Кони Мейсън
Чисто удоволствие (3)

3

Джак не позволи присъствието на гостенката му да се отрази на обичайните му нощни волности. Вечеря сам, облече се грижливо и напусна къщата в девет часа, след като се отби при Мойра да й пожелае лека нощ. Надяваше се да спечели достатъчно на игралната маса, за да покрие някои от най-неотложните си дългове. Утре ще има достатъчно време, за да се заеме със задачата си да превърне малка ирландка в лейди от висока класа.

В Уайтс бе претъпкано. От всички страни приятели поздравяваха Джак докато той си проправяше път към игралната маса. Немалко жени му се усмихваха свенливо, други гледаха влюбено скандалния Джак Грейстоук. Красива изискана жена смело приближи към него и свойски го хвана за ръка — жест, който говореше за интимност.

— Джак, негоднико! — тя го чукна игриво по ръката с ветрилото си. — Колко неприлично, от твоя страна, да ме караш да чакам.

— Ако знаех, че ме чакате, лейди Виктория, щях да побързам — галантно отвърна Джак

Сините проницателни очи на лейди Виктория издаваха неконтролируемата й страст и даваха обещание за много повече. Знаеше, че на Джак му трябваше брак по сметка. Беше безкрайно богата и считаше себе си перфектна за негодник като него. Не я интересуваше фактът, че е просто баронет, какъвто бе и покойният й съпруг — Джак й даваше нещо наистина изключително. Неговата страст бе влудяваща. Нито един от познатите й мъже не можеше да й даде дори троха от това, с което Джак разполагаше в изобилие. В леглото бяха почти перфектната двойка. Тя желаеше Джак Грейстоук, желаеше го отчаяно. И не просто за една или две нощи. Искаше правата върху него завинаги. И разчиташе на несметното си богатство, с което да го държи до себе си, когато сключат брак

Виктория облиза пълните си устни и се усмихна изкусително.

— Толкова е шумно тук, Джаксън, скъпи. Защо не потърсим по-закътано място? Твоят дом е най-подходящ защото моята прислуга обожава клюките, а твоят прислужник е самата дискретност.

Джак присви сивите си очи. Във Виктория нямаше и намек за дискретност, но той винаги го е знаел. В леглото бяха чудесна двойка, а той обожаваше парите й. Но трябваше да си признае, че в сферата на най-съкровените си чувства Джак би предпочел той да бъде водещата страна. Виктория бе агресивна в леглото и не криеше желанието си да стане негова жена. Джак добре осъзнаваше, че някой ден, и то съвсем скоро, желанието й ще се изпълни.

— Мислех първо да опитам късмета си — непринудено изрече той. — Усещам, че днес ще ми върви.

— Мислех, че вече ти е излязъл — каза Виктория, като се усмихна на възможното тълкуване на думите й. — Ще те чакам, затова не се бави много — отново го почука игриво с ветрилото си и се отдалечи, смесвайки се с тълпата.

Джак се намръщи, загледан в примамливите извивки на ханша й, който потрепваше под скъпата материя на роклята й. Наслаждаваше се и оценяваше по достойнство необузданата сексуалност на Виктория. Невъздържаният им секс му доставяше огромно удоволствие. Защо тя изведнъж му се стори твърде смела и напориста? Защо прекомерният и подсилен чар му се струваше излинял и доста изхабен? Той тръсна глава, като се опитваше да заглуши тези внезапно връхлетели го глупави мисли. Лейди Виктория Грийн бе перфектният избор — бе по-богата и от най-смелите му мечти. Повече никога няма да му се налага да се тревожи за пари.

Джак знаеше, че Виктория възнамерява да промени разточителните му навици след брака, но никой не подозираше колко е невъзможно това. Ще е необходима намесата на много по-добра жена от лейди Виктория, която да успее да го отклони от безпътните му навици. Черния Джак Грейстоук правеше, каквото му харесва. Необуздан, напорист, невъздържан бяха думите, с които можеше да го опише човек, и повечето от тях отразяваха самата истина.

На игралната маса Джак печелеше неудържимо. Каквото и да направеше, неизменно печелеше. За пръв път от седмици наред той усещаше, че съдбата му се усмихва. Джобовете му бяха пълни с повече от няколкостотин лири, а главата му се въртеше от погълнатия в излишък алкохол, когато стана от масата и се извини. Беше вече много късно, но откри, че лейди Виктория го чака. Тя се присъедини към него във вестибюла, където той обличаше връхната си дреха, а червените й устни се изкривиха в престорен гняв.

— Доста дълго ме накара да чакам, любов моя.

Джак засия срещу нея.

— Сега съм готов. Повече от готов.

Тя му се усмихна в отговор с искрящ от желание поглед.

— Аз също — тя го хвана под ръка, като с бърза крачка го отдалечаваше от клуба. — Побързай, скъпи. Умирам от желание да те почувствам в себе си. Чакането изостри апетита ми.

Той помогна на Виктория да се качи в каретата му, даде инструкции на кочияша и се качи след нея. Джобовете му бяха пълни, до него стоеше жена, която гореше от желание да сподели леглото му, бе приятно замаян от алкохола, и всичко сякаш дойде на мястото си. Той се опита да не мисли за наранената си гостенка, нито за шегата, която бяха намислили със Спенс.

Джак все още не бе решил дали мис О’Туул бе наистина домашна прислужница или уличница. Тя говореше малко за предишната си работа и Джак мрачно разсъждаваше относно истинското й занятие. Не че имаше значение. Шегата можеше да напълни джобовете му и да го освободи от задълженията към Мойра О’Туул. Рискуваше само единственото нещо, което истински ценеше — двойката сиви дорести коне.

— Днес си много мълчалив, скъпи — измърка Виктория, докато влизаха през портала в имението Грейстоук Ръката й се прокрадна към крака му и тя смело прокара пръсти по изпъкналите под скъпата материя мускули на бедрото му, опънали тесния панталон. Той се стегна и изстена, когато ръката й внезапно го обхвана.

— Ненаситна кучка — промърмори Джак, без да влага непочтителност в тези думи.

Скочи от каретата веднага щом тя се люшна и спря. Заобиколи и взе Виктория в ръце, като енергично се запъти към къщата. Страст и неудържимо желание изпразниха главата му и цялата енергия бе фокусирана в устрема му да изпълни Виктория с напиращата си ерекция.

Джак ритна вратата с крак, за да вдигне Петибоун, който побърза да отвори, явно току-що станал от сън. Веждите на възрастния мъж се вдигнаха няколко инча нагоре, когато видя Джак да се стрелва покрай него с лейди Виктория в ръцете.

— Още една, сър Джак? — сухо попита Петибоун. — Мислех, че сте си взел поука от миналата нощ.

— Лягай си — нетърпеливо произнесе Джак дрезгаво. — Сам ще се оправя.

— Както желаете — каза Петибоун с многострадален глас.

— Лека нощ сър. Внимавайте по стълбите, не изглеждате много стабилен.

— Лека нощ Петибоун — рязко каза Джак.

Виктория зарови глава в рамото му и се изкиска:

— Какъв ужасен старец. Щом се оженим, ще трябва да напусне.

Джак заглуши думите й с целувка, докато прескачаше по две стъпала наведнъж. Той бе толкова възбуден и стегнат — усещаше копчетата на панталона си почти разкопчани. Може би, помисли си той разсеяно, да бъде женен за Виктория, щеше да се окаже не чак толкова тежко. Имаше недостатъци, но и компенсации за тях.

Обзет изцяло от непреодолимото си желание, той забрави, че в стаята му има гостенка. Нахлу поривисто и се отправи към леглото, жаден да се слее с Виктория и да доведе и двамата до умопомрачаващ екстаз. Няколкото догарящи дървета в камината излъчваха твърде бледа светлина, за да осветят слабата фигура, сгушена в леглото.

Гласове събудиха Мойра, когато вратата на стаята широко се отвори. Тя се претърколи в другия край на леглото само миг, преди тежестта на нечие тяло да се стовари до нейното. Чу женски глас и мъжки стон в отговор, преди да дойде на себе си и да запищи.

Джак изруга и стреснато се изправи. Опияненият му мозък със закъснение си припомни, че бе отстъпил стаята си на Мойра. Виктория бе твърде зашеметена, за да помръдне дори. Джак запали с трепереща ръка свещите в свещника, поставен на нощното шкафче до леглото. Виктория ужасена се взираше в Мойра, напълно пренебрегнала отчаяното възклицание на Джак.

— Коя сте вие? — попита с висок писклив глас, от който и мъртвец би се стреснал. — Какво правите в леглото на Джак?

Мойра придърпа завивките до брадичката си и се отдръпна от Виктория, която не можеше да се успокои. Нямаше представа коя е, но не беше трудно да се досети за причината, поради която Джак бе довел тази жена в дома си — истински женкар.

— По дяволите — изрече Джак, като прокара пръсти през разрешената си коса. — Напълно забравих за Мойра.

— Очевидно — гласът на Виктория бе пропит със злоба. — Би трябвало да знаеш какво правиш, Джак. Или имаше намерение да бъдеш и с двете тази нощ?

— Лейди Мойра е под мое покровителство — каза Джак, като използва историята, която бяха съчинили със Спенс. — Тя е дъщеря на далечен мой роднина по бащина линия. Претърпя инцидент по пътя от Ирландия и аз забравих, че я доведох тук.

— Лейди Мойра, това е лейди Виктория Грийн. Ще остане тук за сезона — продължи да обяснява Джак.

— За пръв път чувам за твоето протеже. Да не би лейди Мойра да си търси съпруг? — попита Виктория, като високомерно я изгледа. — Вие сте ирландка. — В устата и това прозвуча като обида.

Мойра отвори уста да отговори, но Джак я изпревари.

— Лейди Мойра наистина е ирландка. Баща й е барон, който предпочита провинцията пред живота в града. Може да се каже, че Мойра наистина си търси съпруг — позволи си да допълни.

— Познавам почти всички подходящи кандидати този сезон. Ще се погрижа да бъдете въведена в обществото им — каза Виктория.

— Ще минат поне няколко седмици, преди да заздравее ръката на Мойра и тя да може да се появи пред обществото — отвърна Джак. — Но не му е времето, нито мястото да си бъбрим тук и сега. Хайде ела, Виктория. Мойра трябва да спи.

Джак издърпа Виктория вън от стаята, бесен от нелепата ситуация, създадена по негова вина. Не трябваше да допуска алкохолът да му замъти главата. Пиянството му вече го бе вкарало в беда предишната нощ и това трябваше да му послужи за урок. Докато теглеше Виктория към вратата, се закле да избягва всякакъв алкохол за в бъдеще. Ако лейди Амелия можеше да чуе клетвата му, сигурно би се усмихнала.

— Къде ме водиш? — попита Виктория, докато Джак я побутваше към една празна стая.

— В този дом спалнята не е само една.

Виктория заби пети в килима.

— Вече нямам настроение — ъгълчетата на устните й се изкривиха надолу в знак на неудоволствие. — Твоето малко протеже ме изненада. Какъв инцидент е претърпяла? Лицето й е все още подпухнало и изранено.

— С карета — кратко обясни Джак. — Да не се отказваш, Виктория? Това не е в твой стил.

— Недоволна съм от теб. Дори не съм сигурна, че ти вярвам. Протеже, хайде де. Ти си първокласен мошеник, Джаксън Грейстоук Бог знае защо се хващам на глупостите ти. Заведи ме вкъщи.

Джак небрежно елегантно вдигна рамене.

— Много добре, скъпа. Ще кажа на кочияша да те закара у вас. Ще се видим в Уиткомс утре вечер. Надявам се дотогава да ти е минало.

— Може би да — намръщено отвърна тя, — а може би не.

Джак наблюдаваше как се отдалечава каретата с Виктория, обзет от противоречиви чувства. Трябваше да си признае, че собственото му желание бе значително охладено, след като така глупаво се хвърлиха в леглото при Мойра. Това не значеше, че вече няма нужда от Виктория и от парите и. Обаче, когато каретата изчезна от погледа му, образът на Виктория избледня в съзнанието му, а вместо него се появи Мойра.

Без да си дава сметка, Джак забави крачка, докато минаваше пред вратата всъщност на собствената си стая. Би трябвало да й се извини, макар че не й дължеше никакво извинение. Мойра бе влязла в живота му с гръм и трясък, и то неканена. Той подозираше, че зад това пълно фиаско стои лейди Амелия. Ако не беше семейният призрак, вчера той щеше да спи кротко в леглото си, докато някой друг прегазва Можа. Нямаше представа какви са плановете на лейди Амелия, но бе сигурен, че не е искала той почти да убие една ирландска проститутка.

Сякаш дяволът вътре в него го накара да почука на вратата на Мойра леко и да извика името й. Ако тя не отговори, той ще отиде да спи и ще отложи обясненията за някой друг път.

Мойра бе будна — и дума не можеше да става за сън. Тя потреперваше от мисълта, че едва не стана свидетел как Джак Грейстоук се люби с любовницата си. Този мъж бе непоправим женкар. Никакви скрупули ли нямаше?

— Мойра, Джак е. Будна ли си?

Тя се поколеба за миг, отмерен с удар на сърцето, и отговори:

— Да, будна съм.

— Мога ли да вляза за момент? Дължа ти обяснение.

— Влезте, сър Джак, въпреки че нищо не ми дължите. Аз съм просто гостенка във вашата къща. В собствения си дом можете да правите, каквото пожелаете.

Джак влезе в стаята и тръгна към леглото. Той застана над нея. Изглеждаше като непослушно дете, помисли си Мойра с крива усмивка. Ако бе непоправимо отдаден на пороците си, поне лицето му не го показваше.

— Съжалявам, че стана така. Както обикновено, пих твърде много и забравих, че ти отстъпих стаята си.

— Аз съм една натрапница във вашия дом, сър Джак. Освобождавам ви от всяка отговорност, свързана с мен. След ден-два ще си тръгна, и вие отново ще живеете необезпокояван живота си.

Джак дълбоко въздъхна и тежко се отпусна на крайчеца на леглото, като внимаваше за наранената ръка на Мойра. Дори подпухналото и изранено лице не разваляше необикновената й красота. Костите бяха деликатно скулптирани, имаше пълни устни и изящен фин нос. Лицето й излъчваше сила и деликатност едновременно. Богатата лъскава лешникова коса преливаше с отсенките на старо злато до тъмночервена мед. Зад прелестната крехкост на чертите й се усещаше сила, която никак не намаляваше женското й очарование.

Смутена от топлия блясък в очите на Джак, Мойра силно трепна, когато той вдигна ръка към бузата й и нежно докосна изранената кожа.

— Мисля, че красотата ти ще изненада всички нас, Мойра, когато лицето ти възвърне обичайния си вид — пръстите му проследиха линията на устните й, остро усещайки сочната им плътност и желанието да опита вкуса им. — Някой късметлия ще се радва на щастието да бъде твой съпруг.

Без предупреждение той нежно взе лицето й в ръце, наведе глава и я целуна. Целувката му бе бавна, внимателна, проучваща, докато той бавно движеше устни върху нейните, сякаш изследваше сочните им очертания. Тя затвори очи. Сила, топлина. За пръв път от седмици се почувства в безопасност. Все пак знаеше, че не може да се довери на човек като Джак Тя въздъхна от удоволствие. Колко чудесно би било да може да му се довери.

В нея се надигна смътно желание и замъгли разума й. Отвори устни под натиска на езика на Джак и той безпрепятствено отпи от сладостта на целувката й. Удоволствие се разля по тялото на Мойра и чувствата й я опияниха. Тя не подозираше, че една целувка може така да замае главата й. Тялото й омекна в прегръдката му и се изпълни със сладостен плам, което изтръгна блажен стон от гърлото на Джак и увлечен от реакцията й, той я обхвана с ръце и я придърпа плътно към себе си.

Целувката му стана по-настойчива. Мозъкът й пулсираше, кръвта й закипя и слабост обхвана тялото й. Мойра почувства как олеква и потъва в зашеметяващо блаженство. Нейното първо съприкосновение със страстта бе едно стремително приключение — пътуване в неизвестното, където се рееше, водена от опитните устни на Джак…

Тя разочаровано изстена, когато устните на Джак се отделиха от нейните. Но стонът й се превърна в сподавена въздишка, когато той покри с леки възбуждащи целувки брадичката, слепоочието, очите й. Изстена, когато устните му очертаха нежната извивка на шията й надолу към ямката между гърдите — а те бяха почти открити под оскъдното й облекло. Тя стреснато изохка, когато Джак покри с устни зърното на едната й гърда, като прокарваше влажния си език по тънката материя, а другата му ръка неочаквано обхвана другата й гръд.

Мойра затвори очи, но илюминациите продължиха да проблясват пред очите й, заслепявайки сетивата за всичко друго освен сладкото мъчително усещане, породено от устните и ръцете на Джак

— Пресвета Дево! — извика тя, като усещаше как кожата й настръхва в отговор на опитните целувки на Джак Какво правеше този негодник с нея? Дали искаше същото, което и Роджър Мейхю? Дали имаше намерение да я отведе в леглото си на мястото на лейди Виктория? Тя се опита да го отблъсне, но усети болка в счупената си ръка и извика от истинска болка.

Джак веднага се отдръпна. Лицето му бе изопнато от изумление. Какво правеше той, по дяволите? Ирландската госпожица го бе омагьосала Той дори не си спомняше някога да е губил контрол над себе си, както сега. Няма значение каква е, слугиня или уличница, той не трябваше да се отнася така с нея, след като бе поел отговорност за състоянието, в което се намира. Сладкото изкусително обещание на целувките й го бе заслепило за задълженията му към нея. Един мъчителен миг измина, докато отчаяно усещаше желанието си да махне дрехите от примамливото тяло и да я обладае.

— Съжалявам, Мойра. Нараних ли те? Не трябваше да ме изкушаваш. Свикнал съм да вземам това, което жените ми предлагат.

Мойра избухна гневно:

— Да съм ви изкушила! Нищо подобно! Не съм ви предлагала нищо — не само бе ядосана от това, че Джак й се бе натрапил по този начин, но то й достави удоволствие, и това я караше да мрази и себе. Тя му бе позволила да стигне твърде далеч. Никой досега не бе докосвал тялото й по този начин. Мойра знаеше за чувствата, които изпитват мъжете и жените, тъй като живееше в дома на брат си и жена му, но досега никога не бе обхващана от страст.

Джак я оглеждаше настойчиво, мълчалив и замислен.

— Да не ме мислиш за вчерашен? На теб ти харесваше, докато, без да искам, не докоснах наранената ти ръка.

— Вие се възползвахте от мен — изфуча Мойра. — Аз нямам опит с мъжете.

Извитите вежди на Джак се вдигнаха скептично.

— Щом казваш. Няма да оспорвам. Дойдох да се извиня, че така нахълтах в стаята ти, а не да те съблазнявам. Целувката не значеше нищо. Забрави станалото. Спокойни сънища. Виктория си тръгна, никой няма да те безпокои повече тази нощ

Мойра проследи с поглед Джак, докато той стремително напусна стаята. Топлината в стомаха й се поохлади, когато той си тръгна, но не изчезна напълно. Според преценката й Черния Джак Грейстоук напълно заслужаваше репутацията си на пройдоха и женкар. Ако има поне малко мозък в главата си, трябва да напусне къщата веднага, щом има сили за това, и да бяга далеч оттук с цената на живота си. За съжаление имаше неща, далеч по-опасни от самия Джак Грейстоук.

Като се вземе предвид всичко случило се, Джак Грейстоук представляваше най-малкото зло. Тя усещаше, че ще може да отклони опитите му за сближаване, а той наистина й предлагаше възможност да избегне жестоката съдба. Ако се омъжи за богат благородник, много от проблемите й ще бъдат разрешени.

Джак се хвърли на леглото, без да си направи труда да се съблече. Не проумяваше какво се случи с него в спалнята на Мойра. Дали възбудата от Виктория бе толкова силна, че никоя жена не можеше да бъде сигурна в негово присъствие? Не му бе присъщо да се нахвърля на беззащитни жени — дори и такива със съмнителна репутация. Можеше да ги има, когато пожелае. Повечето от познатите му бяха благоразположени към Джак Грейстоук. Държа се като истински глупак. И това няма да се повтори.

Като удари възглавницата от досада, той се обърна настрани и затвори очи. Бе спал твърде малко през изминалите няколко дни, а бе изправен пред сложна задача. Трябваше да превърне Мойра О’Туул в дама и да я ожени за този, който предложи най-висока цена. Въздъхна уморено и опита да мисли за всичко друго, но не и за широко отворените златисти очи на Мойра, розовите пъпки на гърдите й и гладката бяла кожа — нелека задача за мъж, който все още е болезнено възбуден.

Ярка светлина проблесна над затворените очи на Джак и го накара да се огледа примигвайки. Вдигна ръка, за да ги закрие, като се надяваше светлината да изчезне. Тя обаче засвети още по-ярко. Джак изруга и помисли, че Петибоун е влязъл и е запалил някоя лампа или е разпалил камината. Обзе го любопитство и бавно отвори очи. Това, което видя, го накара да съжали за стореното.

Духът на лейди Амелия кръжеше около леглото, тя клатеше глава и изглеждаше доста доволна от себе си.

— Какво, по дяволите, става пък сега? — изръмжа Джак — Изпрати ме за зелен хайвер в отвратителна нощ и виж какво се получи! Странна госпожица спи в леглото ми, а аз дори не съм там с нея.

Изглежда, гневният изблик на Джак не направи никакво впечатление на лейди Амелия. Всъщност, ако може да се каже, че духовете се усмихват, тя правеше точно това.

— Няма начин да ме накараш да изляза и тази нощ милейди — недоволно заяви Джак. — Твърде малко спя напоследък благодарение на теб.

Лейди Амелия поклати глава, сякаш да успокои Джак, че няма нужда да напуска леглото си тази нощ.

— Би ли ми казала защо си тук сега? — попита учтиво Джак. — Какво искаш от мен? Не можеш ли да отговориш? Казах ти — дяволът вече е заявил желанието да притежава душата ми. Няма изкупление за мен. Остави ме да вървя по пътя си необезпокояван.

Лейди Амелия се доближи. Бе толкова близо, че Джак можеше да усети топлината на ореола й. Леко се стегна, когато тя се наведе към него, не знаеше какво да очаква. Почувства топлина до ухото си и долови шипящ звук, толкова слаб, че си помисли, че си въобразява.

— Тя ще те спаси.

— Какво? Какво каза? За кого говориш?

Ако дойде отговор, то той се загуби в далечната стена на стаята. Светлината избледня и лейди Амелия изчезна. Джак изстена и затвори очи. И веднага заспа. Когато се събуди на следващата сутрин, си припомни думите на лейди Амелия и се запита какво ли означават. Натрапчивият призрак бързо започваше да се превръща в дяволска досада.

 

 

Мойра се събуди късно. След като така грубо прекъснаха съня й предишната нощ, тя най-накрая заспа точно преди зазоряване.

— Будна ли сте, мис? — въпросът прозвуча след тихо почукване на вратата.

Когато позна гласа, Мойра се усмихна.

— Будна съм, мистър Петибоун. Влезте.

Той внесе поднос с димящ чай и апетитни кифлички.

— Гладна ли сте, мис? По-късно ще ви донеса нещо по-питателно.

— Вие ли готвите, мистър Петибоун? — запита Мойра достолепно изправения стар прислужник.

— Да, наистина готвя, мис. Една жена идва два пъти в седмицата да почисти и изпере, а аз върша всичко необходимо през останалото време.

— Вие сте съкровище. Надявам се, че сър Джак ви цени. Може би когато ръката ми оздравее, ще мога да ви помагам.

Лицето на Петибоун засия и дълбоките линии по него се изгладиха.

— О, не, мис, сър Джак няма да позволи. — Той се изчерви и отвърна глава. Чудеше се как ли ще реагира Мойра, когато чуе това, което Джак бе споделил с него за плановете им да я представи в обществото като благородна дама.

Мойра продължи оживено, без да подозира какви мисли се въртят в главата му.

— Бих искала да стана днес. Ръката ми е много по-добре.

— Сър Джак ще ви каже кога можете да напуснете леглото.

— Моля, кажете на сър Джак, че искам да говоря с него — помоли Мойра.

— Разбира се, мис, веднага щом се върне. Той отиде до младия лорд Фенуик.

 

 

Джак седеше срещу Спенс на масата за закуска. Никой от семейството не бе станал още, а и той все още щеше да си е в леглото, ако Джак не бе похлопал на вратата в този безбожно ранен час — девет сутринта.

— Какво мога да направя за теб? — попита, като широко се прозяваше. — Говори се, че ти и лейди Виктория сте напуснали заедно Уайтс снощи. Аз пристигнах малко след като сте тръгнали. Вече предложи ли й ръката си?

— Забрави Виктория, Спенс. Не затова съм тук.

— Защо, по дяволите, тогава, и то в този ранен час? Да нямаш проблеми с ирландското девойче?

— Де да беше толкова просто — Джак промърмори, спомнил си целувката, която почти доведе до нещо повече и как го бе разтърсило това. — Моят проблем е, че нямам пари. Нямах намерение да стане така, но Виктория срещна Мойра миналата нощ, и аз трябваше да представя девойчето като мое протеже. За да спазя всички правила и да избегна грозни клюки по мой адрес, трябва да наема камериерка, която да се грижи за нея. В противен случай трудно ще намерим подходящи, желаещи за ръката й, мъже. Тя няма богатство, което да я закриля.

— Изцяло одобрявам идеята, но съм затруднен и с нетърпение чакам да получа парите си от следващото тримесечие. Не искам родителите ми да разберат, че съм проиграл всичко. Няма да имам достъп до собственото си състояние още две години.

— Дяволска работа, какво стечение на обстоятелствата, нито един от нас не може да си позволи да плати цената на една камериерка. Вчера спечелих няколкостотин лири, но ги дадох всичките на Петибоун да изплати някои от най-неотложните дългове.

— Имам идея — разпалено заяви Спенс. — Има толкова много камериерки в тази къща, майка ми дори не може да следи кои са и какво правят. Ще отида до кухнята, ще избера някоя и ще ти я заема за няколко месеца. Никой няма да пострада, и тя ще продължи да бъде в списъка на домакинството на Фенуик

— Очакваш една прислужница от кухнята да стане камериерка на Мойра?

— Да имаш по-добро предложение? — попита Спенс, доволен, че се намери толкова удобно разрешение. — Да отидем и да видим кого ще намерим в кухнята, и то преди родителите ми да са станали.

Младото момиче, което избраха за камериерка на Мойра, имаше потенциал, помисли Джак докато Спенс й обясняваше какво се иска от нея.

— Камериерка на една дама? — попита Джили Скантън, когато й обясниха за временното й преместване в домакинството на Джак Грейстоук — Ще се грижа за дама, която се възстановява от наранявания при инцидент с карета? Никога не съм била камериерка. — Прилично шестнадесетгодишно момиче, Джили бе руса, със сладко личице, сини очи и подкупваща усмивка. И бе най-невинното създание, което Джак бе срещал.

— Ще се научиш, Джили — уверено каза Спенс. — Не трябва да казваш на никого за това временно споразумение. Ще се погрижа с помощта на икономката никой да не те разпитва за нищо, след като се върнеш отново тук.

— Сигурен ли си, че можете да го уредите с икономката? — зачуди се Джак.

Спенс самоуверено му се усмихна.

— Старата сврака има слабост към мен. Ако я прилаская малко, ще се съгласи на какво ли не — той се обърна към Джили. — Иди със сър Джак Всичко ще бъде наред.

Девойката погледна скептично Джак Бе чувала за този скандален мъж Джак Грейстоук А и кой не беше? Тя се запита дали постъпва правилно, но само за миг. Всичко бе по-добро от това, да лъскаш тенджери и тигани от сутрин до вечер и готвачът да те хока, че не го правиш достатъчно бързо. Е, почти всичко. При първия намек за непристойно държание от страна на Черния Джак, тя ще напусне къщата по-бързо от едно мигване.

— Хайде, дете — каза Джак, с досада усетил погледа на Джили. — Няма да те изям. Предпочитам по-светски жени. Много се съмнявам в успеха на това начинание, но ми се виждаш достатъчно интелигентна да научиш какво се очаква от теб.

— О, да, сър. Бързо схващам наистина. Ще събера нещата и ще се върна, преди да сте разбрал, че ме няма.

— Много ми помогна, Спенс. Надявам се всичко да стане както го планирахме. Мойра съвсем не е кротка госпожичка. Направих ужасен гаф, като заведох Виктория у нас миналата нощ

Спенс преглътна усмивката си.

— Да можех да видя сцената? Какво стана? Хвана ли ви… твоето… протеже в неловка ситуация?

— Нещо такова — сухо каза Джак, като си спомни изкусителните сладки устни на Мойра и нежната й плът. — Но това нищо не значи. Надявам се, че ще мога да успокоя Виктория достатъчно, за да се омъжи за мен.

— Съмнявам се, че ще има нужда от много увещания — открито призна Спенс. — А между другото, чу ли последните клюки?

— Какви клюки? Слуховете в Лондон нямат край.

— Този слух е верен. Отнася се за лорд Роджър Мейхю, наследникът на стария граф Мейхю.

— Какво прави Мейхю сега? Нищо, свързано с този негодник, не би ме учудило. Знаеш ли, че е член на Хелфайър клуб? Той и приятелите му се опитаха да ме присъединят към него.

— Да благодарим на Бога, че си отказал. Говори се, че се измъкнал от страната под прикритието на нощта — сподели Спенс. — Всичко изглежда толкова мистериозно. Приятелите му отрекоха да са знаели за плановете му да пътува. Изглежда, е оставил неизплатени някои дългове. Родителите му са възмутени.

— Добро измъкване — отсече Джак.