Новалис
Песен на девиците

Ние ли не сме нещастни?

Нашата скръб ли не личи?

Бдим потискани, безгласни

и с престорени очи.

Всичките ни вопли скрити

спят сподавяни в гърдите.

 

Наште майки ни говорят,

ние им се противим,

Чувствата ни с тях се борят,

жадни за плода любим,

А устата ни жадуват

със момци да се целуват.

 

Грях ли е мечта такава?

Без пазач е мисълта!

Та нима не ни остава

само сладката мечта?

Молят ни да я погубим,

да не мислим, да не любим.

 

След вечерната молитва

самота ни пак гнети.

Ала мисълта ни литва,

в жажда за любов пламти.

Ах, за чувството едничко

всичко бихме дали, всичко!

 

Строги майки ни внушават

да вървим с прикрита гръд.

Но от туй нима престават

чувствата ни да кипят?

Пред копнежа за наслада

всяко земно було пада.

 

Да сме хладни, мълчаливи

като камъка студен,

пред очи красноречиви —

безучастни ден след ден,

нищо да не ни привлича…

Туй ли се живот нарича?

 

Нещо ни тежи в душата,

вехне свежият ни лик.

Ах, тежи, а за отплата

ще ни милва блед старик!

Бързайте при нас, любими,

обичта си да делиме!