Линда Хауърд
Ласката на огъня (7)

Седма глава

Рейф се размърда и сънено привлече топлото й тяло към себе си. Мекият й задник се притисна към слабините му и той усети невероятна възбуда. Разсъни се и отвори очи. Погледна машинално към огъня и разбра, че не е спал дълго — най-много половин час. Въздъхна и усети приятното ухание на кожата й. Щом се увери, че Рейф няма намерение да я напада, Ани се отпусна и почти моментално заспа. Лежеше сгушена в ръцете му като малко дете; едрото му, силно тяло я пазеше като щит.

Още сънен, Рейф — плъзна ръката си под ризата й и погали корема й. Боже, колко нежна и гладка бе кожата й! Той плавно притисна ханша й към слабините си, тя измрънка нещо насън и се размърда да се намести по-удобно.

Рейф полека разкопча панталона си и го смъкна надолу заедно с бельото си. Трепереше от желание. Отново се притисна към ханша й и изстена от удоволствие, когато членът му се долепи до тялото й. Не бе желал никоя жена толкова силно, разсъдъкът му се помрачаваше от копнеж по нея, всяко нейно докосване го възбуждаше до крайност. Сладката Ани! Тя можеше да го остави да умре, но не бе го направила. Бе толкова добра и нежна; излъчваше невероятна топлина, която го влудяваше. Жалко, че все още се страхуваше от него; не предполагаше какво удоволствие ще й достави той — Рейф добре знаеше на какво е способен в леглото. Представи си колко топла и влажна е тя, как малката й катеричка ще пулсира от удоволствие около члена му и едва не изстена.

Целият се обля в пот, а сърцето му биеше лудо. Пенисът му пулсираше.

— Ани! — Гласът му бе нисък и дрезгав. Ръката му се плъзна по извивката на ханша й. — Обърни се, скъпа!

Тя премигна сънено и измърмори нещо, ала се обърна под настойчивата му ръка. Рейф се протегна, повдигна дясното й бедро и краката й се разтвориха. Той силно притисна члена си към нея и започна жадно да я целува.

Удоволствието бе неописуемо. Ани се разсъни, обляна от топла вълна. Той я докосваше с нещо дебело, горещо и гладко между краката и я целуваше толкова силно, че едвам си поемаше дъх. Презрамката на ризата й се плъзна надолу, ръката му обхвана гърдата й и започна да я стиска и мачка; палецът му дразнеше нежното й зърно и то се втвърди под ласките му. Ани се вкопчи в мускулестите му рамене. Рейф настойчиво притискаше онова дебело нещо между краката й. Това е пенисът му, като в мъгла си помисли тя, разсъдъкът й бе размътен от сънливостта и изгарящото я желание, много е голям, по-голям, отколкото предполагах. Той вдигна бедрото й още нагоре, усили натиска и тя инстинктивно се отдръпна. Рейф грубо притисна ханша й в желанието си да я удържи и изстена високо името й.

Нежната й плът започна да отстъпва пред настойчивите тласъци, прониза я остра болка и тя отвори очи. Внезапно осъзна какво става и започна да го удря с юмруци, да хлипа и да го рита с крака. Рейф се опита да хване мятащите се във въздуха бедра, ала Ани го отблъсна и се претърколи на студения под. Презрамките на ризата й висяха, а долният й край се бе омотал около кръста й. Ани панически я дърпаше на всички страни, опитвайки се да прикрие голотата си. Глухи ридания я разтърсиха, щом погледът й се спря върху него. Гледаше го втренчено, трепереше и хълцаше.

— По дяволите! — изруга Рейф, претърколи се на гръб и сви юмруци, изгарящ от желание да се нахвърли отгоре й. Членът му стърчеше нагоре — болезнено твърд, готов да експлодира.

Ани стоеше на четири крака на голите дъски, косите закриваха лицето й, цялото й тяло се тресеше от ридания, ала очите й бяха сухи и гледаха ужасено към слабините му.

Той дръпна панталона си нагоре и с мъка се изправи на крака. Ани изскимтя и като опарена отскочи назад. Рейф отново изпсува през зъби, наведе се и сграбчи револвера и пушката си. Не издържаше да гледа жалката, трепереща купчина на пода.

— Обличай се! — излая той, изхвърча навън и затръшна вратата подире си.

Студът захапа разгорещената му плът. Беше гол до кръста и бос, от гърдите му излизаше пара. С облекчение вдъхна ледения въздух, имаше чувството, че ще изгори жив — пламъкът, бушуващ в гърдите му, бе много по-силен от огъня на треската.

Рейф се облегна на едно дърво и грубата кора издра гърба му. Мили боже, за малко да я изнасили! Беше се събудил възбуден, а тя лежеше топла и почти гола в обятията му: не можеше да мисли за нищо друго, освен да я обладае. Отначало бе отвърнала на ласките му — бе сигурен в това; усети как ръцете й се вкопчват в него, усети ответното притискане на ханша й към члена му, ала нещо я бе уплашило и тя се отдръпна. Обезумял от желание, той не забеляза страха й, не обърна внимание на съпротивата й; беше пред прага на проникването, воден от сляп първичен инстинкт. Никога не бе насилвал жена през живота си, а сега с Ани за малко да го направи.

Не смееше да влезе вътре. Не и когато огънят на желанието разяждаше вътрешностите му, жадуващи за облекчение. Не можеше да легне до нея и да не я обладае.

Рейф псува дълго и яростно; мракът поглъщаше пороя от гневни думи. Студът режеше като нож голата му плът; скоро щеше да заприлича на буца лед.

Знаеше какво трябва да направи, макар и да не искаше. Разкопча панталона си и обхвана с пръсти твърдия си член. Затвори очи и се опря на дървото. Псувни се сипеха през здраво стиснатите му зъби, докато най-сетне не почувства жадуваното облекчение.

Студът бе непоносим. Рейф се отдели от дървото и се запъти към колибата. Лицето му бе напълно безизразно, когато затвори вратата и студено погледна към Ани.

Тя стоеше сковано до огнището. Беше все още боса, макар че се бе подчинила на нареждането му и бе навлякла дрехите си с такава бързина, че бе скъсала връзките на фустата си. Опитваше се да се овладее, ала все още дишаше на пресекулки.

В дясната си ръка стискаше големия му нож.

Рейф го забеляза веднага и в светлите му очи проблесна студен пламък. Хвърли се към нея като пантера, Ани извика и понечи да вдигне ножа, ала той вече бе извил китката й и тежкото оръжие тупна на пода.

Той не пусна китката й, нито се наведе да вдигне ножа. Само гледаше надолу към широко разтворените й от ужас очи.

— Успокой се! — дрезгаво каза той. — Не съм насилник. Разбра ли ме добре? Няма да ти причиня болка. Успокой се!

Тя не отвърна нищо. Той пусна ръката й, сграбчи ризата си и я нахлузи. Трепереше от студ, дори огънят в колибата не можа да го стопли. Сложи още дърва и пламъците весело се заизвиваха нагоре; хвана Ани за ръката и я накара да седне до него. Лицето му бе мрачно.

— Искам да поговорим за онова, което се случи.

Тя поклати глава и извърна погледа си.

— Трябва да поговорим, иначе няма да можем да спим.

Погледът й се спря на разбичканото легло, сетне отново се отклони.

— Не!

Той не разбра дали тя не е съгласна с предложението му или не може да се примири с мисълта пак да се озове в едно легло с него.

Рейф я пусна, сгъна левия си крак и небрежно се подпря с лакът на него, китката му висеше свободно във въздуха. Усещаше с какво напрежение Ани следи и най-малкото му движение, макар че не гледаше към него; отпусна се едва когато се увери, че той не възнамерява да я закача.

— Бях заспал — заговори тихо и спокойно Рейф. — По едно време се разсъних, обзет от невероятна възбуда. Протегнах се и те обърнах към себе си, без много-много да му мисля. Изгарях от желание да те обладая. Бях на ръба. Разбираш ли какво ти казвам? — попита той, като повдигна с пръст брадичката й и насила я накара да го погледне в очите. — Щях да свърша всеки момент. Толкова много те исках, скъпа моя.

Тя не искаше да слуша излиянията му, ала нежността на последните думи я трогна. Сивите му очи, впити в нея, издаваха невероятно вълнение.

— Няма да те изнасиля — продължи той. — Нямаше да стане така, ако бях буден. Но ти също ме желаеше, дявол да го вземе. Погледни ме! — Гласът му премина в глух стон, щом погледът й отбягна неговия.

Ани преглътна и се насили да го погледне отново.

— Ти също ме искаше, Ани. Не съм само аз виновен.

Честността й не й позволяваше да се прикрива с лъжи.

По-добре беше да запази истината за себе си, ала той не заслужаваше подобно отношение.

— Да. — С дрезгав от вълнение глас призна тя. — Исках те.

Объркване, примесено с отчаяние се появи на лицето му.

— Тогава защо стана така? От какво се уплаши?

Тя прехапа устни и се взря невиждащо в най-далечния ъгъл на колибата. Този път Рейф й позволи да отклони погледа си. Ани се чудеше дали да му признае цялата истина и как да изрази чувствата си. Мислите й бяха объркани от признанието, което току-що му беше направила; беше му дала в ръцете мощно оръжие. Ако Рейф бе действал малко по-бавно и предпазливо — ако беше буден — сигурно щеше да я съблазни; сега той вече знаеше как да успее, защото тя му бе признала уязвимостта си.

— Какво стана, Ани? — настояваше той.

— Заболя ме.

Изразът на лицето му се смекчи, тънка усмивка заигра на устните му.

— Съжалявам — прошепна Рейф и бавно отметна русите кичури, закрили лицето й. Ръката му нежно галеше косите й. — Зная, че ти е за първи път, скъпа. Трябваше да съм по-внимателен.

— Мисля, че винаги боли — прошепна Ани и положи глава върху свитите си колене. — Веднъж в Силвър Миза лекувах една проститутка, жестоко наранена от някакъв клиент. Гледката още ми е пред очите.

Рейф започна да си обяснява страха на Ани от секса — тя бе неопитна и грубите му страни бяха повлияли върху представите й.

— Аз няма да те нараня. Не искам да те лъжа, че няма да те боли, ала мъж, който се отнася грубо с жените, е долен мръсник и заслужава да бъде застрелян. Ще бъда много нежен с теб — обеща й той.

Тръпки я побиха, щом осъзна, че Рейф е твърдо решен да спи с нея. Беше усетил слабостта й и възнамеряваше да се възползва от нея. Ако пак я прегърне… Не биваше да допуска подобно нещо.

— Моля те — промълви тя, — върни ме в Силвър Миза недокосната. Трябва да продължа да живея така, както преди. Ако в душата ти има поне капка милост…

— Не — прекъсна я той. — Няма да те опозоря. Ще прекараме само няколко дни заедно и вярвай ми, готов съм на всичко, за да ти е хубаво с мен. Сетне ще изчезна от живота ти и всичко ще бъде, както е било.

— Ами ако реша да се омъжа? — предизвика го тя. — Един ден и това може да стане. Какво ще кажа на мъжа си тогава?

Рейф сви юмруци, овладян от безсилен гняв при мисълта, че някой друг ще я докосва, ще прави любов с нея.

— Кажи му, че се е случило, като си яздила кон.

Лицето й стана огнено червено.

— Не искам да лъжа мъжа, който ще ми стане съпруг. Ще трябва да му кажа, че съм се отдала на един убиец.

Думите й увиснаха между тях, остри като бръснач. Лицето на Рейф помрачня и той се изправи.

— Отивай в леглото! Няма да стоя буден цяла нощ заради една страхливка!

Ани съжали за последните думи, ала не й оставаше никакво друго оръжие, освен да даде воля на гнева си. Страхът й на девственица не бе никаква защита нито от него, нито от нея самата; той го бе осъзнал и бавно преодоляваше съпротивата й. Само изненадата и острата болка й помогнаха да му се изплъзне. Щом той се върна в колибата, усети, че е готова да му се отдаде в мига, в който я докосне; той не бе доловил причината за състоянието й, бе помислил, че я е страх, ала тя все още чувстваше пулсиращото желание в слабините си.

Рейф се наведе, сграбчи ръката й и я помъкна към постелята. Тя се изтръгна и отскочи далеч от него.

— Нека да спя облечена! Моля ти се, Рейф! Не ме карай да се събличам!

Той умираше от желание да я раздруса здраво и да й заяви, че няколко памучни парцала няма да я спасят от него, ала си помисли, че все пак възбудата му няма да бъде толкова силна, щом не чувства нежната й кожа с тялото си.

— Лягай — изсъска Рейф.

Тя благодарно пропълзя между одеялата и се сви в единия край на постелята.

Рейф легна и се втренчи в опушения таван. Тя го мислеше за убиец. Не беше единствената, а и за главата му бе обявена голяма награда. По дяволите, наистина бе убивал; бе загубил сметката на мъжете, които бе натъпкал с олово още по времето на войната, преди да започне да се крие. Хората, които бе застрелял след това, го преследваха и нямаше да го пощадят; борбата бе на живот и смърт, дори и секунда колебание щеше да му струва скъпо.

Рейф не беше от типа порядъчни граждани, за които жените мечтаеха да се омъжат. Откакто бягаше, за да спаси живота си, бе лъгал, крал и убивал и пак щеше да постъпва така, ако се наложеше. Беше отвлякъл Ани и я бе довел тук в планините, уплашена до смърт. Съвсем естествено бе да не иска да спи с него. Защо тогава се почувства толкова дълбоко засегнат, когато тя го нарече в очите „убиец“?

Защото я желаеше страстно, защото всяка клетка на тялото му копнееше по нея.

Ани лежа будна дълго, след като огънят бе догорял, дълго след като напрежението бе напуснало Рейф и той бе заспал дълбоко. Тя се взираше в мрака със сухи горящи очи.

Трябваше да се махне оттук. Мислеше си, че ще може да му устои още няколко дни, но сега бе разбрала, че всяка минута в негово присъствие е фатална. Единственото нещо, което все още можеше да я спаси, бе да не му се отдава; веднъж поддадеше ли се на поривите си, бе загубена. Не искаше да се влюбва в него. Искаше да подхване нишките на живота си от там, където бяха прекъснати, и всичко да си бъде постарому.

Но направеше ли последната стъпка, нещата щяха да се променят. Щеше да се върне в Силвър Миза и да прекара безутешни дни и месеци, разяждана от мъка. Душата й щеше да бъде жива рана. Никога нямаше да го види отново, нямаше да знае дали е жив и здрав или е увиснал на бесилката. Може би някой щеше да го застреля и неоплаканото му и непогребано тяло щеше да гние в някой пущинак, докато животът й минаваше в очакване на вест от него; щеше да скита из улиците, да се взира в лицето на всеки мръсен дрипав странник и сърцето й щеше се къса от мъка, че не е Рейф.

Ако останеше, ако се хвърлеше в огъня на страстта, можеше да зачене дете от него. Тогава ще трябва да напусне Силвър Миза, да потърси друго място, където да упражнява професията си, преструвайки се на вдовица, за да спести униженията на детето си, на неговото дете. Дори и Рейф да оживееше и да се върнеше да я потърси, нямаше да я намери, защото тя щеше да е сменила името си и да е напуснала града.

Беше го обсипала с какви ли не доводи и опасения, ала бе скрила истината — не искаше да се влюбва в него. Страхуваше се да го обича. Той сам не знаеше колко е прав, когато я нарече страхливка.

Така че трябваше да избяга. Страх я беше да не заспи, боеше се да затвори очите си, защото потънеше ли в сън, щеше да се събуди прекалено късно и нямаше да може да се измъкне.

Ала трябваше да чака нощта да превали, за да пътува по-малко в студа и мрака. Искаше да тръгне половин час преди съмване, когато сънят на Рейф ще бъде най-дълбок.

Опита се да пропъди мисълта за опасностите, които я дебнеха навън; не знаеше и пътя до Силвър Миза. Ако не беше толкова отчаяна, и през ум нямаше да й мине да тръгне сама в нощта. Спомняше си, че Рейф се движеше все на запад, значи трябваше сега да върви на изток. Ако се загубеше — беше почти сигурна в това — се надяваше, че ако пътува в източна посока, ще напусне планините. Ще трябва да тръгне без никакво оръжие, а се налагаше и да остави медицинската си чанта. При тази мисъл сърцето й се сви, но трябваше да се примири със загубата. Щеше да си набави нови инструменти, лекарства и билки.

Усети, че се унася в дрямка, и с мъка отвори натежалите си клепачи.

Колко ли беше часът? Бе загубила всякаква представа за времето. Уплаши се и реши да тръгва веднага, за да не закъснее. Сигурно бе три-четири часа сутринта и Ани се зае да осъществи рискования си план.

Извънредно предпазливо започна да се отдалечава от Рейф, като спираше преди да пристъпи към следващото движение. Той спеше дълбоко. Стори й се, че е изминал цял час, когато изпълзя на дървения под. Студени иглички се впиха в босите й стъпала. Яд я беше, че се бави толкова много, ала въпреки това не посмя да рискува и полека започна да лази към огнището, търсейки опипом обувките и чорапите си. Не искаше пръстите на краката й да замръзнат от студа и да се наложи да ги ампутира.

Искрено се надяваше скоро да се съмне и да стане по-топло, защото не смееше да си вземе палтото. То беше близо до главата на Рейф, отгоре на това затиснато с пушката му. Нямаше начин да го издърпа, без да го събуди.

Най-голямото изпитание бе отварянето на вратата. Ани бавно се изправи и слепешком започна да търси грубо издяланата дръжка.

Гърлото й бе толкова свито от напрежение, че едвам си поемаше дъх. Затвори очи и започна да се моли, докато бавно като в агония отваряше вратата, студена пот се стичаше по гърба й, трепереше от страх да не би някоя дъска да изскърца и Рейф да скочи от леглото с револвер в ръка.

Леденият въздух я шибна в лицето, парещи сълзи я заслепиха. Боже господи, не си представяше, че е толкова студено.

Най-сетне успя да открехне вратата дотолкова, че да се промъкне навън, ала сега се изправи пред втората част от непосилната задача: да я затвори безшумно след себе си. Леден вятър фучеше в короните на дърветата, голите клони се люлееха и се блъскаха едни в други като кости на скелет; нощта бе непрогледна и зловеща.

Ани въздъхна от облекчение, когато вратата отново застана в рамката. Стори и се, че забелязва бледо сияние на хоризонта — значи правилно бе преценила времето и скоро щеше да се развидели.

Отправи се към заслона, като стъпваше полека и се взираше в краката си, за да не би да се спъне. Разтрепери се от студ още когато открехна вратата, но трябваше да издържи. Кобилата й се разсъни, подушила познатата миризма, и я поздрави с тихо изцвилване, което разбуди дорестия жребец на Рейф. Животните запръхтяха неспокойно.

В конюшнята не бе толкова студено, едрите тела на добичетата излъчваха приятна топлина. Ани чак сега се сети, че седлото й бе останало в колибата; опря главата си о хълбока на коня и сълзи закапаха от очите й. Нямаше значение. Опита се да си втълпи, че това не е чак толкова важно — ще язди и без седло. При други обстоятелства това нямаше да й направи никакво впечатление, ала сега беше студено, тъмно и не знаеше накъде да се движи.

Добре, че Рейф бе завил конете с чулове, за да ги предпази от зимния мраз. Ани шепнеше гальовни думи в ухото на кобилата, докато й нахлузваше юздата. Животното я захапа безропотно, успокоено от ласките на господарката си. Сетне Ани полека изведе коня си от заслона и затвори вратата след себе си. Жребецът изцвили, недоволен от раздялата с другарката си.

Ани не можеше да реши дали веднага да се качи на коня или да го изведе на някое по-светло място, където ще може да се ориентира. Щеше да се чувства по-сигурно на гърба на животното, ала знаеше, че конете не виждат добре в тъмното и изцяло се осланят на ездача. Ако кобилата се препънеше и си счупеше крака, Ани бе загубена, така че предпочете за по-сигурно да я води за юздата.

Студът я пронизваше до мозъка на костите. Тя се наведе инстинктивно към топлия хълбок на животното, когато минаваха покрай колибата.

Силна ръка я прихвана през кръста и я вдигна във въздуха. Ани изпищя; високият пронизителен вик секна внезапно — някаква длан притисна устата й. Кобилата изцвили, стресната от крясъка, опъна юздата и се вдигна на задните си крака. Ръката пусна устата й, сграбчи юздата, дръпна коня надолу и го успокои.

— Проклета малка глупачка! — Ниският дрезгав глас на Рейф преряза слуха й.

 

 

След като върна кобилата в заслона, Рейф понесе Ани като чувал с брашно към колибата, а вътре я стовари върху одеялата. Псуваше непрекъснато, докато разпалваше огъня и му слагаше дърва. Ани трепереше конвулсивно. Ръцете й притискаха одеялата към гърдите, а зъбите й тракаха.

Внезапно Рейф даде воля на гнева си. Запрати една цепеница към стената и започна неистово да крещи:

— Ти луда ли си, бе жена? Готова си да умреш, само и само да не те чукам! Щеше да е друго, ако не искаше, ама и ти искаш, та свят ти се вие! Кажи ми, че не щеш да спиш с мене, по дяволите, и ще те оставя на мира! Чуваш ли какво ти говоря? Кажи ми, че не искаш да спиш с мене!

Тя не можа. Уплаши се от гнева му, ала бе толкова разстроена и отчаяна, че нямаше сили да излъже. Само упорито въртеше глава и се тресеше цялата.

Рейф се бе надвесил над нея, едрото му тяло скриваше огъня. Широките му гърди се издуваха и спадаха като ковашко духало. Яростно свали кожуха си и го метна на земята. Ани забеляза, че е напълно облечен — значи я е усетил, още докато се е измъквала навън, иначе нямаше да има време да се облече. В никакъв случай не би могла да му се изплъзне.

— Как може посред нощ да щукнеш из планините без палто? — Гласът му бе дрезгав и натежал от гняв. — След няколко часа щеше да си студена като буца лед.

Ани вдигна глава и го погледна. Очите й приличаха на тъмни езера, пълни с отчаяние.

— Не се ли зазорява вече?

— Как ще се зазорява в два часа сутринта? Освен това и през деня да беше тръгнала, пак щеше да умреш от студ. Не виждаш ли каква люта зима е навън? Сигурно утре ще завали сняг. В никакъв случай нямаше да се измъкнеш от планината.

Тя си представи как бе решена да пътува сама в мрака и студа. Бе прекарала само няколко минути навън, а бе вкочанена до мозъка на костите си. Ако беше останала навън, нямаше да издържи и до сутринта.

Рейф клекна пред нея и тя понечи да се дръпне назад. Светлите му очи мятаха гневни пламъци, които сякаш я изгаряха. Гласът му се сниши до едва доловим дрезгав шепот.

— Толкова ли те беше страх, че ще те изнасиля, та бе готова да умреш?

Побиха я тръпки от внезапното разкритие. Той й бе спасил живота. Тя се вгледа в него като че ли никога не бе го виждала; очите й опипваха всеки сантиметър от лицето му. То бе грубо и непоколебимо, това бе лицето на мъж, който няма какво да губи, мъж, който не притежава нищо, за което си заслужава да се живее. Рейф нямаше дом, приятели, топлина и сигурност. Нейната смърт щеше да го улесни, щеше да разполага и с повече храна, но въпреки това той я бе спасил, и то не от страх, че тя ще се върне в Силвър Миза и ще го предаде. Знаеше, че тя няма да го направи. Беше я спрял, защото не искаше тя да умре.

В този миг Ани усети как й последният й крехък довод се превръща в прах.

Тя колебливо протегна вкочанената си ръка и докосна лицето му. Наболата му брада одра дланта й.

— Не — прошепна тя. — Страх ме беше, че няма да го направиш.

Изразът на очите му стана по-напрегнат, сякаш претегляше думите й.

— Загубих битката срещу самата себе си — продължи тя. — Винаги съм се смятала за добродетелна жена с принципи и идеали, ала може ли една порядъчна жена да усеща подобни неща?

— Иначе нямаше да бъдеш жена — прошепна Рейф.

Тя го погледна с лека усмивка на устните. Явно това беше същината на нещата. Бе посветила целия си живот на кариерата, бе се лишила от всичко, включително и от естествената за всяка жена роля на съпруга и майка. Въпреки че бе споменала пред Рейф за възможна женитба, Ани дълбоко се съмняваше, че това ще стане, защото тя никога нямаше да се откаже от професията си, а никой мъж нямаше да вземе лекарка за жена. Сега за най-голямо свое учудване откри, че тялото й има свои, женски желания.

Пое си дълбоко дъх и се опита да се поуспокои. Направеше ли забранената стъпка, в живота й щеше да настъпи невъзвратим обрат. Нямаше да има връщане назад.

А истината бе, че връщане назад нямаше още от момента, в който Ани усети как съпротивата й отива по дяволите. За добро или лошо тя беше почти влюбена в него. Може би дори вече бе влюбена до уши; нямаше опит в тези работи и не можеше да определи точно какво изпитва — знаеше само, че иска да бъде негова жена.

— Рейф — боязливо прошепна Ани, — моля те, прави любов с мен!