Кони Мейсън
Чисто удоволствие (20)

20

Джак задълбочи целувката, устата му беше жестока и изискваща. Той я изпиваше и едновременно с това предизвикваше огромен глад в нея. Устните му се движеха по нейните в търсене на отговор. Те се разтвориха под неговите и той пъхна езика си, изучавайки я с разгорещена страст. Възбуждащият вкус и аромат, които притежаваше само той, гъделичкаха сетивата й. Почувства как той се размърда нетърпеливо до бедрото й и потрепери от влиянието, което имаше върху него. Езикът й започна игрив танц с неговия, когато голямата му ръка покри нежно гърдата й. Зърното й натежа и запулсира, щом той обхвана набъбналата пъпка между пръстите си и я погали нежно. Мойра извика, като се предаде по един сладък неподправен начин, искайки още от върховното удоволствие.

Той я пренесе устремено на леглото и зарови глава между гърдите й. Тя изстена и почувства топлината на устата му, когато започна да ближе зърната й, езикът му беше мек и грапав. След това пое зърното й във влажната топла пещера на устата си, смучейки го с изключителна нежност. Драскането на наболата му брадичка увеличаваше удоволствието й, устните му прокараха огнена пътека по чувствителната й кожа. Тя се разтопи като живак в ръцете му, пламенна и нетърпелива Като че ли гореща лава се разля по вените й, устата му се движеше сладостно по плътта й, докато ръцете му се плъзгаха пламенни и настоятелни по цялото й тяло.

Когато той се премести бавно надолу, оставяйки копринени, мокри следи по кожата й, Мойра се задъха в очакване на следващото му движение. Джак нежно раздалечи коленете й и се настани между тях, замря за момент, за да й отправи лека усмивка, изпълнена със сексуален глад, преди да сведе глава към влажната мускусна топлина на слабините й. Мойра се вцепени и изкрещя, когато той внимателно разтвори с езика си нежните розови листенца в търсене на по-голяма интимност.

Джак издаде приглушен стон, когато тя стисна бедра и сладките й сокове потекоха в устата му, горещи, остри и възбуждащи. Тялото й се разтърси от удоволствие. Той можеше да почувства нарастващото напрежение в нея, когато обви ръце около раменете му и бедрата й се разтрепериха Тя силно се изви при плъзгащия натиск на пръстите му в нея и мократа следа от езика му, от умелото разгаряне на огъня, разтопи се под бавните дълбоки милувки.

Стоновете й се усилиха, когато тя се долепи до него, движейки се в ритъм с пръстите му и сладкото изучаване на езика му. Джак издаде още един стон в нейната мускусна топлина, губейки опасно контрол над себе си. Вкусът и ароматът й го доведоха до подлудяващо желание да проникне в нея и да достигне до върховния миг. Изведнъж тялото й замря и тя се огъна към него. Държейки пръстите си заровени дълбоко в мократа й топлина, той се надигна, за да я погледа да я задържи, когато достигне кулминационната точка. Устата му покри нейната поглъщайки виковете й, продължавайки да се движи, докато трепетите не отшумяха

Тогава обезумял, подхранван от жестоката нужда и дълго отричания глад, той намести таза си и проникна в примамливите дълбини на тялото й. Джак не можеше да си припомни някога през целия си живот да е бил толкова възбуден. Удоволствието се беше превърнало в болка а после в непоносима агония, когато навлезе в нея, движейки се дълбоко и безумно. Ръцете му бяха върху бедрата й, галеха я, масажираха я, водеха я към дръзкото му проникване, възбуждайки я отново. Тя се изви нагоре, трескава лудост и нужда я караха да достига непоносими висини, посрещайки тласъците му с безумни, задъхани викове.

Той прииждаше отново, и отново, лицето му беше красиво огряно от напрежението, което изпитваше. Истинска чудесна лава се разля по нея на вълни. Всяко движение на бедрата й го въвеждаше все по-дълбоко, и по-дълбоко в нейната същност, сякаш бе изваян единствено за нея, докосвайки до стените на нейната вътрешност. Малки експлозии избухнаха в нея, величествени и потресаващи, заля я огромна вълна на удоволствие.

— Обичам те, Мойра — изкрещя Джак, когато за последен път навлезе в нея и избухна на милион искрящи частици. — Ти си моя.

Мойра отвърна по древен женски инстинкт, обгръщайки го здраво и въвеждайки го все по-надълбоко, докато тялото й потрепери и се разтърси от всепоглъщащо удоволствие. След което невероятно се понесе в облаците, реейки се из висините, погълната от идеалната хармония, когато блестящи светкавици избухнаха около нея и кръвта й запрепуска из вените й. Трепкаща въздишка се отрони от устните й, щом удивителните спазми отлетяха.

Джак усети, че омеква, но не искаше да напуска топлото убежище на тялото й. Искаше му се да остане завинаги в нея, около нея, заобикаляйки я. Дори и да имаше цяла вечност пред себе си, пак нямаше да може да й се насити. Когато се изплъзна от тялото й, той се завъртя настрани и я придърпа в обятията си. Чувстваше се отпуснат, изумен и удивително доволен.

— Кажи ми сега, че не сме създадени един за друг — прошепна й, предизвиквайки я да отрече това, което току-що бяха преживели заедно.

— Би било лъжа — отвърна му Мойра с въздишка. — Не бих могла да отрека, Джак. Обичам те прекалено много.

— Слава Богу — възкликна щастливо той. — Стигна твърде далеч, за да ме отхвърлиш отново. Искам детето ни да носи полагаемото му се име. Ще се венчаем, преди да се върнем в Англия. Заслужаваш семейството ти да е до теб, когато изричаш клетвите си. Лейди Амелия сигурно страшно ликува — промърмори той, като я обърна към себе си и притисна устни до нейните.

Устните му се плъзнаха надолу, за да достигнат голите й гърди и завладеят връхчетата на възбудените й зърна. Ръцете му се разходиха по дължината на тялото й, което я разтрепери от подновената страст.

— Искам те отново, любов моя, но само ако не си прекалено изтощена — уханието на разпалена страст от нея беше по-привличащо от най-скъп парфюм и хиляди пъти по-възбуждащо.

Как би могла да бъде прекалено изтощена за този изумителен мъж? — чудеше се Мойра.

— Много си палав, Черен Джак — прошепна тя, като го придърпа към себе си за целувка, отговаряйки на страстта му с равностойна на неговата. — Никога не се променяй.

— Никога, скъпа Ти си моята страст, моят живот, моята любов.

Любиха се бавно и освободено, а сюблимният момент бе толкова силен, че Мойра почувства как душата й напусна тялото. Когато се осъзна, Джак лежеше до нея, облегнат на лакът и се усмихваше.

— Иска ми се да можех да запазя това изражение на лицето ти завинаги.

— Ти си непоправим — изчерви се Мойра.

— Да, а и си спомням, че те предупредих Спи, любов моя. Имам да изпълня няколко задачи. Ще те събудя навреме за нашата сватба.

Джак я целуна по челото и отлепи дългото си стройно тяло от леглото. Мойра гледаше през притворените си клепачи как се облича. Погледът й обхвана невероятната широчина на раменете му, тънкия му кръст, тесния ханш и се плъзна надолу по гъвкавите бедра, прасците и глезените. Когато той се наведе, за да вдигне панталоните си, тя се възхити на стегнатите твърди полукълба на задните му части и изпъкналите сухожилия на мускулестите му бедра. Усетил погледа й, Джак се обърна и й прати закачлива усмивка.

— Продължавай да ме гледаш така, и никога няма да напуснем тази стая.

Мойра се усмихна сънливо.

— Не осъзнавах, че се взирам. Ти си красив — каза му тя срамежливо.

Джак се изчерви от удоволствие. Когато обаче се опита да намери подходящ отговор, не се учуди, че Мойра е потънала в дълбок сън. Облече се тихо и напусна стаята. Провикна се отдалече към съдържателя, който се оказа доста изненадан от молбата му, но се подчини без възражения, когато Джак извади добра сума за заплащане на исканата услуга.

Отец Шон бързо се съгласи да ги венчае. В интерес на истината, съгласи се на драго сърце. Църквата не одобряваше интимните отношения преди сватбата и той бързаше да поправи сторената грешка. Едно дете правеше още по-наложително свързването на майката и бащата в свещен съюз. Джак избра четири часа следобед за начало на церемонията, а после помоли да му покажат пътя към фермата на О’Туул.

Прокле адския дъжд, докато яздеше по калния път. Беше повече от щастлив да съзре дима издигащ се от един комин, и очертанията на къща в края на пътя. Къщичката имаше отчайваща нужда от ново варосване и изглеждаше още по-мрачна, отколкото беше в мъгливата сивота на деня. Джак стигна вратата, наведе се, за да я отвори и влезе в двора Забеляза как завесите на предния прозорец се размърдаха, когато скочи от коня, и тогава вратата се отвори рязко, преди да посегне към нея.

Челюстта на Кевин беше издадена войнствено, когато препречи външната врата.

— Къде е сестра ми, милорд? Какво сте сторили с нея?

— Мойра е на сигурно и сухо място в стаята ми в странноприемницата. Сигурен съм, ще се съгласиш с мен, че не е нито здравословно, нито мъдро да я измъкна навън в това време, особено в нейното деликатно състояние. Може ли да вляза?

Кевин се поколеба несигурен. Кейти го изгледа свирепо и го бутна настрани.

— Моля, заповядайте, милорд, вътре е топло и сухо. Уверена съм, че можем да седнем и да поговорим приятелски.

Кевин се отдръпна с видимо нежелание, когато Джак мина през вратата. Той се огледа любопитно наоколо. Скромно обзаведена, но грижливо почистена и спретната, къщата бе топла и приветлива, като без думи подсказваше на Джак, че обитателите й са събрани заедно от любов. Той се усмихна на децата, когато те се скупчиха около него с очи, пълни с любопитство. Те му се усмихнаха срамежливо в отговор, преди Кейти да ги отпрати в кухнята.

— Седнете, милорд — подкани го Кейти. — Двамата с Кевин сме повече от нетърпеливи да чуем за Мойра.

— Моля, наричайте ме Джак Както казах, Мойра е добре. Спеше, когато тръгнах Тук съм, за да ви поканя на сватбата ни.

— Какво си направил на сестра ми, за да я убедиш да се венчае за теб? — наежи се Кевин.

— Нима мислиш, че бих могъл да я нараня? Човече, аз обичам Мойра Отне ми месеци, за да я убедя да се омъжи за мен.

— Простете, лорд Джак. Просто Мойра беше против — намеси се Кейти, когато видя, че Кевин е готов да се противопостави остро.

— Аз съм много убедителен човек, като си намисля нещо — ухили се Джак широко.

— Очевидно — промърмори сухо Кевин. — Вие сте прелъстил невинната ми сестра.

Джак не отрече.

— Някой ден ще ви разкажа как се запознах с Мойра. Опасността, която я заплашваше тогава, не идваше от мен. Сега обаче няма време да изпадаме в подробности. Сватбата ни е насрочена за четири часа. С Мойра ще се радваме двамата с Кейти да ни станете свидетели.

Изглежда, Кевин не беше особено убеден, че Джак е подходящият мъж за сестра му.

— Какво ще кажат изисканите ви приятели за това, че сте взел за жена ирландска селянка?

— Не давам и пукнат грош за хорските приказки. Моя работа е за кого се женя. Между другото, не може да не знаете, че във вените ви, и тези на сестра ви може да тече благородна кръв.

Вниманието на Кевин се изостри.

— Какво знаете за това? Може да е било чиста заблуда на една жена, която искаше да е истина. Нашата майка нямаше истинско доказателство, че баща й е благородник.

— Тя е имала медальон с портрета на баща си.

— Мойра загуби медальона, вече нямаме това доказателство, ако въобще тази неубедителна следа може да се нарече доказателство.

— Тя остави медальона в Лондон. Аз го намерих. След известно проучване бащата на моя приятел идентифицира човека от миниатюрата. Чували ли сте някога за лорд Пемброук?

— Не. А трябва ли?

— Възможно е лорд Пемброук, граф Монтгомъри, да е ваш дядо. Неговата титла датира още от времето на Вилхелм Завоевателя. Дълго време се е движил във висшите кръгове на властта. Откакто се е оттеглил, живее в имението си в провинцията. Загубил е единствения си син, преди да му даде наследник, а когато жена му умряла няколко години по-късно, избрал да не се жени повторно. Графската титла ще бъде загубена поради липса на наследник.

Кевин измери с поглед Джак.

— Какво ви прави толкова сигурен, че графът може да е наш дядо? Говорил ли сте с него?

— Все още не съм се свързал с графа. Възнамерявам да го сторя на връщане в Англия. Единствено лорд Пемброук може да потвърди, че той е бил… ъ-ъ… че е познавал баба ви по майчина линия. Всъщност как се е казвала тя?

— Шийла Малоун. Името на майка ни е Мери. Затова ли толкова бързате да се ожените за сестра ми? Защото може да се окаже внучка на граф?

— По дяволите, О’Туул, щях да се оженя за Мойра, дори да беше миячка на съдове. Какво още е нужно, за да те убедя в добрите си намерения?

Кевин промърмори нещо, напомнящо извинение, все още не напълно сигурен в нежните чувства на лорд Джак към сестра му.

— Време е да тръгвам, за да се приготвя за сватбата. Ще дойдете ли, О’Туул? Това значи много за Мойра.

— Разбира се, че ще дойдем — намеси се Кейти в разговора. — Щом Мойра се е съгласила на тази сватба, за мен това е достатъчно.

— Четири часа, в църквата — каза Джак, пращайки на Кейти благодарствен поглед.

— Четири часа — повтори Кевин с неочаквано уважение.

Джак си тръгна скоро, доволен от успеха си. Братът на Мойра все още не му вярваше напълно, но той се надяваше един ден да спечели одобрението му.

Мойра спеше, когато Джак влезе в стаята. Въобще не му се искаше да я буди, но също така не искаше да закъснее за венчавката. Нежно я побутна, да не я изплаши и я наблюдава с огромен интерес как се протяга и му се усмихва. Одеялото се свлече, когато тя се протегна, оголвайки гърдите й и на Джак му се наложи да упражни цялата си воля, за да не се присъедини към нея в кревата.

— Ставай, мързеланке, време е да се приготвим за сватбата ни.

— Толкова бързо? — прозя се широко Мойра, като се пресегна към него.

Джак видя поканата в очите й и изстена удивен.

— Нямаме време, любима. Брат ти и семейството му сигурно вече са на път към църквата.

— Отишъл си да се срещнеш с Кевин и той се е съгласил да присъства на нашата сватба? — Джак кимна. — Обичам те, Джак Грейстоук! Ако се присъединиш към мен в леглото, ще ти покажа колко много.

Мъжеството на Джак се събуди и той се размърда неудобно.

— Не знаех, че ще си взема за жена такава ненаситница. Нима искаш да закъснееш за сватбата ни?

— Чаках толкова дълго, малко повече няма да навреди.

Джак направи усилие, за да не се поддаде. Тя изглеждаше толкова красива, порозовяла от съня и толкова невинна, че той не можеше да продължи да й отказва да задоволи крещящата нужда, която сам изпитваше. Съблече се бързо, като не сваляше горещия си поглед от гърдите й, които изглеждаха все по-големи с всеки дъх, който си поемаше. Когато тя отметна завивката настрана така, че той да може да се присъедини към нея, блестящите му очи се спуснаха надолу по мястото на нейното тяло, което му оставяше толкова удоволствие. Обаче не отиде при нея веднага, още не.

Преднамерено бавно се отправи към мивката, наля вода от каната и намокри чиста кърпа. След това се върна при нея и прокара кърпата по краката й, за да отмие всички следи от предишната им любов. Когато свърши, Мойра се надигна от леглото, взе кърпата от ръцете му, изплакна я и срамежливо извърши същата процедура за него. Джак изстена, страстта му беше готова да избухне. После заедно те се хвърлиха на леглото с преплетени ръце и крака, с прилепени тела. Тогава Джак се покачи върху нея, а Мойра му отправи палава усмивка и го повали по гръб.

— Мой ред е сега да те поизтормозя, лорд Джак.

Седнала до него, Мойра го целува, милва, измъчва, горещата й уста се плъзна по лицето му, по врата, по раменете, отделяйки специално внимание на твърдите зърна на мъжките му гърди. Джак пое дъх и го задържа, а после бавно издиша, когато тя се премести неумолимо по-надолу. Той изстена и се надигна, за да се зарови в нежното гнездо на хълма й, когато тя обви пръсти около него, довеждайки твърдостта му до краен предел. Мойра обаче беше далече от приключване. Сведе глава и вкуси от невероятното, дразнейки го с езика си.

— Достатъчно! — извика почти грубо Джак, като обхвана бедрата й и навлезе в нея. Тя беше готова и влажна, поемайки го с готовност.

Извивайки остро главата си назад, Мойра го яздеше безсрамно, очите й светеха, устните й бяха разтворени, от гърлото й излизаха насечени стонове на удоволствие. Навлизайки дълбоко в нея, Джак можеше да усети напрежението, бушуващо в слабините му, и се бореше упорито да си възвърне контрола Когато почувства, че не може да издържи още дълго, той пое с устни гърдите й и започна да се движи яростно в нея, внимателно довеждайки Мойра до точката, от която нямаше връщане назад.

До този момент тя диво искаше да достигне онова място, където цареше насладата. Тя го желаеше по-надълбоко, по-бързо и го искаше на мига. Беше опасно близо до завършека и нищо по-маловажно от мигновена смърт не можеше да я възпре да го получи. Джак на драго сърце се подчини. С дълбоки бързи движения той я доведе до екстаз. Продължи да се движи, докато нейните вихрени спазми не се присъединиха към неговото силно освобождаване.

— Ще ме състариш, преди да ми е дошло времето, любима — въздъхна Джак, като я повдигна от себе си и постави нежно да легне до него на леглото.

— Носят се слухове, че Черния Джак Грейстоук е сексуално незадоволим — отвърна нахално на удара Мойра.

— Всеки мъж си има предели. Но с готовност ще призная, че с теб пределите ми са неколкократно пресилени. И преди да са ти дошли още такива идеи, любов моя, трябва наистина да се облечем. Обзалагам се, че свещеникът и семейството ти са започнали да се чудят дали въобще ще се появим.

Венчавката се състоя половин час след уреченото време. Само един поглед върху зачервените бузи на Мойра и доволната усмивка на Джак беше достатъчен, за да не остане и най-малкото съмнение у никого каква е била причината за закъснението им. За щастие всички присъстващи бяха достатъчно възпитани, за да не го споменат, въпреки че потиснатата усмивка на Кейти изразяваше повече от думите.

Церемонията беше доста кратка, а децата се държаха подобаващо добре. Съсредоточеният поглед на Джак не напусна лицето на Мойра. Той не можеше, не би могъл да се отпусне, докато отец Шон не ги обяви за мъж и жена. После внезапно всичко свърши и Мойра завинаги беше негова, никой никога нямаше да може да му я отнеме.

Намусените поздравления на Кевин доставиха удоволствие на Джак, знаеше, че това значи много за Мойра. После покани всички, включително отец Шон, на тържествена вечеря в странноприемницата, която бе уредил предварително със съдържателя.

Храната беше учудващо вкусна и добре приготвена за толкова малко време, а след като видя колко щастлива е сестра му, поведението на Кевин чувствително се подобри. Децата заспаха на масата и понеже вече беше станало доста късно, Джак нае стаи за цялото семейство О’Туул. Мойра се изниза първа към стаята им, а после Кейти изпрати децата по стаите, като остави Джак и Кевин сами. Кевин вдигна наздравица.

— За дълъг живот и щастие и за здраво момченце или момиченце! — той измери Джак със строг поглед и каза: — Ако направиш сестра ми нещастна, ще отговаряш пред мен. Англия не е толкова далече, че да не мога да дойда и да си я прибера, ако стане нужда.

Джак отвърна на наздравицата и отпи голяма глътка.

— Никога няма да дам повод на теб или на Мойра да съжалявате за този съюз. Тази сватба беше предопределена много преди ние да се срещнем. Лейди Амелия трябва да е най-щастливият призрак в онова тъмно място, където живеят духовете.

— Призрак? Лейди Амелия? — Кевин рязко вдигна глава.

— Няма значение — усмихна се Джак, — това е много дълга история. Искам да поговоря с теб за нещо. Зная, че условията, в които живеете, не са от най-добрите и че цяла Ирландия е в лапите на бедността, и ми се иска да помогна. Ти си ми зет, а аз имам средства да улесня живота ви.

— Не искам подаяния — намръщи се Кевин. — Нито пък искам някакъв старец да ме провъзгласява за свой родственик след като е изоставил баба ми навремето.

— Не ти предлагам подаяния. Бих искал ти и семейството ти да ни придружите в Англия. А дали лорд Пемброук ще ви признае за свои роднини, не е сигурно. Ти можеш да живееш в Ейлсбъри Хол и да го наглеждаш. Аз предпочитам да живея в имението Грейстоук. В мое отсъствие трябва да са го подновили. Помисли за децата, ако не за теб самия. Ейлсбъри Хол е разположен върху безброй акра земя. Има езера, гори и градини. Чувствам, че семейството ти ще бъде щастливо там.

— Ирландия е моят дом — заяви Кевин с колебливо убеждение.

— Да дойдеш с нас в Англия, ще достави неимоверно удоволствие на Мойра. Тя работеше здраво, когато я срещнах. Ти можеш да продадеш фермата или да я дадеш под наем. В Ейлсбъри Хол Кейти ще има предостатъчно помощ за децата и слуги, които да я обслужват. Тя го заслужава, Кевин. Изглежда ми вярна съпруга и любяща майка.

Кевин не можеше да оспори желязната логика на Джак.

— Как просто така да си събера багажа и да си тръгна за толкова кратко време? Но си прав за едно, лорд Джак. Моята Кейти заслужава най-доброто и за свое собствено спокойствие трябва да знам дали е вярно, или не, че този лорд Пемброук ми е дядо.

— Това значи ли, че ще дойдете с нас в Англия? — попита Джак с приповдигнат дух.

— Да, веднага щом намеря подходящия човек за фермата. Дори вече имам някого предвид. Младият Питър Мърфи ще се жени и му трябва нов дом. Той е свястно момче и добър работник. Ще му дам под наем фермата за минимална сума, ако се съгласи да работи земята. Все още има останало добро в тази земя, повече от достатъчно, за да изхрани него и жена му доста дълго време.

— Две седмици стигат ли да приключиш делата си и да опаковаш багажа? Не е нужно да вземаш нищо освен дрехи и лични вещи, без които не можете. Ако си съгласен, ще резервирам билети още сега.

— Съгласен съм, лорд Джак. И ще се грижа за вашето имение като за свое.

Преди да се разделят, те си стиснаха ръцете. После Джак се изкачи нагоре по стълбите, за да се присъедини към младоженката.

Мойра го чакаше, седнала в леглото. Приличаше на ангел с тъмночервените си къдрици, разпилени по голите рамене. В ъгъла вдигаше пара вана с гореща вода и Джак реши да се възползва от нея, преди да отиде в леглото.

— Съжалявам, не ми остана време да ти купя сватбен подарък — каза Джак, докато обливаше гърдите и раменете си. — Но постигнах нещо, което се надявам да одобриш.

Мойра гледаше как се движат сапунисаните ръце на Джак по тялото му и си представяше, че това са нейните ръце върху топлата му гъвкава плът. Тя се усмихна лениво при спомена за страстното им преживяване през деня. Най-накрая думите стигнаха до замъгленото й съзнание.

— Какво си постигнал, съпруже?

Съпруже. Думата го заля като сладък мед.

— Кевин и семейството му идват с нас в Англия. Ще живеят в Ейлсбъри.

Усмивката на Мойра бе ослепителна.

— Това е най-прекрасният сватбен подарък който можеш да ми поднесеш. Единствената причина да търся работа в Лондон, бе да помогна на Кевин и семейството, а успях само да си навлека беди. Ако не беше ти, щях да стана жертва на Роджър Мейхю и Хелфайър клуб.

— Твоята изобретателност те отърва — напомни й Джак. — Когато се опитах да те спасявам, успях само да получа куршум в гърба. Ти и Матилда успяхте сами да избягате от поклонниците на Сатаната. Но се радвам, че си доволна от решението на Кевин. Ще останем в Ирландия, докато оправи нещата с фермата.

Той се вдигна от ваната и мокър се приближи към камината, където се отръска като рунтаво куче. Мойра наблюдаваше как пламъците позлатяват тялото му, убедена, че е най-красивият мъж, който някога е виждала. Спусна надолу ръце към корема си, където бе сгушен плодът на любовта им. С нетърпение очакваше мига, когато ще вземе в ръце детето на Джак. Животът никога не й се бе струвал толкова хубав и щедър. Очите й натежаха и тя заспа с усмивка на уста.

Джак се вмъкна в леглото внимателно, за да не я събуди. Чувстваше се виновен. Страстната им любовна игра този следобед бе твърде изтощителна за нея, макар че втория път тя сама пожела. Той леко я прегърна и със задоволство я притисна към себе си, замислен за бъдещето им. За пръв път в живота си се осмели да по-мечтае за свои собствени деца. С радост очакваше да стане баща.

На устните му се изписа крива усмивка. Кой би могъл да предположи, че Черния Джак с радост ще приеме бащинството? Не той, със сигурност. Единственото, което очакваше Джак бе пътят към ада. Но благодарение на Мойра той можеше да се изсмее в лицето на дявола. Чудеше се дали лейди Амелия знае, че са се венчали. Разбира се, че знае, отговори си сам. Всичко, което държеше в ръцете си, целият му живот, бе резултат от нейната намеса.