Красномир Крачунов
Сградата (13)

13.

— Някакви затруднения ли имате?

Към него се приближи невзрачен мъж с отпуснатото, безизразно лице на спокоен и доволен от живота скорпион, готов да ужили веднага ближния, който смути или застраши безметежното му блаженство. Поне така го възприе Станьо в първия миг; после се уплаши от внезапната алегория и се дръпна крачка назад. Упрекна се за неканените мисли и бързо затърси привлекателни черти в иначе грозноватото лице. Нещичко намери, изпита доверие, неусетно се отпусна и си призна мъката.

— Какво ще кажете да седнем на онази маса — предложи непознатият, след като се запозна със заповедта за назначение.

— С удоволствие — съгласи се Станимир. — Надявам се, че ще бъдете така любезен да ми разкажете повече за тази непонятна Сграда.

— Не говорете така — усмихна се непознатият. — Препоръчвам ви по възможност никога да не споменавате при разговор с други хора думата „сграда“. Предизвиква неприятни и неверни асоциации с нещо мъртво и отживяло. Изхвърлете я веднага от речника си. Просто я забравете! Някои ваши слушатели или събеседници могат да се окажат с дълги езици и да предизвикат преживявания с непредвидим завършек.

Последните думи бяха казани много студено и отчетливо. Станьо вдигна очи и срещна хипнотизиращ поглед на изправена разярена кобра, готова да атакува при първото помръдване.

— Никога не съм бил много приказлив — напълно объркан побърза да смотолеви той.

— Предполагам, че сте искрен. Иначе нямаше да ви помагам. Знайте едно — не понасям хора, които се объркват още при първите трудности. Тук, в тази великолепна по замисъл и превъзходна по изпълнение Сграда (да, аз си позволявам да произнеса на глас тази дума), ние сме призовани да извършим благословени дела. Засега, нито вие, нито дори аз, не подозираме по какъв начин ще ни използват. Тези отгоре ни наблюдават и преценяват. Ще дойде денят „Х“ и те ще се обърнат към нас с призив за конкретни дела. Ще бъдем ли готови тогава?

— Ще бъдем — отговори бодро Станимир. Тези думи се изтръгнаха неволно от устата му, някак по навик и по-късно се запита дали ако беше се замислил, би отговорил по същия начин.

— Правилно отговаряте. Виждам колко сте схватлив и продължавам. Благородната цел винаги предизвиква противодействието на тъмните сили, скрити сред хората. Единици са! И може би поради това са много по-опасни, защото се крият и подмолно ни провалят. Ние не трябва да допуснем те да проумеят основния ни замисъл. Затова са взети някои по-специални предпазни мерки. Вие притежавате назначение за работа. Следователно имате допуск №1. Мое задължение е да ви обясня какво представлява. Сградата има определена структура — коридори и стаи. След всеки работен ден, по случаен закон, се преномерират етажите и помещенията. Отбелязва се във всички документи. Как става ли? Не ме питайте. Аз не знам. Но дори да бях уведомен, не бих ви казал. Предполагам, че това е служебна или технологична тайна. В края на седмицата Сградата се преустройва физически. В края на месеца — реорганизация на служебната структура. Най-просто казано, вие ще бъдете преместен на друго място при други хора.

Той многозначително замълча.

— Мисля — продължи непознатият, — че целта на тези реорганизации е ясна.

— Невероятно съм възхитен от сигурността на системата и нейната простота.

— В това се състои гениалността на замисъла. Противникът много трудно може да разбере истинската цел на учреждението.

„Но и ние не го знаем“ — добави наум Станьо, без да посмее гласно да се изкаже.

— Когато се явите на работното си място — завърши непознатият, — вашият началник ще поиска да види заповедта за назначение. След като се убеди, че е правилна, ще ви връчи този служебен пропуск.

Непознатият извади от вътрешния джоб на сакото си някакво правоъгълно картонче с лъскава повърхност, което при по-внимателно разглеждане се оказа пластмасова пластина с нанесени букви и знаци.

— С това нещо вие ще имате достъп до разрешените ви с допуск №1 места. Ако шефът ви забрави или почне да се ослушва, поискайте си го, без да проявявате колебание. В противен случай ще сте като с вързани ръце. Началниците са от този тип хора, които се стараят да не помнят елементарните неща.

— Искрено съм ви благодарен, че ми обяснихте толкова важни неща. Бих си позволил да ви попитам още за…

— После. Сега трябва да отидем в ей онази стая с червения номер. Там ще ви инструктират относно охраната на труда и ще трябва да подпишете декларация за спазване правилата на служебната тайна.

Очите на непознатия изведнъж потъмняха и станаха безизразни и уморени.

Направляван от неотстъпния и натрапчив поглед, Станимир се надигна от стола, прибра изцапаните пластмасови чашки в найлоновия чувал и с вътрешно доволство се запъти към стаята с червения номер, който напомняше на хората да бъдат предпазливи.

Хвана дръжката, отвори вратата и прекрачи прага…

28.16.2089 (четвъртък)

За свое дълбоко учудване се озова на помощните стълби.

Измъчваше го непреодолима жажда за сън. Очите му така добре се затваряха, че едва долавяше тревожното премигване на лампите. Скоро ще изключат светлината.

Необходимо е да побърза. Спусна се тичешком по стълбите. Тропотът на десетки крака от само себе си се оформи в своеобразен маршов такт. Толкова бързаше, че едва не блъсна в гърба на един мъж пред него и по петите му, през спомагателната врата, нахълта в коридора.

Погледна часовника си и подсвирна.

Оказа се, че е изминал цял ден. Изглежда влизането в някоя врата пренася през времето! Как ли всъщност става? Някога може би ще научи.

Хората край него изобщо не си задаваха подобни въпроси — бързаха да закусят. Носеше се приятна миризма на кафе и препечен хляб. Станьо се насочи към барчето. Там ще успее да се освежи и да премисли днешния или по-скоро вчерашния разговор.

Нареди се на опашката и с учудване забеляза, че вече не му се спи и дори не изпитва някакъв глад. Въпреки това реши да изчака търпеливо реда си и да си вземе нещо за хапване и едно двойно кафе с пухкав каймак.

Наистина в очертаващия се порядък откриваше нещо неприятно. Все още не бе успял да разбере как да стигне до работното си място. Спомни си обяснението на непознатия и незабелязано за другите — защо ли трябва да знаят, че е нов и невежа — погледна заповедта, запомни №83465–1 и отново се замисли за устройството на тази проклета Сграда.

Обичаше ясните и обясними неща!

Когато се сблъскваше с нещо непонятно, предпочиташе да го опрости, да го сведе до друго, отдавна обяснено, и по този начин да се прояви, да се издигне над другите, които напълно в реда на обичайното, предпочитаха да не се вдълбочават и да си блъскат напразно главата. Резултата обикновено запазваше за себе си — защо да се набива на завистливи очи. И животът му беше ясен, определен и спокоен.

Кога ли е краят на седмицата?

Поиска да попита и отново се поколеба. Да изчака. Когато коридорите сменят лицето си, ще разбере, че е понеделник. Или, допълни след кратък размисъл, денят в който се поставя Новото начало. Нима е задължително този ден да бъде в понеделник? Сутринта влизаш в нова обстановка, запознаваш се с нея, през празниците се вдълбочаваш и привикваш…

Всъщност има ли празници?

Предпочете повече да не мисли.

Но не успя да си го наложи. Сети се за нещо и това го накара да изскочи от бюфета. Стълбите бяха на мястото си. Изтича в левия коридор, погледна номера на първата стая: –265834–3-, и реши, че трябва да слиза надолу.

По пътя му двама мъже слушаха внимателно висока суха жена с набръчкано лице, която говореше с авторитетен, нетърпящ възражение глас. Неволно се вслуша в думите:

— Трите папки да се предадат в планов отдел. Едната е за Мария, другата остава при нас, оригиналите в в Архива. Отвсякъде искате подписи.

— Бяхме се разбрали с Данчо за кратка обяснителна бележка.

— Написана ли е?

Станимир ги отмина, спусна се по стъпалата и след като пресече фоайето, което по нищо не се отличаваше от горното, хлътна в коридора. Погледна номера на първата стая и дори не намери сили да се учуди. Възприе го напълно спокойно. Слизайки надолу, той всъщност се беше изкачил нагоре. Намираше се пред –315295–3-.

Не знаеше да плаче или да се смее. Едва се сдържаше да не издаде някакви цвилещи полуживотински звуци, изразяващи дивия възторг на първобитен ловец след успешен лов. Но защо да го прави, като не бе хванал абсолютно нищо.

Върна се във фоайето и за по-лесно влезе първо в бюфета. Застана на опашката и докато чакаше, запремисля, какво да прави по-нататък.

— Твоите хора се събират в зала V.