Марселин Деборд-Валмор
Безсъница

Не искам да заспя… Безсънице любима,

        по-сладка си от сънищата ти:

изпълнени са те с лъжливи красоти,

а чар действителен, безспорен в тебе има.

Донасяш ми покой безкрайно скъп и мил,

не би могъл такъв възторг да се изкаже…

Не смея да заспя! Сънят ме плаши даже —

        от сетивата би ме той лишил!

 

С тревоги би отнел на моя дух покоя;

със ужас моят взор в съня ще долови

настъпващия ден — несигурен, уви,

а тъй красив е той в безсъницата моя!

В съдбата ми сега прибави се любов,

разкривайки пред мен вълнуващи простори,

размаха тя крила и тихо проговори:

        „Очаквай да настъпи изгрев нов!“

 

Със теб нощта тъй страшна не изглежда,

безсънице добра, при мене стой,

а утре, щом отново дойде той,

ще бъда аз изпълнена с надежда!

Във моето сърце написа той една

        вълшебна страница и нея

за да чета сега, ми трябва светлина —

        да бъда будна все копнея!

 

Сънят да ме лиши от тебе не можа,

безсънице, край мен свещта ми не угасна!

Обичана съм аз! Реалността прекрасна

не искам да сменя със някой сън-лъжа!