Кони Мейсън
Чисто удоволствие (2)

2

Мойра О’Туул дълго не можа да заспи. Неприятностите, в които за пореден път се бе забъркала, силно я безпокояха. Нищо не си спомняше от момента, когато се хвърли от галопиращата карета на лорд Роджър Мейхю и си удари главата. От това, което знаеше за мъжете, а то бе безнадеждно малко — че бяха егоистични, сластолюбиви проклети същества, които налагат волята си на беззащитните жени. Ако не получат, каквото искат, карат жените да страдат. Дали Джак Грейстоук наистина заслужава прякора си? — питаше се тя за мъжа, който й бе отстъпил леглото си. Той се представяше за джентълмен, но настоятелните му сиви очи имаха преситения поглед на мъж, който се е отдавал свободно и без задръжки на всички човешки пороци.

Дали Черния Джак — само името му я караше да потръпва — бе член на порочния клуб Хелфайър като лорд Роджър? Тя трябва да е много внимателна, иначе може да се озове в нова опасна ситуация. Черния Джак и приятелят му никога не трябва да научат нейната позорна тайна. Мойра знаеше, че животът в Лондон няма да е лек, но не бе и подозирала, че ще се окаже безпомощна срещу подобни злодеяния.

Тя стисна в ръка златния медальон, който висеше на тънка верижка на врата й. Замисли се за светлия образ на майка си — тя би била много отчаяна да види дъщеря си в такава заплетена ситуация. Скъп спомен, наследен от баба й, която е умряла при раждането на Мери, майката на Мойра. Мери високо ценеше медальона, защото в него бе затворен избледнелият образ на млад мъж в униформа, за когото тя винаги бе вярвала, че е неин баща. И дядо на Мойра.

Мери винаги бе страдала от факта, че е незаконно родено дете и бе дала медальона на дъщеря си. Защото е доказателството, че тя и Кевин са наследници на аристократичен род и във вените им тече благородническа кръв. Монахините, отгледали Мери, й казали, че баща й е бил английски благородник, изоставил майка й, когато била бременна.

— Мамо, какво да правя? — отчаяно прошепна Мойра, без да очаква отговор. Бузите й бяха мокри от пролетите сълзи, тя затвори очи и се унесе в сън. Не видя как трепти над леглото призракът на лейди Амелия. Плаха усмивка озари устните й, когато почувства как я обгръща приятна топлина като в любящи обятия.

Джак се събуди чак когато изгря слънцето, а то се появи доста късно иззад надвисналите облаци. Той се протегна, прозявайки се, малко объркан от факта, че се намира в спалня за гости. В паметта му внезапно изплува случилото се предишната нощ В този момент в леглото му спеше жена, която почти бе прегазил с каретата си. Простена отчаяно. Едва смогваше да се грижи за себе си, камо ли да издържа и още едно човешко същество. И все пак какво друго можеше да направи? Той бе причината за нараняванията й и не можеше да я захвърли на улицата.

Бързо стана и позвъни на Петибоун. Прислужникът се появи почти мигновено, облечен в строгия си, неизменно черен, костюм. В ръце носеше поднос с каничка чай и чаша.

— Е, Петибоун, ти сякаш винаги отгатваш от какво точно имам нужда. Макар че, да си призная, бих предпочел чаша бренди. Нещо ми подсказва, че днес се нуждая от по-силни напитки.

— Може би имате предвид младата жена, сър?

— Значи не съм сънувал — въздъхна Джак. — Надявах се… Няма значение. Тя събуди ли се?

— Да, мис Мойра е вече будна. Преди малко й занесох закуската. Ако позволите, сър, скромното ми мнение: трябва да наемете жена да се грижи за нея.

— Как, по дяволите, да платя за нова прислужница? — самият Джак искаше да разбере отговора на този въпрос.

Петибоун не предложи разрешение, докато му помагаше да се облече и да се подготви за предизвикателствата на деня. Когато Джак свърши закуската, вече бе готов да се изправи лице в лице с Мойра и да й разкаже за идеята, която им хрумна предишния ден. Той осъзнаваше, че всичко е твърде наивно, но колкото повече мислеше, толкова по-привлекателна му се струваше идеята една жена със съмнителна репутация да бъде представена в обществото. Потръпваше от задоволство при мисълта, че ще наблюдава как височайши господа се правят на глупаци. И това наистина бе разрешение на въпроса, какво да прави с жената, която почти бе прегазил. Колкото по-скоро се отърве от нежеланото бреме, толкова по-добре.

Като се измъкна с усилие от леглото, Мойра ползва гърнето зад паравана и тъкмо успя да легне пак, когато Джак тихо почука на вратата и се втурна в стаята. Той застана пред леглото с широко разкрачени крака, с ръце зад гърба и настойчиво се взря в нея. Загледана в интелигентните и проницателни сиви очи, Мойра изведнъж се почувства като корабокрушенец, попаднал в мъртво вълнение.

Чертите на лицето му излъчват вътрешна сила, осъзна тя, загледана в устните му. Те бяха плътни и чувствени, над квадратна брадичка, която издаваше упорита натура. Присъствието му внушаваше сила и самоувереност — нещо, от което опитът й с лорд Роджър я бе накарал да се страхува.

Джак отпусна ръце:

— Как се чувствате, мис О’Туул?

— По-добре, благодаря. Ще мога да си тръгна след ден-два.

Устните на Джак се присвиха насмешливо:

— И къде по-точно възнамерявате да отидете?

Мойра леко вдигна брадичка.

— Няма да ви досаждам с присъствието си повече от необходимото, нито ще приема милостиня. Вие бяхте много любезен, но аз трябва да си намеря работа.

— Със счупена ръка? Все още има опасност от пневмония. Вие няма дори къде да живеете, нали?

Мойра прехапа ъгълчето на устните си. Джак Грейстоук казваше самата истина. Животът й бе пълен хаос. И като капак на всичко, ако напуснеше сигурността на дома му, можеше да се озове в Нюгейт. Но дори и това бе за предпочитане пред възможността да бъде принудена да участва в зловещи езически ритуали.

Джак се взираше в Мойра, омагьосан от меката й като коприна блестяща коса — буйна, тежка и омайваща, сякаш живееше свой живот. Той не помнеше да е виждал преди червеникава коса с оттенък като нейния. Лешников цвят с червеникави отблясъци — може би най-точният нюанс бе меднозлатист. Когато отвърна на погледа му почти надменно, очите й му напомниха див сладък мед.

— Повечето прислужници живеят в дома, където са наети — информира го тя. — Нямах нужда от отделна квартира.

Джак присви очи.

— Говорите безупречно английски, ако изключим почти незабележимия приятен акцент. Човек може да реши, че сте била образована по-добре, отколкото хората от вашата среда.

Мойра трудно сдържаше гнева си. Провлаченият му говор криеше пренебрежение, или поне така й се струваше. А тя можеше да разчита само на убеждението на майка си, че произхожда от знатен род.

— Майка ми държеше брат ми и аз да получим добро образование. Тя самата ни обучаваше вкъщи, а когато родителите ми можеха да си позволят, наемаха учител.

— Това ме учудва. Сякаш не принадлежите на простолюдието.

Мойра отказваше да изрази чувствата си, само ръката й конвулсивно стисна здраво медальона. Тя имаше само думата на майка си, а това, че произхождат от знатен род, звучеше доста фантастично.

— Родена съм в семейство на бедни отрудени фермери. Кевин се опитва да изтръгне прехрана за жена си и децата си от пресъхналата земя, оставена от нашите родители. Мама и татко починаха от тифус преди пет години.

— Кой беше последният ти работодател? — попита Джак. — Защо са те освободили? Защо не ми кажеш? Може би трябва да говориш с него…

Мойра пребледня.

— Не! Не си правете труда, сър. Скоро си тръгвам.

Джак се размърда неловко.

— Може би вие сте забравила, че моята карета ви блъсна, но аз не съм… Възнамерявам да се грижа за вас, докато не се изправите на крака.

Мойра нервно преглътна.

— Да се грижите за мен? — дори не искаше да мисли какво има предвид с тази забележка. — Мога сама да се грижа за себе си.

Непочтено бе да го кара да мисли, че той е отговорен за нараняванията й, но нямаше избор.

— Всичко това е чудесно, но аз съм ваш длъжник, и затова предлагам закрилата си. Ако не бях толкова пиян и не карах с тази безумна скорост онази нощ, нямаше да ви блъсна. Имате ли планове за бъдещето? Може би възможност за друг дом, в който да ви наемат?

Въпреки че въпросът му бе съвсем невинен, Мойра подозираше скрит умисъл. Не напразно наричаха този мъж Черния Джак

— Напуснах Ирландия, за да изкарам пари и да помогна на брат си. Той едва свързва двата края с фермата. Първата ми работа не се оказа успешна, но се надявам да намеря скоро друга.

Мойра премълча, че сигурно никога няма да може да си намери работа като прислужница. Лорд Роджър се е погрижил за това. Оставаше й само едно — да се върне в Ирландия и да разчита на подкрепата на бедния си брат. Не че той щеше да има нещо против. Ще я посрещне с отворени обятия, жена му Кейти също.

— Оскъдното заплащане, полагащо се на прислугата, не е достатъчно, за да помогне кой знае колко на брат ти — каза Джак, като внимателно подбираше думите си. „Нито пък това, което би припечелила, ако излезе на улицата“, помисли. — Може би аз мога да помогна.

Мойра го погледна враждебно.

— И как, сър? — тя вдигна поглед към избледнелите тапети, като очите й пробягнаха по износените драперии и излинелия килим. Очевидно Джаксън Грейстоук не можеше да покрие собствените си нужди, камо ли да поеме и нейното бреме.

Като забеляза погледа й, Джак философски вдигна рамене.

— Знам какво си мислите, мис О’Туул, и сте права. Аз съм просто един беден баронет, който едвам поддържа собствения си дом. Основният ми доход идва от игралната маса и аз много скоро трябва да се оженя за пари, или домът на прадедите ми ще се срути върху главата ми. Но все пак бих могъл да съм ви полезен.

— Сякаш наистина ви е грижа?

— Поех отговорността за инцидента с вас. Какво, за Бога, ви накара да се озовете там толкова късно, в отвратителна нощ като онази? — Той изучаваше съсредоточено лицето й. — Може би сте имала среща с любовника си?

— Моля? — очите й яростно проблеснаха. — Какво ви накара да помислите това? Не съм такава. Благодаря за загрижеността ви, но предпочитам да не отговоря.

Джак обмисли думите й и реши, че в Мойра има нещо повече от това, което можеше да видят очите. Тя твърдеше, че принадлежи на нисшата класа, но нищо в нея не го потвърждаваше — нито думите, нито обноските й приличаха на това, което бе свикнал да вижда у прислужниците.

— Доктор Дъдли каза, че четири седмици няма да можете да се обслужвате сама с тази ръка. Ще трябва да се примирите с оставането си тук, докато не бъдете в състояние да се грижите за себе си.

— Няма нужда. Аз ще…

— Вече е решено, мис О’Туул.

Мойра не успя да реагира, защото далеч в старата сграда се разнесе силен звън и отвлече вниманието й. Тя въпросително погледна Джак.

— Някой звъни на входната врата — отговори той на незададения въпрос. — Петибоун ще се погрижи. Той върши цялата работа тук. А, да, исках да ви попитам дали имате специални предпочитания, например камериерка?

Мойра тъкмо се канеше да откаже, когато лорд Фенуик безцеремонно се втурна в стаята.

— Аха, виждам, че малката ни пациентка е будна тази сутрин. Каза ли й вече, Джак? — Спенс изглеждаше като котарак току-що глътнал канарче.

— Какво да ми каже? — рязко попита Мойра. Какви намерения спрямо нея имаха тези двамата? Ако се съди по гузното изражение на Джак, сигурно беше нещо нередно.

Джак погледна изпепеляващо Спенс.

— По дяволите, Спенс, винаги ли говориш, без да мислиш? Все още нищо не съм казал на мис О’Туул, но все щях да стигна до това евентуално.

На Мойра съвсем не й хареса как звучеше това.

— Не съм сигурна, че искам да остана, — все пак наистина ли бе скочила от тигана в огъня? Тя тръгна да слиза от леглото, но се усети, че е облечена само в оскъдно бельо. Изведнъж й хрумна, че щом Джак Грейстоук няма камериерка, трябва сам да я е съблякъл. Лицето й пламна и тя се зави до брадичката.

— Нямаме намерение да ви навредим, мис О’Туул — увери я Джак, въпреки че недоверието й бе очевидно. — Това, което прозорливият ми приятел искаше да разбере, е дали съм ви казал за нашия план за бъдещето ви, обсъждан вчера.

— План? Защо трябва да ви е грижа за моето бъдеще? Аз не съм… — тя преглътна, не желаейки да произнесе думата на глас — каквато мислите. — Думите на Джак красноречиво показваха, че я мисли за пропаднала жена.

— Няма никакво значение каква сте, мис О’Туул. Колкото за бъдещето, казах ви, че поемам пълната отговорност за инцидента. Просто искам да поправя стореното зло. Намеренията ми са почтени, затова не отхвърляйте нещо, което би било от истинска полза за вас. Изслушайте ме.

„Какъв избор имам?“ — чудеше се Мойра. Тя бе наранена и безпомощна в странно легло, в странен дом, облечена само в оскъдното си бельо. Нямаше пари, нито къде да живее, нито близък, към когото да се обърне за помощ. Досега сър Джак Грейстоук не бе предявил никакви претенции към нея. Всъщност бе поел изцяло вината за инцидента с нея и бе предложил грижи. Поне можеше да го изслуша без предубеждения.

— Много добре, сър, какъв е планът ви за моето бъдеще?

— Нека първо ви обясня. Спенс ще наследи титлата „херцог“ и не би направил нищо, което да навреди на репутацията му. Той е маркиз в пълните си права. Слава Богу, аз нямам претенции за толкова висока титла. Нека й се радва моят братовчед, Ейлсбъри.

— Хайде, Джак — прекъсна го Спенс. — Сигурен съм, че мис О’Туул не се интересува от родословното ти дърво, нито от липсващата ти титла.

— Извинявам се. Просто исках да внуша на мис О’Туул, че не смятаме да й навредим — сивите очи се впиха пронизващо в нея. — Временно сте нетрудоспособна, без възможности в близко бъдеще да бъдете наета на работа. Спенс и аз измислихме начин да разрешим проблема ви.

Горещият като нагрят сладък мед поглед на Мойра наистина накара Джак да се почувства неудобно.

— Отказвам да бъда въвличана в пъклени замисли. И други са се опитвали, но напразно.

Джак се взираше в нея с присвити очи. Какво, по дяволите, искаше да каже? За какви пъклени дела намекваше?

— Скъпа мис О’Туул, Спенс и аз нямаме никакви намерения спрямо вас самата. При нас сте в пълна безопасност.

Мойра го погледна скептично, но в погледа й все пак пролича и съмнение в собствената й правота.

— Продължавайте, сър. Слушам ви.

— Ако се съгласите с малката шега, която сме замислили със Спенс, обещавам ви истинско забавление. И най-важното, ако нещата се развият, както очакваме, вие никога вече няма да имате парични затруднения. Ще можете да разрешите проблемите си и да помогнете на семейството на брат си.

Очите на Мойра се разшириха невярващо:

— И как предлагате да стане това?

Джак приседна на леглото до нея и гласът му едва скриваше колко се забавлява.

— Хрумвало ли ви е някога да си представите какво е да сте истинска дама? Да принадлежите към класата на благородниците?

Мойра се вцепени от възмущение, обидена от думите му.

— Аз съм дама. Може и да не принадлежа към тази класа, но въпреки това си оставам дама.

Ъгълчето на устните на Джак леко се повдигна. Хвана се на примката му:

— Докажете го тогава. Да видим дали притежавате качествата, които са нужни, за да ви признае лондонското общество.

Забравила оскъдното си облекло, Мойра рязко се изправи и примигна от болка, когато ръката я заболя от рязкото движение.

— Да не сте си загубил ума, сър? Немислимо е да бъда допусната да припаря до салоните на това общество, камо ли да бъда приета за дама с благородно потекло.

Джак лениво й се усмихна.

— Спенс и аз възнамеряваме да ви опровергаем. Ще бъдете приета, мис О’Туул. Ще ви посветим в тънкостите на етикета. Ще изчакаме подходящия момент и ще ви представим в обществото като моя далечна родственица от Ирландия, а аз ще бъда ваш покровител. Баща ви ще е представен като барон, от което следва, че сте дама. Лейди Мойра. Как ви звучи?

— Възмутително.

— Спенс и аз ще направим всичко по силите си да се омъжите за член на най-висшата лондонска аристокрация. Някой достатъчно богат, за да ви осигури изискан стил и достатъчно средства за семейството на брат ви. Ако в това няма достатъчно стимул, просто си представете безкрайните часове на забавление, които ще прекараме двамата със Спенс, докато трае малката ни шегичка.

В главата на Мойра настъпи хаос. Предложението на сър Грейстоук бе смехотворно. Не напразно го наричат Черния Джак И тримата могат да пострадат от изкривеното му чувство за хумор. Хубава работа — да я представи за своя роднина. Как би могъл някой да допусне, че тя принадлежи на аристокрацията? Майка й многократно повтаряше, че произхождат от благородно потекло, ала нямаше никакво доказателство в подкрепа на твърденията й. Тази мисъл би й донесла само неприятности. Но същото се отнасяше и за останалите възможности, които бяха също толкова неприятни. Да намери друга работа без препоръка от предишните си работодатели бе почти невъзможно. Тя нямаше достатъчно пари, да си купи билет до Ирландия, дори и ако решеше да обремени брат си с още едно гърло за изхранване.

Всъщност, след като обмисли фактите, Мойра реши, че в идеята на двамата господа има зрънце рационалност. Идеята, да се омъжи за пари, имаше своите преимущества. Един от недостатъците бе, че ще трябва да бъде ежедневно в съприкосновение с Джак Този мъж бе твърде арогантен, прекалено красив и дяволски мъжествен!

— Е, какво мислите? — въодушевено запита Спенс. Той буквално подскачаше от крак на крак в очакване решението на Мойра.

— Защо си правите труда? Има нещо друго освен стремежа ви да избягате от скуката. Какво печелите от това, да ме представите за лейди в обществото?

— Чифт…

— Нищо — намеси се Джак. Реши, че е по-добре да не споменава за облога между него и Спенс. Неговите сиви коне срещу две хиляди лири. — Вземаме присърце вашите интереси. Въвеждането ви в обществото ще ни забавлява часове наред.

Очите на Джак шареха напрегнато по тялото на Мойра — одеялото покриваше кръста. Гърдите й бяха закръглени и щедри, макар и не особено големи. Той можеше да различи по-тъмните петна на зърната, които напираха под тънката материя на ризата. Надигналото се желание го накара да ги види в ръцете си. Усети лек гъдел в пръстите, представяйки си меката плът в дланите си. Той примигна и отвърна поглед, изненадан от обрата в мислите си. Мойра прочете в очите му породилите се чувства и бързо придърпа със здравата си ръка одеялото чак до брадичката си. Нито имаше нужда, нито желаеше такова внимание.

— Забавление — горчиво произнесе Мойра. — Благородниците наистина ли за нищо друго не ги е грижа?

Спенс се ухили:

— Да, защо?

— Хайде, мис О’Туул, какво ще кажете? — Джак нетърпеливо се обърна към нея. — Нищо не губите, а бихте спечелили много.

Какво можеше да загуби? — запита се Мойра. А ако види предишните си работодатели, докато се мотае из обществото? Ами ако срещне лице в лице сър Роджър на някое от светските събирания? С надежда си помисли, че той може и да не я познае, облечена като лейди. Възрастта на семейство Мейхю не позволяваше да посещават много от светските сбирки. А за Роджър тези занимания бяха твърде благоприлични и следователно — безинтересни. Но винаги съществуваше риск пътищата им да се пресекат. Когато му дойде времето, ще мисли за това.

— Много добре — съгласи се, макар и неохотно, Мойра. — Вашият план има и добри страни. Ще го направя, за да ви докажа, че наистина съм лейди, толкова, колкото и всяка жена, родена в благородническа фамилия. И за да помогна на брат си. Но най-вече, защото не искам да бъда бреме за вас.

Джак я погледна мрачно:

— Аз самият трябва да се реша на брак по сметка, ако искам да оцелея. Но ще изпълня задълженията си към вас. Ако не бях аз, сега щяхте да сте в цветущо здраве, а не да се възстановявате от нараняванията си.

— Добър избор, мис О’Туул — ентусиазирано я поздрави Спенс, гледайки я одобрително. — Когато сте готова, Джак ще ви представи като далечна родственица, останалото ще оставим в ръцете на съдбата. Вие сте красавица. Във вас няма никаква недодяланост, нито пък ви липсват маниери. Ако Джак спечели, до три месеца ще празнуваме годежа ви. Но ако спечеля аз…

— Достатъчно, Спенс! — предупреди го Джак. — Сигурно мис О’Туул вече се е уморила от нас. Предлагам да се оттеглим в кабинета и да я оставим да си почива. Трябва да обсъдим плановете си.

— Така е наистина — каза Спенс, докато Джак го изтикваше извън стаята.

Мойра внимателно притисна към себе си наранената си ръка и се замисли за безразсъдния план. Беше глупаво, че се съгласи — но какъв избор имаше? Въпреки твърденията на Джак, беше ясно, че не му се нрави идеята да поеме отговорност за нея. Той си мислеше, че я е блъснал с каретата си, но тя знаеше със сигурност, че не я е наранил повече от това, което сама си бе нанесла, като скочи от каретата на сър Роджър. Тя се чувстваше виновна, че се налага да лъже Джак за неговата вина за „инцидента“, но се страхуваше, че истината крие още по-големи рискове за нея.

Бе загазила дълбоко и не виждаше никакъв начин да се измъкне с чест от тази каша. Тя ще се заеме с ролята си и ще докаже на Джак Грейстоук, че произходът на една жена не предопределя способността й да бъде дама.

Мойра изгуби нишката на мислите си, когато чу дискретно почукване на вратата. След миг Петибоун надникна в стаята.

— Заповядайте, господин Петибоун.

Той влезе вътре.

— Имате ли нужда от нещо, мис?

— Не, благодаря. Вие бяхте повече от любезен. Отдавна ли работите за сър Грейстоук?

— Да, мис, доста отдавна.

Мойра прехапа устни и после внезапно попита:

— Сърцето му толкова ли е черно, колкото подсказва името му?

За момент Петибоун напълно се обърка, после възвърна самообладанието си.

— Съвсем не, мис. Не трябва да вярвате на всичко, което чувате. Признавам, че от време на време се държи като негодник, но никога не е наранявал умишлено някого, особено жена.

— Наистина ли хазартът покрива всекидневните му разходи?

— Така е, мис. Родителите му не оставиха почти нищо освен населена с призраци къща. И тя е в доста окаяно състояние.

Мойра ококори очи:

— Призраци?

— Наистина, мис. Говорят, че духът на лейди Амелия Грейстоук нощем витае из залите, затова не се стряскайте, ако видите или чуете нещо по-необичайно.

— Вие виждали ли сте я?

— Казват, че лейди Амелия се явява само пред членове на семейството, които имат отчаяна нужда от помощ. Слуховете са, че е спасила не един блудник от семейството. През последните години не е имала много причини да се появява и никой не е имал нужда от нея, е, освен нашият Джак. Но уви — въздъхна възрастният джентълмен — доколкото знам, лейди Амелия тепърва ще посещава кривналия си от правия път праправнук.

— А защо лейди Амелия преследва членовете на фамилия Грейстоук? — полюбопитства Мойра. Ирландската й кръв проговори, а това означаваше жив интерес към всичко, свързано с духове, призраци и подобни неща.

— Тъжна история, мис — изрече Петибоун, вече навлязъл в темата. Нищо не му доставяше по-голямо удоволствие от това, да демонстрира колко добре е запознат със семейната история на Грейстоук. — Синът на лейди Амелия е бил пропаднал младеж, и то от най-лошите. Прекарвал е дните си в хазарт, пиене, дуели и истории с жени със съмнителна репутация. Точно той е пропилял богатството на рода. В крайна сметка лейди Амелия успяла да го омъжи за едно прекрасно момиче, но това не го отклонило от лошия път. Той бил убит на дуел, дни преди да се роди наследникът му.

— Тъжно наистина — въздъхна Мойра.

— Няколко години след смъртта на сина си, на смъртното си ложе лейди Амелия дала обет. Заклела се, че нито един наследник на Грейстоук няма да продължи по стъпките на безпътния й син, дори ако трябва да преследва бъдещите поколения, за да го предотврати. И историята потвърждава, че тя спазва клетвата си, като се появява само пред онези мъже от рода, които се отдават на разгулен живот и ги заплашва истинска опасност да провалят живота си.

— Вие вярвате ли в тази история? — попита Мойра, силно заинтригувана от лейди Амелия и нейната клетва да предпазва бъдещите поколения от рода Грейстоук.

Петибоун вдигна рамене.

— Да. В рода не е имало подобни отклонения от няколко поколения. Възможно е за това да е повлияла и намесата на лейди Амелия.

Пропусна обаче да спомене, че Джак със сигурност влизаше в списъка нуждаещи се от помощта на лейди Амелия и ако тя не се намеси скоро, ще стане твърде късно за лекомисления му господар.

— Благодаря, че споделихте това с мен, г-н Петибоун.

— Ако нямате нужда от нищо, мис, ще продължа с останалите си задължения.

— Чудя се какво е станало с дрехите ми. Не ги виждам наоколо.

— Те са изпрани и закърпени. Ще ви ги донесем, когато докторът каже, че сте в състояние да ставате от леглото. Той ще дойде по-късно днес, за да обездвижи ръката ви.

След като Петибоун се оттегли, Мойра се опита да подреди мислите си и образът на красивия й благодетел бе свързан с немалко от тях. Чудеше се колко добри бяха намеренията на Джак Грейстоук все пак Не бе толкова наивна да допусне, че мъжете вършат добрини, без намерение да получат нещо в замяна. Джак не правеше впечатление на алтруист. Търсеше забавления, задоволяваше прищевките си, бе изпълнен с арогантност. Дали само удоволствието, да се забавлява на шегата си, го караше да желае да я представи за дама и да И намери съпруг?

Света Дево! Мойра откри, че й е трудно да не мисли за страстните сиви очи на Черния Джак — очи, които изкусително и необуздано я привличаха, а магнетичното им излъчване почти я хипнотизираше. Бе благодарна за урока, който получи от лорд Роджър. Нито един мъж не заслужава доверие. Тя се закле винаги да помни този урок когато си има работа с Джак Грейстоук