгубила разсъдъка си. Все пак намери сили да се усмихне на двете жени.

— Аз съм Джулия Лофтинг. Мис Пинър и мис Тут, предполагам?

— О, колко далече живеете!

— Все пак по-близо от Шефърд’с Бъш.

Мис Пинър и мис Тут влезнаха в къщата като отбелязаха колко хубава е. Когато стигнаха във всекидневната и двете се спуснаха към мисис Флъд, размениха няколко думи с нея, после се обърнаха, за да се усмихнат и на другите членове на групата. Когато усмивката на мис Пинър изчезна щом забеляза Марк, мис Тут все пак му отправи леко благосклонна усмивка.

— Кой е този млад мъж? — попита мис Пинър.

— Хайде стига, Нора — каза мис Тут.

— Кой е?

— Марк, братът на мис Лофтинг. Неговата аура е наистина много мрачна. Вашата аура е много силна тази вечер, мис Пинър. Ярко оранжево, цветът на силни движения в четвърти дом. Може би ще имаме късмет тази вечер.

Докато говореше, мисис Флъд гледаше около себе си, а мисълта й явно беше някъде другаде. Джулия имаше усещането, че е станала малко по-възприемчива.

— Не може и дума да става да се достигнат възвишени състояния с двама нови.

Лили, седнала до мистър Аркрайт, отбеляза:

— Мисис Флъд много любезно се съгласи да се ограничим до елементарните стадии.

Джулия огледа по-внимателно двете стари жени и техните лица, които й се бяха сторили толкова еднакви, когато пристигнаха, но сега се индивидуализираха. Мис Пинър имаше някаква прилика с мистър Пиго, който в момента обясняваше на Лили и мистър Аркрайт как е ловял риба в Хайд Парк като използвал хляб за стръв: и двамата имаха издължени лица и малки, блестящо-сини очи като небесни парченца. Мис Тут, обратно, беше изсъхнала и сякаш прашна с малкото си съвсем набръчкано лице, което и придаваше вид на гувернантка в пенсия. Мис Пинър би могла да бъде бивша директорка на реномирано училище, заради проницателността й в областта на дисциплината. Джулия отиде да окачи всички пардесюта в гардероба в антрето и се върна с шери за двете дами. Мис Тут хвърли поглед на мис Пинър, преди да приеме, и след потвърдителния й жест с глава, взе чашата с малката си трепереща ръка.

Като гледаше Джулия с отчаяние, Марк стана от дивана и се приближи до Лили, която все още слушаше мистър Пиго да разказва за незаконните си риболовни преживявания в Хайд Парк. За тези възрастни хора събиранията бяха възможност да излязат и да се видят с други. Мистър Аркрайт прекъсваше разказа за авантюрите на мистър Пиго с мъжествен смях. Словесният поток на мистър Пиго не се дължеше на особена симпатия към Лили, а по-скоро изразяваше удоволствието му, че се е измъкнал от самотата. Къщата на Джулия беше пълна с хора, чиято компания Джулия не можеше да приеме; дори Марк беше тъжен и мрачен. Мис Пинър и мис Тут започнаха да разглеждат мебелите, като издаваха одобрителни възклицания. Джулия имаше желание да излезе и да затвори вратата след себе си. Отпи глътка шери и се настани на дивана до мисис Флъд.

— Няма да остана тук — каза мисис Флъд.

— Няма? О, моля ви, мисис Флъд. Лили толкова държеше…

— Безполезно е да криете от мен чувствата си, мисис Лофтинг. Ще бъдете очарована, ако всички ние си отидем. Но вие ме разбрахте зле. На ваше място, аз не бих останала тук. Не бих останала в тази къща.

Джулия погледна с изненада червендалестото лице на събеседничката си. Също така забеляза изненадана, че погледът на мисис Флъд не беше никак помрачен, а жив и проникващ. Шокът, който почувства беше толкова силен, колкото ако в действителност под това абсурдно облекло мисис Флъд се окажеше мъж. Досега смяташе мисис Флъд за някаква „персона“, която не би трябвало да се взима много на сериозно, но това внезапно прозрение я накара да се изчерви. Другите членове от групата на Лили бяха може би малко странни самотници, но студеният и проникващ поглед на мисис Флъд разкриваше силна индивидуалност, изградена от много по-солиден материал, отколкото предполагаха тези истории за трансценденция и интерпретиране.

— Има нещо странно в тази къща — каза тя.

— Смятате, че трябва да я напусна — попита Джулия като хипнотизирана.

— Виждате ли разни неща? Чувате ли шумове? Случили ли са се необясними събития? — Дори начинът й на говорене се беше променил.

— Не знам точно — призна Джулия. — Понякога ми се струва, че чувам странни шумове.

— Виждате ли — каза мисис Флъд, като силно клатеше одобрително глава.

Джулия си спомни забележката на Марк и попита:

— Какво точно означава полтъргайст? Въпросът ми сигурно е глупав, но възможно ли е да ги има тук?

— Полтъргайстите никога не са лоши. Те бутат предмети, случва им се да счупят огледало или ваза — това са дяволити създания. Няма да сте в опасност, освен ако не сте крайно възприемчива, като приятелят ви там или пък завладяна от силно отрицателни чувства, като омразата или завистта. В такъв случай, ако духът желае отмъщение, той може да ви подчини на своето влияние. Това е рядко, но се случва, когато духът е особено злонамерен. Или, ако но някакво съвпадение имате връзка с него. В Уопинг крадец, умрял преди петдесет години, подпалил къщата, в която живеело семейството на един обирджия. Всички загинали.

— Но вие как го разбрахте — попита Джулия.

— Почувствах го. Знаех.

Подобна изключителна сигурност винаги беше впечатлявала Джулия. При всички случаи тя не приемаше противоречията.

— А усещате ли нещо тук? — попита тя. Мисис Флъд кимна.

— Нещо, да. Все още не мога да го определя точно. Но тази къща не ми харесва. Кой живееше тук преди вас, мисис Лофтинг?

— Една съпружеска двойка на име МакКлинтък. Той е имал фабрика за килими. Аз прекупих мебелите им.

— Имало ли е смъртни случаи в семейството им? Някаква трагедия?

— Не знам. Те нямаха деца.

— Все пак вие сте видели нещо. В тази къща.

— Честно казано, страхувам се да не би това да беше моят мъж — каза Джулия като се смееше.

Мисис Флъд веднага застина прекъсвайки всякакъв контакт с Джулия, после се разнежи и хвана ръката й.

— Обадете ми се, ако някога имате нужда от съвет — каза тя и извади от чантата си бяла картичка, на която можеше да се прочете Роза Флъд, тълкувател и парапсихолог. Отдолу имаше телефонен номер.

Господин Пиго се приближи до дивана, последван от жизнерадостния господин Аркрайт.

— Време ли е? — запита господин Пиго. — Бързам да проверя някои теории, които ми дойдоха наум в магазина, след последното ни събиране.

— Разбира се, сладурчето ми — убедено му каза мисис Флъд, като влезе отново в първоначалната си примитивна роля. Тя плесна два пъти с ръце и разговорите спряха. Мис Пинър и мис Тут обърнаха към нея белите си екзалтирани лица.

— Време е — промърмори мисис Флъд.

Лили и Марк, които се намираха в двете противоположни части на стаята, също се обърнаха към дивана — Лили със смесен израз на нетърпение и задоволство, а Марк — с недоверие. Джулия успя да се запита какво му е на Марк, преди Лили да я помоли да изгаси лампата.

Тя стана бързо и отиде да щракне ключа. Мека, сива светлина влизаше през големите прозорци. В разстлалия се мрак Джулия можеше да различи застиналите и унесени изражения на членовете на групата. Марк и тя бяха „аутсайдери“. Тя отиде и седна до него.

— Имате ли една свещ или малка лампа, мисис Лофтинг?

Джулия отиде в трапезарията и запали една малка керамична лампа с форма на халба за бира.

— Отдалечете я малко — заповяда мисис Флъд. — Ще ви помоля в началото всички да се хванете за ръце. Гледайте светлината, която е зад мен. Изпразнете съзнанието си.

Малката лампа хвърляше слаба светлина. Джулия се върна при групата, а Марк хвана дясната й ръка и я стисна толкова силно, че й причини болка. Отляво ръката на мистър Пиго беше учудващо нежна и влажна. Крехкият му череп, блестеше леко в полумрака.

Когато всички хванаха ръцете си, членовете на групата седнаха несръчно на земята, като увлякоха Джулия и Марк с тях. Само малката мис Тут изпълни движението с грация, преминавайки без усилие от изправена позиция в положение седнал с кръстосани крака. Мис Пинър извършваше движенията като машина. Джулия, която я гледаше с крайчеца на окото си, сякаш долови миризма на добре смазани колела.

След като се настаниха на земята, членовете на групата погледнаха към керамичната лампа, отчасти закрита от главата на мисис Флъд. От Марк се излъчваше сдържано недоверие. Едновременно приемаща и скептично настроена, Джулия също се загледа в лампата. След малко очите започнаха да я болят. Погледна другите и видя, че те бяха затворили очи — лицата им сякаш висяха във въздуха като мъртвешки маски. Мисис Флъд седеше на дивана в съвсем нормално положение, с ръце кръстосани върху коленете. Силуетът на главата й и светлината от лампата се отразяваха във високото тъмно стъкло на прозореца. Белезникави облачета се стелеха над бледия кръг светлина, разтварящ мрака.

— Затворете очи — каза мисис Флъд с много спокоен и плътен глас. Отляво на Джулия господин Пиго въздъхна и се наклони назад като дръпна ръката на Джулия. — После можете да ги отворите, ако желаете.

Джулия затвори очи. Чуваше шума от дишането около себе си. Марк се вкопчи още по-силно и тя разтърси ръка, за да му подскаже да стиска по-леко, но той само увеличи натиска.

— Един от нас има проблеми — каза мисис Флъд. — Кой е той?

— Аз не искам да продължавам — каза Марк. Пусна ръката на Джулия и стана.

— Затворете кръга — каза мисис Флъд. — Господин Бъркли, застанете встрани от групата и пазете тишина.

Джулия се премести леко и хвана хладната ръка на Лили, която остана неподвижна в нейната. За разлика от другите, Лили не беше отворила очи, когато Марк заговори. Той седна зад тях, но с лице към мисис Флъд.

— Имам нужда от вашата помощ, мисис Лофтинг — прошепна мисис Флъд. — Изпразнете съзнанието си, то трябва да бъде съвсем празно и бяло. Не оставяйте нищо да проникне в него.

Говореше по-бавно, а тембърът й бе станал още по-строг. Джулия полуотвори едното си око и различи плътния профил на мисис Флъд, очертан на слабата светлина, идваща откъм трапезарията — косата и се белееше като газов пламък. Тя изглеждаше по-тежка и по-възрастна. Джулия затвори очи и започна да мисли за бяла чинийка.

Отсреща на кръга мис Тут започна да диша шумно. Ръката на Лили лежеше все така неподвижна в тази на Джулия, която започваше да изпитва болка в бедрата. Очите й се затвориха и тя видя бягащи картини — за миг се появяваха лица или пейзажи, после преминаваха в друга сцена. Мойсей Херцог, приличащ на стар професор по английски от Смит Колидж, се преобрази в бълхата на Блейк. А грозните черти на бълхата постепенно се превърнаха в лицето на Магнус. С усилие на волята Джулия успя да прогони последната картина — тя си представи облаци, големи облаци, които покриха и скриха това лице с натрапващи се черти. Когато облаците се разпръснаха, разкриха един от изпосталелите безделници от съня и. После този човек стана баща й — той я гледаше с израз на безсилна жал. Джулия се виждаше на покрива, покрит с намазана с черен катран хартия, как държи мъртвата Кейт. Бедрата я боляха — дясното всеки момент щеше да се схване. Джулия се наклони и успя да опъне единия си крак пред себе си. Мистър Пиго разтърси ръката й неодобрително.

Когато отвори очи, Джулия отново видя мисис Флъд, която се беше смъкнала на мястото си, сякаш спеше. Отворената й уста беше черна и беззъба, по средата на месестата маса на лицето й, покрито от парообразната светлина на косата й. Набитото тяло на мисис Флъд беше като пресовано: „смъкнато“ не подхождаше, защото изглеждаше много напрегната.

— Затворете… очи — каза тя с мазен глас.

Изненадана, Джулия се подчини веднага. Тя чу как тежките боти на мисис Флъд стържеха по пода, после отново се намери на покрива, този път сама с мъжете. Баща й, който беше починал през лятото, когато Магнус и тя бяха в Перигорд, се извърна от нея. Тя започна мислено да му говори, както правеше, когато се чувстваше виновна. Ти беше достоен за уважение, много енергичен човек. Сега си давам сметка за това. Омъжих се за Магнус, защото той имаше твоята сила, защото беше властен като теб, а после разбрах какво оръжие можеше да бъде тази сила. Но аз те обичах, татко, ти знаеш. Щях да дойда на погребението ти, ако знаех, искам да ме извиниш за отсъствието ми, винаги съм те обичала, извини ме, моля те, прости ми за това… Когато думите започнаха да се повтарят, видението изчезна. Сега беше сама на покрива, потисната от атмосферата на аморалност, която цареше там. Всичко беше мръсно, отвратително, низко, порочно. Тя наведе глава. Декорът се превърна в непроницаем мрак, в който падаше. Виеше. Виеше й се свят и изпитваше физическото усещане за бавно падане. Стаята като че ли се беше преобърнала — не се ли намираше сега срещу прозореца, вместо срещу мисис Флъд? Тя устоя на изкушението да отвори очи. Отново си представи бялата чинийка — чиста, без никакъв дефект по цялата повърхност — и запълни мисълта си с тази картина.

Дълго време се чуваше само тежкото дишане на мис Тут и смущаващия шум от ботите на мисис Флъд, които стържеха по пода. Джулия се успокои и се запита какво ли прави и мисли Марк в тъмнината зад тях. Очевидно се беше почувствал неудобно от момента, в който пресече стаята, за да седне до мисис Флъд. Тя сигурно му беше казала нещо, както на Джулия. На какво ли му приличаха те, насядали като малоумни на килима, пред масивния силует на мисис Флъд? Трудно й бе да устои на желанието да обърне глава и да го погледне. Меката ръка на господин Пиго помръдна леко в нейната, връщайки я към предишното състояние.

„А-р-д-х. А-а-р-дх.“ Лекото хъркане, сякаш някой се задушава, идваше безспорно от мис Тут. После Джулия чу проплакване, за което със сигурност беше изпуснато от мис Тут. Сухо хъркане излизаше и от гърлото на мистър Аркрайт. Лили също издаваше някакъв шум, някакво прозрачно, женско шушнене, обикновено дишане, едва-едва съпроводено със звук. Беше учудващо сексуално. Джулия усети, че ръце я дърпат назад, напред и започна да се люлее в ритъма на другите. Краката я боляха, но беше абсолютно невъзможно да спре неудържимото люлеене, за да промени позата си. Все пак се осмели да отвори леко очи и видя като в мъгла главите, които се люлееха напред-назад. Всеки издаваше различен звук, но лек, ритмичен и настойчив. Мис Пинър ръмжеше като раздразнена котка. Пред тях седеше мисис Флъд със сгърчено лице. Ръцете на господин Пиго плуваха в пот. Джулия затвори очи и продължи да се люлее. За да прогони образа на мисис Флъд, та изпразни съзнанието си. Опитваше се да не мисли за нищо. Бързо стана частица от небитието, подтиквана от ритмичното движение.

Кейт се появи — Кейт, обърната с гръб.

Дълбок глас, подобен на жабешко крякане, изплющя „А! Спрете!“ Джулия дойде на себе си, разтърсена от видението за Кейт, издърпа ръката си от тази на мистър Пиго, като продължаваше да държи ръката на Лили, и отвори очи. Мисис Флъд се беше отпуснала с цялата си тежест на възглавничките на дивана, с пурпурночервено лице. Нищо в нея не съответстваше на представата, която Джулия имаше за спиритичния транс: очите й бяха ококорени, а устните й мълвяха конвулсивно: „Спрете! Спрете!“

— Нещо не е наред ли? — промърмори мистър Пиго. Те гледаха как мисис Флъд се бори, без да знаят как да й помогнат. Лили стисна леко ръката на Джулия, за да й подскаже да не става. Лека-полека лицето на мисис Флъд се просветли и очите й се затвориха. Тя се отпусна, изпразнена от цялата енергия, с тежко и неподвижно лице, видимо освободена от всичката власт. Пред очите на Джулия лицето й побеля като платно.

— Свърши се — промърмори тя. Беше възвърнала нормалния си глас, който все пак трепереше леко, както и ръцете й, които тя скръсти на гърдите си, насилвайки се да диша ритмично.

— Свърши? — учуди се мис Пинър. — Но ние току-що…

— Трябва да спрем — каза мисис Флъд с треперещ глас. — Съжалявам, нищо не мога да направя повече. Не мога да стигна до края. — Джулия разбра, че мисис Флъд беше изплашена. — Дайте ми палтото — заповяда тя, като неумело се опитваше да стане. — Това е всичко за тази вечер. Палтото ми, ако обичате. — Тя отново се отпусна на дивана, изтощена, и Джулия с ужас видя сълзи да блестят върху миглите й.

Членовете на групата бяха станали и стояха неподвижни в мрака, разстроени и нерешителни. Само мис Пинър изглеждаше възмутена; докато тя говореше оживено в ухото на мис Тут, Лили се приближи до мисис Флъд.

— Донесете ми палтото — и каза тя, обляна в сълзи.

— Някой да отиде за вода — каза Лили.

При тези думи мис Пинър се откъсна от оживения разговор, докато Джулия остана като парализирана, неспособна да предприеме нищо.

— Какво става — попита мис Пинър. — Какво ви се случи, мисис Флъд?

— Напуснете тази къща — прошепна мисис Флъд, отпускайки се меко на възглавниците, а устата й ритмично се отваряше и затваряше и сълзите продължаваха да се стичат по месестите й бузи.

— Вода — простена тя.

Мис Пинър се обърна с отчаян вид, но, както забеляза Джулия, тръгна не към кухнята, а към банята.

— Страх я е — прошепна Лили на Джулия. — Какво ви каза тя?

Джулия поклати глава. Мисис Флъд се опитваше отново да говори. Като се наведе към нея, Джулия бе залята от зловонен дъх.

— Опасност — произнесе отчетливо мисис Флъд. — Аз съм в опасност. Вие също.

Беше започнала силно да трепери и когато започна да се задъхва, правейки напразни усилия да стане, остра миризма на оцетна киселина облъхна Джулия. Тя обходи с поглед всекидневната, потънала в мрак, над главите на мис Тут, мистър Пиго и мистър Аркрайт, но никъде не видя Марк. Беше напуснал къщата, без да се сбогува.

Викът на мисис Пинър прекъсна мислите й и Джулия остана замръзнала на мястото си, поставила все така ръце върху раменете на мисис Флъд. Мис Тут излезе тичешком от стаята. Мисис Флъд също бе чула вика, тя се сгърчи и затвори очи. Джулия изтича след мис Тут. Като стигна до банята, видя, че мис Пинър лежеше просната на земята, напряко на вратата. Мис Тут държеше главата на приятелката си в ръце. Джулия прекрачи мис Пинър и влезе в банята. Огледалата отразиха кръглото й лице с широко отворени очи, като я правеха ненормално красива и искряща от здраве. После, за миг, тя видя някой да изчезва от обсега на зрението й. Обърна се бързо, но не видя никого. Ако наистина е имало някой в банята, мис Тут трябва да го е видяла. Джулия пак застана пред огледалото и силуетът се появи отново видим само за миг в периферията на зрението й. Както много други хора, Джулия вече познаваше това явление, предизвикано от крайна изнервеност. Не беше по-необикновено от това да ти се счуе, че някой вика името ти на улицата. Сигурно това или нещо подобно бе изплашило мис Пинър. Джулия се приближи към умивалника, за да налее чаша с вода, и видя синята си рокля, която напълно бе забравила, все още накисната в мивката. Водата беше придобила ръждив цвят, но петното си беше там.