Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (40)

ГЛАВА 39

След като заряза майка си, Алекс подкара направо към дома си на брега. Тази къща беше неговата лична резиденция — модерна и недокосната. Той не позволяваше на никого да го посещава там. Жените водеше в апартамента си; бизнес срещите си уреждаше в офиса и тъй като никога не даваше приеми, къщата си беше негова — никакви натрапници.

Беше направил грешката веднъж да доведе майка си. Това беше достатъчно.

— Студена е — беше заявила тя, след като огледа всичко с критичното си око. — Има нужда от женска ръка.

Какво знаеше тя? Тя живееше в прекалено претрупан апартамент — беше абсурдно. Минималистичният стил, с който се беше обзавел той, му харесваше. Обичаше изчистените линии и свободните пространства.

Беше наел двойка японци, които се грижеха за мястото. Те никога не го безпокояха, освен ако той не изискваше присъствието им.

Къщата се намираше на висока скала, надвесена над океана. Беше обширна, с голяма тераса, която обхващаше дома в полукръг и включваше и два водоскока, сочна зеленина и изкуствено езеро с екзотични риби. Когато имаше време да медитира — а това не беше често, — той идваше тук.

Алекс смяташе дома си за най-мирното място на земята. Това беше неговото лично убежище, където нямаше връзка с околния свят.

Беше си обещал никога да не пие в къщата на брега, но днес щеше да направи изключение. Въпреки че беше изпил няколко мартинита на обяд, си наля голяма водка. След това взе екземпляр от сценария си и се разположи на терасата.

Не го знаеше, преди да се добере до частния й телефонен номер, но Лъки също живееше на брега. Това не ги правеше точно съседи, тъй като беше открил, че нейният дом е в Малибу. А неговият беше далеч по крайбрежната ивица, около Пойнт дюм. Обаче… Беше му приятно да знае, че тя вероятно също се наслаждава на океана толкова, колкото и той. Беше оставил няколко съобщения на телефонния й секретар, но тя все още не си беше направила труда да му отговори.

Придърпа един шезлонг, свали си ризата и започна да преглежда сценария си на „Гангстери“ с червен молив в ръка. Беше подлудил хората от продукцията. Всеки ден правеше промени — щеше да продължава така по време на целия филм.

Около пет часа следобед се звънна на входната врата. Остави да позвънят три пъти, преди да стане, да си облече ризата и да отиде до вратата.

Там стоеше Тин Лий.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — свирепо се намръщи той.

— Алекс — каза тя, без да отстъпи от позицията си. — Майка ти се притесни за тебе. Настоя да дойда.

— Какви са тези глупости? — изрева той, бесен, че е нахлула в личното му пространство. — Тази жена не може да се меси в живота ми. Няма право да ти казва къде живея. Майната й!

Тин Лий се застъпи за себе си.

— Какво искаш да кажеш, Алекс? Че няма право? Та ние сме любовници. Как можеш да си толкова студен към мене?

Проклятие! Точно от това нямаше нужда.

— Извинявай — промърмори той, осъзнавайки, че вината не е нейна. — Майка ми ме влудява — ти знаеш това — виждала си я каква е, когато се развихри.

Тин Лий протегна ръката си с обич.

— Алекс, това е много напрегнато за тебе време. Започваш филма си, всичко се случва. Моля те… Може ли да вляза за момент?

Той не искаше натрапници в дома си. Но как можеше да я отпрати? Тя беше карала повече от час, за да дойде тук.

— Разбира се, влез — покани я той неохотно.

Тя пристъпи в предната стая — красива и дребна в лятната си бяла рокля и сандали с каишки.

— Чудесно! — възкликна тя, докато се оглеждаше. — Защо не живееш тук през цялото време?

— Това е убежището ми за края на седмицата — каза той. — Идвам тук да мисля, да работя.

— Извинявай, че ти се натрапвам.

— Хей, слушай, не е заради тебе. Бесен съм, защото Доминик ме влудява.

Тин Лий му съчувстваше.

— А защо й го позволяваш, Алекс?

— Защото ми е майка. Не разбираш ли, това е като гатанка. Но няма нито рими, нито причина да е измислена.

Той излезе на терасата. Тин Лий го последва.

— Искаш ли едно питие? — попита той и си помисли да си сипе още една водка.

— Не, Алекс — каза рязко. — Искам да ме любиш.

Това беше последното нещо, което би желал да прави.

Преди да я спре, тя разтвори ципа на гърба на бялата си лятна рокля. Тя се свлече на купчинка в краката й.

— Не! — протестира той.

— Да, Алекс — настоя тя. — Защо да ме гониш, след като ме желаеш?

Тя се приближи към него — прекрасно тяло с изключителни форми в бели бикини и нищо друго. Малките й гърди слабо се повдигаха, тъмнокафявите й зърна започваха да се възбуждат.

Той не трябваше да пие повече. Усети, че и у него започва да се надига желание.

Ръката му се протегна към ципа на панталоните му и бързо го дръпна надолу. Каква беше онази прочута фраза? А, да… „Възбуденият член не може да разсъждава.“

Хей — той беше свободен, бял и навършил двадесет и една години — значи, можеше да прави каквото си иска. Нямаше на кого да бъде верен.

Тин Лий падна на колене, хвана се за колана му и смъкна панталоните и бельото му надолу до глезените. Той постави ръцете си на тила й, хвана блестящата й черна коса и насочи втвърдения си член към малката й уста. Тя без малко да го поеме, но се дръпна назад и каза:

— Моля те, Алекс, не може ли да отидем в спалнята?

— Не — каза той, твърд като вековна скала. — Харесва ми тук.

Той не я беше канил, тя сама бе дошла при него. Сега трябваше да си понесе последствията.

* * *

Музиката беше силна, пулсираща и чувствена, декорът — опушен и тъмен, с мъгляви светлини, създаващи съвсем декадентска атмосфера.

Снимките бяха вдигнали адреналина на Винъс — тя обичаше това, което правеше. Единственият проблем беше, че това бе осмият им дубъл, а Родригес го проваляше всеки път. Той просто не беше професионалист.

— Скъпи — каза тя и го дръпна настрани. Мислеше, че трябва да обвинява само себе си, задето го е включила. — Трябва да си починеш. Всичко, което трябва да правиш, е да стоиш на бара, докато аз се плъзгам по тялото ти, раздирам ризата ти и те целувам. Това сме го правили достатъчно пъти в реалния живот, така че какъв ти е проблемът?

Той беше раздразнен. Родригес искаше да успява във всичко, което прави, а това не вървеше добре.

— Съжалявам — произнесе той с наведени очи, а дългите му мигли ги засенчваха.

— Помисли за мене, скъпи — измърка тя съблазнително. — Забрави за камерата и се концентрирай върху мене.

— Ще го направя — увери я той.

— О, Родригес. Каквото и да правиш, не гледай право в камерата. Става ли?

— Да, скъпа моя — отговори той. — Следващия път ще стане отлично.

— По-добре да стане, защото ме излагаш — промърмори тя под носа си, докато отиваше да поговори с Дориан.

— Вече не можем да го заменим — каза Дориан. — Трябва да приключим със снимките днес.

— Знам.

— Кога вие, момичетата, ще се научите? — въздъхна Дориан и сви устни. — Има само едно място за някой възбуден член — в къщи.

Винъс не можа да се удържи да не се разкикоти.

— Може би трябва да го отведа в гримьорната си и да го изчукам — замисли се тя. — Това ще го отпусне!

Дориан сепнато вдигна вежди.

— О, ама каква уста имаш само!

— Аз пък предполагам, че ти нямаш — натърти тя остро.

Накрая, след още два часа, Родригес се справи. Всички си отдъхнаха с облекчение.

След като приключиха, Винъс се втурна към телефона и се обади на Фреди.

— Трябваше да се чуем днес — обвини го тя.

— Чакам Алекс да ми се обади — каза той. — С промените в „Пантър“ всичко е в пълен хаос.

— Знам, Фреди, но снимките на „Гангстери“ ще започнат всеки момент. Имам план, по който работя.

— Веднага след като се свържа с Алекс, ще ти се обадя.

Тя не беше доволна от отговора му.

— Да не е заради Мики Столи? — поиска да знае тя. — Той ли е против това, да играя?

— Не съм го обсъждал с Мики.

Тя не беше сигурна, че му повярва.

— Добре, добре. Обади ми се, когато разбереш нещо.

Един от танцьорите от миманса мина покрай нея.

— Исках само да ти кажа, че беше такова удоволствие да се работи с тебе, Винъс — каза момчето с точната доза благоговение в гласа.

— Благодаря — отвърна тя и го огледа. Изглеждаше почти толкова добре, колкото и Родригес.

Какво толкова я привличаше в красивите мъже? Само обвивка и никакво съдържание — така казваше Рон. Тя се ухили, когато видя Родригес да разговаря с гримьорката, и бързо изчезна.

Колата и шофьорът й я чакаха пред студиото.

— В къщи! — нареди тя и се сви на задната седалка. Всеки мускул по тялото й я болеше — това, от което имаше нужда, беше да покисне в горещата вана.

Когато влязоха в двора, същият пазач, който ги беше спирал и преди, махна на колата.

Винъс свали прозореца.

— Сега какво има? — попита тя нетърпеливо.

— Съпругът ви, Купър Търнър, е тук.

— Тук?

— Помислих си, че ще е добре — след като е ваш съпруг — да го пусна в къщата.

Зелените й очи се присвиха от яд. Този да не би да беше кретенът на столетието или какво?

— Уволнен си — отсече тя.

* * *

— Добре ли си прекарваш? — попита Айзък.

— Супер — изкиска се Бриджит.

Да, тя наистина си прекарваше добре. Седеше в претъпкан ресторант с Айзък и ядеше каквото й душа поиска, обкръжена от неговите приятели. Беше ударила няколко водки и си бе поделила една цигара марихуана с едно от момичетата в дамската тоалетна.

В началото на вечерта беше скована, но питиетата я бяха отпуснали, а марихуаната я беше накарала да се чувства много по-естествено с тази нова група приятели.

— Хей, трябва да се поотпуснеш — каза Айзък. — Трябва да се отървеш от тази скованост.

— Това е, защото обикновено съм със сковани хора.

— Да. Е, сега си като отвързана, нали разбираш какво искам да кажа? — и той й подаде едно шишче. — Сдъвчи го, момиче, изцапай ръцете си. Знаеш как да го направиш, нали?

— Знам — отговори тя, взе шишчето и изкусително засмука месото.

— Дотук — много добре — засмя се Айзък.

След час напуснаха ресторанта и се отправиха към един частен клуб. Бриджит беше посещавала по няколко пъти повечето от дискотеките в Манхатън, но тази, в която я заведе Айзък, беше дълбоко във Вилидж — тъмна, опушена и с много фънк и соул.

Той не й беше намерил пистолет.

— Работя по въпроса — бе я уверил.

Но по това време вече не й пукаше.

Групичката се състоеше от Айзък, две чернокожи момичета модели, много надрусан бял младеж, превъзбуден пуерториканец и китайски танцьор травестит. Нона не би одобрила. Нона обичаше да се движи сред най-преуспяващите. Тази група беше в другия край — точно там, където Бриджит беше решила, че й е мястото.

Останаха в първата дискотека до три часа сутринта, след това се преместиха на друго място в Манхатън, където не започваха преди зазоряване. Първо спряха в едно кафене, за да погълнат маса сандвичи с пастърма и сирене.

— Имаме нужда от сили — пошегува се Айзък. — Ще танцуваш цяла нощ, момиче — това е нещо!

Беше много готин и приятелски настроен. Когато я целуна на дансинга, изглеждаше съвсем естествено. Тя му отговори много горещо.

— Искаш ли да дойдеш с мене у дома? — прошепна той в ухото й.

Тя не знаеше колко е часът. Но не й пукаше.

— Да — каза тя.

Взеха такси до собствената му стая във Вилидж. След като затвори вратата, той започна да я целува. Започна от устата и бързо се спусна надолу по врата. Ръцете му я докосваха навсякъде и тя усещаше огромното му желание.

Отговаряше му пламенно. Искаше да бъде с мъж. Искаше да бъде с Айзък. Това беше единственият начин да се отърве от всички спомени за Мишел и унизителните неща, които той я беше принудил да прави.

Айзък започна да я съблича. Тя изобщо нямаше нищо против. Всъщност дори го искаше.

Паднаха върху леглото и той вече беше отгоре й, ръцете му бяха върху гърдите й и я водеха натам, откъдето нямаше връщане. Точно преди той да влезе в нея, й хрумна неясна мисъл.

— Имаш ли… предпазни средства? — едва проговори тя.

— Разбира се, скъпа — отговори той, без да спре дори за момент. — Наоколо има по тузар с пистолет в ръката на всеки ъгъл.

Той се засмя. Тя се изкиска. На кого му пукаше все пак? Тя изцяло се отдаде на нощта.