Амбър Кей
Джена (13)

Тринадесета глава

Джена разсеяно огледа хангара, който херцогинята на Ричмънд бе превърнала в бална зала. Наоколо гъмжеше от хора — облечени с най-хубавите си официални дрехи и решени да се забавляват. Жените приличаха на птици с ярко и многоцветно оперение, а мъжете представляваха идеален фон със строгото си облекло. Застанала отстрани, изпълнена с нежелание да участва в това хаотично веселие, Джена зърна Ричи, който сякаш прехвръкваше от една красавица на друга подобно на пчела, събираща прашец.

След като Джейсън го наби, той бе станал още по-кисел и дори реагираше още по-буйно. Направо й призляваше от него. По-рано тя изпитваше антипатия и отвращение към него заради това, че неудържимо се стремеше към всякакви удоволствия за чужда сметка, но напоследък той направо я изпълваше с яростна неприязън. Почти го мразеше.

Но подобни чувства можеха направо да я унищожат, тя нямаше да позволи на Ричи да й стори това. Със застинала усмивка на лицето Джена взе чаша шампанско от сребърната табла, която й поднесе един лакей.

Лекото пенливо питие я удари в главата, усети леко пощипване в носа си. Беше като гъделичкане и тя се засмя. Но мигом изтрезня, щом един мъж се отдели от групата хора наблизо и й се поклони.

— Може ли да танцувам с вас?

Джена успя да му се усмихне.

— Благодаря, но съм много изморена.

Всъщност не се чувстваше уморена. Само изпитваше неприязън към всеки мъж, защото не беше Джейсън. Побърза да се оттегли в един тих ъгъл, където можеше да остане сама с мъката, която непрекъснато я разяждаше.

Къде беше Джейсън? Когато той си бе тръгнал с обещанието да се върне, тя знаеше, че за доброто и на двама им не бива да се връща. И все пак, докато се движеше из брюкселското общество, на Джена й ставаше все по-ясно, че го няма наблизо.

Вече беше юни, а за последен път го бе видяла през април. През април той й беше обещал да се върне. И дълбоко в сърцето си тя знаеше, че Джейсън по собствено желание не би търпял раздялата.

Нещо го беше накарало да напусне града… или отново се бе дегизирал като бедняк и шпионираше в полза на херцог Уелингтън. Джена се молеше да не е така. Французите знаеха за него и да се предрешава така би било истинско самоубийство. Само при мисълта за това сърцето й се свиваше и тръпките на страха и притеснението я пронизваха цяла.

Оркестърът отново засвири валс и още един мъж я покани да танцува. Почти любезно успя да му откаже, но този инцидент я убеди, че е време да си тръгва. Знаеше онова, за което бе дошла. Наполеон упорито напредваше към Брюксел и всички очакваха от херцог Уелингтън да го пресрещне.

Вече нямаше никаква причина да продължава да подлага на изпитание нервите си, демонстрирайки престорено безгрижие. Двойките бяха изпълнили танцовата площадка. Въртяха се и се накланяха ту на една страна, ту на друга, жените пискливо се смееха, мъжете дрезгаво хихикаха и това я дразнеше.

Джена затвори очи и за миг си позволи да си почине от бляскавото човешко гъмжило. Когато отново погледна неистово веселящата се тълпа, тя вече вървеше към изхода.

В този миг около вратата настана някаква суматоха и музиката секна. Любопитството й надви нервното напрежение и тя се изправи на пръсти, за да види какво става. Току-що бе влязъл Уелингтън заедно с група мъже, които според нея вероятно бяха неговите щабни офицери.

Хората зарязаха танцовата площадка и отрупаните с храна маси и се стълпиха около тях. Всички сякаш заприказваха едновременно, чуваха се непрекъснато ясно зададените въпроси и приглушените отговори. Музиката засвири отново и хората на Уелингтън се пръснаха да търсят приятелите си, родителите си, любимите.

Джена не желаеше да се поддава на трескавото вълнение, обхванало залата. Всички щяха да говорят само за война и смърт. Тя махна на един минаващ наблизо лакей и му каза да съобщи на Хестър, че си тръгва, но ще й изпрати обратно каретата. Не искаше да попречи на леля си да се забавлява само защото самата тя нямаше настроение.

Джена не бе направила и две крачки, когато една жена се обърна към нея:

— Контеса Ди Понти?

Без да разпознае гласа, Джена се обърна и видя херцогинята на Ричмънд, която бе облечена така, сякаш се намираше в лондонска бална зала в присъствието на регента. Ушите и шията й бяха обсипани със скъпоценни камъни.

— Да, Ваша Светлост? — отвърна Джена и се поклони дълбоко.

— Хайде, хайде, няма нужда от формалности. Просто бих искала да ви представя един човек. Джена, контеса Ди Понти, мога ли да ви представя на Джейсън Робърт Маклена, виконт Евърли?

Джена се вторачи в Джейсън. Смаяна от внезапното му завръщане, тя почти не забеляза, че херцогинята се изгуби в тълпата. Значи той беше виконт Евърли? Никак не се учуди, че е аристократ. Държането и маниерите му бяха прекалено самоуверени за бедняк, в какъвто се бе предрешил, за да шпионира.

— Контесо — промълви той и направи идеален реверанс.

— Джейсън? Виконт Евърли?

— И двете — отвърна той, като се изправи, а веждите му се сбърчиха в знак на разкаяние.

Тя му се усмихна, но все още не можеше да повярва на ушите си.

— Но нали си английски аристократ, тогава къде се научи да говориш френски така гладко?

Той се усмихна.

— Майка ми беше френска емигрантка.

Отговорът беше толкова прост и тя се удиви, че по-рано не се е сетила. Загадката около него се изясняваше.

Но преди Джена да успее да проговори, той попита:

— Ще ми простиш ли някога, че те измамих?

Джена кимна, като изпиваше с очи любимите черти, така както първите пролетни цветя пият животворната слънчева светлина. Съвсем забрави за това, че я бе излъгал. Любовта светеше в дълбините на продълговатите му зелени очи, обрамчени с мигли, гъсти като козината на бобър. На челото му бе паднала разрошена златиста къдрица. Тя посегна да я отмахне.

После дръпна ръка, а бузите й пламнаха от срам.

— Безразлично ми е как се казваш, Джейсън. Аз знам кой си всъщност.

По лицето на Джейсън бавно се разля нежна усмивка и сякаш го преобрази, той взе ръката й и я поднесе към устните си.

— Тъгувах за теб.

— И аз за теб.

От докосването му по кожата й пролазиха горещи тръпки.

Той обърна ръката й и целуна дланта.

— Тогава ще ми простиш ли, че заминах, без да ти кажа нито една дума? Щях да ти изпратя съобщение, но ми беше наредено да пазя пълна тайна.

Толкова беше доволна, че той е тук, до нея, че не я интересуваше.

— И аз така си помислих.

При тези думи от плещите на Джейсън се смъкна тежкият товар, който бе носил през последните няколко месеца. Тя му вярваше достатъчно, за да знае, че дори да замине, той ще се върне при нея при първа възможност.

Джейсън я хвана за ръката и я поведе към една уединена беседка. Веднага щом влязоха вътре, той я взе в прегръдките си, без да се интересува, че някой случайно може да ги открие тук. Имаше значение само това, че тя отново е при него.

— Прекалено дълго чаках този миг, Джена. Не мога да чакам повече.

Приближи лицето си до нейното. Тя се притисна към него, повече от всичко на света искаше да бъде в прегръдките му. Когато устните им се срещнаха, Джена разбра, че в целия този свят наоколо, толкова объркан само преди минути, изведнъж настъпи ред.

— Значи така? — прозвуча пискливият тенор на Ричи. — Май прекалено явно се показваш с любовника си, Джена.

Тя ахна, откъсна устни от устните на Джейсън и се опита да се освободи от прегръдките му. Не искаше да предизвиква сцена, защото бе опасно за Джейсън. Но той не я пускаше, беше я прегърнал през кръста и я притискаше към себе си.

— А вие току-що сте се върнали след някое ново приключение, нали? — обърна се той към Джейсън, а устните му се разкривиха в насмешлива усмивка. — Но повече няма да търпя да опипвате годеницата ми. — При тези думи Ричи посегна и с ръкавиците си зашлеви Джейсън през лицето. — Искам удовлетворение.

Джейсън изгледа хилавото същество пред себе си и забеляза хитрото притворство в тъмните му очи, както и слабостта на хлътналата му брадичка. При един дуел на честта този човек щеше да се опита да го измами.

Ужасена от мисълта, че Джейсън може да пострада, Джена изсъска:

— Махай се, Ричи. Не е твоя работа какво правя, както и аз не се интересувам с какво се занимаваш ти.

— Грешиш, cara mia.

Това гальовно обръщение подразни Джейсън. Повече нямаше да понася това жалко подобие на мъж.

— Веднъж вече ви предупредих, Ди Понти — каза той със застрашително тих глас.

Ричи изведнъж го погледна злобно и отстъпи назад. После отново стана наперен и изпъчи гърди.

— Моите секунданти ще се срещнат с вашите.

Без да дочака отговор, Ричи се отдръпна в тълпата, като хвърли един последен неспокоен поглед към Джейсън и Джена.

Страхът измъчваше Джена.

— Джейсън, не можеш да се дуелираш с него. Той ще те убие. Ще те измами и ще те убие.

Джейсън срещна разтревожения й поглед и си помисли, че е най-щастливият човек на света. Бе изчезнал за месеци, без да й даде каквото и да било обяснение, и тя въпреки това се страхуваше за живота му. Трябваше да я успокои. Погледна я в очите.

— Ще се опита, но няма да успее. И аз няма да го убия. Само ще го одраскам. — Млъкна и се намръщи. — Освен ако този негодник не е направил в мое отсъствие нещо, с което да заслужи смъртта си.

Внезапната ярост на Джейсън, както и страхът, я накараха припряно да отрече:

— Не! Нищо подобно! Но аз все пак се притеснявам за теб. Ти не познаваш Ричи. Той е хитър и безнравствен.

Джейсън се засмя тихо, но това не промени сериозното му изражение.

— Ди Понти е страхливец и няма никакво намерение да се срещне с мен. Утре вече никой няма да си спомня за това нищожество. Готвим се да започнем една битка, която ще промени лицето на историята.

Джена потрепери, тялото й изтръпна от ужас. В желанието си да се стопли тя пъхна ръце под реверите на вечерното му облекло и се сгуши още повече в прегръдките му.

— Студено ли ти е? — попита той и гневът мигновено изчезна от лицето му, което стана загрижено.

— Не — тихо отговори тя. — Не на тялото ми.

Изведнъж той я погледна с удивление.

— Сигурно не се притесняваш за Ди Понти? На тоя червей ще му се случи нещо лошо само ако те докосне.

Джейсън дори не си правеше труд да прикрие гнева си и тя измъчено преглътна.

— Само отчасти. Ти си прав за Ричи, но той може да ти създаде неприятности. Все пак — тук тя млъкна, стараейки се да прогони мисълта за тежката орис, която сякаш я очакваше, — тъй като си виконт, ще му бъде много по-трудно да успее.

Той се засмя и лицето му се отпусна.

— Така си е. Високото положение си има своите привилегии. Но точно сега се интересувам само от теб. Ако продължаваме да стоим на този бал, няма да мога да направя нищо по въпроса.

Страстното му желание, което бе успявал да сдържа през изминалите безкрайни седмици, отново се разпали. Трябваше да я отведе оттук, да я отведе на такова място, че да може да я боготвори чрез тялото си, както тя заслужаваше.

— Хайде, Джена, да вървим — поведе я през претъпканата зала.

Тя тръгна с желание. По-добре беше да си тръгнат, преди да започнат да се сипят и други заплахи. А и тя искаше Джейсън само за себе си. Искаше поне за малко да изпита щастието да бъде в обятията на единствения мъж, когото някога щеше да обича.

Почти бяха стигнали до вратата, когато Уелингтън направи знак на Джейсън. С отчаяна въздишка той си каза, че не може да не откликне на повикването на херцога.

Обърна се към Джена, зениците на продълговатите му очи бяха ужасно разширени, а ирисите — изпъстрени със златисти точици от изгарящото желание.

— Не мърдай оттук. Трябва да говоря с Уелингтън, после веднага ще си тръгнем. Страшно те желая, за да се бавя.

Дъхът й пресекна, като видя неприкритото желание, изписано на лицето му. При мисълта за нощите, прекарани заедно, цялото й тяло пламна.

За да се овладее и да не се размекне съвсем, тя съсредоточи вниманието си върху групата мъже около Уелингтън. Джейсън се открояваше дори в това знатно обкръжение. Беше по-висок от повечето мъже наоколо, в извивката на шията му имаше нещо царствено и властно, което я накара да потръпне. Гордост и любов изпълниха сърцето й.

След малко той отново беше до нея, набързо я измъкна навън в топлата вечер и нареди на един лакей да извика каретата му. Двамата чакаха, хванали се за ръце като малки деца. Над главите им светеха звезди като брилянти, луната приличаше на изящно гравирана сребърна сфера. Нито един облак не нарушаваше това съвършенство.

— Имам само няколко часа, Джена — прошепна той и диханието му нежно докосна ухото й. — Нашето разузнаване е забелязало, че Наполеон бързо се придвижва насам.

Тя ахна тихо и уплашено стисна ръката му.

— Сигурно няма да отидеш да се биеш. Достатъчно рискуваш живота си с това шпиониране. Едва не загина за Англия.

В този миг пристигна каретата и Джена не успя да продължи, защото той побърза да я настани вътре. Седнаха един до друг на възглавничките, Джейсън я прегърна през раменете и я притисна до сърцето си.

— О, мила — каза той, — нямаш представа колко ми е приятно да разбера, че си толкова загрижена за мен. Но да, ще трябва да се бия. — Опита се да разтрие студената й ръка. — Утре ще умрат много добри хора. Ако аз не отида да се бия и не направя всичко за победата, няма да мога да го преживея, защото от моето присъствие вероятно ще зависи животът на други. — А после сви рамене с типично галско безгрижие. — И което е по-важно, понякога човек трябва да рискува всичко заради онова, в което вярва… дори да го заплашва смърт.

— Джейсън!

Тя сгуши лице на рамото му, искаше й се да бъде колкото може по-близо до него. Джейсън простена.

— Тихо, Джена. Не биваше да давам воля на езика си. Нямах такова намерение. Когато съм с теб, чувствам желание да се държа свободно и да говоря каквото си искам. — Тъжно се засмя. — Понякога съм бил прекалено безразсъден в твое присъствие.

— Както когато ми каза името си и ме попита дали говоря английски, нали? Тогава се грижех за теб, а ти едва ме познаваше.

Той кимна.

Джена също се засмя тихичко, но не беше сигурна, че му е чак толкова леко. По време на война винаги имаше много опасности.

— И освен това — добави Джейсън — нямам никакво намерение да се оставя да ме убият. Аз съм голям късметлия, пък и прекалено много добри мъже са на наша страна.

Но скри от Джена последните сведения на разузнаването, според които Наполеон имаше поне двайсет и пет хиляди войници в повече от Уелингтън.

Джена се досети, че не й е казал всичко, и тревогата така стегна гърдите й, че й беше трудно да диша. Единственият начин да овладее страха си за Джейсън бе да съсредоточи вниманието си върху Джейсън.

В светлината на единствения фенер лицето му изглеждаше някак жестоко и демонично. Почти бе готова да му повярва, че е късметлия и няма да умре. Почти. Но беше чувала слуховете, които се носеха напоследък — че войниците били прекалено малко на брой и не били достатъчно опитни, защото онези, които са се били на страната на Уелингтън по време на Испанските войни, били все още в Америка.

— Джейсън, обичам те. Моля те, пази се.

На обърнатото й към него лице се четеше такава любов и грижа за него, че Джейсън не се сдържа, взе и в обятията си и впи устни в нейните. Тази целувка изразяваше и любовта му, и уважението му към нея. Когато устните й помръднаха под неговите, желанието прониза цялото му тяло като светкавица. Толкова силно я желаеше, че усети болка в слабините. Тя щеше да бъде негова, но…

Отдръпна се и я погледна с обожание в лицето.

— Не можем да се любим в каретата.

— Защо не?

За нея нямаше значение къде ще се любят. Джейсън тихичко се засмя.

— Защото искам всичко да бъде чудесно.

Джена нежно прокара пръст по устните му.

— С теб винаги всичко е чудесно, любими.

— Джена, Джена! — Той я привлече в скута си, пъхна ръце под наметалото и обгърна талията й.

Тя му се усмихна, наслаждавайки се на силната му прегръдка. Когато Джейсън вдигна лице и й се усмихна в отговор, тя плътно притисна устните си към неговите, вдъхвайки свежия мирис на тялото му. Съвсем мъничко се отдели от него и прошепна, като докосваше устните му с устни:

— Почти… Липсва ми миризмата на лечебния мехлем. Тя винаги ми напомня за тебе.

Той игриво я ухапа по устните.

— Хитруша такава.

В гърдите й забълбука смях.

— Божичко, колко ми беше мъчно за теб!

В отговор Джейсън я целуна по устните. Веселието отстъпи място на желанието, което бе толкова буйно и мъчително, че Джена се задъха.

Когато тя си помисли, че не би могла да издържи повече на целувките му, без да поиска и нещо повече, устните му се откъснаха от нейните и се спуснаха надолу по шията й. Горещи тръпки обхванаха тялото й.

Съвсем леко, за да не скъса или измачка изящната коприна на корсажа й, Джейсън го разхлаби и под него се показа прозрачната тъкан на шемизетката с нейната нежна бяла дантела, която лежеше като пяна върху порцелановата кожа на Джена.

— Джена — промълви той и наведе глава към тази изкусителна плът, — ти си създадена за любов.

Едното колело на каретата попадна в някаква дупка и Джена се блъсна в Джейсън.

— Забележително пътуване — каза той и отново я настани удобно в скута си, тъй като това му осигуряваше по-лесен достъп до прелестите й.

Като се смееше тихичко заради прекъснатото удоволствие, тя започна да развързва шалчето му. Джейсън хвана ръката й.

— Недей, мила.

Джена беше объркана, но искаше да разбере какви са причините, преди да продължи приятното си занимание.

— Защо не, за бога? Нямам никакво намерение само аз да се наслаждавам на това пътуване.

Той се усмихна на сърдитото й обяснение.

— И аз нямам желание да се лишавам от нищо, но също така не ми се иска да съобщавам на целия свят какво правим двамата тук.

Тя изведнъж се досети.

— Точно така. Както се друса каретата и като нямам огледало, няма да успея да завържа шалчето си и съм сигурен, че Майкълс ще бъде шокиран, ако разбере с какво се занимаваме.

— Наистина. Но аз вече успях да те разроша, Майкълс е достатъчно наблюдателен, за да го забележи. Все пак съм съгласна с теб. Едно е да разбере, че сме се целували, съвсем друго — да види, че дрехите ни са изпомачкани.

Джена предизвикателно му се усмихна.

Той простена.

— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще престана да се интересувам от мнението на твоя иконом.

След като бе постигнала желаната реакция, тя скромно сведе глава. Не искаше да чака, за да получи всичко, което той можеше да й даде. Но за момента беше доволна да седи в скута му, опряла глава на гърдите му, и да слуша как бие разтуптяното му сърце.

— Но твоите дрехи лесно ще успеем да оправим, стига да не развалим прическата ти — каза Джейсън и посегна към шията й.

— Джейсън! — Тя бе страшно развеселена и същото време изпитваше неудържимо любопитство, защото искаше да разбере какво смята да прави по-нататък. — Къде отиде благоприличието?

Той се засмя.

— От двама ни само аз ще трябва да държа на благоприличието.

— Джейсън, не бих искала само аз да се наслаждавам.

— Не се притеснявай. И двамата ще се наслаждаваме.

Джена се усъмни в думите му, защото на нея не й беше позволено да го гали така. Но когато устните му срещнаха нейните, тя забрави всичко, освен удоволствието да бъде обичана от него. Дългата опияняваща целувка съвсем обърка мислите й.

Джейсън много нежно приглади косата й, целуна я пак и после настани Джена на седалката до себе си.

Сложи пръст под брадичката й и повдигна лицето й към себе си.

— Ние с теб не бива да се срамуваме един от друг. Ние сме възрастни хора, влюбени сме и каквото и да правим, то е добро и правилно.

Джена прочете любовта и желанието в очите му и повече не направи опит да скрие лицето си. Тя беше хилядократно благословена, защото притежаваше такъв мъж като него.

В този миг каретата спря, лакеят отвори вратата и спусна стълбичката.

— Благодаря — каза Джена на младия човек, който й помогна да слезе.

С пъргавината на атлет Джейсън излезе от каретата и взе ръката на Джена в своята.

Двамата се приближиха до вратата, която Майкълс държеше отворена.

Очите на иконома се разшириха, но той успя да прикрие удивлението си.

— Милейди и ъхъм… сър.

С потръпващи устни Джена бързо-бързо премина покрай Майкълс. Джейсън свали наметалото й и го подаде на иконома, който го гледаше с подозрение.

— Майкълс — каза Джена, която явно бе доволна от объркания вид на иконома си, — ние с виконт Евърли отиваме в салона. Гледай никой да не ни безпокои.

Веждите на Майкълс подскочиха нагоре.

— Да, милейди.

— Виж какво, Джена — намеси се Джейсън, който изпитваше съжаление към бедния слуга, — би трябвало да кажеш на Майкълс, че аз само се бях предрешил като дрипльо. — Обърна се и широко се усмихна на иконома. — Искам да ви благодаря за помощта, която ми оказахте в Париж. По-рано нямах възможност да го сторя. И ако нямате нищо против, моля предайте моите благодарности на Алфонс.

Макар че Майкълс бе слисан, на лицето му се появи благодарна усмивка и той се поклони.

— Да, милорд.

Усмихвайки се едновременно, Джена и Джейсън минаха през вратата, която икономът все още държеше отворена. В камината гореше огън и една стъклена гарафа с бренди бе поставена върху продълговатата масичка, а до нея две чаши сияеха с бляскавото си великолепие. Тя заведе Джейсън до масичката и го покани да седне.

Той повдигна вежди и каза:

— Само ако се настаниш удобно в моя скут.

Джена цъкна с език, но все пак седна в скута му.

— Макар да се съмнявам, че ще ми бъде удобно — заяви тя с хитра усмивка.

Джейсън се усмихна.

— Човек не може да скучае с теб, мила.

Той се засмя под мустак, когато Джена се облегна на широките му гърди. Огънят докосваше с топлата си милувка тялото и лицето й. Очите й срещнаха погледа на Джейсън и устните й изведнъж пресъхнаха. Тя ги облиза с език.

Джейсън простена.

— Толкова си съблазнителна.

Преди да успее да му отговори, устните му бяха върху нейните.

Двамата се свлякоха на пода и само след минути останаха напълно голи, трескаво пламтящите им тела бяха така вкопчени едно в друго, че нищо не можеше да ги раздели. Устните им се сляха като на двама души, жадуващи нещо, което само другият може да даде, ръцете им подобно на буйни реки обхождаха телата.

Водовъртежът на емоциите заля Джена, докато той я любеше. Тя се вкопчи в тялото му, стремейки се към още по-плътно сливане, към още по-пълен израз на любовта си към него. Гърдите й се притиснаха към неговите, коремът й се притисна към неговия корем, устните й притискаха неговите устни, тя пиеше чудото на любовта и му отдаде цялата си душа.

Джейсън я поглъщаше. Нуждата да утвърди живота чрез любовта си към нея бе така огромна, че преди да разбере колко е близо до върха, нещо избухна в него. Той отметна глава, забравил всичките си задръжки.

Спиралата на любовното отдаване обгърна и двамата едновременно и ги понесе към пропастта на емоциите, чрез която бяха достигнали до върха на насладата.

За малко двамата останаха да лежат така, телата им сплетени, плътта им хлъзгава от пресищането и топла от пламъците на гаснещия огън. После Джейсън леко се отдръпна. Преди да се надигне, той сложи нежна целувка върху устните й.

Със замъглени от насита и изтощение очи, Джена го наблюдаваше как се облича. Красив беше — в сиянието на огъня косата му бе придобила бронзови оттенъци, по пламтящата му кожа блестеше потта на любовния акт, очите му все още бяха златисти от желание и сякаш наистина никога нямаше да се наситят.

Той забеляза погледа й и коленичи до нея.

— Съжалявам, че бях прекалено настоятелен. — Поглади една меднозлатиста къдрица на челото й. — Исках този миг да бъде специален. Джена, запази ме в сърцето си и в мислите си, докато се върна. Съжалявам, че всичко стана толкова бързо.

Тя хвана ръката му и целуна дланта.

— Престани, Джейсън. Беше прекрасно.

Той привлече ръката й и също я целуна. В очите му проблеснаха едновременно всички чувства, които Джена събуждаше у него: любов, жажда, страстно желание, нуждата да я има да себе си всеки ден.

— Моят страстен ангел. Обичам те повече, отколкото може да се изрази. Чакай ме.