Кони Мейсън
Чисто удоволствие (18)

18

Веднага щом преодоля шока от появата на Мойра Кевин я въведе в каменната къщурка, която беше техен дом, откакто се бяха родили. Кейти, жената на Кевин, се беше навела над печката, коремът й беше издут от напредналата бременност. Децата — Али, Мари и Лиъм — седяха около масата, упражнявайки се в писане, когато тя влезе в голямата светла кухня.

— Мойра! — извикаха децата и се скупчиха около нея.

Целувайки подред всяко, Мойра не можеше да се надява на по-топъл прием. Връщането й вкъщи беше помрачено единствено от болезнената тъга по раздялата с любимия мъж

— Защо не ми писа, че пристигаш? — сгълча я Кевин. — Щях да дойда да те посрещна на пристанището. Завинаги ли се връщаш?

Мойра кимна, без да промълви поради буцата в гърлото й.

— Изглеждаш ужасно — възкликна Кейти слисана. — Седни. Ще ти направя чай.

— Ще се оправя сега, когато съм отново на твърда земя — каза Мойра отпуснато, докато гледаше изпъкналия й корем. — Защо не ми казахте, че нов член на семейството е тръгнал на път много преди да замина?

— Не исках да те тревожа, скъпа — каза й благо Кейти и изпрати нежен поглед на мъжа си. — Надяваме се на още едно момче.

— Липсваше ни, лельо Мойра — извика Али, прегръщайки я силно. Али беше на пет, червенокоса и зеленоока, беше и най-откритата в семейството. Мери беше на шест, срамежлива, тиха красавица с тъмнокестенява коса и златно-кафяви очи като тези на Мойра. Лиъм беше най-голям и приемаше на сериозно тази отговорност.

— И вие ми липсвахте, миличко — отвърна Мойра, като прегърна още веднъж децата, преди да се отпусне на най-близкия стол.

— Ти си изтощена — проницателно отбеляза Кейти. — Сигурна ли си, че си добре?

— Да, сега като Кейти го спомена, ти въобще не изглеждаш добре — каза Кевин разтревожено. — Какво се е случило в Англия? Трябваше да си останеш вкъщи, където можем да се грижим за теб. Може и да сме бедни, но не сме в бедствено положение.

— Прекалено се притесняваш, Кевин — каза Мойра, разсейвайки загрижеността му. — След ден-два ще бъда добре.

— Деца, идете навън да си играете — предложи той, усетил неудобството на Мойра да говори пред тях. — Край на уроците за днес!

Щастливи да избягат от досадния свят на буквите и цифрите, децата излетяха през вратата. В момента, в който изчезнаха от погледа му, Кевин се обърна към Мойра:

— Искаш ли да ми разкажеш, малката? Нещо те притеснява. Какво се случи в Англия?

— Остави я да си поеме дъх и да си почине — намеси се Кейти, усетила нещастието на Мойра. — Има време за въпроси. Лайъм зае старата ти стая, но може да се премести на тавана. Качвай се, скъпа. Ще ти приготвя чай и ще ти го донеса по-късно.

— Ти си твърде добра с мен — каза Мойра, готова да заплаче. — Толкова много исках да помогна, но нещата не се развиха, както бях планирала.

— Никога не се получава така, както си го представяш — отбеляза проницателно Кевин. — Утрото е по-мъдро от вечерта.

Мойра беше на друго мнение, но си замълча Кевин си имаше достатъчно проблеми и без нейните. Мъжът, когото обичаше, не беше такъв, за какъвто го мислеше. Защо Джак не можеше да разбере, че отказът й да се омъжи за него беше за негово добро? Защо трябваше да провали всичко, като поиска тя да му стане любовница?

Мойра се надигна несигурно.

— Прав си, братко, наистина ми трябва малко почивка. Ще говорим по-късно — стомахът й отново се разбунтува, но този път не можеше да го обясни с вълнението на кораба. Може би наистина беше болна.

— Какво мислиш се е случило? — попита Кевин веднага след като тя излезе от стаята. — Още от самото начало бях против Мойра да заминава но ти знаеш колко упорита може да бъде малката. — Златисто-кафявите му очи потъмняха от притеснение.

Кейти се протегна и сложи ръце на гърба му, за да облекчи напрежението.

— Не знам, но съм сигурна, че е замесен мъж.

Кевин се вторачи в нея смаян:

— Мъж? Нашата малка Мойра? Тя никога не е проявявала интерес към мъжете.

— Нашата малка Мойра е жена — напомни му Кейти. — Само времето ще покаже какво я тревожи.

 

 

Джак с все сили се опитваше да затвърди репутацията си на развратник. Той се хвърли ожесточено да флиртува, пиеше чудовищно и загуби толкова много пари на карти, че Спенс започна да се пита дали приятелят му не е обсебен. Дори Петибоун, привикнал отдавна на упадъчния начин на живот на господаря си, се притесни от устремното му приближаване към гибелта. Той и Матилда обсъждаха положението надълго и нашироко и стигнаха до заключението, че въобще не му пука какво ще се случи с него. Очевидно той тъгуваше по Мойра, но беше прекалено твърдоглав, за да направи каквото и да е.

Джак не можеше да събере сили, за да се пребори с повторното си падение. Единственото нещо, което наистина го вбесяваше, беше неспособността да събуди у себе си достатъчно интерес към някоя жена та да спи с нея. Той флиртуваше, крадеше целувки по тъмните ъгли и правеше подходящи предложения, ала нищо не го възбуждаше. И се пристрастяваше все повече към истинското забвение, което се намираше на дъното на бутилката. И в картите. Пиян или трезвен, неговите загуби по игралните маси станаха постоянна тема на разговор в града. Сега, когато имаше предостатъчно пари за залагане, той малко обръщаше внимание на сумата, която губеше.

Спенс го предупреждаваше, че скоро ще пропилее състоянието на Ейлсбъри, но дори и това не успя да укроти съзнателно безотговорното му поведение. Беше сух с Петибоун, стана неприятен на почти всички и сам дори не се понасяше. През цялото това време духът на лейди Амелия, дали поради ярост или отвращение, отказваше да се материализира. Джак предполагаше, че се е отвърнала от него и смяташе, че вече беше време.

 

 

Мойра направи всичко по силите си да помага с каквото може, но осъзна, че вече не беше същото момиче, което напусна фермата преди няколко месеца. Да облекчи товара на Кейти, беше главната й грижа и затова предимно тя готвеше и се грижеше за децата. Дните летяха, но нейната странна болест все така не преминаваше и Мойра започна сериозно да мисли за неразположението си, но не хареса това, което заподозря. Изглежда, не само тя се безпокоеше за физическото си състояние. След като наблюдава Мойра няколко дни и забеляза нейната сутрешна и обща отпадналост, Кейти направи изводи, които я шокираха и притесниха. Един ден, когато всички бяха извън къщата и двете можеха да си поговорят на спокойствие, тя повдигна въпроса.

— Мойра, скъпа, ние всъщност не успяхме да говорим за това, което се е случило в Англия. Ти си толкова сдържана, откакто се върна. Двамата с Кевин те обичаме и можеш да ни кажеш всичко. Свързано е с някой мъж, нали?

— Да — призна тъжно Мойра. — По-лошо е отколкото двамата с Кевин можете да си представите. Толкова ще се разочаровате от мен…

— Ние те обичаме, Мойра. Ние няма да те съдим. Искаш ли да ми разкажеш какво е станало? Понякога помага да се говори за това.

Мойра сведе глава.

— Не мога.

Тогава Кейти изказа на глас тревогите си:

— Да не си бременна?

— Господи, как разбра? Аз сама не си давах сметка доскоро.

— Била съм бременна четири пъти — напомни й Кейти.

— Сигурно ме мразите! — каза Мойра с нотка на отчаяние.

Кейти прегърна Мойра, като я притисна до налетите си гърди.

— Не, скъпа, никога не бихме го направили. Той прелъсти ли те? Женен ли е? Изостави те, след като те съсипа?

— О, не, въобще не беше така. Аз го обичам. Той буквално спаси живота ми. Предложи ми брак, но аз му отказах. Разбира се, тогава още не знаех, че нося детето му.

— Можеш да се върнеш и да му кажеш. Със сигурност ще се отнесе както трябва с теб. Не разбирам защо си му отказала, след като го обичаш. Що за човек е?

— Не мога да се омъжа за него — обясни Мойра. — Обичам го прекалено много, за да опетня името му. Той е херцог, Кейти. Не съм от неговата класа. Представи си само шумотевицата, която ще се вдигне около женитбата му с обикновено ирландско момиче. Когато му отказах, той се вбеси и поиска да му стана любовница — ридание се изтръгна от гърдите й. — Не мога да повярвам колко омразно се държа.

— Що за мъж се осмелява да иска малката ми сестра да му бъде любовница? — извика гръмогласно Кевин. Кейти и Мойра бяха толкова погълнати от разговора, как не бяха усетили, че Кевин е влязъл навреме в кухнята, за да чуе част от признанието на Мойра. Лицето му беше почервеняло от гняв, а огромните му ръце бяха свити в юмруци, готови да повалят на земята мъчителя. — Това ли те тревожеше, Мойра? Какво ти направи това копеле?

С лице, бяло като престилката, която носеше, тя се обърна, за да срещне погледа на брат си.

— О, Кевин, не исках да го разбереш по този начин.

— Какво да разбера? Кажи ми името на негодника, който е съблазнил малката ми сестра?

Мойра въздъхна с примирение. Стана тя каквато стана! Трябваше да каже на Кевин, че е бременна. Така или иначе рано или късно щеше да разбере. Според нейните изчисления беше забременяла още първия път. Ала нищо, абсолютно нищо не би изтръгнало името на Джак от нея.

— Не е така, както си мислиш, Кевин. Аз му се отдадох доброволно. Моля те, не ме мрази. Влюбих се и не можех да устоя.

— Ти си млада и неопитна, не те виня. Мошеникът се е възползвал. Изтрий го от съзнанието си: Един ден ще срещнеш някой добър ирландец и ще забравиш за английския кучи син.

— Няма да бъде толкова лесно — прошепна Мойра с ясното съзнание, че това, което ще каже, щеше да нарани дълбоко Кевин. — Аз… аз съм бременна.

— Света Дево — избухна той — ще го убия! Първо ще се уверя, че ще се ожени за теб и после ще го убия!

— Ти не разбираш. Той ми предложи да се омъжа за него, но аз отказах.

Кевин я погледна недоумяващо:

— Какво, в името на светия Бог, ти става? Нали каза, че обичаш човека, какво повече искаш? — Изведнъж Кевин замръзна. — Женен е, нали?

— Не, не е. Той е херцог, не може да се ожени за обикновено ирландско момиче.

— Забрави ли, че корените ти може да са толкова благородни, колкото и неговите?

— Никой от нас няма доказателство за това, Кевин. Имаме само думата на мама.

— Нали имаш медальона. Ние просто никога не сме имали възможност да проследим самоличността на мъжа. Това вероятно е нашият дядо.

— Може би — призна Мойра несигурно. — За съжаление медальонът вече не е у мен. Загубих го.

Кевин ахна смаян.

— Убедена ли си, че не искаш да се омъжиш за бащата на детето си?

— Да. Не мисля, че вече би ме приел отново. Нараних гордостта му. И двамата казахме някои доста груби неща. А аз искам това дете! — каза Мойра яростно.

— Разбира се, че искаш — отговори й Кейти съчувствено. — И ние ще го обичаме, защото е твое.

— Аз ще ти намеря съпруг — обади се Кевин. — Все ще се намери някой добър ирландец, който на драго сърце да вземе теб и детето.

— Не искам съпруг — настоя Мойра.

— Не мислиш трезво, малката. Живеем в малко градче. Тукашните хора няма да простят благородническите корени отвъд ирландското море. Няма да ти позволя да провалиш живота си. Мисли за детето, ако не за себе си. То ще бъде отритнато. Ще се омъжиш, Мойра, и ще ми благодариш, че ще направя живота на детето ти и твоя по-лесен. Не искам да видя сестра си наранена Ще ми позволиш ли да ти намеря добър съпруг?

Очите на Мойра се насълзиха. Джак беше загубен за нея. Тя не искаше да се омъжва, но мисълта, детето й да бъде наранено от жестоките клюки, я караше да се чувства отвратително.

— Не знам, Кевин, наистина. Кой мъж би взел паднала жена? Знам, че ми мислиш доброто, но не виждам решение на проблема си. Ако искаш да си тръгна, ще го направя.

— Държиш се глупаво, малката Това е твоят дом. Но ти грешиш, че никой мъж не би те взел за жена Всъщност вече имам предвид един чудесен мъж Той ще те вземе, Мойра, и то на драго сърце.

Изведнъж Кейти плесна с ръце.

— Разбира се! Пади! Горкият човек се опитва да отгледа сам-самичък сирачетата си. А и винаги е изпитвал топли чувства към Мойра. Никога не пропуска да попита за нея, когато се срещнем.

— Пади Макгуайър — повтори Мойра замислено. — Чух, че Кайла умряла наскоро. Каква ужасна трагедия! Той я обичаше дълбоко. Не мога да му насадя дете, което не е негово.

— Пади ще се грижи за него не по-малко от теб. Предполагам, че той е доста по-възрастен от теб, но е чудесен баща и може да осигури семейството си. Ще бъде добър с теб, повярвай ми.

— Аз… Това трябва да бъде обмислено по-добре — каза Мойра. — Не мога просто така да се хвърля в брака.

— Нямаш много време, скъпа — напомни й Кейти.

— Не знам, просто не знам — изплака Мойра, обърна се и избяга.

— Не исках да я разстройвам — промълви Кевин свенливо. — Със сигурност знае, че никога не бих я наранил. Ще ми се мъжът, който я вкара в грях, да ми падне в ръцете.

— Кевин, Мойра обича този човек. Не е ясно какво се е случило между тях, но тя казва, че той искал да се ожени за нея. Тя е тази, която му е отказала.

— Той се е възползвал от нея — каза Кевин упорито. — Не трябваше да я пускам да замине.

— Ти не можеше да я спреш. Дай й време, ще се вразуми.

— Мойра се нуждае от Пади и Пади се нуждае от Мойра. Колкото и да ми е неприятно да се бъркам в живота на сестра си, ще поема инициативата да говоря с Пади.

Останала сама в стаята си, в отчаянието си Мойра все пак се замисли над думите на Кевин. Тя знаеше колко тесногръди можеха да бъдат хората от селото и каква вреда можеше да причинят на детето й. Щяха да го наричат копеле и да му се присмиват. Да вижда как се отнасят към него като към несретник, щеше да я разсипе. Мойра пое дълбоко въздух и издиша бавно. Защо трябва едно невинно дете да страда заради нещо, за което няма вина? Мойра не искаше да се омъжва за Пади, но имаше ли друг избор?

Два дни по-късно Пади Макгуайър дойде при нея. Бе хубав по един суров начин, тъмните му очи излъчваха единствено доброта и уважение към Мойра. Гласът му беше нежен, въпреки огромния му ръст. Тя намери срамежливостта му за добро качество. Пади не беше Джак — никой не можеше да го замести — но нещо в неговото поведение я убеди, че никога няма да се отнесе лошо към нея или детето й.

Първия път, когато се отби в къщата, Пади прекара насаме с Мойра малко време. Обаче на следващата седмица Кейти и Кевин намериха за подходящо да ги оставят сами за по-дълго. В края на седмицата той събра достатъчно кураж, за да говори откровено с нея.

Един мил гигант, почти прекалено срамежлив, за да проговори, с шапка в ръка, той застана пред нея.

— Би ли искала да се разходим? Вечерта е чудесна.

Изпълнена с опасения, Мойра кимна в знак на съгласие.

— Само да си взема шала.

Вечерта наистина е прекрасна, помисли си Мойра, докато вървеше редом до Пади през полето. След продължително мълчание Пади проговори:

— Знам за бебето ти, Мойра. Кевин ми разказа. Трябва ти съпруг, а на мен ми трябва жена. Обещавам да ти бъда добър съпруг, ако ти обещаеш да се грижиш за децата ми. Смъртта на Кайла шокира всички ни, беше толкова неочаквана. Не мога да се справя с две деца без майка. Аз се нуждая от теб толкова силно, колкото и ти се нуждаеш от мен. Двамата с теб се знаем от години. Помня, когато се роди. Едно мъничко същество с красиви очи. Не си се променила, Мойра. Ще се омъжиш ли за мен?

Мойра осъзна, че това със сигурност е най-дългата реч, която Пади някога е произнасял и се почувства необяснимо трогната.

— Много си мил, Пади, и по-добър мъж никога няма да открия, но…

— Зная, че не съм баща на детето ти, но Кевин каза, че няма начин той да се появи и да се ожени за теб. Не мисля само за теб като… — той разпери безпомощно ръце поради липсата на думи. — Ти си в затруднено положение. Господ казва, че тоз, който няма грях, ще хвърли първия камък. Аз никога няма да хвърлям камъни по теб, мила. Ще се отнеса към детето ти като към свое.

— Зная, Пади. Кевин е прав, ти наистина си чудесен човек Винаги съм го знаела, така както знам, че винаги ще обичаш Кайла. Не е правилно да ти натрапвам детето на друг мъж.

— Нима аз няма да ти натрапя две деца, които не са твои? — възрази й Пади. — Според мен това е същото.

— Трябва ми време да помисля. Ще ти дам отговор след ден-два.

Нищо не можа да убеди Мойра повече от абсолютната увереност на Кевин, че да се омъжи за Пади, би било най-правилно и за двамата. Понеже не ставаше въпрос за любов, тази дума дори не бе спомената, не очакваше емоционално обвързване. Отказваше да мисли за съпружеските права, които Пади несъмнено щеше да очаква. Знаеше, че ще трябва да се примири с това, заради спокойствието на детето си, независимо колко ще й е противно. За един кратък момент тя се замисли над възможността да се върне в Англия и да стане любовница на Джак. Ала кой мъж би искал за любовница дебела и тромава бременна жена?

Дали той въобще иска деца? Тя смътно си го спомняше да споменава, че иска тя да бъде майка на децата му, но не възлагаше много вяра на думи, изречени под въздействието на страстта. Мъжете често казват неща, в които не вярват, когато мислят със слабините си. Господи, колко беше объркана. Джак й беше толкова ядосан, преди да замине, можеше ясно да си представи яростта му, когато е открил, че си е отишла, без да каже дума или остави съобщение.

Самият факт, че не я последва в Ирландия, показваше колко малко държи на нея. Това, че му открадна пари, не я правеше помила за него, но тя нямаше друг избор. Той щеше да я принуди да му стане любовница, ако беше останала. Честта на човека е в неговата гордост, а тя бе наранила гордостта на Джак, като отказа да се омъжи за него. Може би трябваше да се венчае за него. Но тази мисъл умря толкова бързо, колкото се бе родила. Не можеше да понесе да гледа как любовта му отслабва и изчезва, защото приятелите му го напускат и той се превръща в отхвърлен от обществото човек Два дни по-късно Мойра се съгласи да се омъжи за Пади. Кевин беше на седмото небе от щастие да види честта на сестра си спасена, но Кейти се въздържаше. Пади подпечата съюза им с доста суха целувка и впоследствие Мойра, като си спомняше за тази безстрастна целувка, ясно си представяше безрадостния живот, който щеше да прекара в другарство с него. Разбира се, децата щяха да й донесат известно щастие, но това не беше като да лежи в прегръдките на любимия мъж, отвръщайки на милувките му в почти безпаметен екстаз.

 

 

Джак крачеше напред-назад из стаята си, умът му беше замаян, краката нестабилни под тежестта на тялото. Господи, как можа да падне толкова ниско? И преди се беше напивал, но никога не бе изпитвал вина за пиянското си състояние. Спенс се бе отчаял с него, а постоянното неодобрение на Петибоун бе проклятието на неговото съществуване. Отвратителното ядене, което Матилда му сервираше, когато намираше време да се храни, едва минаваше за нормална храна Джили се държеше все едно, че той бе изгонил Мойра от къщата. Той бе искал да се ожени за нея — не знаеха ли те това?

За капак на всичко Спенс все още не беше открил самоличността на човека изобразен в медальона на Мойра. Въпреки че му бе смътно познат, не се сети за конкретно име. Джак не разбираше защо мъжът от медальона е толкова важен, но нещо му подсказваше, че трябва да го открие.

Като се отпусна в едно кресло, Джак се загледа в нищото, като си припомняше вкуса благоуханието, безкрайната радост да притежава Мойра Когато бе с нея, се чувстваше толкова жив, толкова доволен и помирен със света. След това обаче си спомни как тя отказа да се омъжи за него и радостта която изпита, начаса отлетя. Беше го наранила дълбоко и той, за да си отмъсти, поиска от нея да му стане любовница. За съжаление Мойра реагира по начин, какъвто не беше очаквал. Чудеше се дали щеше да го напусне, ако той не се беше отнесъл с нея по толкова презрителен начин. Сега само гордостта му го възпираше да я последва в Ирландия.

Побързай.

Джак вдигна глава и се вгледа със замъглен поглед в тъмните ъгли на стаята, но не видя нищо освен неясни сенки. Въпреки това не му беше необходимо да я види, за да знае, че Лейди Амелия ще се появи. Той скочи на крака и си наля едно питие от гарафата, стояща на масата до креслото му. Надигна чаша за наздравица и каза:

— За дявола, милейди!

Той отпи голяма глътка, почти задавяйки се от отвратителния вкус. Вдигна бутилката, за да види датата на производство и откри, че е от много добра година. С проклятие изхвърли остатъка от уискито в камината. Гледаше вцепенено как огънят се разгоря и Лейди Амелия се материализира в средата на пламъците.

Побързай.

— Махай се, по дяволите! Не виждаш ли, че нямам нужда от теб? Донесе ми само проблеми. Бях щастлив, преди да решиш, че трябва да ме превъзпитаваш. Казах ти, прекалено е късно. Ноктите на дявола са впити твърде дълбоко в мен.

Той няма да те има.

Джак сухо се изсмя.

— Много сте закъсняла, милейди, той вече ме причисли към своите.

Трябва да отидеш при Мойра. Тя има нужда от теб.

— Тя не ме иска. Показа го пределно ясно.

Мъжете са такива глупаци.

— Ами гордостта? На мъжете не им ли е разрешено да имат гордост?

Лейди Амелия наведе глава и Джак можеше да се закълне, че видя сълзи да се стичат по страните й. Той разбра, че не греши, когато капка вода се разби на пода в краката й.

— Какво, да те вземат дяволите, искаш от мен? Махай се, просто се махай!

Лейди Амелия го посочи с пръст, без да казва нищо, само го гледаше с най-тъжното изражение, което Джак някога беше виждал.

— Мойра не ме иска. Тя си отиде. Направи ме на глупак, милейди.

Детето ти се нуждае от теб.

— Аз нямам деца — присмя се Джак. — Може би си ме объркала с някой друг Грейстоук от друго поколение.

Детето ти… Детето ти… Детето ти…

Думите на лейди Амелия се блъскаха в пропития с алкохол мозък на Джак, докато не си помисли, че ще експлодира. Затисна уши с ръце в опит да заглуши думите й. Вместо това те зазвучаха още по-силно и по-настоятелно. Сграбчи гарафата с уиски за гърлото и я запрати по призрака. Тя мина през нея и се разби безобидно в стената.

Запомни думите ми. Повече няма да се върна.

— Прав ти път — изтърси Джак свадливо. — Намери си някой друг да тормозиш.

— Лорд Джак, добре ли сте? — Петибоун влетя в стаята, като държеше свещта високо, за да осветява пътя му, с развяваща се около кокалестите крака нощница. — Чух някакъв трясък, милорд.

Джак хвърли бърз поглед към огнището и с облекчение забеляза, че лейди Амелия е изчезнала.

— Лягай си — каза му Джак раздразнително. — Изпуснах гарафата. Може да почистиш на сутринта.

Петибоун обходи с поглед стената, видя вадичките от стичащата се течност по пода и му се стори, че обяснението на Джак е прекалено просто.

— Много добре, милорд. Лека нощ тогава — той затвори тихо вратата след себе си, разтревожен, че младият му господар губи разсъдъка си.

Джак остана да размишлява дълго след това, чудейки се дали лейди Амелия ще се върне или наистина ще изпълни заканата си. Колкото повече размишляваше, толкова по-обясними му се струваха думите й. Тя знаеше, че той няма деца, тогава защо настояваше, че детето му се нуждае от него?

— Мътните те взели — изропта Джак. — Какво имаше пред вид?

Лейди Амелия предпочете да не отговори. Нито пък се появи отново.

Изведнъж той се изправи в креслото си, изтрезнял изведнъж Възможно ли беше Мойра да носи неговото дете? Нарочно ли си замина, за да го лиши от детето му? Ярост закипя в него. Гневът, който изпитваше преди, не можеше да се сравни с този сега. Мойра нямаше право, никакво право да го лишава от нещо толкова важно, колкото е собственото му дете. Тя може и да не го иска за съпруг, но законът беше на негова страна. Той все още имаше специално разрешително. Ако тя наистина беше бременна, той щеше да я направи своя жена, независимо от ожесточената й съпротива.

На следващата сутрин Петибоун намери Джак не само станал в необичайно ранен час, но и очевидно трезвен.

— Ах, идваш тъкмо навреме, за да приготвиш багажа ми.

— Багажа, милорд? Да не заминавате някъде?

— В Ирландия. Нареди на кочияша да приготви каретата за пътуване до пристанището. Младият Колин ще ни придружи. Ще бъде по-бързо да взема пощенския кораб от Лондон. С малко повече късмет до една седмица ще бъда в Килкени.

— Ще отидете да потърсите мис Мойра? — Лицето на Петибоун светна. — Слава Богу, най-сетне си възвърнахте трезвото мислене.

— Да, възвърнах си разума. Мойра има нещо мое и аз си го искам.

— Ако имате предвид парите, които ви открадна, то беше съвсем малка сума — облещи се икономът. — Сигурно няма да предявите обвинение, нали?

Джак го погледна накриво:

— Не се притеснявай, Петибоун. Няма да я обвинявам, въпреки че не обещавам да не извия нежното й вратле веднъж, като ми попадне в ръцете. Стига приказки. Донеси чантата ми долу, когато я приготвиш. Заминавам веднага след закуска.

Отпътуването на Джак беше забавено от пристигането на Спенс, който се появи в приповдигнато настроение.

— Заминаваш ли? Видях чанта в коридора. Радвам се, че те хванах навреме. Имам информация за мъжа от медальона на Мойра. Никога няма да познаеш кой е.

Малко разсеян от неочакваното появяване на Спенс, Джак наостри уши, когато Спенс изтърси новината.

— Говори направо. Добре, че ме хвана, преди да замина за Ирландия. Може да е важно, а може и да не е, във всеки случай искам да имам информация, когато се изправя пред Мойра.

— Ще потърсиш Мойра? — каза Спенс, който малко или много се бе примирил с идеята, Джак да е влюбен до уши в Мойра. Въпреки че го предупреди, Спенс знаеше, че Джак ще взриви обществото и ще се ожени за нея. Може би очакваният скандал няма да е толкова голям, разсъждаваше Спенс. А ако беше, той предположи, че Черния Джак ще понесе бурята по своя неповторим начин.

— Да — призна Джак, — веднага щом ми кажеш какво си научил.

— Няма да повярваш. Поне аз със сигурност не повярвах. Мъжът е високо уважаван и името му е легенда за времето си. Бил е личен съветник на крал Джордж. Преди пет години се оттеглил поради здравословни проблеми. Сега живее кротко в провинцията.

— Мили Боже, нямаш предвид… Не, не може да бъде. Откъде Мойра би могла да намери портрет на граф Пемброук?

— Да, точно така. Хърбърт Монтгомъри, граф Пемброук Миниатюрата ми изглеждаше смътно позната, но не можех точно да се сетя. Едва вчера разбрах, че може да бъде той.

— Това значи, че не си сигурен — промълви Джак разочарован.

— Не съм напълно сигурен. Само графът може да идентифицира портрета. Но едно време той е бил в британската армия и е бил разпределен в Ирландия.

— Как стигна до заключението, че изображението в медальона е негово?

— Като последна възможност показах портрета на баща ми. Той каза, че е видял съвсем същата картина да виси в хола на лорд Хърбърт, когато бил поканен на лов преди много години в селското му имение. Той предположил, че е лордът като млад. Е, това е.

— Може и да си прав, но аз нищо не разбирам. Мойра каза, че медальонът е принадлежал на нейната мъртва баба и й е бил предаден от майка й.

— Какво мислиш значи това? — попита любопитно Спенс.

— Дяволите ме взели, ако знаех. Още преди да се върна в Англия, ще имам отговора. Страшно много ми помогна, Спенс. Дължа ти огромна благодарност.

— Няма нужда да го споменаваш. Само се надявам тази информация да ти бъде полезна по някакъв начин. Но не съм сигурен, че ще успеем да стигнем до лорд Хърбърт, за да потвърди, че той е мъжът от портрета, защото сега той е истински отшелник. Единственият му син умря преди години и няма други деца или внуци, които да наследят титлата.

— Ще се свържа с теб, когато се върна. Мойра няма да успее да се измъкне, като крие от мен истината за… — изречението увисна недовършено, не желаеше да предоставя сведения, които можеха да бъдат или да не бъдат верни. Верни или не, Мойра му принадлежеше и доброволно или не, съпруга или любовница, тя щеше да си остане негова.