Катрин О’Нийл
Принцесата на крадците (31)

33

Един следобед Люси караше първия фургон, когато трима ездачи ги спряха. Бяха мексиканци, тежко въоръжени и натоварени с амуниции. Люси спря в очакване на неприятности.

Зад нея спряха и другите фургони. Откакто Мейс се бе настанил в първия фургон, Саранда се бе принудила да дели втория с останалите жени — ситуация, която бе най-малкото неудобна. Сега, когато фургоните спряха, тя погледна през малкото прозорче и видя мъжете, които говореха с Люси. Бандити! Единият от тях направи движение с пушката си и Люси хвърли колеблив поглед към своя фургон, където знаеше, че е Мейс, и скочи на земята.

Вторият бандит почука по вратата на фургона. След миг тя се отвори и отвътре излезе Мейс с разрошена коса, с прораснала черна брада, с която изглеждаше не по-малко съмнителен от бандитите.

Близначките, които караха другите фургони, бяха свалени от каприте. Докато главатарят на бандитите ги държеше на едно дуло разстояние, другите двама поеха към фургона на жените. Ботушите им поскърцваха по сухата пръст.

Летящата гълъбица застана до Саранда на прозореца.

— Мисля, че не са дошли да ни ограбят — прошепна тя.

— Да ни убият тогава? Но защо?

Индианката се обърна и я изгледа, без да мига.

— Ти може би знаеш повече от мен.

В този момент на вратата се почука и един мъж изрева да излязат.

— Застрелвала ли си човек? — Летящата гълъбица попита пак така тихо.

— Не.

— И аз. Би ли могла?

Саранда поклати глава. Тя не бе успяла да убие Ланс Блакууд, дори когато бе имала възможност да го стори.

— Тогава аз ще взема пистолета и ще се моля да имам сила.

В този момент вратата се отвори и един от бандитите влезе вътре. Като псуваше на испански, той хвана Саранда за ръката и я измъкна от фургона. През това време Летящата гълъбица взе пистолета и го мушна отзад в колана на полата си.

Изкараха ги навън, под палещото слънце. Жегата беше потискаща, а слънцето — толкова ярко, че очите ги заболяха.

Мейс говореше пиянски с главатаря на бандитите на перфектен испански. Тъй като не знаеше езика, Саранда не можеше да разбере какво казва. Но тонът му бе ясен. Като се олюляваше леко на краката си, Мейс се опитваше да измами бандита.

Саранда погледна към близначките и видя ужаса в очите им. Очевадно и те се страхуваха от същото: че Мейс, пиян и отчаян, няма да може да им помогне в схватката.

Тя подушваше опасността. Очите на бандита бяха студени и безчувствени — поглед на човек, който няма намерение да бъде разколебан. Той излая някаква заповед на Люси.

— Той иска да вземеш парите — каза й Мейс. Обърна се отново към мексиканеца и започна отново да го убеждава на испански. Замалко бандитът сякаш слушаше с жаден поглед. Сетне заговори отново, ухилен.

Жените бяха затаили дъх, а Мейс вдигна рамене, сякаш искаше да каже: „Е, опитах се“. Той обърна глава към фургона и даде знак на Люси да направи това, което й казват.

— Нямам намерение просто да връча на тази въшка парите, за които толкова се трудихме — запротестира тя.

Мейс се обърна и я изгледа косо.

— Искаш ли да те убие?

— Ако изобщо си мъж, няма да позволиш да направят това.

Бандитът се намеси. Мейс му каза на испански какво е казала Люси. Той отметна назад глава и се разсмя на глас. Докато Люси отиде във фургона, за да вземе кутията с парите, Мейс предложи на бандита да пийне от бутилката. Като преметна ръка върху рамото на Мейс, мексиканецът отпи голяма глътка.

Междувременно другите двама оглеждаха жените. Единият рече нещо на главатаря и пристъпи към Аби.

Главатарят пусна Мейс и се присъедини към другарите си. Аби започна да скимти, когато мъжът прокара ръка по нейната. Тя хвърли вбесен поглед към Мейс задето позволява всичко това да се случи. Отдръпна се отчаяно от гадния дъх на мексиканеца.

Тримата мъже оглеждаха жените една по една, като очевадно правеха груби коментари и се смееха, отиваха при всяка, галеха я по лицето и опипваха косата й. Когато стигнаха до Летящата гълъбица, тя се обърна настрани, за да не видят пистолета. Но Мейс го видя. Очите му паднаха на него, сетне бързо се отклониха.

Мексиканците очевидно не искаха да вземат индианката. Главатарят направи голямо шоу, като й се подигра и се изплю в краката й.

Люси се приближи с кутията с парите и с ненавист я подаде на главатаря. Мъжете я наобиколиха, като кимаха с глави, забелязали червената й коса и нацупените устни. Единият от тях даде ясно да се разбере, че няма нищо против да я има.

Сетне главатарят се обърна и зърна Саранда. За миг остана като вкаменен, втренчен в нея. Тя посрещна неговия внезапно разгорещен поглед с непокорно вдигане на брадичката. Знаеше, обаче, че за нея няма да има никаква помощ. Беше видяла същия поглед в очите на Ланс Блакууд, точно преди да я изнасили. Сега, когато бандитът я бе забелязал, тя разбра, че няма да се откаже.

И Мейс го разбра. Той отново сложи ръка на рамото на бандита и с весел тон му предложи още една глътка. Мексиканецът дори не го погледна. Като изпаднал в транс той тръсна рамене, подаде кутията с парите на партньора си и тръгва към Саранда.

Погледът му поглъщаше всяка нейна извивка, като се задържаше на едрите гърди и закръгления ханш. Той я грабна за ръката, обърна я с гръб, сякаш оглеждаше кон, и затаи дъх. Ръката му, цялата в спечена мръсотия, се задвижи по гърба й, а Саранда остана без дъх.

Той и заговори тихо. Думите бяха неразбираеми, но тя разпозна интонацията на мъжа, побъркан от желание. Когато отново я обърна с лице към себе си, тя видя ужасното пламъче в премрежените му очи.

Саранда погледна към Мейс. За миг очите им се срещнаха, нейните изпълнени с паника, неговите — с истинско отчаяние. Щеше ли да стои там и да позволи на тези мъже да я вземат тук, в пустинята?

Бандитът заговори на партньора си, който изсумтя одобрително, приближи се и застана зад нея. Жестоко изви ръцете й зад гърба, като накара гърдите й да се повдигнат. Хванал пушката си за цевта, главатарят очерта с нея двете кълба. Устните му се изкривиха в подигравателна гримаса, когато се пресегна, грабна роклята за деколтето и го разтвори с едно дръпване. Саранда се съпротивляваше, но не можеше да направи нищо. Тя стоеше разголена до кръста пред тези брутални непознати, а слънцето жулеше разголената й плът.

Мейс каза нещо на тих глас. Бандитът не му обърна внимание, протягайки се да докосне Саранда. Тя стискаше зъби, за да не повърне, докато близначките плачеха.

Мейс отново заговори тихо, убедително. Разгневен, стискащ гърдата й собственически, бандитът се обърна към него и изрева някаква заповед. Като повдигна рамене, Мейс се оттегли и остави Саранда очи в очи с ужасяващата реалност. Още веднъж щеше да бъде насилена брутално. Но този път бе по-различно, по-лошо. Защото мъжът, когото обичаше, щеше да стои и да гледа, без да направи нищо, за да й помогне.

Тя го погледна отчаяно, когато мексиканецът приближи към нея напуканите си устни.

— Мейс… — изстена тя тихо.

Той спря до Летящата гълъбица. Привел рамене, с гръб към Саранда, Мейс промълви:

— Някои хора са просто твърде тъпи, за да ги залъжа.

И тогава, със светкавичен рефлекс, той грабна пистолета от полата на индианката и се завъртя. При грубите думи на Мейс главатарят бе повдигнал глава и следващото нещо, което видя Саранда, бе изстрелът на пистолета. Пред очите й лицето на мексиканеца експлодира.

Времето сякаш спря. Като в забавен каданс бандитът падна пред нея с отнесено от куршума лице. Мъжът, забил пръсти в ръцете й, я блъсна напред и тя падна върху трупа. Когато вдиша очи, другите двама бандити тичаха към конете си. Единият възседна своя и като взе кутията с парите, препусна заедно с партньора си през пустинята с пълна скорост, вдигайки облаци прахоляк зад себе си.

Мейс вдигна ръка и се прицели в препускащите мъже. Дотогава бандитите вече се бяха отдалечили на известно разстояние, но той проследи хладнокръвно единия и натисна спусъка. Това бе невъзможен изстрел. И въпреки това само миг, след като проехтя, беглецът падна на земята. Мейс стреля и трети път, но не уцели, а бандитът с парите вече беше твърде далеч.

Когато димът се разнесе, настана пълна тишина. Саранда гледаше втренчено към Мейс, като в погледа й се смесваха шок и ужас. Другите изглеждаха по същия начин. Мейс стоеше прав, напълно изтрезнял, загледан с ужас в бандита, останал без лице, който само мигове преди това беше жив човек.

Жените го наблюдаваха изумени и мълчаливи как стоеше, с увиснал в ръката пистолет, който сякаш внезапно бе станал прекалено тежък за него. Изведнъж този мъж, който току-що ги бе спасил, падна на колене в прахта и се втренчи в трупа пред себе си, сякаш със закъснение се молеше за душата на мъртвия.

Без да ги забелязва, Мейс седна разкрачен, надвеси се над трупа, все още с пистолет в ръка, който повлече по земята. Не помръдна, изглежда изобщо не съзнаваше, че жените са там.

Саранда се надигна като в сън. Голата й кожа бе напръскана с кръв и парченца от мозъка на бандита. Тя почти не забеляза как Аби взе един шал от фургона и я уви с него. Саранда виждаше само Мейс. Никога през живота си не бе виждала подобни угризения, такова самообвинение.

— Сега съм като Ланс — каза той, тъй тихо, че едва го чу.

— Той беше зъл, Мейс. Той щеше да ме убие. След като всичките ме изнасилят.

— Саранда, не е имало жив човек, когото да не мога да измамя. Можех да справя и сега. Но се уплаших. Престанах да мисля.

Той пусна пистолета, сякаш със закъснение бе осъзнал, че все още го държи, сетне се втренчи в ръката си, като че ли никога преди не я бе виждал.

— Ти спаси живота ни. Тези мъже по никакъв начин нямаше да ни оставят да си отидем.

— Аз не съм убиец, по дяволите! — озъби се той. Сетне додаде по-спокойно. — Вече не мога да го казвам, нали? Също като Ланс. Какво каза ти? Щом си Блакууд…

Саранда го хвана за ръката и го обърна с лице към себе си.

— Не — извика тя, като започна да се бори, за да проникне през тъмата на наказанието, обгърнала съзнанието му. — Ти не си като Ланс. И днес го доказа.

— След като убих двама души, защото беше по-лесно, отколкото да ги придумам да се откажат от намеренията си ли?

— Не, ти ги уби, за да спасиш живота ми. А Ланс убива, защото е преизпълнен с омраза. Ти уби, защото ме обичаш.

Мейс я погледна в очите и разбра истината в думите й. Той я улови за талията и я придърпа към себе си, като осъзна какво за малко не е изгубил. Зарови глава в косата й и й позволи да ридае на рамото му, сетне наведе глава и сълзите му се смесиха с нейните.

Една по една жените се оттеглиха към фургоните и ги оставиха сами.