Кони Мейсън
Викинг (17)

16

Торн и Арен се появиха в разгара на една свирепа буря, две седмици след като Фиона беше продадена на Pop. Бяха сами. Воините им бяха останали при Туролф, защото предпочитаха новопостроената му къща пред тази на Роло, където не се чувстваха добре приети.

Брита побърза да посрещне Торн и да поеме тежкото му кожено наметало. Но той не й обърна внимание, защото погледът му търсеше Фиона. Арен вече беше тръгнал да търси Тайра.

— Стопли се при огъня — подкани го Брита, подавайки отрупаното със сняг наметало на Торн на един слуга. — Едно топло питие ще те загрее и отвътре — добави тя, подавайки му рог, пълен с горещо вино с подправки.

Торн отпи от виното, без да престава да търси с очи единствения човек, когото наистина искаше да види в дома на Роло.

— Къде е Фиона? — запита той и тръпка на неприятно предчувствие пробягна по тялото му.

Усещаше, че нещо не е наред. Ама изобщо.

— Остави сега Фиона — каза Брита.

Тя искаше брат й да разкаже на Торн историята, която двамата бяха измислили.

Арен внезапно дотича при Торн, с разстроен и блуждаещ от безпокойство поглед.

— Няма ги, Торн! Фиона и Тайра ги няма!

Торн се смая.

— Няма ли ги? Къде са отишли?

— Никой не знае. Или не искат да ми кажат.

Брита спотаи една усмивка. Робите бяха заплашени със сурови наказания, ако споменат дори една думичка за това, което знаят относно случилото се с Фиона и Тайра.

Торн се обърна и прикова Брита с поглед.

— Вярно ли е?

— Да — каза тя, правейки се на разстроена. — Опитах се да ги спра, но не ме послушаха.

— В името на Один! Къде може да са отишли? И защо? Посред зима е, а Фиона чака дете.

— А, ето го и Роло — каза Брита с облекчение, когато видя брат си да излиза от спалнята и да влиза в залата. — Той ще ти обясни какво стана.

— Ти ли изгони Фиона? — изрева Торн и се хвърли върху Роло.

— Не, не съм. Магьосницата замина по собствено желание. Взе си сандъчето с лекарства и прислужницата си и каза, че има намерение да напусне къщата ми.

— И защо ще прави такава глупост?

Роло сви рамене.

— След като ти замина, дойде един ярл от север и потърси подслон за през нощта. Фиона се сближи с него, ако разбираш какво искам да кажа — намекна той лукаво. — Когато ярлът си тръгна на следващата сутрин, Фиона и Тайра тръгнаха с него. Според мене той й е обещал да я отведе на Ман, когато потегли по море следващата пролет. Понеже тя не е моя робиня, не можех да направя нищо, за да я спра.

Торн се вгледа невярващо в Роло.

— Лъжеш! Фиона никога няма да тръгне с непознат!

— Само че тръгна — увери го Брита. — Опитахме се да я спрем, но тя беше твърдо решила. Знаеш колко упорита може да бъде тази магьосница.

— Кой е този ярл? — изрева Торн. — Ще го разсека на две!

— Бъди разумен — помъчи се да го успокои Брита. — Каквото си е постлала магьосницата, на такова ще легне сега. Фиона съвсем ясно заяви, че те напуска. Може би вече топли леглото на ярла. Това за тебе не е кой знае каква загуба.

— Не мога да я оставя да си иде — изрече натъртено Торн.

Болката в сърцето му така се усили, че той почти се преви на две под напора й. Въпреки че беше много вероятно Фиона да носи детето на Роло, той не преставаше да я желае. Вечно ли щеше да трае нейната магия? Нима беше осъден да прекара остатъка от живота си в мрежата на магия, чиято мощ не може да бъде прекършена нито от отсъствието, нито от предателството?

— Името, Роло. Кажи ми името на този ярл.

Роло и Брита се спогледаха тревожно. Брита вдигна изписаната си вежда, което означаваше, че Роло трябва да се справи с проблема.

— Въпреки разногласията ние си оставаме приятели и съседи — подхвана той. — За твое добро е да не ти разкривам кой е този ярл. Не можеш да се сражаваш през зимата. Ако до пролетта не промениш намеренията си, ще ти кажа името му. Огледай се, Торн — продължи Роло, махвайки с ръка. — Имам много робини хубавици. Всяка от тях може да ти помогне да забравиш Фиона Учената. Брита все така желае да се омъжи за тебе. Съжалява за онзи малък епизод с отровата. Време е да й простиш и да се ожениш за нея, както бяхме планирали с баща ти.

Торн не чуваше нищо от това, което му говореше Роло. Умът му не можеше да се отърси от тревогите, породени от постъпката на Фиона. Защо е заминала? Да не би внезапно да е осъзнала, че винаги ще съществуват съмнения относно бащинството на детето й? Да не би да е омагьосала онзи ярл по същия начин, както и него? Изпита съжаление към горкия човек, ако това действително се беше случило с него. И неговият живот вече не беше същият, откакто за първи път бе зърнал тази омайница.

— Торн, за какво си се замислил? — запита Брита, когато видя, че духът му като че ли отсъства.

— Ако кажа, че мисля за убийство, няма да излъжа — измърмори той гневно.

Яростта му беше толкова голяма, че като нищо можеше да убие човек. Отначало гневът му бе насочен към въпросния ярл, който бе запленил Фиона. Но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че ярлът няма никаква вина за случилото се. Гневът му, насочен срещу Фиона, растеше неудържимо. Да беше на една ръка разстояние от него, без колебание би извил крехкото й вратле.

— Ела да споделиш храната ни — повика го Брита. — Утре всичко ще ти се проясни. С времето ще разбереш какъв късмет си имал, че си се отървал от тази вещица.

— Ще споделя храната ви, но не и дома ви — отвърна Торн. — Ще се върна в дома на брат си, защото вече не искам да стоя тук, в тази къща.

По време на вечерята той забеляза, че Рика я няма, и по-любопитства:

— Къде е съпругата ти, Роло? Да не е болна?

Всички в залата затихнаха, очаквайки отговора на Роло.

— Рика се разведе с мене — каза той с безгрижие в гласа. — Върнах я на баща й. Не е станало нищо кой знае какво. Не си подхождахме с това момиче.

Торн веднага забрави за Рика, зает със собствените си неволи.

 

За лош късмет, преди Торн да тръгне, се разрази ужасна буря, затова той продължи тихомълком да кипи отвътре, очаквайки времето да се оправи. Отказът на Роло да му каже името на ярла, с когото е тръгнала Фиона, не допринесе за поправяне на настроението му. Торн подозираше, че Роло и Брита са го излъгали, но не можеше да го докаже. Нещата му се виждаха съмнителни. Не приемаше твърдението на Роло, че не си струва един мъж да рискува живота си, като поведе битка заради жена. Защо не искаше да му каже името на човека, откраднал чувствата на Фиона? Може би защото такъв човек не съществуваше?

Торн не бързаше, осъзнавайки, че в къщата виене някаква тайнственост. Затова гледаше и слушаше внимателно. Една нощ лежеше на обичайното си място на пейката, която беше достатъчно близо до огнището, за да може да се топли. В един миг копнееше за Фиона, за всяка фибра от тялото й, а в следващия се упрекваше, че е толкова слаб, щом стане дума за нея. Дори мислеше за детето, което носеше тя. Някъде дълбоко в сърцето си беше убеден, че то е негово, създадено от страстта, която бяха преживели заедно. Да, и от любовта. Любовта, която изпитваше, не можеше да е последица само от магията на Фиона, защото му изглеждаше съвсем истинска. За съжаление, твърде късно бе стигнал до този извод.

Докато лежеше така край огъня, мислейки за Фиона, Торн долови леко шумолене и се стегна, а ръката му моментално потърси Кръвопиеца. Жаравата в огнището излъчваше слаба светлина. Отвъд този светъл кръг залата тънеше в мрак. Торн дочу женски шепот от тъмнината. Отпусна меча и напрегна слуха си.

— Остави меча, господарю — изшептя жената в ухото му.

— Коя си ти? Какво искаш? Нямам настроение за жени тази нощ.

Жената изсумтя презрително, но тихо.

— Идвам от леглото на господаря Роло. И на мене не ми е до мъже.

— Робиня ли си?

— Да, но не ме питай повече.

— Какво искаш? — запита Торн.

— Имам да ти кажа нещо. Искаш ли да разбереш истината за Фиона?

Той замря.

— Говори, момиче. Какво искаш в замяна? Не мога да те освободя.

— Нищо не искам, само доброто на Фиона. Това, което ще ти кажа, трябва да си остане между нас. Ако господарят Роло научи, ще ме убие.

— Защо ми го казваш, ако това застрашава живота ти? — запита Торн с подозрение.

— Защото го мразя! — изрече робинята с такава ярост, че Торн се смая. — Защото е груб с жените. Той и сестра му те предадоха и трябва да го знаеш.

Торн се надигна, но една малка ръка го възпря.

— Не, не мърдай. Страх ме е да не ни разкрият.

— Кажи ми какво стана с Фиона и Тайра.

— Продадоха ги на роботърговеца Pop.

Торн едва се въздържа да не изреве от обида.

— И Рика щеше да я сполети същото, но жена ти се застъпи за нея. Заплаши, че ще отнеме мъжествеността на Роло, ако не върне Рика при баща й. Той явно се страхува от силата на Фиона, защото изпрати Рика да си върви, но към Фиона и Тайра не прояви милост. Продадоха ги на роботърговеца.

— Продадени! — изсъска Торн в безсилен гняв, разкъсван между неистовото желание да прониже Роло и отчаяната нужда веднага да тръгне да търси Фиона. Спасяването й беше по-важното; винаги можеше да се върне и да убие Роло. — Откога я няма Фиона?

— Малко след като ти замина.

— В името на Один! Знаеш ли къде ги е отвел Pop?

— Не. Но той не може да тръгне по море през зимата, затова сигурно ги държи в къщата си близо до селото. Сега трябва да си вървя, преди Роло да се е събудил и да е видял, че ме няма. Надявам се да намериш жена си.

— Чакай! — подвикна тихо той подире й. — Не си отивай още.

Взря се в тъмнината, но не видя нищо друго освен сенки.

Промъкна се тихо до мястото, където спеше Арен, и го събуди. Разказа му всичко, което му беше разкрила жената. Гневът на Арен беше не по-малък от неговия. Поговориха тихо няколко минути, после Торн се върна към мястото си край огъня.

 

Домът на Pop

Фиона и Тайра търпеливо изчакваха подходящ момент, за да избягат. За нещастие лошото време осуети плановете им. А после се случи нещо, което си беше чист късмет.

Един ден Pop излезе заедно с неколцина воини на лов. Но го върнаха легнал на импровизирана носилка. Преследваният от него глиган беше го ранил тежко. Бедрото му беше разкъсано, раната беше голяма и много сериозна.

— Ти си лечителка — каза Pop на Фиона, когато го настаниха на леглото му. — Излекувай ме. Много ме боли.

Фиона разгледа раната, която вече беше хванала коричка, и поклати глава.

— Раната е много тежка, господарю Pop. Може дори да се простиш с крака си. Ако не се лекува, ще загние и ти ще умреш.

Страх сгърчи лицето на Pop.

— Не! Спаси ме, жено. Каквото поискаш, ще ти дам.

— Свобода, Pop — за мене и за Тайра — заяви Фиона. — Ще спася крака ти, ако ни освободиш и ни оставиш да си идем след това по живо, по здраво.

— Да, обещавам, обещавам… Но ако ме оставиш да умра, моите хора ще те убият.

— Ще се закълнеш ли пред свидетели?

— Да, но побързай. Не мога да издържам тази болка.

Фиона повика робите на Pop в спалнята му. Всички чуха как той се закле да освободи Фиона и Тайра, ако Фиона излекува крака му и му спаси живота. После Фиона ги накара да излязат и се захвана за работа.

Накара да донесат вряла вода и направи настройка от корен на мандрагора, за да облекчи болките на Pop. Докато корените киснеха във водата, тя навлажни чисто платно и внимателно започна да мокри раната, докато коричката се отлепи. Смени водата три пъти, преди кървенето да намалее и от раната да потече чиста кръв. После даде на Pop да пие настройката от мандрагора. По-късно накара да донесат силно червено вино и обилно заля раната с него. Pop издаде задавен звук, но все пак не припадна.

— Раната трябва да се обгори — заяви Фиона. — Донеси нож — каза тя на Тайра, която й помагаше — и го сложи в огъня.

Тайра се подчини, без да задава въпроси. Намери един нож с късо, широко острие, приближи се към огъня и го положи вътре. Когато острието се нажежи до червено, тя го извади и го отнесе на Фиона. Фиона се поколеба за миг, преди да долепи плоската страна на острието до раната. Задушлива миризма на изгоряло месо изпълни въздуха. Pop изрева и загуби съзнание, Фиона заработи бързо. Прати Тайра да й донесе от сандъчето с лекарства мехлема от невен и намаза раната с него. После я закри с чисто платно и направи превръзка, която да държи мехлема на място.

— Ще оздравее ли? — запита Тайра с надежда в гласа. — Ще бъдем ли свободни?

— С божията воля — отвърна Фиона. — Сега ще направя отвара от билки срещу треската, защото непременно ще го втресе. Сигурна съм, че Pop ще оживее и кракът му ще остане цял. Загубил е много кръв, но ще приготвя лекарство, което да го подсили.

— Можем да си тръгнем, Фиона. Pop няма как да ни попречи.

— Обещах му да го излекувам и ще направя точно това. С божията воля, скоро ще бъдем свободни.

Когато бурята поутихна и времето стана необичайно меко, Pop вече беше на път да оздравее, при това без да загуби крака си. Беше толкова благодарен, че не се опита да спре Фиона, когато тя обяви, че смята да тръгне на следващия ден.

— Къде ще идеш, жено? — запита той любопитно.

— Чувал ли си за Гарм Черния?

— Да. Дъщеря му се омъжи за Роло Дръзкия.

— Рика се разведе с Роло. Двете с Тайра смятаме да потърсим подслон при семейството й.

— Пътят е дълъг. По-добре ще ти бъде във Византион. Ще се погрижа да ти намеря най-добрите господари. Да позволят да задържиш детето си.

— Няма да бъда робиня на никой мъж — заяви твърдо Фиона. — Нима думата ти не струва нищо? Толкова малко почтеност ли има у тебе, та да потъпчеш обещанието си да ни освободиш?

Pop наистина имаше подобни намерения. Но понеже не можеше да забрави всичко, което Фиона беше направила за него, бързо прогони мислите за евентуално забогатяване, свързани с нея. Жалко, каза си той, защото познаваше мнозина източни големци, които биха заплатили много злато за жена с красотата и уменията на Фиона.

— Не — изрече той навъсено. — Ти и прислужницата ти сте свободни. Сега времето не е подходящо за пътуване, но виждам, че твърдо сте решили да тръгнете.

— Оттук до дома на Рика не е далече. Ще се моля поне шест дни времето да е по-меко — каза Фиона, страхувайки се, че Pop може да промени намеренията си. — Няма какво повече да направя за тебе. Кракът ти и животът ти вече не са в опасност. Ще ти оставя напътствия и лекарства.

На следващата сутрин слънцето едва се провря през облаците, разпръсвайки мрака, когато Фиона и Тайра се отправиха на път. Мораг им даде достатъчно храна, която щеше да им стигне до края на пътуването. А понеже тежкото сандъче с лекарствата щеше да ги затруднява, Фиона и Тайра натъпкаха по една торбичка със сушени билки и шишенца с отвари и ги привързаха на коланите си. Облечени във вълнени туники, с кожени наметки и високи ботуши, обточени с кожа, те поеха дългия път на юг.

 

Торн и Арен бяха излезли от дома на Роло още преди някой да се събуди. Виелицата бе утихнала и призори през облаците проби слаб слънчев лъч. На Торн никак не му се искаше да остави Брита и Роло ненаказани, но бе обещал да не разкрива тайния си източник на сведения. Закле се да се върне и да предизвика Роло и Брита да си признаят истината веднага щом намери Фиона и я спаси от роботърговеца. Долната им постъпка нямаше да остане ненаказана; Роло и сестра му щяха скъпо да си платят.

Торн знаеше къде да търси дома на Pop. Няколко пъти беше ходил там, когато имаше да върши работа с роботърговеца.

Към края на деня двамата стигнаха голямата къща на Pop.

— Бъди готов на всичко — обърна се Торн към Арен, докато думкаше по дебелата врата. — Решен съм да си върна Фиона на каквато и да е цена.

— Аз съм до тебе и ще се бия за Тайра — отвърна Арен.

Мораг отвори вратата и Торн нахлу вътре, следван по петите от Арен.

— Къде е Pop? — изрева Торн, след като огледа задимената зала и не видя нито двете жени, нито самия търговец. Неколцина роби се хвърлиха към него, за да защитят имота на господаря си. Той им махна с ръка да отстъпят. — Не искам да навредя на господаря ви, ако ми помогне.

— Той е на легло — обади се Мораг, — възстановява се от тежка рана.

— Къде са жените, които е купил наскоро от Роло Дръзкия?

Мораг закърши ръце.

— Няма ги, господарю.

— Няма ги! — извика той. — Какви глупости ми говориш?

Pop чу шума и излезе, накуцвайки, от спалнята си, за да разбере какво става.

— Кой, в името на Тор, вдига целия тоя шум? — Той познаваше Торн от предишните сделки с него, забеляза свирепия израз на лицето му, затова спря на място. — Торн Безмилостния! Какво те води в дома ми?

— Кажи на хората си да излязат. Искам да говоря насаме с тебе.

Pop махна на робите да напуснат залата и приседна на една пейка. Въздъхна и протегна крака си, за да облекчи болката.

— Какво искаш? Имаш ли още християнски роби за мене? Чуждестранните свещеници, които купих миналото лято от тебе, много се харесаха на моите клиенти в Багдад.

— Този път не продавам роби. Търся две жени, които наскоро си купил от Роло Дръзкия.

По израза на лицето на Pop Торн веднага разбра, че търговецът знае за кого става въпрос.

— Едната от тези жени, които си купил от Роло, е моята съпруга.

Очите на Pop едва не изскочиха от орбитите.

— Никога няма нарочно да купя съпругата на някой мъж, освен ако съпругът изрично желае да тя да бъде продадена. Понякога се случва и това. — Той сви рамене. — Аз търгувам с роби. Не питам каква е историята на роба. Накараха ме да повярвам, че тези жени са робини. Господарката Брита се свърза с мене преди няколко седмици и каза, че става дума за покупката на две красиви християнски робини.

— Брита! — изфуча Торн. — Трябваше да се досетя, че е забъркана в това. Дай ми жените, Pop, и ще бъдеш щедро обезщетен заради времето и труда си.

— Не мога — каза със съжаление Pop. — Те вече не са тук.

— Лъжеш! — извика Арен и пристъпи заплашително.

— Не, казвам ви истината. — И той посочи крака си. — Както виждате, лекувам се от тежка рана. Имаше опасност да загубя крака си, дори живота си. Фиона ме спаси и затова я освободих. Двете с Тайра заминаха тази сутрин.

— Заминали са?! Не мога да разбера как си оставил две беззащитни жени да тръгнат на път посред зима. Къде отидоха? Може и двете вече да са мъртви в някоя преспа.

— Има къде да отидат, господарю — обади се плахо Мораг.

Тя се навърташе наблизо и бе чула разговора на господаря си с Торн.

Той се извърна към нея.

— Говори, жено! Къде отиде съпругата ми?

— Фиона мислеше, че не я искаш, господарю. Каза, че си поръчал на господарката Брита да я продаде на моя господар. Рика, дъщерята на Гарм Черния, й предложила подслон.

— Съпругата на Роло? — учуди се Торн.

— Разбрах, че Рика се е развела с господаря Роло. Съпругата ти и Тайра са добре облечени и имат храна за шест дни път.

— Жена ми чака дете — каза Торн със задавен от тревога глас. Макар и късно, най-накрая беше разбрал, че Фиона не го е излъгала. Детето наистина беше негово. Ако Роло се е страхувал, че Фиона ще го направи импотентен, сигурно е имал основание да вярва в подобно нещо.

— Сега какво ще правим, Торн? — запита Арен отчаяно.

— Ще ги потърсим. — Торн се обърна към Pop. — Можеш ли да ни кажеш къде е домът на Гарм?

— Имал съм работа веднъж-дваж с него. Живее на юг оттук, край брега, близо до Берген. Късно е вече. Споделете храната ни и останете тази нощ да спите тук. Можете да тръгнете на път утре, след като си починете.

Торн искаше да тръгне незабавно, но разсъди, че Pop му дава умен съвет.

— Да, ще се възползваме от гостоприемството ти, Pop. Роло измами и двама ни, затова не те държа отговорен за случилото се със съпругата ми.

През по-голямата част от нощта Торн не можеше да си намери място. Искаше да намери Фиона, преди да се е разразила някоя нова буря или виелица. А когато я откриеше, щеше да я моли за прошка, макар да знаеше, че не заслужава.

 

Първите няколко мили не бяха особено трудни за Фиона и Тайра. По това време на годината пътят край брега беше почти пуст и те срещаха малко хора. За през нощта намериха подслон в къщата на един селянин и съпругата му. Голямата къща беше уютна и топла, уморените пътнички си починаха там в компанията на двамата стопани, четирите им деца и трите кучета. Стопаните споделиха с гостенките и скромната си, но обилна вечеря.

Гостоприемството на викингите беше добре известно. Домакините, които подслониха двете жени, не задаваха никакви въпроси, въпреки че пътничките бяха събудили любопитството им, и на следващата сутрин ги изпратиха, след като ги нахраниха обилно с овесена каша, топъл хляб и мляко.

 

Торн и Арен потеглиха рано сутринта, дъвчейки храната, която Мораг им беше дала за из път. Торн отчаяно искаше да настигне Фиона колкото може по-скоро, затова наложи страшно бърз ход; тичаше, когато беше възможно, и вървеше толкова бързо, колкото е по силите на човек, когато пътят не беше особено удобен. Арен предложи да спрат и да попитат хората в малката ферма, край която минаваха. Торн го послуша и се зарадва, защото научиха, че две жени били потърсили подслон тук миналата нощ, но отклонили предложението на домакините да поостанат и продължили пътя си.

— Ако времето се задържи така, имаме шанс да ги настигнем най-късно утре — разсъди Торн и погледна към ниско надвисналото небе. — Не ми харесва. Преди да се стъмни, ще завали сняг.

Тревогата на Арен беше почти осезаема.

— Ние вървим два пъти по-бързо от жените. Те може да потърсят подслон по-рано, заради наближаващата буря.

Преди да беше довършил думите си, едри парцали сняг започнаха да се сипят на главите им. Те се спогледаха загрижено и потеглиха с бърз ход.

Двамата мъже бяха в превъзходна физическа форма, извънредно силни и издръжливи. За късо време изминаха забележително голямо разстояние. Но надвечер снегът се засили и Торн разбра, че трябва да потърсят подслон за през нощта или да загинат в надигащата се буря.

 

Вторият ден от пътуването беше труден за жените. Лекият снеговалеж бе затруднил придвижването им, а Фиона бе започнала да показва признаци на умора, въпреки че често спираха да си починат. Още от предния ден не преставаше да я измъчва една постоянна, тъпа болка в кръста. С наближаването на нощта те забелязаха изоставена колиба, сгушена сред китка дървета, Фиона бе така доволна, че отправи към небето кратка благодарствена молитва. Нещо ставаше в тялото й и тя разбра, че повече не може да върви.

— Виж, Фиона, до вратата има куп дърва — забеляза възбудено Тайра. — А аз имам в джоба си кремък.

— Сигурна съм, че собствениците няма да имат нищо против — предположи Фиона. — Пак ще има буря. Слава на бога, че няма да прекараме нощта на открито.

Колибката наистина беше изоставена. В малката постройка имаше също такова малко огнище, две груби пейки, подпрени до стената, в единия ъгъл се виждаше купчина слама, която служеше за постеля, и две обърнати ръждясали железни гърнета край огнището. Нямаше нищо друго, но и това беше достатъчно.

Тайра внесе наръч дърва и запали огън със стиска слама. Тя пламна веднага и след миг малки пламъчета започнаха да ближат цепениците. Когато огънят се разгоря, двете жени хапнаха малко от припасите в торбите и легнаха в сламата, увивайки се с наметките си, за да им бъде по-топло. Заспаха бързо, въпреки ранния час.

След няколко часа остра болка разбуди Фиона от дълбокия й сън. Тайра също се събуди, стресната от виковете й.

— Какво има, Фиона? Бебето ли?

— О, господи — изхлипа Фиона. — Бебето ми! Горкото бебе!

 

Арен първи забеляза тънката струйка дим, издигаща се сред купчинката натежали от снега дървета. Снегът валеше така силно, че видяха колибата едва когато Арен зърна дима от комина й.

— Ще помолим за подслон — каза Торн и тръгна към постройката. — Трябва да са някои бедни хора, ако се съди по състоянието на къщата им. Може да нямат храна да ни предложат, но поне огънят ще ни сгрее костите.

— Прав си — съгласи се Арен, увивайки се по-плътно в коженото си наметало. — Може да са виждали Фиона и Тайра. Досега трябваше да сме ги настигнали. Ние вървим ужасно бързо и наваксахме доста време. Нали не вярваш…

— Не! Дори не си го помисляй! Утре ще ги намерим. Може би са потърсили подслон при някой друг фермер.

Стъпвайки на прага, Торн чу писък, последван от глухи хлипове. Не си даде труд да почука, дръпна връвта на резето и отвори вратата.

Фиона всеки момент щеше да припадне от мъка. Бе изгубила бебето. Толкова мъничко, че дори не се бе оформило в утробата й. Режещата болка и кръвта, потекла по бедрата й, бяха достатъчни, за да разбере, че е пометнала. Викът, изтръгнал се от устата й, бе протест против жестокото наказание на природата. Хълцането й бе неудържимо и сърцераздирателно. Бебето й, скъпоценното й дете, детето на Торн, вече го нямаше.

Вратата изведнъж се отвори рязко и в колибата нахлуха две засипани със сняг привидения. Тайра изпищя и се хвърли върху господарката си, за да я запази.

Торн отърси снега от наметалото и свали качулката от главата си. В първия момент Тайра не можа да го познае заради наболата тридневна брада.

— Моля ви, добри господари, не ни закачайте. Господарката ми току-що загуби бебето си.

Арен пристъпи напред.

— Тайра, аз съм, Арен. Това е Торн. Тръгнахме да ви търсим.

— Арен? — Тайра изглеждаше смаяна и объркана. — О, Арен! Слава на бога, че дойдохте.

Торн вече беше коленичил до Фиона, гледайки с ужас окървавените й поли и бледото й лице. Очите й бяха затворени и той веднага си помисли най-лошото. Кръвта замръзна във вените му, лицето му пребледня като на смъртник.

— Один да ми е на помощ, тя е мъртва!

— Не, господарю Торн, само е заспала — успокои го Тайра. — Тя току-що изгуби детето ти и е изтощена. — Видя, че на лицето на Торн се изписа гняв. — Какво очакваше? Продаде съпругата си и нероденото си дете на роботърговец, без да помислиш за здравето и живота й. Тя те обичаше, а ти я предаде.

Торн прегърна Фиона и я притисна към себе си, без да чува думите на Тайра. Не можеше да я загуби, не и сега, не и когато най-накрая бе приел, че любовта му към Фиона няма нищо общо с магиите и вълшебствата, а извира от сърцето му.

Топлината на тялото му преодоля изтощението на Фиона и тя отвори очи. Вгледа се в лицето му за един кратък миг, позна го и го отблъсна с колкото сили й бяха останали.

— Махай се! Мразя те! Мразя те!