Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (70)

ГЛАВА 69

Дона хъркаше силно. Санто опря ухо на вратата на спалнята й и внимателно се заслуша. Според звука тя нямаше да се събуди преди сутринта, което означаваше, че трябва само да избегне Джордж.

Пропълзя на долния етаж и се изви, за да погледне в библиотеката. Джордж беше зает да преглежда пакет документи. Ако се движеше бързо, можеше да се промъкне долу с куфара и с пушката и да ги скрие на сигурно място в колата си, преди Джордж да забележи.

Забърза обратно нагоре и измъкна куфара изпод леглото си. Беше тежък — препълнен не само с материалите за Винъс, но също и с порносписанията му.

Промъкна се покрай стаята на майка си — все още чуваше хъркането й силно и ясно.

Крадешком започна да слиза надолу по стълбите, влачейки тежкия куфар след себе си. Болеше го, че не може да запази колекцията при себе си, но кравата не му беше оставила никакъв избор.

От друга страна, какво му пукаше вече за Винъс? Тя беше развратницата, която го беше изложила — бе показала писмата му на други хора и го бе унизила. Не разбираше ли тя, че съобщенията бяха лични? И че такива любовни послания, каквито съдържаха писмата, трябваше да си останат само между тях двамата?

Беше взела тяхната любов и я бе превърнала в нещо публично и мръсно. Сега я мразеше.

На половината път се спъна и падна. Куфарът се отвори и от него се заизсипваха видеокасети, постери, снимки и списания.

Джордж се появи от библиотеката и застана в подножието на стълбите, втренчен в него.

— Къде отиваш? — попита той.

— Където искам, по дяволите — озъби се Санто, докато се изправяше.

Дона се появи в горния край на стълбището и включи осветлението.

— Какво става? — извика тя. — Ти какво правиш?

Звучеше като старата Донатела. И изглеждаше като полудяла с настърчалата си коса и размазан грим. Носеше прозрачна нощница без нищо отдолу. Гледката не беше приятна.

— Какво има в куфара? — поиска да знае тя — леко заваляше. — И ти бягаш като сестрите си? Те са курви, puttanas^[1].

— Сестрите ми не са курви — заяви Санто, докато си мислеше, че те бяха направили добър избор и се бяха измъкнали, докато още можеха. — Те избягаха, за да се махнат от тебе. Ти се опитваш да контролираш всекиго. Е, мене няма да можеш.

— О, напротив, мога — и Дона несигурно тръгна надолу по стълбите. — Ти си само на шестнадесет. И си мой — чуваш ли ме?, — мой си!

Той се опита да извърне очи, защото можеше съвсем ясно да вижда през нощницата й.

Тя спря, вдигна едно от порносписанията и го хвърли в лицето му.

— Ти си болен! — изкрещя тя. — Ето какъв си — болен! Точно като баща си.

— Радвам се, че приличам на него — извика той в отговор. — Искам да съм като него.

— Можеш да се махаш — изрева Дона, докато се държеше за перилата. — Вече не ми пука. МАХАЙ СЕ!

— Тръгвам — той трескаво събираше нещата си и се опитваше да ги натъпче обратно в куфара.

— Напусни — викаше тя. — И не си мисли да вземеш колата си. Тръгваш си само с дрехите на гърба си — нищо друго. Достатъчно дълго те търпях.

— Търпяла си ме? — нейната нечестност го обиждаше. — Аз съм този, който те търпеше.

— Говоря сериозно — крещеше Дона. — Тук не си добре дошъл, Санто. Ти си дебел и грозен. Мързелив си. Измет си като баща си. МРЪСЕН, ДОЛЕН ИЗМЕТ. Тръгвай си веднага.

Санто погледна към Джордж, който стоеше безмълвен в подножието на стълбището. Лицето на възрастния мъж беше триумфално изкривено.

— Чу майка си — каза той с голямо удоволствие. — Събери си нещата и изчезвай.

* * *

Лъки беше съвсем спокойна. Отново се качи горе, взе душ, върза черната си коса на опашка и облече прост черен пуловер по врата, черни джинси и ботуши. След това затъкна пистолета в колана на джинсите си и напусна къщата.

Дона си играеше умните игрички и тя нямаше намерение да продължава да ги търпи.

Качи се във ферарито си и бързо се отправи право към дома на Дона.

Отправи се към отмъщението.

* * *

Сантино завлачи куфара обратно в стаята си. Пред очите му плуваше гневна червенина — малки танцуващи дяволчета го окуражаваха да върши лоши неща.

Дебел. Никога не го беше наричала дебел преди. Грозен. В никакъв случай. Винаги му беше казвала, че е красив.

„ТИ СИ МРЪСЕН, ДОЛЕН ИЗМЕТ КАТО БАЩА СИ.“

Тя не беше достойна дори да лъска обувките на Сантино.

Без изобщо да мисли, той измъкна заредената пушка изпод леглото.

Майната им! Майната им и на двамата. Заслужаваха точно това, което щяха да получат.

Изтича в коридора и се втурна в стаята на майка си.

Тя беше пресякла помещението наполовина. Обърна се, когато го чу да влиза.

— Какво правиш…

Преди да може да довърши изречението, той вдигна дванадесеткалибровата пушка и се прицели в стомаха й. След това натисна спусъка.

Изстрелът почти я пръсна на парчета. Кръв и вътрешности се разлетяха навсякъде, когато тя падна на пода.

Обзе го блаженото чувство на умиротворение. Като в транс се приближи, опря цевта в главата й и стреля още веднъж. След това излезе от стаята.

Джордж стоеше парализиран в подножието на стълбището — с ужасено изражение, втренчен, прекалено шокиран, за да помръдне.

Беше лесна плячка. Лесна.