Нора Робъртс
Стъпки от огън (13)

12.

Седя си в колата, пуша си „Камел“. Малката пачавра се подвизава из модния свят. Размотава се с Контето в моден костюм и с лъскав мерцедес. Вози се сякаш трийсет хилядарки са нещо обикновено. Трябва да имам такава кола. А може просто да подпаля тази. Няма ли това да е хубав номер? Контето с модния костюм се връща, шумолейки с кашмиреното си палто, и хоп — няма я колата!

Хубав майтап ще падне. Страхотно ще се посмеем.

Но играта се нарича „първо да погледаме“.

Ето го и бинокълът. Мръсницата обикновено оставя щорите вдигнати. Вероятно обича момчетата да я зяпат.

Като католическите курви няма други по света. Ето ги — стоят в стаята. Изглеждат напрегнати. Птиченцата може би са се поскарали. Трябваше да си взема една бира. Щеше да е къде-къде по-приятно да гледам представлението със студена бира.

Гледам лицето й. Много е секси, малката бенка, сочните устни. Я по-добре да хвана кокалчето вместо бирата.

Отиват в спалнята. За това говорим! Съблечи се, малката! Направи го за татенцето!

Опа! Страхотен бекхенд! Май някой го заболя повече! Надявам се да я фрасне още веднъж. Хайде, конте, цапардосай още веднъж кучката. Запалянковците на първия ред искат да видят една хубава плесница!

Господи, какъв путьо! Да се остави една кльощава женска да го гътне!

Я да запаля още една цигара. Трябва да помисля малко. Може да го изритам, когато излезе. Може да го бия, докато пукне. Да използвам метална тръба или бухалка. Ще има кръв по целия му скъп и моден костюм. Отпечатъците ще сочат нея. Право в нея.

Да видим колко време ще остане страшно ченге, когато бъде заподозряна в убийство.

Ще бъде забавно. Майтап. После цял живот ще се чуди какво е станало?

Контето излиза, клатушка се сякаш топките му са с размер на пъпеши. Умирам си от смях. Това си е истински цирк!

Все още се смея, докато следвам лъскавия син мерцедес. Страхотна кола! Кола и половина.

И все още се усмихвам, голяма дяволска усмивка, защото имам по-добра идея наум. По-добра и по-умна. Голям майтап ще падне.

Ще ми отнеме малко време, но хубавите работи искат време. Трябва да направя малко отклонение, да взема някои неща. Искам да бъде просто. Простите работи винаги са най-добри. Простотата е моята запазена марка.

Ще си пия бирата, докато работя. Експлозив 101. Тя трябва да знае достатъчно за него. Със сигурност знае.

Отделът по палежите са първи братовчеди на бомбаджиите. Хубаво малко устройство. Простичко. Момчета и момичета, не използвайте това нещо вкъщи.

Вече е достатъчно късно, съвсем късно. Малката кучка вече спи, съвсем сама. Няма движение. В четири сутринта градът е мъртъв. Тази гадна лайняна дупка. Шибаният Чарм Сити^[1] никога не ми е носил друго, освен печал.

Контето с модния костюм се е качило в модния си апартамент и спи със своите топки като пъпеши. Да се радва, че си ги е занесъл у тях. Толкова лесно, толкова просто. Но така е по-добре. Няколко минути насаме с трийсетте хилядарки и всичко е готово. Заключено и заредено.

Сега само да се отдалечим, да отидем малко встрани. Толкова, колкото да се наслаждаваме на шоуто.

Да запалим още една цигарка и да чакаме фойерверките.

И така — пет, четири, три, две, едно. Бум!

Погледни това, бозайник! Виж я как гори!

О, да, бейби! Добра работа. Направо върхът. Сега ще чакаме показанията. Пръстовите отпечатъци ще кажат кой е виновен, защото костюмарата ще им ги покаже. Ще си държи посинелите топки и ще посочи с пръста си точно нея.

Работа за лека нощ.

Жалко за хубавата кола, все пак.

 

 

В шест сутринта, тридесет минути преди часовникът да зазвъни, Рина се събуди от чукане на външната врата. Тя се измъкна от леглото и инстинктивно притисна пръсти към скулата си, която започна да тупти.

И туптеше през целия път до вратата, помисли си с погнуса. Мъже като Люк не се отказваха лесно.

Загърна стегнато халата, избягвайки да се погледне в огледалото над скрина, и излезе бързо от спалнята.

Един бегъл поглед вляво от прозореца я изненада. Като оправи косата си с пръсти, Рина отключи вратата и я отвори.

— О’Донъл? Капитане? Има ли някакъв проблем?

— Може ли да влезем за малко? — очите на О’Донъл бяха потъмнели като буреносни облаци, което само увеличи объркването й. Отстъпи назад.

— Не съм на работа до осем.

— Хубава синина имаш — кимна той към лицето й. — Прилича ми на ударено око.

— Забърках се в една гадост. Заради имейла, който ти пратих снощи, ли идвате? Няма нужда да раздуваме тази история.

— Не съм си проверявал още пощата. Тук сме заради един инцидент, свързан с Люк Чеймбърс.

— О, Господи! Да не е подал оплакване, че го изхвърлих оттук? — Рина прибра косата си и червенината, която се появи под синината, този път беше причинена от неудобство. — Исках случаят да си остане поверителен, затова ти изпратих имейл по въпроса с няколко снимки за доказателство, ако той повдигне обвинение. Предполагам, че точно това е направил.

— Детектив Хейл, ще трябва да отговориш къде си била тази нощ между три и половина и четири.

— Тук. — Тя обърна поглед към капитан Брант. — Цялата нощ бях тук. Какво се е случило?

— Някой е подпалил колата на Чеймбърс. Той настоява, че си ти.

— Подпалил колата? Той пострадал ли е? О, Господи! — Тя се отпусна отмаляла на един стол. — Колко лошо е пострадал?

— Не е бил в нея, когато е била подпалена.

— Слава богу! — Рина затвори очи. — Добре. Но не разбирам.

— С господин Чеймбърс сте имали спречкване снощи.

Тя погледна капитана и почувства нов прилив на тревога и безпокойство.

— Да. По време на което той ме удари по лицето и ме събори на земята. Сетне продължи да ме влачи за краката и да ме бие, нанасяйки ми допълнителни травми. Защитих се, като го халосах с юмрук в челюстта и го ударих с коляно в слабините. Сетне му заповядах да се маха оттук.

— Заплашвала ли си господин Чеймбърс с оръжие?

— С една лампа. — Рина скръсти ръце в скута си. — Нощната ми лампа. Взех я и го информирах, че ако не излезе, ще съм принудена да направя още един рунд с него. Бях бясна. За бога! Та той тежи два пъти повече от мен!

Споменът за този момент накара мускулите й да се стегнат. Трябваше да преглътне внимателно, тъй като гърлото й започваше да гори.

— Ако ме нападнеше отново, трябваше да използвам каквито и да е средства, за да се защитя. Но това не бе необходимо, тъй като той си отиде. След него заключих, направих снимките, изпратих ги на партньора си, в случай че Люк реши да изопачи истината и да подаде оплакване.

— Значи един мъж те напада в собствения ти дом и ти не подаваш оплакване?

— Точно така. Справих се и се надявах, че това ще бъде краят. Не знам нищо за колата и за пожара.

Капитанът седна.

— Той обаче е дал различни показания. Твърди, че ти си го нападнала, защото си била под въздействието на алкохол и разярена от факта, че се мести в Ню Йорк. В опита си да те удържи и да те убеди, случайно те бил ударил.

Този път почувства погнуса и известна доза самоунижение.

Обърна към полицаите наранената си буза.

— Погледнете добре. На случайно удряне ли ви прилича? Стана така, както аз ви казах. Да, и двамата бяхме пили, но не съм била пияна. Той беше бесен, защото отказах да тръгна с него. Не искам да се местя в Ню Йорк. Скъсах с кучия син, но не съм палила колата му. Не съм напускала апартамента си, след като влязох тук приблизително около десет миналата нощ.

— Да видим дали можем да докажем това — започна О’Донъл.

— Аз мога да го докажа. — Ръцете й вече не стояха скръстени в скута, а държаха здраво дръжките на стола. Това беше единственият начин да ги удържи да не се свият в юмруци.

— Обадих се на една приятелка около единадесет. Чувствах се зле, лицето ме болеше, а и бях изключително разстроена. Един момент, моля.

Рина стана и тръгна към спалнята.

— Джина, облечи един халат и излез, ако обичаш. Не, важно е!

Затвори вратата и се върна.

— Джина Риверо, не, Роси — поправи се тя. — Съпругата на Стив Роси. Тя дойде. Казах й да не идва, защото е младоженка, но тя настоя и пристигна с половин галон „Баскин-Робинс“. Двете седяхме, ами не знам, някъде докъм полунощ. Ядохме сладолед и плюехме по мъжете. Тя настоя да остане, в случай че Люк се върне и се опита да влезе.

Вратата на спалнята се отвори и ядосаната и разрошена Джина се появи.

— Какво става? Знаеш ли колко е часът? — Трябваше й доста време, за да фокусира погледа си върху двамата мъже.

— Какво има, Рина?

— Джина, познаваш партньора ми, детектив О’Донъл, и капитан Бранд. Просто искат да ти зададат няколко въпроса. Аз ще направя кафе през това време.

Тя отиде в кухнята, подпря ръцете си на барплота и си пое въздух. Трябваше да помисли. И трябваше да мисли като полицай, попаднал под насрещен огън. Никак не й бе приятно да приеме идеята, че някой нарочно бе подпалил колата на Люк. Как е станало? И най-важното — защо? Кой е взел Люк на мушката? Или беше случайност?

Сетне се стегна и се опита да направи кафе както всяка сутрин. Да извади зърната, да ги сложи в кафемелачката. Допълнителна доза вода, щипка сол.

Тя не пиеше кафе, но държеше вкъщи заради Люк. Мисълта за него доведе до надигането на нова вълна от погнуса и отвращение в стомаха й. Беше го глезила и му бе угаждала, а какво получи в замяна? Насинено око и голяма вероятност да бъде подложена на вътрешно разследване.

Загледа с невиждащи очи огнеупорната кана, докато водата завря, и чу гласа на Джина в другата стая да се извисява. Беше изпълнен с гняв и погнуса.

— Това копеле най-вероятно само е подпалило колата си! За да й нанесе още един удар. Вие видяхте ли лицето й?

Рина взе чаши, напълни до половина малката бяла каничка. Това, че беше в беда, не означава да отказва гостоприемство, напомни си тя. Майка й бе набивала тези неща в главата й откакто се бе родила.

О’Донъл дойде до вратата на кухничката.

— Хейл? Искаш ли да дойдеш?

Тя кимна и вдигна подноса. Бузите на Джина бяха по-розовели от гняв, когато постави подноса на малката масичка.

— Такъв е редът — обясни й Рина и докосна ръката на приятелката си, преди да налее кафето. — Такава е процедурата. Те трябва да питат.

— Да, ама аз мисля, че е глупаво. Той те е ударил, Рина. И това не е за пръв път.

— Този човек те е нападал и преди снощния инцидент?

Тя потисна неудобството, което я обзе.

— Удари ми плесница. Веднъж, преди време, но аз повярвах на уверенията му, че е било случайно. Сега вече не съм сигурна. Беше по време на един спор — много по-незначителен от снощния. Кратко спречкване и маловажно. Снощи беше различно.

— Госпожа Роси потвърди казаното от теб. Ако Чеймбърс настоява, може би ще е необходимо да уведомим отдела за вътрешни разследвания. — Бранд поклати глава, преди Рина да проговори. — Аз ще го накарам да се откаже. — Той взе кафето си и добави сметана. — Имаш ли някаква идея кой друг би искал да му причини неприятности?

— Не. — Гласът й аха-аха да се пречупи. Вътрешни разследвания! Само това липсваше! Та тя току-що бе получила детективската си значка и бе започнала работата, за която се бе обучавала и за която бе мечтала през почти половината от изминалия си живот.

— Не — повтори Рина и се опита да събере сили и да остане спокойна. — Той току-що получи повишение. Предполагам, че е успял да отстрани, почтено или не, няколко други кандидати за този пост. Но ми е трудно да си представя, че някой от брокерите само заради това би му подпалил мерцедеса.

— Можеш да прочетеш как да свършиш тази работа само като отвориш интернет — напомни й О’Донъл. — Какво ще кажеш за клиентите му? Да ти е говорил за някой, недоволен от методите, с които Чеймбърс е управлявал бизнеса му?

— Не. Люк се оплакваше само от работата — че бил претоварен, че не бил оценен достатъчно. Но най-много обичаше да се хвали.

— Друга жена?

Този път тя въздъхна и й се прииска да си вземе чаша кафе. Така щеше да има какво да прави с ръцете си.

— Ние се виждаме едва от няколко месеца. Доколкото знам, ходи само с мен. Бил е свързан с друга жена, но преди да започне връзката си с… ах… как й беше името… Дженифър. Не знам второто. Била кучка, разбира се, според него. Егоистична, властна, заядлива. Сигурно всички тези неща сега казва и за мен. Май е работила в банковата сфера. Съжалявам, не знам повече.

Почувства се малко по-силна и изправи рамене.

— Сигурно искате да огледате. Предлагам ви да огледате апартамента и колата ми. Колкото по-скоро се уточнят нещата, толкоз по-добре.

— Имаш право на защитник пред отдела.

— Не се нуждая. На този етап. Той ме удари, аз му го върнах и край.

Щеше да бъде край, обеща си Рина. Нямаше да позволи на тази глупост да омърси репутацията й или да провали кариерата й. Нямаше да позволи подобно нещо.

Палежът на колата не е свързан с мен. Колкото по-бързо установим истината, толкова по-бързо ще се върна на работа и следователите ще могат да се насочат в други посоки.

— Съжалявам за това, Рина.

Тя стисна ръката на партньора си.

— Вината не е твоя. Нито на отдела. Не е и моя.

 

 

Не си позволи да се почувства огорчена или обидена за това, че собствените й колеги трябваше да преровят къщата и вещите й. Колкото по-пълно и щателно бе това неофициално претърсване и дирене, толкова по-бързо вратата щеше да бъде затворена завинаги.

Когато приключиха в спалнята, тя влезе вътре с Джина, за да се облекат.

— Но това е отвратително, Рина! Не разбирам защо се съгласи.

— Искам досието ми да е чисто. В дома ми няма нищо, така че не могат да намерят нищо. И вече свърши. — Понеже беше с Джина, тя затвори очи и притисна с ръка корема си. — Чувствам се малко зле.

О, ясно ми е и още как! — Джина я сграбчи в прегръдката си. — Голяма гадост. Но ти знаеш, че всичко ще се оправи. Ще се изясни след пет минути.

— Точно това си повтарям непрекъснато — но да бъдеш дори и пет минути под подозрение прави краткото време непоносимо дълго. — Единственото нещо, което сочи към мен, е, че Люк и аз снощи се скарахме. — Тя се освободи от прегръдката на Джина и навлече един пуловер. — В случаи като този задължително трябва да насочиш вниманието към бившия партньор — особено ако се окаже, че тя е ченге в отдела по палежите. Понякога точно онези, които се борят с пожарите, ги палят. Чувала съм такива истории. — Гласът й трепна леко. — Подпалваш пожар, за да играеш ролята на герой, когато го гасиш, или да си го върнеш на някого.

— Не и ти. Ти не си такава.

— Но се случва, Джина. — Рина закри очи и се намръщи, защото посинялата натъртена буза силно я заболя. — Ако случаят беше мой, щях много сериозно да насоча вниманието си към бившата му приятелка, която при това знае отлично как се палят пожари.

— Добре. И след като направиш хубаво и задълбочено разследване, ще я елиминираш. Не само защото тя никога не е палила пожар и никога не би го използвала, за да си го върне на най-противното копеле на света. Ще трябва да я елиминираш главно защото е прекарала нощта в собствения си апартамент в компанията на най-добрата си приятелка, с която са яли сладолед.

— Ще трябва да се запитам дали тази най-добра приятелка не я прикрива. За щастие тя има съпруг ветеран огнеборец, който знае, че съпругата му е отговорила на един зов за помощ и е отишла да спи при приятелката си. Това е голям плюс в моя полза. И фактът, че Люк лъже ето за това. — Тя посочи с пръст бузата си. — То вони отдалече. Никой няма да повярва, че е случайно. Добре, че го документирах и слава на бога, че ти се обадих и ти не ме послуша, като ти казах да не идваш.

— Стив също искаше да дойде, но аз го спрях — не мислех, че ще ти е приятно някой мъж да се навърта наоколо.

— Не, нямаше да мога да го понеса. Снощи ненавиждах мъжете. — Стегнатият възел в стомаха й се отпусна при тези разсъждения, все едно случаят беше неин и тя провеждаше разследването. — Досието ми е чисто, Джина и ще остане такова.

Посегна да вземе грима си, за да прикрие синината. После размисли — по дяволите синината!

— Трябва да сляза долу и да кажа на родителите ми. Те трябва да научат новините. Предпочитам да ги чуят първо от мен.

— Ще дойда с теб.

— По-добре си иди у вас и се приготви за работа.

— Ще се обадя, че съм болна.

— Няма да го направиш. — Тя пристъпи и целуна Джина по бузата. — Благодаря, приятел.

— Никога не съм харесвала скапания самосъжаляващ се Люк. Знам как звучи сега в светлината на случилото се. — Джина вирна брадичка, очите й продължаваха да святкат от гняв. — Но наистина не го харесвах, въпреки че изглеждаше добре. Всеки път, като си отвореше устата, говореше само за себе си. Аз, аз, аз. Освен това се държеше покровителствено.

— Какво мога да кажа? Когато си права, си права. Харесвах го, защото беше хубав, добър в леглото и ми бе необходим. Да се чувствам момиче. — Рина сви рамене и се засмя. — Плитко и повърхностно — точно като него.

— Ти не си повърхностна. Да не би да искаш да кажеш, че те е чукал като за световно?

— Е, може би. Ще го забравя. — Тя въздъхна и се огледа в огледалото. Подутината бе станала по-голяма, а цветът й по-наситен. — Сега ще трябва да се разправям с родителите ми. Май няма да е весело.

Бианка биеше яйца в една купа с толкова съсредоточена сила и ярост все едно бе шампион средна категория, готов да се бори докрай в състезанието.

— Защо този негодник не е в затвора? — попита тя. — Не, първо трябваше да мине през болницата и след това в затвора. А ти? — Яйчени пръски се разхвърчаха, когато вдигна вилицата, за да посочи дъщеря си. — Защо не дойде да кажеш на баща си да вкара това нещастно копеле в болницата, преди да го арестуваш?

— Мамо! Взела съм мерки.

— Взела била мерки. — Бианка продължи биенето на яйцата, макар вече да бяха разбити. — Била се погрижила! Добре, слушай какво ще ти кажа, Катарина! Има някои неща, без значение колко си голяма, за които баща ти се грижи.

— Татко не може да се втурне след Люк и да го направи на пух и прах. Той…

— Грешиш — намеси се спокойно Гиб. Стоеше с гръб и гледаше през прозореца. — За това грешиш.

— Татко! — Не можеше да си представи как спокойният й баща ще влезе в юмручен бой с Люк. След това си спомни начина, по който гледаше господин Пасторели преди години. — Добре, добре. — Рина притисна слепоочията си с пръсти и отметна назад косата си. — Добре. Но като оставим семейната чест настрани, не искам да видя татко арестуван за нападение и побой.

— Явно не искаш да видиш и този негодник арестуван за нападение и побой — развика се Бианка. — Имаш прекалено добро и меко сърце за ченге.

— Нямам меко сърце, мамо, моля те.

— Бианка. — Спокойният глас на Гиб отново възстанови тишината в стаята. Но този път той се обърна и погледна дъщеря си. — А каква си?

— Практична, така мисля. Вглъбена. Надявам се. Истината е, че бях изумена. Излизах с Люк от няколко месеца и не бях забелязала знаците, симптомите. Сега, като погледна назад, мога да ги видя съвсем ясно. Но когато ме удари, бях изненадана. Ако това ще ви успокои и ще ви накара да се чувствате по-добре, милички мои, мога да ви уверя, че го ударих много по-силно, отколкото той мен. Няма да може да върви дни наред.

— Е, това е поне малко утешение. — Бианка сипа яйцата в железния тиган. — Но сега той ще ти създава неприятности.

— Ами, да, някой е подпалил колата му.

— Ще ми се да направя на този някой кекс.

— Мамо, престани! — Рина едва потисна смеха си. — Това е сериозно. Можело е някой невинен да пострада. Не се притеснявам много за разследването. За мой късмет Джина беше при мен през цялата нощ. И нищо не ме свързва с пожара, освен кавгата и боя с Люк. Ще се чувствам по-добре, когато открият кой го е сторил, но не се тревожа. Само съм разстроена — призна тя. — И съм още по-разстроена, защото трябваше да разстроя и вас по този начин.

— Ние сме ти родители — подчерта Бианка. — Предполага се, че ще ни разстроиш.

— Удрял ли те е и преди?

Тя понечи да отговори отрицателно на въпроса на баща си, сетне се сети, че така само ще размие истината.

— Веднъж, но сметнах, че е случайно — допълни бързо, при което майка й започна да проклина на италиански. — Честна дума, наистина реших, че е случайно. Без да иска. Той махаше с ръце, жестикулираше доста възбудено, пристъпи към мен и ръката му ме цапна по бузата. Действаше неконтролируемо, беше уплашен… — повтори Рина и хвана ръката на баща си, която се бе свила в юмрук. — Вярвай ми. Погледни ме и ми повярвай! Никога няма да търпя някой да ме бие или унижава. Вие ме научихте да бъде силна и умна. Добре сте ме възпитали. Този мъж повече не съществува за мен — пристъпи и прегърна Гиб. — Край, свършено е с него. Но случилото се ме научи на един много важен урок. Никога няма да се опитвам да бъда нещо, което не съм, дори и в дребните неща. Никога няма да се представям за някой друг. Освен това вече знам, че мога да се грижа за себе си.

Гиб погали гърба й и сложи една лека целувка върху посинялата й буза.

— Събори ли го на земята?

— С два удара. — Тя отстъпи и им показа как. — Бам, бам и той се търкаляше свит надве като варена скарида. Не искам повече да се притеснявате за случилото се, нито за мен.

— Ние сами ще решим за какво да се притесняваме. — Бианка сложи омлета на масата. — А сега яж!

 

 

Тя яде и отиде на работа. Пред бюрото й се оформи опашка от сини униформи. Всяко ченге в отдела мина покрай нея — с кратко кимване, с изказване на съжаление, с неубедителна шега. Подкрепата им я преследва чак до кабинета на капитана.

— Твоят човек продължава да настоява, че ти си го ударила първа. Пусна версията и за бившето си гадже. Имал някаква малка сладурана. Твърди, че го мамела, а после го нападнала, когато се разделили. Обвинявала него.

— Защо ли не съм изненадана? Вярвате ли му?

— Смятаме да говорим с нея. Чеймбърс ни даде имената и на някои други хора. Твърди, че му имат зъб, защото бил толкова хубав и преуспял. Няколко клиенти, няколко колеги. Първата му секретарка. Облаците се разнасят над теб, Хейл. Освен това имаш солидно алиби, а и при обиска не се намери нищо, което да свързва пожара с теб. Освен ако Чеймбърс не повдигне формално обвинение, което не вярвам да стори при това положение, ти си освободена от всякакво подозрение.

— Благодаря. Най-искрено благодаря за хубавите новини.

— Обади ми се Джон Мингър. Вятърът довял новините и до него.

— Ясно. — Рина си помисли за родителите си. — Мисля, че знам откъде е духал този вятър. Съжалявам, ако това усложнява нещата.

— Не виждам как би могло. — Капитанът се облегна, погледът му я изучаваше. — Джон е добър човек и много сериозен следовател. Иска да се порови в тази работа на своя глава в свободното си време. Аз нямам нищо против. А ти?

— Аз също. Бих ли могла да получа повече информация?

— Янгър и Трипли работят по случая. Ако искат да споделят нещо с теб, не възразявам.

— Благодаря.

Рина се замисли кой е най-добрият подход към колегите й, занимаващи се с пожара. Преди да реши, Трипли посочи с пръст папката на бюрото й.

— Докладът е пред теб — каза и се върна отново до телефона, за да продължи разговора си.

Рина отвори папката. Вътре имаше снимки на колата на Люк, външни и вътрешни, предварителен доклад от отгледа и заключения.

— Високо оценявам жеста ти, колега — каза Рина.

Той сви рамене и закри с ръка слушалката.

— Момчето е чиста проба негодник. Щом харесваш негодници, трябва да излизаш с Янгър.

Като спря да пише на клавиатурата си, Янгър застреля партньора си с пръст и изпрати на Рина една слънчева усмивка.

Трудно й беше да стои далеч от местопрестъплението и да се удържи да не огледа лично събраните доказателства. Но нямаше смисъл да мъти водата. Реши да се отнесе към случая като към упражнение, изследвайки и изучавайки доклада и данните, събрани от следователите.

Беше направено съвсем просто, според нейното мнение. Някой бе свършил работата бързо и гадно — и вероятно бе вършил подобни неща и преди да си набележи Люк.

Мислите й се въртяха в кръг и без резултат, докато отпиваше от чашата вино „Кианти“ и четеше доклада за втори път, без да обръща внимание на шума в „Сирико“.

Беше седнала на маса до вратата, така че да види Джон веднага щом се появи. Махна му, покани го да седне и отиде да му донесе лично бира „Перони“.

— Благодаря, че намина — рече, когато се върна при него.

— Няма защо. Ще си разделим ли една пица?

— Разбира се — даде поръчката на Фран. Всъщност предпочиташе да говори с него, а не да яде. — Знам, че се занимаваш с тази гнусотия по свое желание и в свободното си време. Ще ми кажеш ли какво мислиш?

Той вдигна бирата си и отпи.

— Първо ти — предложи, като кимна към папката пред нея.

— Мръсна работа. Човекът познава колите. Разбива ключалката, задейства алармата. Ако номерът мине — мине. Никой няма да дойде и да каже, че е чул алармата. Но пък и никой не обръща много-много внимание на алармата на кола, особено ако спре след няколко минути. Бензин като катализатор, лиснат вътре, върху капака и под капака. Използвал е сигналните ракети в багажника като запалително устройство.

Тя спря да събере мислите си, а Джон остана мълчалив.

— Това е било достатъчно, за да си свърши добре работата. Синтетичният материал на тапицерията вътре е леснозапалим. Термопластмасата се топи при горене и подпалва останалите повърхности, както е станало и тук. Бърз пожар. Бензинът е бил за застраховка. Дори не е имал нужда от него. Имал е вентилация, достатъчно кислород, можел е да постигне изключително разрушителен пожар само с един смачкан вестник, който да запали под седалката или калника.

— Безкомпромисен или сантиментален?

Тя поклати глава.

— Почти ми се иска да кажа: и двете. Взел е стереоуредбата, повечето подпалвачи не мога да устоят на това изкушение — да вземат ценни вещи, които да продадат или използват. Но не ми прилича на случайна кражба от превозно средство.

— Защо?

— Защото е прекалено насилствена, прекалено решителна. Плюс това има нови зимни гуми, а той не ги е взел. Знаел е отлично какво върши. Намерихме сажди и продукт от пиролиза върху остатъците от предното стъкло, което показва, че е имало вентилация. Без нея повечето пожари в коли се задушават. Колите са отлично уплътнени, когато вратите и прозорците са затворени. Подпалвачът е искал бърз пожар и е добавил ускорител — въздух, към вече богато напоеното с гориво превозно средство. Предполагам, че експлозията е станала за по малко от две минути.

— Работна теория?

— Пожар за отмъщение. Искал е колата да стане на въглен. Пъхнал е един добре напоен парцал в резервоара. По всяка вероятност е използвал пластмасова чаша с фишек в нея. Просто и ефективно. И наистина съвършено. Много точки на възпламеняване — под седалката на шофьора, в багажника. Няколко останки, които лабораторията определи като опаковки от картофен чипс, вероятно са използвани като „ремаркета“ в купето. Те са отлични за тази цел. Дават много топлина, разгарят се и изгарят до почти невъзможна да се определи карбонизирана пепел, а мазнината им дава хубав и продължителен огън — достатъчен да подпали тапицерията, така че, ако нещо се провали с резервоара, колата въпреки това да изгори. Подпалвачът е използвал основни домакински продукти, за да свърши работата си и е знаел какво прави.

— Скъпа кола, всички екстри. Но не смяташ, че някой просто е хвърлил око на скъпата стереоуредба и е искал да си направи малко забавление в зимната нощ?

— Не. Мисля, че е лично и че уредбата е била просто бонус. Чиста работа, обмислена, а не просто за забавление. Целта е била умишлен пожар за унищожение.

Джон кимна и се облегна назад, като отпи от бирата си.

— Абсолютно изчерпателно. Не ми остана много да допълня. Отпечатъците са твои и на собственика. Разпитахме сервитьора в ресторанта, където сте вечеряли преди инцидента. Също и механика от гаража на собственика. — Той я гледаше, докато си пиеше бирата. — Как е лицето ти?

Изминалите няколко дни и многото лед бяха намалили болката. Но тя знаеше, че лицето й ще премине през няколко различни и не особено привлекателни цвята, докато споменът от удара изчезне напълно.

— Изглежда по-зле, отколкото е в действителност.

Джон се наведе напред и снижи глас.

— Сега ми кажи следното. Обади ли се на някого друг, освен на Джина, след като той те удари?

— Не. Дадох съгласие да проверят телефонните ми разговори.

— А тя обади ли се на някого? Казала ли е на някого?

— Не. Като изключим Стив, разбира се. Но никой не го подозира, Джон. Момчетата, които разследват случая, говориха и с трима ни. Ние им разказахме всичко от игла до конец. Аз се обадих на Джина, защото бях много разстроена и търсех малко съчувствие и помощ. Тя дойде, защото се разтревожи и искаше да ми даде съчувствие и помощ.

Рина се огледа, за да се увери, че никой от семейството или от съседите не ги подслушва.

— Работата е там, Джон, че когато си пребита от мъжа, с когото спиш, това не е повод за хвалба. Нито една жена не желае да разпространява случилото се с нея. И аз се надявах да го запазя в тайна, повече или по-малко. Не познавам човек, който би направил нещо подобно вместо мен, заради мен или от мое име.

— Не виждаш никого зад така описания от теб образ?

— Не. Джон, знам, че основните моменти ще бъдат свързани с мен, поне с кавгата. Но мислих за това, премислях го отново и отново. Не виждам нищо друго, освен съвпадение. Погледни показанията. — Тя потупа по папката. — Люк не е бил особено популярен сред колегите си, нито е оставил мил спомен в предишните си връзки. Никой не изпитва големи симпатии към него, което го прави също толкова добър заподозрян, колкото и мен. Всеки от тези хора би могъл да бъде подпалвачът. Мамка му, бих казала дори, че кучият му син сам е наел някого да подпали колата му, за да ми го върне. Но времето е прекалено кратко, не може да го организира.

— Прекалено кратко е — съгласи се Джон. — Но това е интересна идея — да наеме подпалвач, за да ти отмъсти. Може би ще се сетиш за някого, с когото си се скарала напоследък.

— Ченгетата винаги се спречкват или се карат с някого — промърмори тя.

— Май си права. — Той се отпусна и се усмихна, когато Фран донесе пицата на масата. — Как върви, сладурче?

— Върви добре. — Ръката й погали рамото на Рина. — А сега накарай малката ми сестричка да остави тази работа и да хапне нещо.

— Ще видим какво мога да направя. Остави веднага папката! — нареди строго Джон, докато Фран се отдалечаваше. — Ти ще се справиш с всичко, което ти се изпречи на пътя. Неофициално казано, никой не те подозира. Има непоклатим доклад и алибито ти издържа на всички удари. Така че остави разследването на системата.

— Добре. Знаеш ли, Джон, не знам дали аз избрах кариерата си, или тя избра мен. Пожарите изглежда ме съпътстват и са непрекъснато около мен. „Сирико“, първото момче, което обичах, после Хю. Сега това.

Той сложи парче от пицата в чинията си.

— Съдбата е сред най-големите мръсници.