Феликс Арвер
Духът ми има тайна…

Духът ми има тайна, животът ми — загадка;

любов, що вечно трае, родена в миг у мен.

Уви, надежда няма за мъката ми сладка,

любимата не знае защо мълча смутен.

 

Не вижда тя, че страдам, макар че всеки ден

самотността прозира изпод речта ми гладка;

съдбата ми злочеста за този свят е рядка —

за нищо аз не моля, от всичко съм лишен.

 

А тя, макар че нежност във дар от бога има,

разсеяно минава съвсем недостижима

за моите стаени, сподавени слова.

 

Дори и тези строфи когато препрочита,

„Коя жена е тази?“ в почуда ще запита,

ала отново няма да разбере това.