Кони Мейсън
Викинг (6)

5

Фиона загуби дар слово. Обвинението на Торн беше толкова неоснователно, че й се прищя да избухне в смях. Но веселието отстъпи пред гнева. Накрая тя си възвърна способността да говори и реши да отвърне с такава нелепост, каквато представляваше и самият му въпрос.

— Колко интересна мисъл, господарю. Съмнявам се, че ще успея да накарам всички мъже да въздишат по мене, но със сигурност мога да си изпробвам силите и да опитам, нали? — изрече тя със сладък глас, като нарочно го гледаше под кръста.

Торн замря. Нищо не трепваше по лицето му, само един мускул играеше в ъгъла на устата му. Това трябваше да послужи като предупреждение за Фиона, но тя беше твърде ядосана, за да го забележи.

— Ако цениш живота си, предлагам ти да ограничиш магиите само върху един мъж. Не беше добра идея да примамиш Роло тук навън. Ти си моя собственост, Фиона. Докато не те освободя от робството или докато ти не ме освободиш от магията си, не поглеждай друг мъж.

— Надменността ти ме отвращава — изрече разгорещено Фиона. — Ако можех да правя магии, щях да превърна тебе и Роло в жаби. Всички викинги са варвари. Роло ме изнесе тук против волята ми. Само благодарение на бога се спасих от него.

Торн се извърна рязко към Роло.

— Вярно ли е това? Против волята й ли я доведе тук?

— Не. Фиона ме примами, също както и тебе на своя остров. Събудих се от дълбок сън и почувствах погледа й върху себе си. Чух мамещата й песен и реагирах инстинктивно.

— Той лъже! — изсъска Фиона.

— Остави ни сами, Роло — каза Торн. — Аз ще се разправям с моята робиня.

Роло се отдалечи бързо, зарадван, че е избегнал гнева на Торн.

— Ела с мене — каза Торн и хвана Фиона за китката.

— Къде ме водиш?

— Опасно е да спиш в залата при другите роби. Скоро воините ми ще започнат да се бият за тебе.

Той я повлече към къщата и я отведе в спалнята си, която се намираше в далечния край на дългата постройка, Фиона още не познаваше това отделение и се изненада, когато видя няколко врати, които предположи, че водят към отделни спални. Самостоятелните спални бяха лукс, с какъвто собствения й дом на остров Ман не разполагаше. Тя и баща й спяха в мънички ниши, отделени със завеси от залата, а всички останали спяха на пейки или на пода.

Торн отвори една врата и я бутна в стаята. Тя нямаше прозорци, но беше напълно самостоятелна и си имаше малко огнище. Сандък за дрехи беше опрян до стената, застлано с кожи легло стоеше на голия под. Стенен килим, окачен пред едната стена, внасяше малко цвят в иначе скромната обстановка.

— Щастлив си, че имаш дом със собствена спалня — каза Фиона, мъчейки се да овладее нервността си.

Защо я беше довел тук Торн? Какво искаше да прави с нея?

— Баща ми е богат човек, а и аз съм събрал доста голямо състояние. Татко построи този дом по собствени мерки. Има четири спални, по една за всеки от семейството. Брита спи в четвъртата, но само докато се оженим. После ще спи тук, в моята спалня.

— Защо ме доведе? — запита Фиона. — Искам да се върна в залата. Скоро ще дойде време да стана и да изпълнявам задълженията си.

— Задължението ти е да се подчиняваш на господаря си — каза Торн. — Баща ми беше прав, ти причиняваш по-скоро неприятности. Единствената причина, поради която си още жива, е, че твоят вълшебник ме убеди, че ако те убия, това ще донесе много нещастия на семейството ми. Но помни ми думата, Фиона, ще се освободя от магията ти. Сега лягай на леглото и заспивай.

Тя го прониза с поглед.

— Предпочитам да спя в залата.

— Не. Нямам ти вяра, когато си близо до мъже.

— Няма да бъда твоя курва.

— Не съм го искал. Вече реших, че не е добра идея да спя с тебе. Това ще е само в твоя изгода. Ти искаш да откраднеш душата ми, Фиона, а може би и сърцето ми, което никоя жена няма да притежава. Жените раждат деца, грижат се за дома и често пъти донасят голяма зестра и земи, но сърцето на викинга принадлежи на боговете, които управляват живота му. Във Валхала няма място за жени.

— Има място за всекиго на небето — възрази Фиона.

— Аз не съм християнин, нито смятам да ставам. Лягай, защото трябва да поспя. Утре призори отивам на лов с Роло и Туролф.

Фиона седна предпазливо на застланото с кожа легло и зачака на види какво ще направи Торн. Извърна глава пред ослепителната гледка на голотата му, отказвайки да я възприеме. Той изобщо не изглеждаше смутен, докато се протягаше, прозяваше и се настаняваше до нея. Зави и нея, и себе си с една кожа и се обърна с гръб. След минута заспа и даже леко захърка, Фиона се дръпна от горещото му тяло, отпусна се и потъна в сън.

Торн се събуди на разсъмване с болезнена ерекция. Фиона се бе прилепила до него. Осъзна, че я е прегърнал с две ръце и твърдата й гърда почива в дланта на едната. Другата беше положил на хълбока й. Пусна я, сякаш беше пламтяща факла, и се дръпна от нея. Изруга под нос. Дори насън тя го съблазняваше. Трябваше да я изпрати обратно в залата, да спи на твърдата пейка при другите роби, но много му хареса да се буди, държейки я в прегръдките си. Один да му е на помощ, магията й ставаше все по-силна. Или той отслабваше все повече?

Стана и се облече бързо, после разтърси Фиона, за да я събуди. Тя изстена и отвори очи.

— Събуждай се. Време е за ставане. Тайра ще ти каже какво да правиш.

Фиона стана и излезе бързо от стаята. Другите роби вече приготвяха закуската и подреждаха масите, които снощи бяха раздигнали и прибрали след вечерята. Тайра я заведе в една стая в десния ъгъл на къщата, която служеше за умивалня, и й показа къде да си измие ръцете и лицето. Когато се върна, я накараха да бърка овесената каша, докато други донасяха кани с прясно и кисело мляко и подноси с храна. Освен овесената каша на масата имаше пушена риба, твърдо сварени яйца, хляб, масло и мед.

Спящите воини се събуждаха и прииждаха към масата да се нахранят. Скоро пристигнаха Торн, баща му и брат му. Брита дойде последна. Поиска рохки яйца, препечен хляб и суроватка, Фиона се наведе да напълни калаената й чаша. Когато се приближи към нея, Брита пошушна предупредително на ухото и:

— Знам къде си прекарала нощта. Когато стана съпруга на Торн, няма да бъдеш толкова дръзка.

— Говори с годеника си — отвърна Фиона. — Аз само се подчинявам на заповедите му.

— Той хареса ли ти в леглото? — запита предизвикателно Брита. — Мъж с неговия ръст сигурно има мощно оръжие.

Фиона тъкмо се канеше да отговори с хаплива забележка, но видя Бран да поклаща предупредително глава. Затова преглътна язвителните думи и побърза да се отдалечи. Дали всички в залата я мразят, или се страхуват от нея?

Изведнъж Брита изплю току-що отпитата суроватка, стряскайки сътрапезниците си.

— Тази вещица се опитва да ме отрови! Млякото е отровно!

Фиона чу вика на Брита и се обърна към нея. Не беше разбрала думите й, но се досети, че казва нещо лошо за нея, защото всички в залата я загледаха със страх и негодувание. Някои дори бяха притиснали ръце към корема си и лицата им бяха позеленели.

— Каква е тази глупост? — изрева Торн, мятайки яростен поглед към Фиона. — Отровила ли си млякото, момиче?

— Това ли каза Брита? Отказвам да отговарям на такива смешни обвинения — заяви тя.

— Ще отговориш — възрази той. — Отровила ли си млякото?

— Не съм! Ако се бях сетила, щях да го направя — прибави тя нарочно. — Годеницата ти има силно въображение, господарю.

— Отровено е, казвам ти — настоя Брита.

За да ги успокои, Торн надигна каната и изпи млякото на един дъх. После изтри устата си с ръкав и спокойно се върна към яденето пред себе си. Не знаеше дали млякото е отровено или не, но искаше да използва случая, за да прекрати слуховете относно магическите способности на Фиона. Беше убеден, че тя има силата да омагьоса някой мъж, но не вярваше, че ще използва способностите си, за да убие някого — или жена. Когато всички видяха, че Торн не е пострадал от млякото, разговорите се възобновиха и хората продължиха да се хранят.

Улоф обаче не беше спокоен.

— Добре ли си, синко? — запита той с приглушен глас.

— Добре съм, татко. Съмнявам се, че Фиона ще иска да навреди на някого. Тя е лечителка. Използва дарбите си за добро.

— Мислиш ли, че да си омагьосан е нещо добро? — намръщи се Улоф. — Убеди ли я да премахне магията?

— Не, татко, Фиона продължава да твърди, че не ме е омагьосвала. Но истината е, че сега съм запленен от нея точно толкова, колкото и първия път, когато я видях. Трябва да вярвам, че след време ще ме освободи.

Улоф измърмори нещо под нос, но не каза нищо повече. Засега се въздържаше да изразява мнението си.

Фиона продължи да носи храна, сякаш нищо не се беше случило. Но дълбоко в себе си знаеше, че обвиненията на Брита бяха посели семената на съмнението в умовете на тези варвари. Но реакцията на Торн я учуди. Беше ли готов най-накрая да повярва, че тя не е магьосница? Постъпи много смело, изпивайки млякото, при положение че все още мислеше, че тя е надарена със страшни способности.

— Ела, седни при мене за малко — каза Бран, когато свършиха с поднасянето на храната.

Фиона го последва до пейката, където го очакваше собственото му ядене. Той беше напълнил една паница и за нея и й я подаде, когато тя се настани до него.

— Викингът започва да се освестява — кимна старецът със задоволство. — Само той не вярва, че си отровила млякото. Това е някакво начало. Звездите не лъжат, дете. Когато срещнах варварина, се уплаших, че съм разчел погрешно знаците, но сега знам, че не съм сбъркал. Всичко, което предсказах, ще се случи.

Той се взря внимателно в нея с блеснали очи.

— Все пак се страхувам за тебе, дете. Няма да ти е лесно. Предстоят ни трудни времена. Тъмните сили не бездействат. Трябва да използваш ума си, за да оцелееш. Опасността дебне оттам, където най-малко я очакваш.

— Торн ли имаш предвид?

— Торн е опасен само за твоето сърце.

— Тогава кой?

— Още не ми е ясно. Мога само да ти кажа да се пазиш от Брита и брат й.

— Торн ще се ожени ли за Брита?

— Звездите не показват съюз между тях двамата.

Внезапен писък накара всички да скочат на крака. Мъжете грабнаха оръжията си. Но Фиона веднага видя какво става. Тайра се бе приближила твърде много до огнището и бе подпалила дрехите си. Тя се въртеше, опитвайки се да избяга от пламъка, който бе обхванал полите й. Погледът на Фиона падна върху наметалото, което един от мъжете беше оставил на пейката наблизо. Всички стояха безпомощно, но тя грабна наметалото, изтича към Тайра, бутна я на земята и я уви в дрехата. Затъркаля я по земята, докато пламъците напълно угаснаха.

След миг Торн се озова при нея и й помогна да махнат всички въгленчета от дрехите на Тайра. Когато най-накрая я освободиха от наметалото, тя хлипаше от болка. Фиона я прегледа набързо и установи, че са изгорени двата й крака — от глезените чак до коляното. Макар че изгарянията не бяха тежки, кожата беше станала на мехури и Тайра изпитваше силни болки. Без да мисли за положението си на робиня, Фиона викна заповедно към хората, които се суетяха наоколо. Поиска свинска мас. Никой не помръдна, преди Торн да преведе думите й и да заповяда да й се подчинят. Бързо донесоха маста, Фиона я обърка с треви, които носеше на закачената на колана си кесийка, и намаза изгарянията на Тайра. После поиска чисти ленени парчета за превръзки и Торн повтори заповедта на собствения си език.

— Няма да останат белези — каза успокояващо Фиона, докато помагаше на Тайра да седне. — Но не трябва да ставаш на крака поне няколко дни.

Тайра погледна към Торн.

— Да — потвърди той. — Почини си, докато не се почувстваш готова да изпълняваш задълженията си, Тайра.

И повика един роб да я отнесе на пейката, където да си почива.

— Ти ми спаси живота — каза девойката, докосвайки благодарно ръката на Фиона. — Сега съм по-добре. Няма да забравя какво направи за мене.

— Ще направя отвара да успокои болките и да се отпуснеш — каза тя, смутена от благодарностите на Тайра.

Торн се взираше във Фиона, смаян от начина, по който бе овладяла положението. Ако преди се бе съмнявал в лечителските й умения, сега съмненията бяха изчезнали. За съжаление, това не намаляваше другите му подозрения относно способностите на Фиона. Брита само увеличи напрежението. Промъкна се при него и прошепна:

— Фиона е магьосница, казвам ти. Лечителските й умения са под знака на черната магия.

— Не, това не е вярно — обади се Бран. Той стоеше наблизо и бе чул думите на Брита. — Лечителят не може да бъде магьосник. Това е разликата между доброто и злото. Помисли, господарю — обърна се той към Торн, преди да се отдалечи.

— Защо е тук този човек? — обърна се Брита към Торн. — Да не би двамата с Фиона да са ти отнели разума? Наистина, Торн, слабостта не ти подхожда. Искам и двамата да се махнат, преди да се оженим.

И тя се отдалечи с високо вдигната глава.

— Брита е права — кимна Улоф. — Тя ще бъде твоя съпруга; трябва да има разбирателство в дома ти. Но никога няма да има мир, докато Фиона е тук. Всички знаят, че си я взел в леглото си снощи. Това е сериозно оскърбление за Брита. Не я обвинявам, че се държи така. Аз искам този брак, Торн, това е добър политически ход. Не ме разочаровай.

— Няма да те разочаровам, татко — отвърна Торн, преди да се обърне и на свой ред да се отдалечи.

 

След случилото се Тайра плахо предложи на Фиона да станат приятелки и Фиона с радост прие. Но когато Тайра й каза, че й прощава, задето е омагьосала Торн, Фиона така и не можа да я убеди, че не е никаква магьосница и че не притежава свръхчовешки умения. Всички в къщата знаеха, че Торн е обсебен от Фиона, и магията беше единственото логично обяснение.

Един ден Торн влезе в залата и погледът му я затърси. Когато я видя, й кимна да го последва в стаята му. Строгото му изражение трябваше да й подскаже, че нещо предстои да се случи. Тя пребледня и поиска да избяга, когато го видя да изважда една сребърна верига от кесията на колана си.

— Ела тук.

Гласът му не търпеше възражения, затова Фиона не посмя да спори. Викингът беше нейното бъдеще и тя трябваше да се опита да му се подчинява, докато успее да го убеди колко е ценна за него.

— Обърни се.

Тя се взря в него, после гордо му показа гърба си. След миг усети студения метал да се плъзва около врата й. Вдигна ръка, за да махне противната верига, но Торн вече я беше закопчал.

— Защо правиш това?

— За да знаят всички на кого принадлежиш. Никой няма да посмее да те докосне, докато носиш на врата си моя знак за собственост.

— Мразя го! — изкрещя Фиона, опитвайки се да я откъсне. Противната сребърна верига непрекъснато щеше да й напомня за робското й положение. Това ли искаше той? Тя никога нямаше да му го прости. Веригата я караше да се чувства дори по-долна от любимото му куче. Как би могла да го научи да я цени, когато той така я подценяваше? Трябваше да говори с Бран, да му каже, че никога няма да гледа на Торн иначе освен като на безсърдечен варварин.

Торн хвана ръцете й и ги свали надолу.

— Остави я, ще се нараниш. Сега можеш да вървиш. Сигурен съм, че си имаш работа, която трябва да вършиш.

Все още сумтейки възмутено, Фиона се извърна рязко и изтича навън. Никой в залата не посмя да каже нещо за сребърната верига на врата й. Свирепият израз на лицето й беше достатъчен, за да убеди онези, които я бяха забелязали, че ще е по-добре да си премълчат.

 

На вечерята късно същия ден Фиона обикаляше около масите, за да налива питие в роговете и чашите. Когато стигна до Роло, той вдигна ръка и докосна с пръст сребърната верига на врата й. Жестът се превърна в милувка, Фиона замря и щеше да се дръпне, но Роло стисна здраво веригата и тя не можа да помръдне.

— Виждам, че Торн те е снабдил със своя знак за собственост. Годеникът на сестра ми е ревнив, когато стане дума за притежанията му. Но аз ще те имам, жено. Силно вярвам, че сестра ми е способна да дърпа юздите на Торн. Когато той те изгони, аз ще съм насреща.

Ръката му се отдели от шията й и се спусна надолу към гърдите й в интимна ласка, която изпрати тръпки на отвращение по цялото й тяло.

— Фиона! Налей ми бира.

Тя никак не се учуди, че Торн я е наблюдавал от другия край на масата. Беше присвил очи и яростта му личеше съвсем ясно във впития в нея поглед — лед и огън. Тя усети как ръката на Роло се отдалечава от нея и побърза да иде при Торн, за да му налее бира. Като че ли никой не забеляза нищо, защото хората около масата продължаваха безгрижните си разговори.

— Роло каза ли нещо за веригата на врата ти? — запита Торн с измамно спокойствие, докато Фиона се навеждаше към него, за да напълни рога му.

— Да, спомена я.

— Какво друго каза?

— Защо не го попиташ? — изрече Фиона почти троснато.

Торн тъкмо щеше да я смъмри заради нахалния й отговор, когато Брита се обърна към него, отвличайки вниманието му:

— Разбра ли, че жената на един от нашите арендатори днес е родила мъртво дете? — запита тя, говорейки на галски заради Фиона. — Акушерката каза, че раждането вървяло добре, докато Фиона не се отбила в хижата, за да пита дали имат нужда от помощта й. Акушерката е убедена, че твоята робиня е проклела жената, понеже са й казали, че не искат помощта й, и затова детето се е родило мъртво.

Фиона изпусна задавен вик, когато няколко глави се обърнаха към нея. Тези, които разбираха галски, бяха превели на останалите. Чу как всички започва да си шепнат викингската дума за „вещица“.

— Не! — извика тя, стресната от обвинението. — Чух, че Дагни има затруднения при раждането, и се отбих да предложа да й помогна. Аз съм лечителка, не вещица. Ако бяха приели помощта ми, детето можеше да бъде спасено.

Брита не каза нищо повече и спокойно се върна към храната пред себе си. Беше постигнала това, което искаше и сега зачака следващата възможност да предизвика съмнения в добрата воля на Фиона.

— Не съм направила нищо — каза тя, когато Торн продължи да я гледа втренчено. — Те не ми позволиха да помогна на бебето.

— Фиона излекува охлузването ми със слюнката си — обади се един роб на име Ерик. — Сега нищо ми няма.

— Тя изгони болките от корема ми — добави плахо друга робиня.

— Ако Фиона е магьосница, значи е добра магьосница — настоя Тайра. — Изгарянията ми почти заздравяха, няма да останат никакви белези.

— Достатъчно! — изръмжа Улоф, прекратявайки спора около уменията на Фиона. — Да продължим вечерята. Не ти ли казвах, че ще има неприятности? — обърна се той с понижен глас към Торн. — Но ти не само пренебрегна съвета ми, а и все повече си обсебен от тази жена. Страхувам се за тебе, Торн. Откажи се от нея, преди да е станало твърде късно.

— Не, татко, Фиона е моя — изсъска едва чуто Торн.

— Ами Брита?

— Вярвай ми, ще се оправя с нея.

Улоф загледа с малко страх как Фиона отива да седне до Бран.

— Тя отиде при мъдреца — каза той на сина си. — Виж, двамата заговорничат. Това не е хубаво. Хората мърморят под нос и се чудят кого ще сполети следващото й зло дело.

— Нищо няма да им се случи — възрази Торн, но убедеността му беше само привидна. — Аз ще се справя с Фиона. Колкото до Бран, ще му намеря място при арендаторите.

Улоф кимна в знак на съгласие.

— Това е мъдро решение.

Торн се опита да не обръща внимание на Фиона, когато хората се нахраниха и започнаха да се занимават с различни игри около масата. По-късно един скалд запя песни за храбри дела и велики бойци и за боговете, които направляват живота им.

Фиона, която разбираше само отделни думи и части от повествованията, излезе от залата, за да налее вода, докато другите роби слушаха жадно песните на скалда. Тя не видя, че Роло излиза навън след нея. Тъкмо беше извадила пълната кофа от кладенеца и се канеше да я отнесе обратно, когато Роло се измъкна от сянката, където се криеше. Тя изпусна кофата, водата се разля по полата на дрехата й и измокри краката й.

— Изплаши ме. Какво правиш тук, господарю?

Не знаеше дали трябва да се обръща така към Роло, но реши, че малко предпазливост не е излишна.

Роло се ухили и се наведе напред, приковавайки я към кладенеца с едрата си фигура.

— Надявах се да остана за малко насаме с тебе.

— Пусни ме, чакат ме вътре.

Тя се опита да го заобиколи, но той й препречи пътя.

— Още не. Трябва да знаеш, че те искам, Фиона.

Тя докосна с пръст ненавистната сребърна верига, почти благодарна, че я намира на врата си.

— Аз принадлежа на Торн. Той много държи на мене.

Роло се изкикоти.

— Торн се страхува, че ще ме омагьосаш, както си омагьосала и него.

— Никого не съм омагьосвала.

— Да, вярвам ти. Не вярвам в никакви вълшебства и магии. Това, което се направила с Торн, не е обикновена магия, но горкият глупак е много замаян, за да го разбере. — Той сграбчи раменете й и я дръпна към себе си. — Покажи ми как го направи, Фиона. Дай ми вкуса на това, което ги кара да те желае. Целувките ти ли го замаяха? Или е попаднал под властта на магията ти, когато си отворила за него белите си бедра?

Фиона се овладя, но вече беше късно да спре Роло. Устата му смаза нейната с такава сила, че тя усети вкуса на кръвта от прехапаната си устна. Когато той пъхна езика си в устата й, тя реагира инстинктивно и захапа противното парче плът толкова силно, че Роло изкрещя и отскочи. Най-накрая освободена от него, Фиона го заобиколи светкавично и изтича към къщата, право в ръцете на Торн.

— Отиваш ли някъде? — запита той с предрезгавял от гняв глас.

— О! Да, господарю, имам работа. Моля те, пусни ме да мина.

— Роло ли е там до кладенеца? — изрече той с измамно спокоен тон.

Фиона преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и кимна.

— Ти ли го примами навън с магиите си? Позволи ли му да те целува и да те прегръща? Какви други наслаждения си му обещала?

Изведнъж зад гърба на Торн се появи Брита с гневна усмивка на уста.

— Торн, ето те и тебе. Нощта е толкова хубава, че помислих, че може би искаш двамата да се поразходим заедно. Можем да поговорим за новата ни къща, която ще построиш на земята, която ще ти донеса като зестра. Голяма ли ще бъде тази къща?

Фиона понечи да мине покрай двамата, но Торн я спря с една дума.

— Фиона.

Тя замря.

— Да, господарю.

— Почакай ме в спалнята ми, няма да се бавя.

— Задълженията ми…

— Първото ти задължение е да ми се подчиняваш.

— Пусни я, Торн — намеси се Брита и го дръпна за ръката. — Искам да поговоря насаме с тебе.

Фиона се отдалечи мигновено, преди Торн да успее да я спре. Той се обърна с разсеян вид към Брита.

— За какво искаш да говорим?

— За нас двамата, господарю. Искам този брак. Това е всичко, за което съм мечтала. Склонна съм да пренебрегна увлечението ти по Фиона, но това трябва да престане в деня, когато се оженим. Няма да те деля с никоя жена. Спал ли си вече с тази вещица, Торн?

— Не, макар че това не е твоя работа, защото още не сме женени.

— Баща ти иска този съюз. Аз донасям със себе си богатства и земи. Те много ще увеличат имотите на семейството ти. Ако ти трябва жена сега, много ще се радвам да ти доставя удоволствие. Договорите са подписани, остава само бракът да бъде законно консумиран. Нека дойда при тебе тази нощ.

Торн се опита да пожелае Брита. Чистосърдечно се постара. Тя беше красива на външен вид, висока, руса и стройна. Всичко, което един викинг може да желае от своята партньорка. Но не беше Фиона. Щеше да изпълни дълга си и да легне с Брита, когато се оженят, но не и преди това.

— Не тази нощ, Брита. Утре призори тръгвам на лов с Улм и няколко от моите воини. Няма да ни има няколко дни. Може би, когато се върна…

Брита реши да приеме думите му за обещание, макар че Торн в действителност само искаше да я залъже.

— Ще те чакам, господарю — каза тя игриво. — А сега мисля, че трябва да влизам вътре. Навън става студено. Само още нещо — добави тя с прекалено сладък глас, за да е искрен. — Може да съм млада, но съм от народа на викингите. Никой враг няма да ме надвие.

— Тук нямаш врагове, Брита — увери я Торн. — Татко иска този брак, също както и аз. Няма да направя нищо, с което да го изложа на риск.

— Много бих се радвала да пратиш Фиона да спи в залата при другите роби.

Торн се намръщи.

— Не ми заповядвай, Брита. Не можеш да ми оказваш натиск. Ако не ти хареса, когато се оженим, няма нищо по-лесно от развода. Само трябва да заявиш намерението си пред свидетели на нашия праг и още веднъж пред леглото. Но преди да се оженим, аз ще постъпвам с Фиона както ми харесва.

Брита, недоволна, му изпрати смразяващ поглед и се отдалечи с гневна стъпка.

 

Фиона седеше в залата, говорейки тихо с Бран.

— Не мога да прекарам още една нощ в спалнята му — каза тя, треперейки от гняв. — За Торн съм ценна като робиня и нищо друго. Между нас има само неприязън. Може би трябва отново да се посъветваш със звездите. Възможно ли е да си сгрешил?

— Няма грешка, дете. Роло направи ли ти нещо?

— Ти знаеш? Откъде?

— Точно както знам, че трябва винаги да си нащрек. Роло ти е хвърлил око, но ревността на Брита е също толкова опасна. Докато не я отпратят, трябва непрекъснато да внимаваш.

— Ще отпратят Брита? Защо?

— Не е толкова просто и не знам защо — отвърна Бран. Огледа се през рамо и прошепна: — Торн идва.

— Защо не ме чакаш в спалнята ми, както ти заповядах? — запита той, спирайки пред нея.

— Имах задължения — отговори Фиона.

— Задължението ти е да ми се подчиняваш. Върви в спалнята ми и ме чакай.

И той се отдалечи, без повече да я поглежда.

— Надменен варварин — изсъска подире му Фиона.

— Да, викинг — съгласи се Бран, сякаш това обясняваше всичко. — Не се страхувай, Фиона. Битката на Торн е загубена. Съдбата и келтските богове не бива да бъдат пренебрегвани.