Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blue Smoke, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Виронова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 81 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- Violeta_63 (2009)
- Допълнителна корекция
- sonnni (2012)
Издание:
Нора Робъртс. Стъпки от огън
ИК „Бард“, София, 2006
САЩ. Първо издание
Редактор: Олга Герова
ISBN: 978-954-584-060-9
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
- — Корекции от sonnnи
6.
Бо не бе напълно сигурен какво ще се случи през този ден, но както обикновено беше готов. Неговият приятел Брад сега официално беше едната половина от шоуто „Брад и Ками“. И тъй като шоуто бе в първата си фаза, всички бяха щастливи. За да стане още по-весело, новата двойка бе уредила двойна среща. Условията на тази среща бяха малко притеснителни — целият ден и вечерта. А това си беше сериозен ангажимент, поне според Бо.
Какво щеше да стане например, ако той и тази приятелка на Ками не се харесаха от пръв поглед? Случва се, нали? Тя била хубава, но това беше мнението на Ками. А човек не може да вярва безрезервно на мнението на една приятелка.
Ала дори да приличаше на Клаудия Шифър, можеше да е някоя бъбривка или непрекъснато да се кикоти. Той мразеше кикотенето. Но още по-зле, ако се окаже някоя без чувство за хумор. Би приел дори кикотенето пред някоя супер сериозна спасителка на света от самия него и други глупости от този сорт.
Отгоре на всичко Бо все още си мислеше за момичето, чието лице зърна за около десетина секунди и чието име така и не научи.
Тъпо, ама какво можеше да направи?
Това беше, знаеше го, един от опитите на Брад да го върне в реалния свят. Един ден навън с весела компания и хубаво момиче (поне такъв беше анонсът) в Инър Харбър[1]. Посещение на аквариума, разходка, малко музика, морска храна. Смях.
Бо си внуши да се отдаде на подобно настроение, когато подкара колата в посоката, която му посочи Ками. Тя и Брад седнаха на задната седалка, за да се целуват необезпокоявани.
Той спря на паркинга и изчака, докато пасажерите му приключиха с последната целувка.
— Хайде да отидем всички заедно! — Ками се освободи от прегръдката на Брад и си взе чантата. — Ще бъде забавно! Днес е такъв прекрасен ден!
Права беше, помисли си Бо. Синьо небе, пухкави облачета, ярко слънце. По-добре навън, отколкото да седи вкъщи и да мисли за някакво измислено момиче или да се мотае из работилницата на майстора си.
Беше си поставил за цел да придобие собствена работилница. След като спечелеше достатъчно пари да наеме къща или — ако пофантазираше още малко — да купи такава, щеше да има и собствена работилница! Една хубава малка барака, обзаведена с работни маси и инструменти. Щеше да започне собствен бизнес.
Бо влезе в сградата с апартаменти под наем, която изглеждаше точно като всички сгради извън кампуса. Едно от онези места, на които искаше веднага и завинаги да каже „сбогом“. Хрумна му, че може да уговори Брад да му помогне с малко пари, за да купят къща за ремонтиране и подновяване.
— Тя живее на първия етаж. — Ками отиде до една врата и почука. — Наистина ще я харесаш, Бо. Много е готина.
Широката й усмивка напомни на Бо защо мразеше да му уреждат приятелки. Ако не харесаше това момиче, трябваше да се преструва, че го харесва. В противен случай Ками щеше да мърмори на Брад, докато Брад не започне да ръчка него.
Но част от притесненията му се стопиха, когато една дребна червенокоска с големи сини очи и съблазнителни форми, отлично опаковани в джинси и прилепнала сива тениска, отвори вратата.
Изглеждаше доста добре, така че преглътна негативното си отношение към халката на веждата й. Може би това беше секси.
— Здрасти, Манди. Познаваш Брад.
— Разбира се. Здрасти, Брад.
Имаше съвсем лек намек за фъфлене в говора й и това също звучеше доста секси.
— А това е Бо Гуднайт.
— Здрасти, Бо. Само да си взема чантата и съм готова. Много е разхвърлено. Не влизайте — предупреди ги със смях и ги пропъди навън. — Съквартирантката ми замина вчера на някакъв див уикенд и направо обърна всичко с краката нагоре, за да си търси сандалите. Разбира се, аз ги намерих веднага след като тя тръгна. Не съм чистила, нито подреждала. Тя трябва да го направи, като се върне.
Говореше, без да спира, докато вземаше чанта с дълга дръжка за през рамо и черен калъф за бухалка, но бъбренето не беше досадно, а забавно.
О, бейзбол, помисли си Бо. Имаше слаб лъч на надежда.
Манди излезе, тръшна вратата зад себе си, след което му се усмихна широко.
— Нося камерата си вътре. — Метна чантата през рамо. — Много съм досадна, предупреждавам.
— Манди е фотограф — обясни Ками. — Стажува в „Балтимор Сън“.
— Ужасно работно време и никакви пари. Но ми харесва. Хей, я го виж ти него!
Преди Бо да успее да каже нещо, тя напълно му обърна гръб, за да огледа един младеж, който слизаше по стълбите. Носеше костюм и вратовръзка и изглеждаше малко объркан.
— Боже, Боже, какво конте! — рече Манди и цъкна с език. — Изглеждаш напрегнат.
— Отивам на сватба. — Той вдигна ръка към възела на раираната си вратовръзка и го стегна. — Така добре ли е?
— Ками, Брад, Бо, това е Джош. Съседът ми от горния етаж. Приятел, студент и аматьор във връзването на вратовръзки, дай да я оправя! Кой се жени?
— Сестрата на приятелката ми. Ще се срещна с цялото й семейство. Чувствам се направо болен.
— О, те ще те оглеждат под лупа. — Тя оправи вратовръзката му и го потупа по ревера. — Сега си тип-топ. И не се тревожи, хората по сватби или плачат, или се напиват.
— Повечето ще бъдат италианци.
— Тогава ще направят и двете. Италианските сватби са истински букет от забавления. Само вдигай чашата и казвай — чакай да се сетя как беше — Salute!
— Salute! Добре. Запомних го. Радвам се, че ви видях. До скоро.
— Много е сладък, нали? — рече Манди, когато той си тръгна. — Беше като омагьосан от това момиче почти целия семестър. Май най-накрая му е излязъл късметът. — Тя нагласи шапката си. — Да вървим да видим някоя тлъста дебелогъза риба.
Бела бе поръчала идеално време и според Рина поръчката й бе удовлетворена. Небето беше великолепно, меко, нежно синьо и златно, в началото на лятото цветята бяха ярки и прекрасни, а влажността милостиво ниска.
Самата Бела приличаше на принцеса, всички казаха така, в своята приказна бяла рокля. Косата й блестеше като златна под искрящия воал. В ръцете си носеше забележително произведение на изкуството от розови рози и малки бели лилии.
Църквата бе украсена с цветя, които тя бе избрала, аранжирани в бели кошници. Беше отхвърлила традиционния орган и го бе заменила с арфа, флейти, чело и цигулка. Рина трябваше да признае, че звучат прекрасно. Класически.
Никакви дантелени пердета и букети от тоалетна хартия „Клинекс“, помисли си, а очите й се замъглиха и в гърлото й спря гореща топка. Изабела Хейл сякаш плуваше по средната пътека на църквата „Свети Лио“ под ръка с баща си и изглеждаше като кралица. Шлейфът й се влачеше зад нея като бяла река, лицето й светеше, диамантите пламтяха на ушите й.
Желанието й се бе сбъднало, мислеше си Рина, докато Винс — елегантен и красив в официалния си утринен костюм — я гледаше като заслепен.
Тъмните му очи не се откъсваха от лицето й. Баща й се просълзи, когато внимателно вдигна воала на Бела, нежно целуна бузата й и на въпроса на свещеника кой дава тази жена на този мъж, отговори:
— Аз и майка й.
Най-интересното бе, че Бела не заплака, а остана със сухи и блестящи очи по време на цялата церемония. Очите й сияеха като звезди, а гласът й бе ясен като камбанка.
Защото знае, че получава точно каквото иска, помисли си Рина. Онова, което винаги бе мечтала да има. Както и защото знае, че тя е в светлините на прожекторите и всички очи са вперени в нея.
Вече нямаше значение, че роклята й на шаферка беше, меко казано, демоде. Тук светеше друг огън, който бе силен, ярък и горещ. Пламъците от радостта на сестра й се виеха във въздуха и Рина искрено се радваше за щастието на Бела.
Така че тя малко си поплака, когато младоженците обмениха брачните си клетви, когато размениха пръстените си, защото знаеше, че това слага край на част от техния живот. И поставя начало на следващата част от живота на Бела.
Приемът се състоя в кънтри клуба на родителите на Винс, където баща му бе член на управителния съвет. Тук също имаше цветя, храна, вино и музика в изобилие.
Всяка маса бе украсена със същите по цвят рози като тези в букета на Бела, по покривките бяха пръснати бели розови листенца, а в центъра имаше още повече цветя и лъскава колонада от чисто бели свещи.
Рина бе помолена да седне на дългата главна маса заедно с групата на младоженците. Беше благодарна на майка си, че предвидливо бе сложила Джош на същата маса, на която бе Джина, така че можеше да разчита на нея да го забавлява. Почти толкова бе благодарна и че Фран — като кума, и братът на Винс — в ролята си на кум, бяха единствените, които трябваше да произнесат традиционните тостове и речи.
Хапна чудесно приготвени ребърца алангле, говори и се смя с останалите гости, притеснявайки се малко за Джош. Когато се огледа из голямата бална зала, се зачуди в какъв свят щеше да влезе сестра й.
Двете фамилии се бяха смесили, както правят хората на подобни събития. Но макар и да не познаваше всички, веднага бе в състояние да ги разграничи по групи. Работническата класа, висшата класа. Градските предградия и буржоазните богаташки квартали.
Булката не бе единствената, която носеше диаманти и чиято рокля струваше повече от седмичната печалба на „Сирико“. Но тя бе единствената от нейната кръв.
Вероятно, помисли си Рина, единствената от нейната кръв, която се държеше все едно е била родена, повита в пелени от „Прада“.
Сякаш прочел мислите й, Ксандър се наведе над ухото й.
— Сега ние сме бедните роднини.
Рина се изкикоти, сетне вдигна чашата с шампанско.
— Много важно. Наздраве!
Стана й по-леко, когато успя да избяга от формалните си задължения на шаферка и да намери Джош в тълпата от гости.
— Добре ли си? Най-после за малко съм свободна.
— Добре съм. Ама че сватба! Не съм присъствал досега на такава.
— Да, страхотна е — съгласи се тя. — Не знаех, че снимките ще се проточат толкова дълго. Имам чувството, че съм те изоставила. И исках да те предупредя, че…
— Катарина! — разнесе се възклицание и леля й Кармела я притисна в прегръдката си и я обви в облаци от парфюм. — Колко си красива! Ти самата приличаш на булка. Но си много слаба! Сега, като си вкъщи, малко ще те поохраним. А кой е този красив младеж?
— Лельо Кармела, това е Джош Болтън. Джош, запознай се с леля ми Кармела Сирико.
— Радвам се да се запозная с вас, госпожо Сирико.
— Хубав и учтив. Днес е сватба и аз съм само Кармела. Моята скъпа племенница! — Тя обви със силна ръка раменете на Рина. — Много е хубава, нали?
— Да, госпожо, тя…
— Франческа е красавицата, Изабела има стил и страст. Но нашата Катарина — тя е най-умната. Нали така, cara!
— Точно така. Аз имам мозък.
— И освен това днес изглеждаш великолепно. Може би на вас, млади човече, ще ви дойде някоя идея в главата, когато хванете букета? — Тя му намигна дяволито. — Познавам ли семейството ви?
— Не го познаваш — намеси се бързо Рина. — Срещнахме се с Джош в колежа. А сега трябва да го представя и на другите.
— Да, да, разбирам. Запази ми един танц — подхвърли лелята, когато Рина дръпна Джош встрани.
— Ето за това исках да те предупредя — започна тя. — Ще трябва да изтърпиш още много подобни разпити, дори от трета степен[2]. Кое е семейството ти, какво работят, ти какво работиш, в коя църква ходиш. Всички в моето семейство смятат, че е редно да знаят всичко, и кътните ти зъби дори. Не го приемай лично.
— Добре, ще издържа. Джина вече ми даде напътствия. Малко е страшничко, но ще се оправя. А ти наистина изглеждаш прекрасно. Никога не съм бил на голяма католическа сватба. Чувствам се страхотно.
— И освен това ще продължи дълго. Така, сега ще те представя на вуйчовците си и на останалите лели. Въоръжи се с търпение.
Всичко мина добре, отбеляза Рина, когато приемът беше към края си. Джош може би беше малко позатрупан с въпроси, но те бяха толкова много, че той просто нямаше физическата възможност да отговори дори на половината от тях.
Музиката поддържаше настроението, като за всеки имаше по нещо — от Дийн Мартин до Мадона. Рина се отпусна за миг, когато започна да танцува с младоженеца.
— Никога не съм виждала сестра си толкова щастлива. Церемонията е прекрасна, Винс. Всичко е прекрасно.
— Тя се тревожи дни наред. Всеки ден. Но Бела си е такава.
Той се движеше плавно по пода и същевременно не откъсваше очи от лицето й. Рина бе сигурна, че за да постигне подобно съвършенство, е вземал много уроци. Да танцува и да очарова.
— Сега ще започнем живота си, ще създадем дом, ще имаме семейство. Ще ни дойдеш на гости веднага след като се върнем от медения месец и се подредим.
— Разбира се, аз съм тук.
— Аз съм щастлив човек — да имам за съпруга толкова красива, очарователна жена. И при това тя умее да готви! — Той се засмя и целуна Рина по бузата. — А сега имам и още една сестра.
— А аз още един брат. Una famiglia.
— Una famiglia. — Винс се усмихна и я завъртя на дансинга.
По-късно, сгушена в леглото до Джош, Рина си мислеше за дългоочаквания сватбен ден на сестра си. Великолепието на церемонията, всички тържествени думи, елегантните букети цветя. Първоначалната формалност на приема, слава богу, впоследствие бе разчупена и се превърна в буйно и шумно тържество.
— Кажи ми, леля Роза наистина ли танцува електрик слайд?
— Не си спомням коя точно беше Роза, но да, изтанцува го. Или може би това бе хоки-поки?
— Не, него танцуваха вторите ми братовчедки Лена и Мария Тереза. Господи!
— Харесаха ми танците, особено таренбелата.
— Казва се тарантела, глупчо — поправи го през смях тя, — но ти хвана стъпката, Джош, а тя никак не е лесна. Това беше голям успех за теб. Спечели голяма червена точка в очите на фамилията.
— Забавлявах се, много се забавлявах. Семейството ти е много готино.
— А също така голямо и шумно. Мисля, че родата на Винс беше леко стресната, когато чичо Лари взе микрофона и започна да пее „Това е любов“.
— Звучеше добре. Твоето семейство ми хареса повече. Неговото е малко снобско. Но него си го бива — бързо се поправи Джош. — Изглежда толкова щастлив, че се е оженил за сестра ти. Приличат на филмова двойка.
— Да, наистина.
— И майка ти. Може ли да кажа, че е много красива? Тя дори не прилича на майка. Моето семейство никога не е правило такива неща, искам да кажа големи празненства. Харесва ми.
Рина се търкулна върху него и му се усмихна.
— Тогава ще дойдеш на вечеря утре, нали? Мама ми заръча да те поканя. Ще ни видиш какви сме, когато не сме издокарани като за сватба.
— Разбира се. Може ли да останеш тази нощ? Съквартирантът ми няма да се прибере до утре вечер. Можем да излезем, ако искаш, или да останем тук.
— Бих искала да остана. — Тя наведе глава и го целуна по гърдите. Кожата му бе гладка и топла. — Но наистина не мога. Ако не се прибера цяла нощ, на татко ще му дойде малко множко. Сигурно му е криво. Отгоре на всичко хората го притесниха с тези непрекъснати подмятания, че скоро ще трябва да повтори това и за Фран.
— Ти я бутна напред точно когато Бела хвърли букета.
— Рефлекс за самосъхранение. — Тя се засмя отново и седна, за да прибере косата си. — Искам да отвлека мислите на татко тази вечер от първата брачна нощ на Бела, а това за него е несигурна територия. — Тя нежно докосна бузата му. — Радвам се, че ти беше приятно.
Джош се надигна и я прегърна така, че сърцето й се разтопи.
— Винаги ми е приятно, когато съм с теб.
Рина се облече и поправи грима си. Не е прилично да се прибираш вкъщи сякаш току-що си се измъкнала от леглото, където си се търкаляла с някое момче. На вратата позволи на Джош да я целуне.
— Може би през другия уикенд ще отидем някъде — предложи той. — На плажа например.
— Ще бъде чудесно. До утре! — Тя излезе, сетне се обърна и го притегли към себе си за още една целувка. — Това ще ме крепи.
Не вървеше, а танцуваше, докато слизаше по стълбите и излезе в топлата нощ.
Когато вкара ключа в стартера на колата си, Бо влезе в паркинга със своята.
Беше оставил Брад и Ками в нейния апартамент. Бяха прекарали един хубав ден, помисли си той, от онези, които обещават повече. Манди му хареса. Беше невъзможно да не му хареса. Тя наистина бе голяма драка и досаждаше на всички с камерата си и желанието да снима, но го караше да се смее, и го впечатли.
— Бих искал да видя някоя от шестте милиона снимки, които изщрака днес — каза й той, когато слязоха от колата.
— Няма да ти се размине. Толкова съм нетърпелива с копирането, колкото и със самото снимане. Страшно ми беше приятно. Много се ядосах, когато Кам каза, че ще ме запознава с някого, но сега се радвам, че бе толкова настоятелна. И като казвам това, отново доказвам, че забравям да мисля, когато говоря. Езикът ми е по-бърз от мозъка.
— Всичко е наред. Аз също се чувствах идиотски и мен ме накараха насила. Страхувах се, че всичко ще се превърне в истински кошмар, който щях да натяквам на Брад с години. Сега ще трябва да намеря нещо друго, за да го тормозя. Имаш ли нещо против да ти се обадя?
— Винаги си добре дошъл. — Тя измъкна листче от джоба си. — Вече написах телефонния си номер. Ако не беше го поискал, щях да ти го пъхна в джоба, докато правиш ето това.
Манди го сграбчи за ризата и се надигна на пръсти. Целувката й беше гореща и обещаваща.
— Мммм, хубаво — потърка тя устните си в неговите. — Знаеш ли, ако между нас се получи нещо, ще се наложи да търпим онези двамата. Ще има да ни надуват главите!
— Животът е пълен с рискове. — Бо реши, че халката на веждата й всъщност е много секси и няма нищо против нея. — Може ли да вляза?
— Изкушаващо, много изкушаващо. Но мисля, че е по-добре да го отложим. — Тя отключи вратата и се обърна. — Обади ми се.
Бо пъхна телефонния номер в джоба си и тръгна усмихнат към колата си.
След като имаше свободна вечер и съквартирантът му не надуваше музиката, Джош седна да пише. Реши, че ще бъде забавно, ако се опита да напише един кратък разказ, вдъхновен от сватбата.
Искаше да опише някои от впечатленията си — а те бяха толкова много! — преди да избледнеят или да изчезнат.
Колкото и да желаеше Рина да остане при него през нощта, все пак беше донякъде доволен, че си отиде. Да остане сам, за него означаваше да може да мисли. И да работи.
Тъкмо съставяше план, когато на вратата се почука. Това го прекъсна. В главата му вече се въртеше историята, която смяташе да напише. Отвори вратата, но подаде само глава навън и попита:
— С какво мога да ви помогна?
— Аз съм от горния етаж. Чухте ли… Ами да, ето на, отново…
Инстинктивно Джош погледна в посоката, която сочеше посетителят. И в този миг болката избухна в главата му, а пред очите му заплува червена мъгла.
Преди още да падне на пода, вратата се затръшна.
Кльощаво хлапе. Никакви проблеми да замъкна глупавия му задник в спалнята. Чорапът, пълен с месо, ще остави белег. Може би ще го открият по-късно по лицето му. Ще го оставя на земята, така ще изглежда, че се е ударил при падане от леглото.
Трябва да го направя просто и бързо. Запалвам цигара, изтривам я да е чиста, слагам я между устните на шибания боклук. За всеки случай. Трябва да има следи от пръстите му върху кутията, върху кибрита. За всеки случай. А сега горящата цигара върху леглото, на чаршафите. Колко хубаво тлее. И малко хартия — хартия от скъпото училище на колежанчето Джо. Оставям пакета цигари, кибрита.
Я да потърсим бира в кухнята. Няма да е лошо да се освежа с една, докато шоуто започне.
Нищо не може да се сравни с гледката на разгарящ се пожар. Нищо на света. Силна е като най-първокачествената дрога.
Тлеещият пламък. Промъкващият се като змия огън. Срамежлив и лукав. Тихо и тайно събира сили за първото избухване на пламъка.
Слагам ръкавици, отвъртам батериите на детекторите за дим. Хората са толкова нехайни. Просто забравят да сменят батериите! Срамота!
Хлапето може да се съвземе. Хайде де! Ела на себе си, че да те фрасна още веднъж.
Надявам се. Хайде, слабако, ела на себе си, че да те ударя отново.
Гледам дима — какъв е секси, мълчалив, смъртоносен! Димът е онова, което ги грабва. Димът ги заслепява. Ето на, улавя хартията, появява се пламък.
Първият пламък е първата сила. Чуй как говори, как шепти. Гледай как се движи, как танцува. Всичко е толкова хипнотизиращо!
А сега чаршафите. Добро начало. Добър старт. Я да сваля чаршафа долу, върху този нещастен задник.
Прекрасно! Какви цветове! Златно и червено, оранжево и жълто.
Ето как ще изглежда: колежанчето запалило цигара, заспало. Димът го замаял, опитал се да стане от леглото, паднал и си ударил главата. Пламъците го обхванали, докато бил в безсъзнание.
Леглото вече се разгоря. Прекрасно, това наистина е прекрасно. Още малко хартия няма да навреди. Нека да обхване и ризата. Точно така!
Давай още. Това продължи доста дълго. Ще пийна малко бира, това ще ме ободри. Кой е предполагал, че бедното мършаво хлапе ще изгори по този начин? Сега килима — кой ви е виновен, че купувате долнокачествени стоки, бе хора!
Тост, ето какво е той — един добре препечен тост. Мирише на печено прасе.
Най-добре да вървя. Не обичам да си тръгвам, не обичам да изтървавам шоуто. Толкова е интересно да наблюдаваш как хората се сгърчват и стопяват, докато огънят ги поглъща и изяжда.
Но вече е време да кажа сбогом на онемялото колежанче Джо. Спокойно, спокойно, не бързай. Провери коридора. Жалко, че не мога да остана и да гледам, но трябва да вървя.
Движи се, без да бързаш. Не се оглеждай назад. Бавно и спокойно, и няма да има проблеми.
Сега в колата, излез спокойно от паркинга. Съобразявай се с ограниченията на скоростта като всеки кучи син, който спазва законите.
Когато стигнат до него, той ще бъде съвършено препечен.
А сега е време за забавления.