Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Коулман (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Another Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 179 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. Горещо утро

ИК „Коала“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

III ГЛАВА

Старата конюшня миришеше на сено, коне и кожа. Бенър обичаше този аромат. Тя го вдъхна докато влизаше безшумно, отваряйки и затваряйки вратата след себе си. Топлият въздух с дъх на мускус я обгърна като одеяло. Всичко беше тихо, но гъмжащо от скрит живот. Кобилите, натежали от бременността си почиваха. Щурците свиреха в скривалищата си. Беше съвсем необичайно да седи по нощница тук в този час. Често й бяха разрешавали да остава, когато някоя кобила имаше трудно раждане. Но беше неестествено да бъде в такъв вид сама с мъж, макар и мъж, който беше част от спомените й откакто се помнеше. Тя почувства първите вълни на колебание. Това, което се канеше да направи, беше дързост. Само преди двадесет и четири часа то беше немислимо. Но тогава тя не знаеше, че съдбата ще вземе такъв жесток обрат и че бъдещето може да се промени така драстично Решението беше взето. Тя беше отишла твърде далеч и нямаше връщане назад. Сеното бодеше босите й крака когато се насочи към слабата светлина, идваща от отделенията във вътрешността на конюшнята. Конете бяха толкова привикнали с нейната миризма, че дори не помръднаха, когато премина между редовете. Широкополата шапка на Джейк висеше на пирон на един от подпорните стълбове. Тя докосна периферията и усмихвайки се в тъмнината, забърса с пръст праха по нея. После надникна през високата до раменете й стена, която разделяше отделенията. Джейк беше приклекнал до коня. Той беше сложил копитото на коляното си и оглеждаше раната от камъка.

Бенър беше доволна, че има малко време да го огледа без той да я забележи. Беше израснала, виждайки в негово лице верен приятел. Тази нощ идваше да го възприеме по съвсем нов начин. Той вече нямаше да бъде неин герой, доверен приятел на родителите й, идол на Лий и Мика, нито син на Мама Лангстън.

Отпъждайки от съзнанието си всички представи за Джейк Лангстън, Бенър го възприемаше единствено като мъж, като непознат мъж. Това, което видя й достави огромно удоволствие. Какво, че цял живот беше обичала по друг начин. Всеки фин кичур от бяло-русата му коса улавяше блясъка на фенера. Косата му беше толкова жива, колкото и самият той — неуправляема, неподдаваща се на никакъв контрол. Навел глава, тя виждаше как къдриците му израстват като корона и падат в непокорни вълни, пръскайки се привлекателно. Изобщо не можеше да си представи косата му намазана с помада така, както понякога правеше Грейди с кафявите си къдрици. Не, Джейк никога не би подчинил която и да е част от тялото си на подобни ограничения. Той носеше косата си дълга, но дали от небрежност, или за красота? Тя се опираше в яката на ризата му и леко се къдреше около добре оформените му уши. Бакенбардите, с цвят на узряла пшеница стигаха до средата на ухото. Тя искаше да ги докосне, да усети твърдостта им върху кадифената мекота на кожата. Веждите му бяха в същия невероятен светлорус цвят. Тя изпитателно гледаше лицето, познато от детството й, сега приведено над нараненото копито. Челото му беше леко издадено напред, скулите — изпъкнали, а бузите леко хлътнали. Само забележителната му физическа сила го предпазваше да не изглежда хилав. Челюстта беше добре оформена без смекчаващи контури. Имаше вид на човек, готов да хвърли предизвикателство на всеки, независимо колко заплашително изглежда той. Ако би си пуснал брада, нямаше съмнение, че тя също щеше да бъде руса, но сега леко набола, тя засенчваше долната част на лицето. Чудеше се как би изглеждал с гъсти мустаци като баща й, но незабавно отхвърли мисълта. Устата му беше широка. Долната устна беше малко по-пълна от красиво оформената му горна устна. Стана й смешно. Реши, че би било престъпление да се скрие такава уста с мустаци.

Вероятно се бе преоблякъл веднага след като се върнаха от църквата. Той беше все още в това, което беше носил на вечеря — мека памучна риза в бледосиньо и джинси. Обувките му бяха стари и ожулени. Имаше изтъркано червено шалче около врата. Той не носеше кобура със своя колт, нито кожените кании, които беше забелязала. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите. Бенър забеляза колко гъвкави са мускулите му когато се движи. Кожата му беше силно загоряла, покрита с фини руси косъмчета, които блестяха на светлината на фенера. Ръцете му се движеха ловко, но успокоително, докато преглеждаше наранения крак. Пръстите му бяха дълги и тънки, но силата им личеше докато ги свиваше и разпускаше около нараненото копито. Гледайки ловкия масаж, Бенър усети в стомаха ново, непознато преобръщане. Тя не беше забелязвала такава открита, зряла мъжественост в него. Любопитството й беше неоправдано, доколкото цял живот беше заобиколена от мъже. Рос, Лий и Мика, работниците в ранчото. Но тя никога не ги беше изучавала така, както сега изучаваше Джейк. Нито си мислеше, че щеше да бъде впечатлена, ако го бе сторила. Той беше мъжествен по начин, който спираше дъха й. Грубата му мъжественост леко я плашеше. Но странното беше, че по някакъв начин привличаше нейната женска природа. Това я накара да заговори преди да се е измъкнала незабелязано от конюшнята и после цял живот да се чуди какво ли щеше да й донесе тази нощ, ако имаше смелостта да остане. Можеше да има много неща, за които да съжалява през този ден, но нерешителността да действа, когато почувства необходимост, нямаше да е между тях.

— Как е конят ти?

Джейк вдигна глава.

— За Бога, момиче! Не знаеш ли друго, освен да се промъкваш така при хората? Почти те взехме за призрак със Сторми.

Той се вгледа в босите крака и ръба на нощницата, които се виждаха под дългите ресни на шала. Тя беше скръстила ръце, увита в шала си като индианец в одеялото си.

— Каква работа имаш да се разхождаш наоколо? Мислех, че всички са вече в леглата си.

Очите му наистина бяха невероятно сини. Защо не им беше обръщала внимание преди? И ако някой беше попитал какъв цвят са те, тя автоматично щеше да отговори „сини“. Но тази нощ те сякаш светеха право в нейните, докато я гледаше приклекнал на пода.

Цветовете ясно се открояваха. Бялото беше съвсем бяло. Сините ириси грееха лазурни като небето по време на късен листопад. Зениците приличаха на ебонити, в които се отразяваше нейния образ. За първи път тя забеляза, че миглите му са тъмни в основата си, а извитите краища — избледнели от слънцето. Бяха интересни очи и тя имаше желание да се вглежда в тях и да ги изучава без той да знае. Но не можеше. Той я гледаше очаквателно, надявайки се тя да обясни защо не е кротко завита в леглото си.

— Не мога да заспя — внезапно засрамена, тя наведе глава.

— А — каза Джейк, изправяйки се в цял ръст и потривайки Сторми по гърба. Той потопи ръцете си в леген с вода, изми се, избърса ръцете си с кърпа. — Е, разбираемо е. След това, което стана днес.

Бенър вдигна глава и го погледна. Каквото и да се канеше да каже той, то беше моментално пренебрегнато сякаш току-що го бяха ударили в зъбите.

— Ъ-ъ-ъ — забърка се той. Погледът му се плъзна по лицето й, после с мъка го отмести и премигна. Беше забелязал облеклото й. — Можеш да си навлечеш неприятности, ако се разхождаш в тъмното така.

Тонът му беше малко сърдит.

— Така ли?

Лицето на Джейк придоби израз на дълбоко изумление. Устните му леко се разтвориха, но той веднага ги стисна в строга черта.

— Да, можеш да си сигурна, по дяволите! Ела, ще те придружа до къщата.

Той посегна да хване ръката й, но тя я отмести и я прокара по гърба на Сторми.

— Не ми каза как е Сторми.

— Отлично.

— Наистина ли?

— Ще трябва да пазим копитото няколко дни и това е всичко. Хайде сега…

— Какво му е? Това, което стана с Епъл Джек?

— Епъл Джек? — повтори Джейк. Лицето му се озари от спонтанна усмивка. — Той беше истинско пони, нали? Той знаеше какво искам от него още преди да го пришпоря с крака. Обичах да казвам, че мога да спя по цял ден върху седлото, без Епъл Джек да изгуби пътя. Той беше дяволски добър кон. Но стъпи в дупка на прерийни кучета и си счупи крака. Наложи се да го застрелям. — Той наклони настрана блестящата си глава. — Как се сети за Епъл Джек?

— Сетих се — тя все още галеше с ръка бляскавата червеникава козина на Сторми. Както всички каубои, Джейк се грижеше повече за своя кон, отколкото за себе си.

Неизвестно защо Джейк не можеше да свали поглед от ръката, галеща широкия гръб на Сторми. Шалът й се беше спуснал към лакътя. Ръкавът на нощницата беше прозрачен и той можеше да види очертанията на ръката й през него.

— Когато бях на дванадесет години ти дойде да ни видиш. Беше прескочил за няколко дни и си отиваше този ден следобед. Мама беше приготвила царевичен хляб, печено пиле и ябълков пай. Всички любими ястия. Но аз не ядох нищо. Бях сърдита, че си отиваш отново, въпреки че татко те молеше да останеш. Татко ми каза да се изправя и да се държа прилично или да напусна масата. Аз си отидох в стаята нацупена и отказах да кажа довиждане. От прозореца гледах как яздиш, излизайки от двора.

Тя се обърна към него, а после погледна коня.

— Но не можах да издържа. Хукнах по стълбите да те настигна. Гоних те до пътя край реката и те виках, докато ти най-после ме чу и задържа коня. Когато те настигнах, ти ме вдигна на Епъл Джек и ме прегърна. Каза ми да не плача, защото ще дойдеш пак за Коледа — очите й, стоплени от чист смарагдов блясък, го погледнаха с укор. — Но не дойде!

— Сигурно нещо се е случило, Бенър.

— Ти не дойде в продължение на две години.

Едва сега тя осъзна значението на този ден за своето юношество. След като той беше заминал, тя лежа дълго в леглото си и горчиво плака. Беше разбрала интуитивно, че ще измине много време преди да го види отново и това късаше сърцето й.

Трябваше да е хлътнала по него. Той беше висок и хубав. Галантен и вълнуващ, пълен с чудесни истории за разказване. Той я дразнеше, но не по този неприятен начин, по който я дразнеха Лий и Мика. Неговите закачки я караха да се чувства голяма.

Тя вдигна глава, направи смела стъпка така, че краят на нощницата докосна върха на обувките му.

— Ти позволи да пояздя с теб Епъл Джек. Това беше специално сбогуване, защото останалите от семейството не се тълпяха наоколо. Имах те само за себе си.

Тя улови погледа му. Отметна глава назад и тъмен облак коса се разсипа по раменете и гърдите й.

— Тогава ти ме целуна.

Това беше братска целувка по бузата, но тя никога не я забрави. При тези тихо прошепнати думи Джейк подскочи като ударен. Той грубо изви ръката й със силните си пръсти и я избута към вратата.

— Време е да отиваш в леглото. Имаш нужда от един хубав сън.

Тя нарочно затътри крака след забързаните му стъпки.

— Къде се каниш да спиш? В бараката?

— Не, искам да наглеждам Сторми още една нощ. Ще спя, както и снощи тук, в конюшнята.

— Няма да е твърде удобно — каза тя, освобождавайки ръката си от него.

— Добре ми е, Бенър. Хайде сега…

— Къде спиш? Имаш ли някакви постелки?

— Постелки ли? — той почти викаше, но не можеше да разбере какво го дразни. — Говориш с човек, прекарал повече нощи навън, на земята, отколкото в легло.

— Е, това не значи, че трябва да спиш така, когато не е необходимо — възрази му тя с твърдост, подобна на неговата.

Преди да успее да я спре, тя се завъртя и провери всички прегради докато намери багажа му. Погледна го с ръце на хълбоците.

— Джейк Лангстън, какво ще си помислят хората, ако разберат, че Коулманови от Ривър Бенд карат гостите си да спят като конете?

При движението шалът се разтвори на гърдите й. Пред него се разкри бродираното деколте на нощницата, както и това, което беше под нея. Тя почти изпусна нервите си и събра шала, готова да побегне, но не се помръдна от мястото си, давайки си вид, че е ядосана от него.

— Добре, Бенър — каза той кратко. Мускулите на челюстта му бяха стегнати. — Ако сега си отидеш оттук, ще легна в това легло така, както си е.

— Не, няма! Или поне не докато не го направя по-удобно. Подай ми няколко одеяла. Те са чисти. В края на краищата, мога да ги постеля под твоето.

Той нетърпеливо прокара ръка през косата си преди да тръгне за одеялата. Като ги донесе, подаде й ги и нервно каза:

— Побързай! Късно е и ти не трябва да бъдеш тук.

Без да обръща внимание на навъсеното му изражение, боейки се да помисли какво означава, тя захвърли настрана неговото одеяло и с повече движения от необходимото разгъна във въздуха първото одеяло преди да го постеле върху сеното. После повтори същото с останалите три преди да сложи неговото върху тях и коленичи да изпъне гънките. Дори да беше забелязала, че шалът й се бе смъкнал от едното рамо заедно с ръкава на нощницата, тя не направи никакво движение, за да го оправи. Гърдите й се движеха под прозрачната тъкан и тя можеше да усети тяхната тежест. Когато протягаше ръце, приготвяйки постелята му със затисната с колене и силно опъната дреха, тя почувства нежната ласка на батистата върху зърната си. Бледата светлина от фенера разхубавяваше кожата й. Тя ли пораждаше тези сенки? Беше ли забелязал Джейк, че тя не е вече дванадесетгодишно момиче с размазано от сълзи лице? Събирайки цялата си смелост, тя стана и го погледна.

— Е, така е много по-добре!

Джейк изтри длани в панталоните с. Бръчиците около устата му личаха. Една вена пулсираше на слепоочието му.

— Да, така е много по-добре. А сега, лека нощ, Бенър. Той рязко се обърна и започна да подрежда нещата от торбата си върху един сандък, служещ за шкаф.

— Но на мене не ми се спи.

— При всички случаи отиваш в леглото.

— Не искам.

— Но аз искам.

— Защо?

— Защото не трябва да бъдеш тука по… в този вид.

— Защо?

— Защото.

Той се изгърби като при самозащита. Движенията му бяха бързи и несръчни. Отне му доста време, докато подреди принадлежностите си върху тесния шкаф.

— Джейк?

Той изпъшка в отговор.

— Джейк, погледни ме!

Ръцете му прекъснаха ненужните движения и застанаха за момент върху сандъка. Бенър видя как гръдният му кош се повдига при дълбокото вдишване. След това той се обърна. Не погледна към нея, а се втренчи в пространството над главата й. Тя здраво стисна ръцете си, привличани сякаш от много силен магнит. Стоеше твърдо изправена, със силно притиснати един до друг крака.

— Джейк, искам да ме любиш!

Секундите течаха в тишината. Въздухът се сгъсти от напрежение, неизказани мисли, удари на сърцата. Никой от тях не помръдна. Най-накрая един от конете изпръхтя. Джейк погледна нататък, а след това забоде поглед в краката си, поклащайки единия на пета и разглеждайки обувката си, сякаш не я беше виждал преди. Той пъхна ръце в джобовете на панталона си, но бързо ги извади, сякаш беше докоснал нещо горещо, и скръсти ръце. Погледна към реда ясли и след това вдигна поглед към мигащата светлина на фенера. Най-после очите му се върнаха към Бенър.

— Мисля, че най-добре ще направиш ако си тръгнеш веднага и забравиш, че изобщо си го казвала.

Тя поклати глава преди още той да завърши.

— Не, казах го. И това е, което искам. Затова съм дошла. Моля те, Джейк, люби ме.

Той нежно се усмихна, малко поуспокоен и поклати глава.

— Бенър, любима, скъпа, не искам да ти се смея, но…

— Да не си посмял да ми се смееш! — каза тя остро. — Бог е свидетел, че всички тази нощ в града правят това.

Усмивката, която тя би могла да приеме като израз на желание, изчезна от лицето на Джейк.

— Никога не бих ти се присмял. Но това, което предлагаш, е наистина смешно и ти го знаеш.

— Защо?

— Защо? — той се намръщи, защото въпросът му беше стреснал няколко коня. Джейк им даде време да се поуспокоят и понижи глас до пресипнал шепот.

— Това е смешно. Аз съм… Ние сме… ти си… ти си твърде млада.

— Достатъчно съм голяма, за да се омъжа.

— Но не и за мен! Бенър, аз съм два пъти по-възрастен от теб.

Тя не обърна внимание на аргумента му.

— Тази нощ трябваше да бъда булка, Джейк, да позная мъжката любов. Бях лишена от това. Помогни ми. Нуждая се от теб. Направи го за мен.

— Не мога — въздъхна той.

— Можеш!

— Не мога.

— Правиш го през цялото време!

— Ужасни думи за една млада дама.

— Но е истина. Нали? Чувала съм мъжете да говорят за твоите подвизи.

Той строго посочи с пръст към нея.

— Бенър, веднага спри тези мръсни приказки. Отивай в леглото или така ще те нашляпам отзад…

— Престани да ми говориш като че ли съм дете.

— За мене си.

Тя дръпна шала от раменете си и той се смъкна в сеното с тихо шумолене.

— Погледни ме, Джейк. Вече не съм малко момиче. Аз съм жена.

— О, Исусе!

Вътрешностите му се обърнаха. Е, добре, тя беше жена. Красива, привлекателна жена. Това беше факт, който той напразно се опитваше да отхвърли, но тялото му го беше забелязало. Кога бе престанала да бъде скъпата малка Бенър? Кога беше престанала да бъде скъпата дъщеря на най-добрите му приятели? Кога беше израснала от момиченце с остри лакти и рамене и объркани плитки до тази нежна женственост? От момичешка слабост до крехка мекота и закръглена съблазнителност. Беше ли ставало постепенно през годините, когато не я беше виждал, или се беше случило в последните двадесет секунди?

Косите й бяха черни като нощта и се спускаха на меки къдрици около продълговатото лице. Мъжките ръце можеха да се загубят в такава коса. Джейк си представи как я навива около пръстите си, как я усеща върху лицето си, върху устните си, върху корема си.

Винаги беше знаел, че тя е хубаво дете, но сега към него не гледаше дете с кадифени очи и уста, за която той внезапно си помисли, че ще умре, ако не я опита. Лицето й беше чувствено и предизвикателно. То би могло да принадлежи на жена без морал, жена, която знае как да се държи с мъжете и какво да направи, за да ги възбуди. Но лицето принадлежеше на едно сладко невинно момиче, което той познаваше от малко и това беше една от най-жестоките шеги, които Господ можеше да си направи с него. Очите й бяха достатъчно огнени, за да пазят чистотата й от насилие. С извиващите се над тях тъмни вежди, заобиколени от твърди, черни ресници, те бяха твърде дръзки, твърде интригуващи и приканващи. Нейната честност и откритост бяха опасни.

Един поглед към чувствената й уста беше достатъчен да изкара всеки мъж извън границите на приетото. Кой можеше да си помисли, че такава стара дружба като тяхната можеше да предложи такова изпитание. Облачето от лунички около носа й придаваше предизвикателен вид. Кожата изглеждаше като сатен и мека като прясно мляко. Той не дръзна да си представи какъв би бил вкусът й. Тя ухаеше така, сякаш току-що бе изкъпана със сапун, дъхащ на цветя. Искаше му се да зарови лицето си в този букет.

Тя беше гола под прозрачната девствена нощница. За него беше грях дори да си помисли за голото тяло на Бенър Коулман. Изобщо не се съмняваше, че Рос би застрелял всеки, който би допуснал такава мисъл. Но кой мъж с биещо сърце и дишащи гърди би могъл да не мечтае за това стройно тяло, очертало се под мекия плат, кой не би пожелал да го обгърне със своето? Кой мъж би могъл да остане сляп за пълнотата на гърдите й, докосвани от дрехата всеки път, когато тя си поемаше дъх? И, по дяволите, след като той можеше да види тъмните кръгчета на тях…?

О, Господи! За стройните крака и тази тъмна сянка между бедрата й той дори не можеше да мисли — или би полудял, или би направил нещо, за което можеше да бъде обесен. Но привличането идваше не само от предизвикателното й лице и съблазнителното тяло. Душата й първа грабваше мъжкото въображение. За нея беше безумие да се моли да бъде обладана от някого, който имаше достатъчно смелост да опита. Пламенната й натура беше предизвикателство, което всеки мъж, който знае цената си би искал да опита. Ако не да я прекърши, то поне да я подчини на волята си. Това олицетворение на женствеността беше дошло при него и със смелост, от която той само можеше да се възхищава, беше поискала да вземе девствеността й.

Но независимо колко съблазнителна изглеждаше тази мисъл, той я отхвърли. Обичаше я заради самата нея. Не можеше да пожертва двадесетгодишно приятелство заради двадесетминутно удоволствие. Той ругаеше себе си, че не взе една от проститутките на Присила. Тогава тялото му нямаше да е толкова гладно. Би било по-лесно да каже „не“ на Бенър. Джейк изобщо не се съмняваше в отговора си. Той трябваше да я отпрати. Но внимателно. Без да рискува да я нарани. И без да нанася на гордостта й още един удар.

— Знам, че си жена, Бенър. Аз съм шокиран като виждам каква истинска жена си станала.

— Тогава, люби ме.

— Не. Това само ще влоши нещата. Тази нощ ти си наранена, чувстваш се отхвърлена заради друга жена. Разбирам го. Ти си отчаяна. Това е естествена реакция на стореното от Шелдън. Сега се опитваш да възстановиш наранената си гордост. Този кучи син те обиди и ти искаш да си върнеш самочувствието, но не това е начинът.

— Това е — упорстваше тя.

Той поклати глава. Пристъпи напред и постави ръце на раменете й. Това беше рискован жест, но той чувстваше, че е длъжен да го направи. Необходимо беше да убеди себе си, че може да я докосва и да мисли за нея по начин, по който мислеше и преди. Трябваше да убеди и нея, че така я приема.

— Бенър, нека да не говорим повече за това. Моля те да се върнеш вкъщи. Утре сутринта нещата ще изглеждат различни. Обещавам ти. Ще отидем заедно да яздим и…

— Джейк, не ме ли искаш? — проплака тя тихо.

— Бенър — изпъшка той, затваряйки очи.

— Ако бях някоя друга жена щеше ли да ме искаш?

— Но ти не си!

— Толкова ли голямо значение има това?

— Само това има значение. Ти си Бенър, момиченцето на Рос и Лидия. Помня, когато се роди.

Сърцето й нервно туптеше. Тя сложи ръце на гърдите му и го погледна в лицето.

— А ако не си спомняше всичко това?

— Но аз го помня.

Той се отмести и й обърна гръб. Наведе глава и обхвана слепоочията си. О, само да можеше да не вижда, да не вдъхва аромата й, да не чувства, само да можеше всичките му сетива да спрат да работят, но вместо това те реагираха яростно. Той винаги можеше да контролира нагона си. Сега се презираше. Невероятно беше, че бе се възбудил. Нали тя бе малкото момиченце, което той обичаше да вдига високо, докато то пищеше. Дяволско нещо! Как? Как тялото му можеше да не му се подчинява?

— Ти искаш мъж тази нощ, Бенър — каза той грубо. — Е, аз мога да ти съчувствам и да те разбера, но все още считам, че не това е лекарство за разбито сърце. — Той замълча да си поеме дъх. — Но, кълна се, че не съм този, който ти искаш — каубой, от когото фермерите крият дъщерите си. Правил съм неща, които могат да те ужасят. Не поемам ангажименти. Аз съм скитник, който не притежава нищо друго освен това, което може да опакова в торбата си. Когато спечеля няколко долара ги изхарчвам за уиски, карти и проститутки. Притежавал съм много от тях. Ръцете ми не са достатъчно чисти, за да те докоснат. Помисли за това.

— Обичам те независимо от това какъв си и какво си правил. Винаги съм те обичала.

— И аз те обичам, Бенър. Но ние говорим за нещо различно.

Той отпусна ръце край тялото си с недвусмислена категоричност.

— Не съм аз мъжът, когото ти искаш тази нощ, Бенър.

— И аз не съм жената, която ти искаш, Джейк. Ти искаш майка ми.

Той рязко се обърна.

— Какво каза?

Лицето му беше твърдо. Веждите му се свъсиха над очите, които търсеха нейните.

— Казах, че искаш майка ми — произнесе отчетливо Бенър.

Той гледаше към нея твърдо и ядосано. Тя повдигна брадичка.

— Ти я обичаш, Джейк.

— Не се чуваш какво говориш!

— Предполагам, че винаги съм го знаела, но едва напоследък ми стана ясно. — Той продължаваше да се взира в нея. — Мисля, че майка ми също го знае и затова никога не настоява да останеш тук. Нали? И затова ти никога не си оставал за дълго — защото не можеш да понесеш да гледаш нея и татко заедно.

Вълна от чувства премина през лицето му.

— Рос е най-прекрасният човек, когото някога съм срещал. Той е най-добрият ми приятел.

Бенър се отпусна и се усмихна.

— Знам това, Джейк. Ти вероятно обичаш татко също толкова, колкото и нея, но по друг начин. Недей да отричаш, че обичаш мама, аз го знам.

Той отново се отдръпна, но тя го виждаше в профил. Джейк прекара пръсти през косата си. Лицето му се изкриви от разкаяние. Сърцето на Бенър се сви от съжаление. Тя беше изиграла последния си коз и той се оказа печеливш. Но победата не й донесе радост. Тя винаги беше подозирала причината за това, че той е толкова затворен и самотен. Сега подозренията й се потвърдиха. Тя се притисна в него, обвивайки ръце около кръста му както беше правила като дете. Но този път беше съвсем различно. Беше изненадана колко приятен е допирът на телата им. Той беше по-висок, строен и силен от Грейди. Нещо в нея се разтърси, нещо чудесно и забранено. Още по-чудесно именно за това, че беше забранено.

— Всичко е наред, Джейк. Не го казах, за да те огорча. Майка ми и аз вероятно сме единствените, които сме се досетили, но няма да кажем на никого. Не можеш да направиш нищо срещу това, че я обичаш.

Тя повдигна глава от гърдите му.

— След като не можеш да притежаваш нея тази нощ, вземи мен.

Косата й се разпиля по рамената и гърба й. Той още беше потресен от откритията на Бенър за чувствата, които бе таил към Лидия през всичките тези години от момента, когато за пръв път я видя да лежи като мъртва в дъждовните гори на Тенеси.

— Ти си самотен, Джейк. Копнееш за жената, която си обичал с години. Но тя обича друг, принадлежи му и винаги ще му принадлежи. Аз трябваше да стана жена тази нощ. Съмнявам се, че някога ще се влюбя в мъж, след като Грейди ме унизи по този начин. Но имам нужда да знам, че мога да спечеля мъжката любов. Върни ми увереността.

Тя вдигна ръце и докосна лицето му. Връхчетата на пръстите й го галеха и тя усещаше докосванията с всяка частица от себе си. Тя задоволи любопитството си и усети, че бакенбардите му са толкова твърди, колкото очакваше. И ушите толкова меки! Проследи строгите линии, които се извиваха около устата му.

— Аз и ти сме точно това, от което всеки от нас се нуждае. Нека си дадем радост и любов тази нощ, Джейк.

Нежните й докосвания го бяха събудили от забравата, в която беше потънал. Те придаваха смисъл на думите й. Той я обгърна с ръце и я придърпа към себе си. Зарови лице в косите й, толкова приличащи на косите на Лидия и въздъхна, когато тялото й се изви под неговото.

— Не можем да направим това, Бенър.

— Можем.

— Аз съм последното нещо, от което се нуждаеш.

— Ти си единственият, от когото мога да поискам това.

— Ти си девствена.

— Да.

— Ще те нараня.

— Не можеш.

— Ще съжаляваш за това после.

— Ще съжалявам повече, ако не го направиш. — Устните й докоснаха шията му там, където ризата се разтваряше. Кожата му беше топла. Той трепна и я стисна леко за раменете.

— Това е грях.

— Как би могло да бъде грях? Ти целуваше драскотините и белезите ми, за да ми минат. Целуни ме сега, Джейк. Махни тази ужасна болка от мен. Дори ако трябва да си представиш, че това е майка ми.

Устата му срещна нейната преди тя да е довършила думите си. Нежно докосване на устните. Размяна на дихание. Мекота. Но наелектризираща. И още веднъж, този път по-дълго. След това той притисна устни към нейните и ги задържа там. Ръцете й нежно се обвиха около врата му. Той чувстваше връхчетата на гърдите й и почти забрави, че не трябва да бърза. Устата му жадно се движеше върху нейната и я притисна, когато устните й не се разтвориха. Той проникна с език вътре.

Тя рязко пое дъх. Усети тласък в тялото си, което се изпъна и се притисна в неговото така, сякаш някой я беше дръпнал рязко за главата.

Той се загуби. Безнадеждно се загуби в нея, във вкуса й, в аромата й, в мекотата й. Секунди по-късно те паднаха върху леглото от сено.

— Бенър, Бенър — дишането му беше неравномерно. — Спри това. Не мога сега. Това не трябва да става.

— Моля те, Джейк. Люби ме.

Когато той смъкна нощницата от рамото й и докосна шията й с отворена уста, всичките му възражения бяха поразени като мишени на стрелбище. Плъзна ръка между телата им, отстранявайки дрехите. Голата й кожа погали неговата. Той беше погълнат от женственост.

Мека и отдаваща се женска плът. Пътят към ада е постлан с коприна.

— О, Боже, о, Боже, помогни ми да не правя това — молеше се той.

Но Господ изглежда беше зает и не чу трескавата молитва на Джейк Лангстън.

Той лежеше по гръб втренчен в тавана и слушаше тихото й хлипане. Обърна глава към нея и сложи ръка на рамото й.

— Бенър — името го задави.

Тя лежеше на една страна, с лице отвърнато от него. При докосването му се сви на кълбо и притисна с ръцете лицето си. Джейк седна и погледна към нея, наричайки се с всички гадни имена, които можеше да измисли. Изправи се, закопча панталона си и излезе от конюшнята, за да й даде време да остане сама, от което вероятно се нуждаеше.

Бенър го чу да излиза. Тя се обърна по гръб и затърка очите си, докато изсъхнаха. Седна, опирайки се бавно на лакти, като спря за момент да си поеме дъх. С треперещи ръце приглади косата си, в която се бяха заплели сламки. Вдигна шала, изтръска го, уви го около себе си и се помъчи да стане. Ръцете й изтриха нов порой сълзи, когато забеляза кървавото петно на одеялото. Виеше й се свят от унижение. Тя се опря на стената, опитвайки се да възстанови равновесието си преди да започне дългия път към вратата. Хладният въздух навън поуспокои пламналата й кожа. Но облекчението беше временно. С крайчеца на окото си забеляза движение и погледна нататък в сянката. Джейк се беше подпрял на стената на конюшнята. Веднага щом я видя, той напусна прикритието си и колебливо пристъпи.

— Бенър?

Той се взираше в разстроените й черти, подчертавани от слабата светлина. Видя призрачното изражение на очите й и сълзите, блестящи в тях. Влажните следи по бледите й бузи показваха, че тя не можеше да ги задържи. Устните й бяха напукани и подпухнали. Тя притисна шала към себе си, сякаш се страхуваше, че той може да го смъкне и да я вземе отново.

Обърна се бързо и изтича към къщата, изчезвайки в сенките на преддверието.

Джейк се отпусна. Главата му се блъсна в бялата стена и той отправи злобен поглед към небето.

Лайно.