Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (51)

ГЛАВА 50

— Надрусана съм — изкиска се Табита. — Това си е истинска яка трева. Откъде я намери?

— От училище — отговори Санто и си помисли, че тя наистина изглежда супер с оранжевата си минипола от „Спандекс“, която едва покриваше задника й, и с оскъдното си бюстие, което оставяше гола по-голямата част от корема й. Очите му се спряха на златната халка на пъпа й. Той възпря внезапния си порив да я дръпне. Дали тя щеше да пищи? Дали щеше да потече прясна кръв? Нямаше нищо против да опита.

— Хей, в кое училище ходиш? — попита тя и прокара ръка през правата си, боядисана в червено коса.

— Защо? — подозрително произнесе той.

— Не е учтиво да се отговаря на въпроса с въпрос.

— А ти къде ходиш на училище? — той забеляза, че ноктите на ръцете й са лакирани в плътно черно — сякаш че участваше в някой филм за вампири.

— В пансион — отговори тя. — В Швейцария. Дай — и тя измъкна марихуаната от ръцете му и я захапа. — За мене повече. Иначе ще им кажа, че си се скрил тук, за да се друсаш.

— Няма да го направиш — Санто все още се опитваше да се отърси от шока, че е видял Винъс от плът и кръв — по-прекрасна и по-секси, отколкото на снимките.

— Мога да правя каквото си поискам — похвали се тя. — Аз съм дъщерята на домакините.

Той беше виждал момичета като нея да висят около заведенията в събота вечер. Обикновено те седяха на бордюра на тротоара или се бутаха едно друго, преди да се стълпят, за да гледат някоя лигава рок-банда. Богати пънкарки. Никога не си беше падал по тях. Предпочиташе златния „Ролекс“, неограничения кредит и много скъпите коли.

— Значи — обади се Табита и дръпна от марихуаната. — Майка ти е тази, която изрита Лъки Сантейнджело от „Пантър“, а?

— Предполагам — измърмори той.

— Баща ми мрази Лъки Сантейнджело — продължи Табита по същество. — Тя го изхвърли от „Пантър“. Никога не съм я срещала, но мисля, че сигурно е готина. А дядо ми казва, че е най-добрата.

— Имаш супер дядка, а?

— Да, не могат мнозина да се похвалят с такъв. Знаеш ли кой е той?

— Кой?

— Ейб Пантър — възгордя се тя. — Той е основал студиите „Пантър“.

— Е, да, а пък моят баща беше убит — Санто се опитваше да навакса в резултата.

Табита не обърна внимание на тази уместна информация.

— Защо си толкова дебел? — поиска да знае тя.

— Ти пък защо си толкова груба? — върна й го той. Вече я мразеше — и глупавата й външност, и тъпата й коса. Коя беше тая, че да му вика „дебел“? Беше пълна скръб.

— Предполагам, че вече трябва да се присъединим към купона — замърмори Табита. — Добре, дебеланко, да вървим.

— Не ми викай така — сопна се той и я намрази още повече.

Тя се изкиска.

— Дай още една марихуана и няма.

* * *

Абигейл се оглеждаше. За нейно успокоение всички си прекарваха добре. Тя погледна часовника. Беше осем и половина. Къде беше Алекс Уудс? От гостите го нямаше единствено него. Тя не мислеше, че ще е учтиво да покани останалите на масата за вечеря, докато не пристигне той.

— Тин Лий, скъпа — заговори тя, отивайки към бара. — Алекс даде ли ти някаква информация за това, по кое време ще пристигне?

— Мислех си, че ще е тук преди мене — отговори Тин Лий. — Трябва да са го задържали. Доколкото знам, започва да снима в понеделник, така че е много зает.

— Можеше поне да звънне, че ще закъснее — Абигейл едва успяваше да прикрие обвинителния си тон.

— Сигурна съм, че няма да има нищо против, ако започнем без него.

— Хмм… — Абигейл никак не беше доволна.

Тъкмо отиваше към кухнята, когато забеляза Табита, която влачеше Санто подире си. О, Господи, как се беше облякла! Мики сигурно щеше да получи инфаркт, като я види. Тя застана на пътя на дъщеря си и я спря.

— Мамо — обади се Табита и подръпна нагоре оранжевата си пола. — Познаваш ли Санто?

— Да, запознах се със Санто — произнесе Абигейл през зъби. — Ела, скъпа, искам да говоря с тебе.

Табита вече усещаше въздействието на марихуаната и се изкиска глупаво.

— За какво ще си говорим, мамо? За секс? Ти и татко още ли го правите?

Абигейл сграбчи ръката на дъщеря си и беше на път да я изкара от хола, когато видя Алекс Уудс да влиза в компанията на Лъки Сантейнджело.

Лъки Сантейнджело спря рязко. Табита използва възможността да се измъкне от хватката й и да избяга.

— Извинявай, Аби — гласът на Алекс изобщо не звучеше извинително. — Задържаха ме на една среща.

И преди тя да може да произнесе и една дума, той и Лъки вече влизаха в хола.

Тя побърза след тях, отчаяно опитвайки се да улови погледа на Мики. Обаче той разговаряше толкова интимно с Винъс, че не я забеляза.

Тин Лий скочи от високото си столче до бара и се втурна да поздрави Алекс.

— Закъснях да те взема от апартамента ти — започна да обяснява тя, но изведнъж видя Лъки и млъкна.

Най-големият кошмар на Алекс се сбъдна.

— Ти какво правиш тук? — каза той, почти излязъл от търпение. — Не получи ли съобщението ми?

— Какво съобщение?

— Ти трябва да си приятелката на Алекс — обади се Лъки — напълно беше схванала сцената и й стана жал за горкото момиче. Беше съвсем искрена — момичето беше толкова хубаво. — Извинявай, че го задържах. Алекс и аз имахме делова среща. Той ми предложи да намина за едно питие.

— Сигурен съм, че всичко ще е наред, ако останеш и за вечеря — бързо произнесе Алекс. — Ще кажа на Абигейл. — Той се отправи към Абигейл, която все още се опитваше да привлече вниманието на Мики. — Аби — обърна се той към нея. — Лъки ще остане за вечеря.

— Лъки Сантейнджело не е любимият човек на Мики — натърти Абигейл. — Двамата си имат стара вражда.

— Тя случайно е моята приятелка.

— Не, Алекс — отговори Абигейл. — Твоята приятелка е Тин Лий, която — ако нямаш нищо напротив — те чака тук вече от половин час.

— Приятелката ми е Лъки Сантейнджело — той не падаше по гръб. — Тин Лий е излишната.

— Няма място на масата, Алекс.

— Сложи още един стол, Абигейл.

Те се втренчиха един в друг.

— Ще видя какво мога да направя — сопна му се тя.

* * *

Лъки преценяваше ситуацията. Познаваше всички участници с изключение на Джордж, съпруга на Дона Ландсман. Без да се колебае, тя се отправи право към нея и каза:

— Ето че се срещаме отново.

Дона беше шокирана да я види тук. Опита се да се вземе в ръце — беше наясно, че няма да е мъдро да направи някоя сцена. Това, че Мики беше поканил Лъки, беше голяма грешка и той щеше да си плати за нея.

— Как си? — попита тя студено.

— Всъщност доста добре — отговори Лъки. Беше се втренчила в Дона и се опитваше да сравни новия й имидж с този на старата Донатела. Нямаше ни най-малка прилика. — Като цяло, имах време да се позамисля, да се организирам, да реша какво ще правя по-нататък.

Купър се промъкна и я сграбчи изотзад.

— Здрасти, прекрасна! Страхотно е, че те виждам.

— Купър, познаваш ли Дона Ландсман?

— Естествено.

— Не е ли приятно да знаем, че имаме толкова опитна жена в „Пантър“. Имаш опит във филмовата индустрия, нали, Дона?

Вместо нея отговори Джордж:

— Мики Столи ще свърши отлична работа.

Лъки удостои Джордж с един поглед и веднага го прецени. Обожаваше жена си, вероятно никога не се беше чукал преди, цар на финансовите операции, нямаше представа с какво се е захванала Дона.

Тя отново се обърна към Купър.

— Имаш ли някакъв бизнес с „Пантър“? — поиска да знае тя.

— Трябва да питаш агента ми — Купър пусна една подмилкваща се усмивка.

— О, сигурна съм, че Дона ще те преследва. Вероятно всички агенти и менажери пълзят около задника й и я молят за сделки. И, Дона, трябва да ти кажа — той изглежда така, като че наистина може да ги подслони.

Преди Дона да може да отговори, Лъки вече беше продължила нататък. Дона беше бясна. Тя не беше дебела. Как си позволяваше хилавата кучка Сантейнджело да прави такива коментари. И защо Лъки се разхождаше наоколо толкова спокойна и уверена? Не й ли беше достатъчно, че е загубила съпруга си, студиото си и почти — баща си? Какво още трябваше да направи, за да приключи с нея?

— Чу ли това? — обърна се Дона към Джордж; лицето й беше почервеняло от яд. — Чу ли?

Джордж се опита да я успокои.

— Без сцени — тихо каза той. — Не трябва да позволяваш на тези хора да видят, че тя те разстройва.

— Какво прави тя тук? — кипеше Дона. — Мислех, че Мики я мрази.

— Ще разбера.

— По-добре го направи — озъби се Дона. Триумфалното й влизане в холивудското общество се беше провалило.

* * *

Абигейл най-сетне успя да откъсне Мики от Винъс.

— Видя ли кой е тук? — каза тя и се учуди, че той не е забелязал.

— Ама всичко върви страхотно, скъпа — глупава усмивка се разля по лицето му. — Какъв ти е проблемът?

— Проблемът ми е Лъки Сантейнджело.

— Какво за нея?

— Тя е тук! Алекс я доведе. А пък тук е приятелката му — и тя така погледна съпруга си, сякаш че вината беше негова. — Как смяташ да уредиш това?

Мики сви рамене.

— Нищо не можем да направим. Какво каза Алекс?

— Каза ми да сложа още едно място на масата.

— Направи го.

— Не искам тази жена в къщата си. Тя те уволни от „Пантър“.

— Вярно е, но в този град трябва да се погаждаш с всекиго — никога не знаеш кога ще ти потрябва. Така че, Аби, върви и кажи на прислужницата да сложи още едно място. Не е кой знае какво.

— „Не е кой знае какво“ — избухна Абигейл. — Това ще провали моето подреждане.

— Скъпа — меко каза Мики. — Вземи си проклетото подреждане и си го заври в задника! Прави каквото ти казвам.

Абигейл се оттегли, все още втренчена в него.

Мики тръгна право срещу Лъки.

— Виждам, че Лъки Сантейнджело е решила да удостои с присъствието си дома ни.

— Здрасти, Мики — каза тя студено. — Как е?

— Дяволски добре. Върнах се в „Пантър“, където ми е мястото. Сега всичко, което трябва да направя, е да продам на прилична цена цялата поредица глупави филмчета от твоя списък. Единственият добър е „Гангстери“.

— Сигурна съм, че ще завъртиш нещата, Мики. Само ти можеш да върнеш „Пантър“ на мястото, на което са били преди — многозначителна пауза. — В кенефа.

Джони се втурна към тях и се включи в разговора.

— Лъки, скъпа — обади се той. — Без майтап — ти си ми любимката.

— Всички са ти любимки, Джони — каза тя. — Направи една услуга на себе си и смени тактиката.

— Защо? — направи гримаса той. — Старата винаги ми е вършила работа.

Джеф се препъна и почти падна от столчето до бара при опита си да се присъедини към забележителната група. Това беше толкова добра възможност, за да я пропусне.

— Винаги съм искал да се запозная с тебе — обърна се той към Лъки, преплитайки език. — Ти си красива, богата и могъща. В Холивуд трябва да има повече жени като тебе. Аз съм Джеф. Актьор съм.

— Голяма работа, Джеф.

Той направи гримаса насреща й и леко се олюля.

— И си толкова красива, колкото казват всички.

Появи се Алекс и хвана Лъки за ръката.

— Ела тук, Лъки. Поговори с Винъс вместо мене.

— Сега какво?

— Ето каква е работата — тихо каза той. — Мики искаше Лесли да играе Лола, но след това промени мнението си — сега иска Винъс, обаче тя е останала с впечатлението, че няма да получи ролята. Кажи й, че я получава, но да не го споменава на никого тази вечер.

— Ама аз какво? Да не съм тукашният посредник?

— Направи го за мене, Лъки. Моля те.

Тя въздъхна.

— Да, разбира се. Като че ли нямам нищо друго наум.

* * *

Табита настани Санто на едно канапе и се погрижи накратко да му представи гостите.

— Виждаш ли жената с дългата червена коса? Това е Лесли Кейн, навремето е била проститутка. Баща ми не го вярва, нито пък майка ми, но аз го знам.

— Откъде знаеш? — попита Санто.

— Маникюристката на майка ми ми каза, тя знае всичко. А мъжът с нея — той е някакъв използвач, безработен актьор, който живее с нея. Ето там е Лъки Сантейнджело — онази с черната коса. Контето с нея е Алекс Уудс. Знаеш ли кой е той?

— Разбира се, че знам — нацупи се Санто. Мислеше си, че това момиче не се отнася много мило с него.

— Добре, значи, за него се говори, че си пада само по дръпнати очи. Предполагам, че онова там е неговата приятелка — онази със смешното име.

— Откъде знаеш всичко това?

— Наблюдавам — каза Табита, докато въртеше златната халка на пъпа си. — Виж Купър Търнър — чука всичко, което се движи. И Винъс Мария — тя също.

— Какво каза? — лицето на Санто почервеня.

— Чу ме. Винъс е голяма развратница. Чука наред.

— Не говори така за Винъс — разгневи се той.

— Защо? Познаваш ли я?

— Да. Тя е чудесна.

— Ха! Вижда се колко много знаеш. Точно сега чука масажиста си, защото не може да си намери никого другиго, откакто изхвърли Купър. Тази вечер се е прицелила в Джони Романо — той пък чука всичките си приятелки на задната седалка на колата си. Обзалагам се, че нощес ще си тръгне оттук с нея.

— Имаш мръсна уста — каза Санто.

— Да? — подигра му се Табита. — И се обзалагам, че ти би дал всичко, за да видиш мъничкото си членче в нея.

* * *

— Какво изобщо правим тук? — Лъки каза на Винъс. — А и какво правиш с Джони Романо?

— Добре, добре — хвана ме — много е долно — Винъс направи овча физиономия. — Исках да дойда тук тази вечер — дори само за да видя лицето на Мики, когато вляза. Той е останал с впечатлението, че ще му духам, ако ми даде ролята в „Гангстери“. Смятам да му пусна въдицата, а след това може би да му забия някой шамар, когато ми се пусне.

— Страхотна идея — произнесе Лъки. — Удряш плесница на Мики Столи, докато той ти се пуска — това определено е за корицата на „Нюзуик“.

Винъс се засмя.

— Да, ама никой няма да повярва. Ще кажат, че аз съм му се пускала.

— Нося ти добри новини — каза Лъки. — Тук става нещо доста сложно — и е свързано с Мики. Обаче според Алекс ти си Лола, а Лесли е извън играта, но не трябва да казваш нищо тази вечер.

— Сигурна ли си? — попита Винъс.

— Алекс сам ми го каза.

— О, Господи, какво успокоение! Сега няма да трябва да духам на Мики!

— Нали не си го мислила сериозно?

Винъс пак се засмя.

— Ама ти какво си мислиш? А между другото, как така ти си с Алекс?

— Ами той е… приятел.

— О, хайде, Лъки, говориш с мене. Алекс те следва навсякъде с онзи поглед. Нали знаеш кой поглед имам предвид?

— Нека да те питам нещо?

— Какво?

— За Алекс Уудс. Аз негов тип ли съм?

— Скъпа, ти си толкова готина, че можеш да си тип на всеки.

И двете се засмяха.

Алекс дойде при тях.

— Готово — обади се Лъки.

Той се усмихна на Винъс.

— Как си?

— По-добре, откакто чух новините.

— Да ги запазим за себе си. Ще говорим утре.

— Трябва обаче да озаптя Джони — той е решил да защитава честта ми и да ми осигури ролята.

— Но не му казвай защо.

— Разбира се, че не.

— И като говорим за озаптяване… — каза Лъки. — Какво смяташ да правиш с него на връщане за в къщи?

— Нищо, по дяволите — усмихна се Винъс. — Съвсем точно: nada^[1]!

* * *

Абигейл направи, каквото й каза Мики — накара прислужницата да сложи още едно място на масата, докато самата тя се опитваше да не показва недоволството си. Мразеше нещата да не вървят по начина, по който искаше тя. Дъщеря й изглеждаше като емигрантка от лош клип на Мадона; синът на семейство Ландсман беше дебел и непривлекателен; Лъки Сантейнджело караше всички да се чувстват неудобно, а Мики се държеше като възбуден ученик — похотливо се влачеше подир Винъс, сякаш никога досега не беше виждал чифт цици.

Обаче Абигейл отказваше да позволи на каквото и да било да провали прекрасната й вечеря. Наложи на лицето си подходяща усмивка и плесна с ръце.

— Вечерята е сервирана — развълнува се тя. — Ще се отправяме ли към трапезарията?