Жерар дьо Нервал
Фантазия

Има песен, за която бих сменил

без остатък Вебер, Моцарт и Росини

песен тъжна от отдавнашни години

със потаен чар — за мене само мил.

 

Щом я чуя, и за миг се подмладява

моя дух със двеста зими всеки път;

на Луи Тринайсети века… Морава

сякаш че съзирам; сенки се тълпят.

 

После — замък със фасада мълчалива,

ярък в сетните лъчи преди нощта,

с паркове, с река, която се извива

във подножието му посред цветя.

 

После — дама на прозореца, далече,

руса, стройна в старото си облекло

и която в друг живот съм виждал вече

и си спомням всичко, както е било!