Кони Мейсън
Викинг (14)

13

Торн започна да се възстановява още откакто се върна в съзнание. Всеки ден се чувстваше по-добре от предишния. Фиона продължаваше да лекува раните му въпреки неговото недружелюбно настроение и мълчаливостта му. Тя знаеше, че това се дължи на неговото убеждение, че го е излъгала относно интимните си отношения с Роло. За съжаление отказът й да обсъжда това с него не бе подобрил отношението му към нея. Тя вече беше казала всичко, което имаше да казва по тази тема. А упоритият Торн трябваше да смели всичко в ума си.

Междувременно Фиона се чувстваше много нещастна. Бащата на детето й се държеше като ревнив глупак, а бившата му годеница се чудеше как да я провали на всяка крачка. Не минаваше ден, без Брита да припомни на Торн, че Фиона е била любовница на Роло, и без да твърди, че тя не би могла да знае със сигурност кой е бащата на детето й. Освен това положението й се утежняваше и от сутрешните й неразположения. Стомахът й просто отказваше да приема храна.

Една сутрин Фиона се изненада, когато отиде в стаята на Торн, за да смени превръзката му, и го намери прав до леглото да прави упражнения за краката.

— Не трябва да ставаш още — смъмри го тя.

Торн я изгледа унищожително.

— Не съм някой слабак. Няма да мине много време и ще започна да се упражнявам с меч и боздуган.

— Мъже — изфуча ядосано Фиона. — Не мислите ли за нищо друго освен за битки?

— Мислим и за други неща — каза Торн и я погледна предпазливо. — Вече би трябвало да си добре запозната с нуждите и желанията на мъжете.

— Да — съгласи се равнодушно Фиона, — ти ме научи добре, господарю викинг.

Погледът му се плъзна по ханша й и се спря на още плоския й корем.

— Как е бебето?

— Интересува ли те?

— Може и да е мое, нали?

— Да, със сигурност е твое — съгласи се Фиона зарадвана.

— Изглеждаш бледа. Храниш ли се добре? Брита притеснява ли те? Много си слаба за жена, която носи дете.

Фиона скри усмивката си. Торн можеше да говори каквото си иска. Но наистина се интересуваше от нея. Просто беше твърде упорит, за да го признае, и твърде горд, за да повярва, че Роло наистина не е спал с нея.

— Добре съм, само дето почти постоянно ми се гади. Колкото до Брита, гледам да не й позволявам да ме тревожи.

— За съжаление, ще трябва да поостанем тук. Аз още не съм в състояние да тръгна на дълго плаване, а и зимата наближава, така че няма да е разумно да потеглим сега. Точно сега никъде не можем да ходим. Туролф вероятно ще възстанови имението, но няма да иска да те вижда в къщата си.

— Сигурен ли си, че не можем да потеглим, преди да дойде зимата? Искам да родя детето си у дома.

— Трудно ще бъде да намеря хора, които да пожелаят да тръгнат на дълго плаване по това време на годината — каза Торн. — Вятърът може да ни отклони от курса. Може да се случи какво ли не. — Той стисна устни. — Може би трябва да помолиш Роло, ако той е склонен да рискува живота на детето си в пътуване по море.

Фиона побледня. Думите на Торн й подействаха като удар в корема. Тя притисна ръка към устата си и избяга. Успя да мине през залата, влезе в умивалнята и там избълва закуската си. Когато понечи да излезе, видя Торн да стои до нея и да й подава вода. Пое я с благодарност и няколко пъти изплакна устата си.

— Колко ще продължи това? — запита Торн.

— Кое? — отвърна с въпрос Фиона. — Все някога ще спре.

Тя се опита да мине покрай него, но той й препречи пътя.

— Къде отиваш?

— Там, където ти няма да бъдеш.

— Ела в стаята ми. — Той като че ли залитна и Фиона разбра, че не е толкова укрепнал, колкото искаше да се представя пред околните. — Искам да говоря с тебе.

— Ти каза повече, отколкото бих искала да чуя, но ще ти помогна да стигнеш до стаята си. Достатъчно дълго беше на крак като за първи ден. Облегни се на мене.

Торн прикри усмивката си.

— Още не можеш да поемеш тежестта ми на раменете си. Мога и сам да се справя.

И за да покаже, че силата му се е възвърнала, той я сграбчи за ръката и буквално я завлече в спалнята си.

— Щом съм тук, мога да сменя превръзката ти и да махна конците — каза Фиона сухо. — Свали си туниката.

Торн се подчини. Под дрехата нямаше нищо, нищо не прикриваше слабините му. Беше великолепен. Погледът й се плъзна по цялото му тяло, мощно въпреки раната и продължителната липса на физически упражнения. Талията му беше тясна като за такъв едър мъж, по мускулестите му бедра и прасци се очертаваха изпъкнали жили. Очите й се спряха на възбудената му мъжественост и веднага литнаха нагоре.

— Какво очакваше, като ме погледна така? — запита Торн, когато забеляза пламналите й бузи.

— Как е възможно? Само преди дни беше на косъм от смъртта.

— Жизнените ми сили са огромни. Или пък магията ти ми е помогнала.

И той посегна да я прегърне.

Фиона се дръпна.

— Не. Още не си достатъчно добре. Гърбът ти…

— Не се любя с гърба си. Искам те, Фиона. Нищо не се е променило. Нито това, че Роло може да е баща на детето ти, нито това, че ме излъга, като каза, че не си спала с него. Аз те притежавах пръв; нищо няма да промени това.

— Но аз не те искам, господарю викинг — заупорства Фиона. — Никога през живота си не съм лъгала. Обърни се, за да почистя раната ти.

Торн изруга през зъби и обърна гърба си към нея. Не трепна нито веднъж, докато Фиона внимателно изваждаше конците и покриваше раната с чиста превръзка.

— Вече можеш да облечеш туниката — нареди тя рязко.

Той се обърна и посегна към нея. Тя едва се измъкна от прегръдката му.

— Ти си моя съпруга — напомни й Торн. — Тъкмо ти настояваше, че още сме женени според християнския закон.

— Защо още ме искаш, щом вярваш, че нося дете от друг мъж?

Изражението на Торн стана свирепо, сякаш отговорът й не му хареса.

— Това е лудост. Нищо не мога да направя. Искам те така, както искам въздуха. Не мога да живея и без двете.

Фиона изпусна остро дъх. Викингът не преставаше да я учудва. Почти си призна, че я обича, а след миг я обвини в лъжа. Тя проявяваше неизмеримо търпение спрямо него, но ако той си останеше същият упорит викинг, тя щеше да отправи предизвикателство към Съдбата и да забрави, че Торн Безмилостния е определената за нея сродна душа.

— Имам работа — каза тя и се измъкна, преди той да посегне отново към нея. — Ще приема извинението ти, когато се осъзнаеш.

— За какво трябва да се извинявам? — викна той след нея.

— Защото си все същото непоправимо същество — подметна тя през рамо, преди да затвори вратата под носа му.

Торн навлече туниката си и се отпусна на леглото. Беше изцедил последните си сили, но не искаше да го признае пред Фиона. Трудно му беше да признае слабостта си, когато цял живот беше минавал за силен мъж. Усмихна се на себе си. Би могъл все пак да намери сили да се люби с нея, стига да му беше позволила. В името на Один, колко красива беше тя, помисли Торн. Сенките под очите и хлътналите бузи по-скоро подчертаваха крехката й красота, вместо да я развалят. Виолетовите й очи щяха да го преследват цяла вечност. Всичко у Фиона беше магия.

Торн се запита как ли ще изглежда тя с издут корем. Без съмнение, бузите й ще се закръглят и лицето й ще светне с онази изключителна красота, присъща на бъдещите майки. Тази мисъл го стресна. Дали детето ще прилича на Роло, запита се той. Само ако Фиона се беше съгласила да признае, че му е била любовница, той би могъл да й прости. А ако детето прилича на Роло или на Брита, винаги може да го даде на Роло да го отгледа.

Почти се засмя на тази невъзможна мисъл. Фиона никога нямаше да изостави детето си, независимо кой е баща му. Представи си я как държи бебето до гърдите си и се стресна от копнежа, който усети в същия миг. После картината избледня, заместена от образа на Роло, който смуче гръдта на Фиона и я кара да крещи в екстаз. Овладя го ярост, но не можеше да направи нищо, за да я обуздае. Още я искаше. Магьосница. Изкусителка. Любовница на Роло. Нямаше никакво значение. Фиона беше негова. Така му беше казал старият мъдрец Бран.

Фиона искаше той да я обича.

Можеше ли? Способен ли беше да обича една жена, която може би носеше дете от друг мъж? Наистина не знаеше. Но нямаше да му бъде трудно да се люби с тази омайна жена.

* * *

Торн продължи да се възстановява. Почти не виждаше Фиона, с изключение на редките случайни срещи или когато тя идваше в стаята му, за да смени превръзките. Една сутрин, когато още не беше станал, Брита влезе в стаята му.

— Буден ли си, Торн?

— Да.

— Наистина нямахме възможност да поговорим насаме, откакто започна да оздравяваш. Тази магьосница винаги е наблизо и подслушва какво си говорим.

— Не знам да има нещо, което трябва да обсъждаме — каза Торн. — Благодарен съм на тебе и Роло, задето ни подслонихте. Но не мога да забравя, че се опита да ме убиеш и почти успя.

Брита коленичи край леглото.

— Бях извън кожата си от ревност. Исках тебе за съпруг, не Туролф. Тогава ти доведе тази вещица и ме заряза. Кълна се, никога не съм искала смъртта ти.

— Даде ми отрова — изрече рязко Торн.

— Не знам нищо за билките. Това беше грешка. Нямах представа, че толкова малка доза може да убие човек. Ти ме оскърби като жена, когато ме даде на Туролф. Исках само да те накажа, да те поразболея, но не и да те убивам. Ти си силен мъж, Торн, никога не съм очаквала, че може толкова сериозно да се разболееш. Можеш ли да ми простиш?

Торн въздъхна тежко.

— Стига, Брита. Жив съм. Ти великодушно ми предложи гостоприемството си и заради това ти прощавам, но никога повече няма да ти се доверя.

— Кълна се, че вече никога няма да направя нищо, с което да ти навредя — каза разпалено Брита. — Не можем ли да започнем оттам, където бяхме стигнали, преди да се появи Фиона? Искам да бъда твоя съпруга, Торн.

— Имам си съпруга.

Брита се изсмя презрително.

— Не ти е присъщо да вземаш остатъците от друг мъж. Ще чувстваш ли същото, когато детето на Роло започне да надува корема й?

— Бебето може да е мое.

— Така е — съгласи се Брита. — Но аз се съмнявам. Фиона зачена едва след като Роло беше с нея. Някога питал ли си се защо той толкова лесно се отказа от нея?

— Не иска да се бие с мене — отсече Торн.

— Брат ми да не иска да се бие? — избухна презрителният смях на Брита. — Той никога не се отказва от двубой. Не, Торн. Фиона му омръзна. Слугите казваха, че спял с нея винаги щом му се приисквало — и денем, и нощем. Предишните му любовници ми казаха, че не бил нежен с жените. Никой обаче не е чул Фиона да се оплаква. Допадала й е сигурно грубостта му, затова не е протестирала, когато е лягал с нея. Ако не ми вярваш, питай слугите. Роло спомена, че Фиона се опитала да му направи черна магия. Сигурно се е отказал от нея, защото се е уплашил от магиите й.

— Какво му е направила Фиона? — запита Торн. — Как го е омагьосала?

Брита сви рамене.

— Той нищо не ми е разказвал. Продай я на някой роботърговец, Торн, преди отново да се е случило нещо лошо. Баща ти е мъртъв, домът ти е унищожен — все заради Фиона. Тя носи само нещастия и смърт.

В думите на Брита имаше смисъл. Почти всичко, което тя каза, беше истина или близо до истината.

— Не мога да продам жената, която носи моето дете.

— Никога няма да си сигурен — намекна коварно Брита. — Нямаш нужда от Фиона.

Тя се наведе, докосна устните му и прокара изпитателно език по ръба им.

Торн замря, когато тя се плъзна върху него. Не я желаеше, но искаше да разбере дали тя може да го възбуди така силно, както успяваше Фиона. Когато езикът на Брита поиска да се вмъкне в устата му, устните му се открехнаха, приемайки нейното предизвикателство. Ръцете му започнаха да бродят по тялото й, сравнявайки го с нежните извивки на Фиона.

Брита беше висока жена с едър кокал, пълни гърди и доста надарена. Беше яка руса хубавица, тъкмо жена, на каквато всеки викингски боец би се възхитил. Щеше лесно да ражда деца и с охота да се бие рамо до рамо с него, ако стане нужда. Но не беше чернокосата магьосница с виолетови очи на име Фиона.

Брита пъхна ръка между двамата и хвана члена му. Торн изстена, усещайки как се втвърдява и запълва шепата й. Не желаеше тази жена, но все пак беше мъж. Мъж, който дълго време не беше имал жена. Тялото му реагира несъзнателно, а Брита беше достатъчно хитра, за да се възползва от принудената му ерекция.

— Няма нужда да правиш нищо — прошепна тя в ухото му. — Нека го направя вместо тебе.

Тя повдигна туниката си и се притисна към слабините му.

Торн усети колко е топла и влажна, но не можа да изпита нито частица от въодушевлението, което усещаше с Фиона. Сякаш Фиона го беше привързала към себе си с магическа нишка, която никога нямаше да се скъса.

— Помогни ми да ти вдигна туниката — изпъшка Брита в ухото му. — Искам да ти дам моята девственост.

Преди Торн да успее да отговори, че не иска нейната девственост, че изобщо не я иска, видя Фиона застанала на вратата с широко отворени очи, в които се четеше отчаяние.

— Повече не го прави — изръмжа той, отблъсквайки грубо Брита. — Не те искам.

— Защо предпочиташ курвата на брат ми пред мене? — изкрещя Брита, изливайки яда си. — Ти ме искаше, усетих го. Държах те в ръката си. Знам какво значи един мъж да се втвърди.

Торн скочи от леглото, забравяйки за раната си, но внезапно усети как нещо в него се дърпа и се къса. Без да обръща внимание на болката, той затича подир Фиона. Залата беше празна, имаше само няколко слуги. Забеляза Тайра и я запита виждала ли е Фиона.

— Не. Аз бях в склада. Станало ли е нещо с нея?

Торн не отговори и хукна навън в студения септемврийски въздух. Намери Фиона да повръща в тревата. Донесе вода от кладенеца и остана да я наблюдава внимателно, докато тя плакнеше устата си и се миеше. Когато ръцете му я обгърнаха, тя сърдито ги блъсна настрана.

— Не ме докосвай! Махай се! — Гласът й звучеше почти вбесено. — Не мога да остана в една къща с любовницата ти.

И затрепери — не само от студ.

— Изстинала си. Влез вътре.

— Няма! Как можа?!

— Нищо не съм направил, Фиона. Не е каквото си мислиш.

Тя го изгледа с безмълвен упрек.

— Не е ли? Не повика ли Брита да утоли страстта ти, когато аз отказах да легна с тебе?

— Не съм викал Брита. Тя не е жената, която искам. Магията, която си ми направила, е много силна, Фиона. Не искам друга жена, само тебе. Ако беше дошла малко по-късно, щеше да ме видиш как отпращам Брита — обясни й той.

Привлече я към себе си. Фиона започна да се противи, заблъска го с юмруци. Торн изведнъж я пусна и се олюля, болезнена гримаса изкриви лицето му. Когато се обърна, за да потърси опора, Фиона видя едно кърваво петно, избило на туниката му.

— Боже господи, какво си направил?

— Нищо — махна той с ръка.

— Раната ти пак кърви. Какво си направил, че да се отвори?

— Казах ти, няма ми нищо — отвърна той леко ядосан.

— Ела вътре. Трябва ми сандъчето с лекарства.

Торн не помръдна. Не беше дете, за да му заповядват. Но когато Фиона положи меката си длан в неговата загрубяла шепа и го дръпна към къщата, войнственото му настроение се изпари. Тя го отведе в стаята му накара го да легне на леглото и затърси в сандъчето с лекарствата.

— Свали си туниката — заповяда му тя с рязък тон. Когато намери каквото търсеше и се обърна пък към Торн, той лежеше гол по корем. Този път тя си заповяда да не се разсейва от гледката на голото му тяло. Придърпа завивката върху краката и хълбоците му и се насили да задържи погледа си само върху раната на гърба му.

— Отворил си раната. Пак кърви, но не изглежда сериозно. Малко мехлем от невен и нова превръзка ще свършат работа.

— Казах ти, нищо ми няма — настоя Торн, губейки търпение.

Понечи да се обърне, но тя го бутна да легне пак.

— Стой мирно.

Той почувства меката хладина на мехлема да докосва кожата му, после усети по-грубата повърхност на превръзката, докато Фиона увиваше ивица плат около гърдите му, за да задържи плата с мехлема на място.

— Добре — каза тя, отстъпи и заоглежда превръзката. Издаде лек вик, когато Торн внезапно се обърна и я дръпна върху себе си.

— Какво правиш? — извиси се стреснато гласът й.

Тя ясно усещаше как губи самообладание, когато Торн е наблизо. Но не можеше да понесе да я докосва точно сега, не и след гледката, на която се беше натъкнала преди малко.

Той ловко я премести под себе си. Беше тежък като скала и едър като планина.

— Недей — прошепна тя отново срещу устата му, само миг преди устните му да пленят нейните.

Целувката му беше дива, хищническа и толкова изпълнена със страст, че мисълта на Фиона секна като прерязана. Ръцете му бяха груби, но странно гальовни, когато разкъсаха дрехите й, оголвайки тялото й за суровите милувки на ръцете и устата му. Той продължи да я целува, докато главата й се замая, а ниско в корема й започна да се набира трепетна жажда и тя вече не можеше да лежи мирно под него. Тогава ръцете му намериха гърдите й и започнаха да ги галят и стискат, да дразнят зърната, докато те не се втвърдиха болезнено. Когато устните му най-накрая се отделиха от устата й, за да се впият в зърната на гърдите, Фиона се стегна под него, оставяйки тежките горещи вълни да я залеят и да я потопят.

Той изруга дрезгаво и подразни горещия й отвор с члена си. А после цялата му втвърдена дължина я отвори и я изпълни.

Пристъп на заслепяваща наслада я връхлетя и я изстреля право срещу могъщото му, напрегнато тяло. Тя извика името му, виейки се под него, докато мощните му ръце я задържаха на място.

Фиона се вгледа в огнено ледените му очи, омаяна от страстта, която се кълбеше в тях.

— Ако това е магия — изстена Торн срещу устните й, — искам да съм омагьосан.

Затвори очи, потъвайки още по-дълбоко в нея, тялото му като проникващо острие я разтърсваше в първичния ритъм на мощ и непобедима страст, а Фиона беше на ръба на лудостта.

— Торн, моля те.

Ръцете й се вплетоха в дългата му коса, а тялото й с копнеж поемаше горещата му, подлудяваща дължина.

Той изви гръб и стегна хълбоците си, всеки негов тласък я притискаше още по-дълбоко в меките кожени завивки, давайки й без усилие всичко, което сам притежаваше, и всичко което тя искаше.

Насладата я връхлиташе на вълни, докато вземаше от него всичко, което можеше да вземе. Когато помислеше, че е стигнала до края, той й показваше, че има още и още. Извличаше удоволствието й, оставяйки я трепереща на ръба, а после полека я прехвърляше над брега на вечността. Тя увиваше ръце и крака около него, стискаше го и го насърчаваше. Тялото й не можеше да сдържи напиращата кулминация, която заплашваше всеки момент да я разкъса. Торн стисна ръцете й, приковавайки ги край главата й, докато викаше името й и се преливаше целият в нея.

 

Торн се надигна на лакът и отмести един тъмен кичур коса от бледата буза на Фиона. Тя почувства лекото му като перо докосване и очите й замигаха смутено. Погледът й се зарея по изрязаните му черти.

— Как можах да го допусна? Брита не ти ли е достатъчна?

— Никога не съм спал с Брита и нямам желание за това. Ти си единствената жена, с която съм се любил преди повече време, отколкото съм склонен да си призная.

Дълбокият му глас я обгръщаше нежно и я караше почти да повярва, че той наистина я харесва. Тя не знаеше какво се е случило в тази стая между него и Брита, но сега беше сигурна, че не Торн го е предизвикал. Той беше силен мъж, но още се възстановяваше от тежка рана и тя се съмняваше, че силите му биха стигнали за две жени една след друга. А той със сигурност беше изразходвал силите си с нея, припомни си тя с въздишка.

— Добре ли си? — запита Торн, когато я чу да въздиша. — Да не съм направил нещо на бебето? Има вероятност да не е мое, но никога няма нарочно да го нараня.

— Нищо ми няма. Но защо трябва да си толкова упорит? Защо ти е толкова трудно да повярваш, че Роло не е спал с мене?

— Не е тайна, че той те искаше. Много пъти ми е предлагал да те купи. Не мога да си представя, че такъв силен мъж като Роло ще те остави недокосната. Ако ти трябват още доказателства, ето Брита и слугите. Всички твърдят, че Роло редовно си е лягал с тебе.

— А моята дума нищо ли не значи? Ако вярваш, че съм магьосница, защо не можеш да повярваш, че една магьосница няма да намери начин да възпре мъжа, с когото не иска да спи?

Торн замлъкна смутен.

— А ти намери ли начин?

— Намерих.

— Какво му направи? Помня колко искаше той да се отърве от тебе. Каза, че си искала да го омагьосаш.

— Познавам билките и лекарствата. Няма нужда от магия, за да направя това, което стана с Роло.

— Один да ми е на помощ — измърмори Торн. — Какво си му направила? — Той присви подозрително очи. — Или това е поредната лъжа, за да ме убедиш, че бебето, което носиш, е мое?

— Твърдоглав глупак — изсъска Фиона. — Ако ме разсърдиш достатъчно, ще те направя безсилен, както направих с Роло.

Торн замръзна.

— Ти си му отнела мъжката сила? — Сви устни и в ъгълчетата на очите му се появиха бръчки. След миг избухна в бурен смях. — Роло е немощен? — повтори той. — Нищо чудно, че толкова искаше да се отърве от тебе. В името на Один, Фиона, каква магия използва, за да направиш такова нещо?

— Казах ти. Познавам билките. Просто сипах едни треви в бирата му. Това не е завинаги. Като престана да взема билката всеки ден, след известно време си възвърна мъжествеността.

— Защо не ми го каза по-рано? — запита Торн.

— Защото не беше готов да го чуеш.

— Значи ме подведе да повярвам, че детето, което носиш, може и да не е мое?

— Не, ти сам се подведе. Аз се опитах да ти обясня, но ти беше прекалено упорит и не искаше да ме чуеш.

— Но Брита…

— … ме мрази. Освен това тя не знае истината. Роло я накара да повярва, че е спал с мене, а аз разбирах, че ще си навредя сериозно, ако оспоря думите му. Той беше твърде горд, за да признае, че е изгубил мъжествеността си.

Торн положи ръка на корема на Фиона.

— Бебето е мое. — В гласа му се долавяше благоговение. Изведнъж загрижена бръчка се появи на челото му и той премери с очи разстоянието между тазовите й кости. — Ти не си като викингските жени, а аз съм едър мъж. Може би бебето ще е твърде голямо за тебе.

Фиона се бе сетила за същото, но се опита да не се съсредоточава върху тази обезпокояваща мисъл.

— Ще оживея. Бран каза, че ще родя много синове и дъщери.

— Какво друго каза той?

— Каза, че синовете ни ще станат бъдещите владетели на Ман. Каза ми, че срещата ни е била предопределена, че сме обречени един за друг и ще имаме дълъг и щастлив живот. Знаех го още от съвсем малка. В деня, когато пристигна на Ман, разбрах, че ти си онзи, който ще осъществи пророчеството.

— Само магьосниците и мъдреците знаят тези неща — каза той. — Първия път, когато те видях, помислих, че си някоя фея. Движеше се като мъгла във времето и пространството, не можех да престана да мисля за тебе. Споменът за тебе ме повика от другия бряг на морето. Откакто те видях за първи път, образът ти започна да ме измъчва. Знаех, че трябва да се върна на Ман.

— За да ме убиеш — напомни му Фиона.

— Да. Отчаяно исках да се освободя от магията, с която ме беше впримчила. Ти ми открадна сърцето и си го присвои. Може да си лечителка, но притежаваш душа на магьосница. Вярвам на всичко, което ми каза за Роло, нищо не може да ме убеди, че не си магьосница. Ти ме омая и ме плени. Вече не познавам мъжа, в когото съм се превърнал. Нищо чудно, че брат ми се плаши от тебе. Той знае на какво си способна.

Думите на Торн развълнуваха Фиона и я смутиха. Тя набра смелост и запита:

— Торн, обичаш ли ме?

Той замълча и мълча толкова дълго, че тя се уплаши, че можа да не й отговори. Накрая той изрече:

— Наистина не мога да кажа. Обсебен съм от тебе и това може да е резултат от магия.

— Кажи ми какво чувстваш — подкани го тя.

Нима този глупав човек никога няма да каже заветните думи?

— Чувствам се завладян от тебе — призна той с известна неохота. — Потребността да се любя с тебе е като постоянна болка в мене. Никоя друга жена не ме привлича. Мисълта да живея без тебе ме тормози. — Последва още едно дълго мълчание. — Ако името на това странно привличане, което усещам в себе си, е любов, значи може би те обичам.

Сърцето на Фиона се изпълни с невероятна радост. Тъкмо щеше да метне ръце около шията му, когато следващите му думи я накараха да тупне тежко на земята.

— Но това неестествено чувство може да е резултат от магия. Развали магията си, Фиона, и ме остави отново да стана самият аз. Само така ще съм сигурен дали чувствата ми са чисти и не са породени от черна магия.

— Добре тогава — каза Фиона, вече доста раздразнена. И размаха ръка във въздуха. — Готово. Магията е премахната. Какво чувстваш?

Торн затвори очи и пое дълбоко дъх. Когато я погледна, тя се стресна от дълбоките чувства, които съзря в ярката им синева.

— Не знам какво чувствам. Объркан съм, това е сигурно. Искам да повярвам, че съм освободен от магията ти, но още се чувствам омагьосан. Трябва да проверя чувствата си.

Той се обърна по гръб, сграбчи я през талията и я привлече отгоре си. Краката й го обгърнаха и горещият й център се опря в слабините му.

— Не бива да го правиш пак — ахна тя, когато членът му понечи да навлезе в нея. — Раната ти…

— Няма ми нищо — измърмори Торн разсеяно. — Отвори се за мене, Фиона. Може би объркването ще изчезне, ако пак съм вътре в тебе.

Той повдигна ханша й и огромното му копие проникна в извора на женствеността й, плъзвайки се с лекота във влажния отвор. Проникна мигновено вътре и навлезе толкова дълбоко, че Фиона трепна и изстена от наслада. Торн беше единственият мъж, който можеше да я развълнува емоционално и физически. Тя никога преди не бе смятала плътската любов за нещо, което може да бъде желано. Но сега се разтапяше от блаженство в прегръдките на Торн, в насладата, която той й даваше.

— Толкова си стегната — изпъшка Торн срещу устните й. — Подлудяваш ме. Никоя жена не ме е обхващала така.

Той започна да се движи, надигаше се, замираше за миг, после се устремяваше надолу, отначало бавно, а след това по-бързо. Докато Фиона започна да не различава кога свършва един тласък и кога започва следващият. Големите му ръце вдигаха и спускаха хълбоците й, за да посрещнат движенията му, докато устните му се впиваха жадно в зърната й.

Фиона усети как костите й се топят, докато Торн я извеждаше все по-високо и по-високо. После тя загуби връзка с действителността и изкрещя името му.

Торн замръзна, когато спазмите й го изпратиха отвъд ръба на лудостта. Започна да навлиза все по-силно и все по-дълбоко, заливайки я със семето си.