Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (45)

47

Мейс се изтръгна от прегръдката и стана от разхвърляното легло.

— Ела тук — каза той.

Саранда се надигна, като уви стегнато чаршафа около тялото си. Почувства как някаква странна възбуда се надига откъм пръстите на краката й. Какво ли бе намислил този път Мейс? Преди тя се бе разпореждала с мъжете. А сега чувстваше приятно облекчение, предоставяйки възможност на другия да поеме поводите. Всичко много напомняше също така и играта на сляпа баба. Саранда не знаеше каква изненада ще открие, когато се обърне.

— Харесваш ме властен, нали?

— Да. — Думата прозвуча като ласка.

С едно бързо движение той се пресегна и я притегли към себе си. Дробовете й останаха без въздух.

— Властен по такъв начин?

Той нетърпеливо наведе глава и през тънката материя на чаршафа пое зърното й в уста. Същевременно ръцете му смъкваха покривалото от другата й гърда, оголвайки едрата, набъбнала сфера. Внезапно залепи устни върху голата й плът и чаршафът падна на пода.

Докато смучеше гърдата й, ръцете на Мейс откриха окосменото място между бедрата. Той започна да я опипва изкусно, а тя безпомощно отметна назад глава. Устата й остана отворена от въздишката, изпълнила тихата стая. Пръстите му влязоха вътре със сръчността и деликатността на стрелец. В него нямаше нито колебание, нито несигурност. Той се движеше така, сякаш бе прекосявал картата на женското тяло толкова често, че то бе запечатано завинаги в съзнанието му. И пътуването бе толкова приятно, тъй нетърпеливо очаквано, че заслужаваше да му се отдаде както и първият път.

— Нека да видя дали си спомняш онези условия — каза Мейс, придвижвайки се към другата й гърда. — Докато ти доставям удоволствие… така ли беше?

И какво удоволствие й доставяше той! Майсторски движещите се пръсти влизаха в места, за които Саранда никога не бе подозирала. Тя усещаше как дългите му, твърди пръсти се плъзгат нагоре по бедрата й, как разтварят устните й и един по един се плъзват вътре в нея. Когато Мейс коленичи на едното си коляно и започна да я лиже, Саранда почувства езика му като палещ огън. Той беше майстор, който с огромно желание я галеше, вкусваше, измъчваше, настояваше. Очите й, полуотворени, бяха замъглени и замечтани, сякаш бе пияна. Саранда знаеше колко възбуден е Мейс — усещаше го по жарта, с която я поглъщаше. Но сякаш не можеше другояче, той се бе заел бавно и старателно да й достави удоволствие.

И през цялото време, докато не бе заета с плътта й, вълчата уста на Мейс не спираше да изрича страстни слова. Той непрестанно й говореше, понякога й се усмихваше, понякога едва изричаше думите, докато плъзгаше език по тялото й. Саранда облизваше устни и дишаше учестено. Тя се възбуждаше само като слушаше дълбокия, съблазнителен глас на Мейс. Нищо не можеше да я възбуди толкова колкото мъжът, който й говори в леглото.

Мейс започна да шепне заповеди.

— Обърни се само малко. — Тя правеше каквото й казва. — Сложи си крака на леглото.

Саранда сви единия си крак и го вдигна на леглото, като му даде възможност да я вижда по-добре.

Устата му отново се задвижи. Тя сама повдигна гърдите си високо, за да може да ги огледа.

След малко той се изправи, хвана я за талията и я вдигна високо над главата си. Като я обърна, той положи коленете й върху раменете си така че тя го яхна с широко разтворени крака. Тогава Мейс я хвана за бутовете, придърпа я по-близо и зарови лице между бедрата й. Саранда трябваше да сграбчи главата му, за да не падне назад, когато езикът му се мушна вътре и я подлуди.

Тя се изпразни, яхнала широките гърди на Мейс, хваната здраво за черните му къдрици.

Едва свършила, Мейс я спусна на леглото и я повдигна така, че да застане на колене с широко разтворени крака върху смачканите чаршафи. Тогава се приближи към нея с цялата си груба, мускулеста сила. Саранда вдигна ръцете си, хвана ги, стисна ги здраво над главата си и започна да се полюлява с цяло тяло, като търкаше гърдите си в лицето му. Мейс веднага пое едната в уста. Тя отметна назад глава и издаде стон, който можеше да се чуе и отвън, а Мейс я хвана зад коленете и я дръпна внезапно. Мускулите на ръцете му се напрегнаха, когато Саранда падна на леглото. Хванал я за краката, той ги разтвори широко, придърпа я към себе си и влезе в нея толкова силно, че тя го усети на места, за които не знаеше, че съществуват.

Като хипнотизирана гледаше как собствената й плът се разтваря и лакомо се увива около него. Мейс влизаше и излизаше със силни движения. Саранда вече бе изгубила напълно контрол и бе потънала в усещания, които бяха прекалено експлозивни, за да продължат дълго.

Беше толкова мокра и разгорещена, че се боеше да помръдне. А Мейс знаеше какво иска и се бе заел да го постите в безпощадна забрава, сякаш нищо и никой не можеше да му се изпречи на пътя.

Той взе единия й крак в ръка и го вдигна високо към гърдите си, като я повдигна от леглото достатъчно, за да сложи прасеца й върху рамото си, оставяйки другия край свободен. Саранда увисна на вдигнатия си крак, а Мейс потъна в нея толкова силно и страстно, че тя се задвижи като парцалена кукла, и, затиснала устата си с ръка, издаде неистов, страстен вик.

Мейс никога не оставаше дълго в една поза. Със силата на атлет той я поставяше където пожелае, комбинирайки акробатическата мощ и гъвкавост с живото си въображение, като постигаше ефект, изпълнен с великолепие и красота. Той правеше любов с такова въображение, с толкова много звуци и дързост, че беше едва ли не гениален. Саранда бе пометена от такава буря от емоции и еротични усещания, че не можеше да си спомни кога за последен път си бе поела дъх.

— Това ли ти харесва? — попита я той, докато я чукаше като жребец и същевременно опипваше пулсиращата пъпка на желанието й.

Саранда усети как оргазмът я облива като прилив и помита всичко по пътя си.

— Да — въздъхна тя, търсейки нещо, за което да се хване и тъй като не намери, улови чаршафите. — Да… да… да…