Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pure Temptation, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Славянка Мундрова-Неделчева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 105 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Кони Мейсън. Чисто удоволствие
Редактор: Правда Панова
Коректор: Румяна Маринова
ИК „Ирис“
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от alba)
10
Часовникът на камината удари полунощ когато Мойра се измъкна през кухненската врата. Джак не се беше върнал още от Воксхол и тя предполагаше, че лейди Виктория ще го задържи до зазоряване. Въпреки че я болеше да мисли, че е с друга жена, знаеше, така е най-добре. Такива мисли се въртяха в главата й, докато крадешком се промъкваше към задната порта към алеята, където лорд Роджър щеше да я чака. Колкото и да беше уплашена, тя трябваше да разбере какво иска Опасяваше се, че ще използва информацията срещу нея, за да унищожи Джак а тя не можеше да допусне това.
Екипажът чакаше до задния портал. Мойра го приближи със свито сърце и забеляза, че кочияшът седи наведен над поводите, без да поглежда встрани. Сигурно лорд Роджър добре му плаща, за да не проявява излишно любопитство, разсеяно помисли Мойра. Последното нещо, което би искала, бе да остане насаме с Роджър, и тя нямаше намерение да се качва в каретата. Но вратичката се отвори и една ръка я вмъкна вътре. Извика ужасена, когато се просна на седалката сред диплите на роклята си. Вратата хлопна и каретата потегли. Мойра с усилие се изправи, дръпна надолу поли и гневно изгледа мъжа, седнал отсреща. Нито тя, нито Роджър забелязаха Джили, която ги гледаше от задната врата на къщата. Малката камериерка не можеше да заспи и бе слязла в кухнята да хапне нещо, когато забеляза как Мойра се измъква през задната врата. Джили се взираше невярващо в силуета на мъжа, който се очерта в рамката на прозорчето в каретата.
— Прояви благоразумие и дойде — с притаена заплаха процеди Роджър.
— Къде отиваме? — паника обхвана Мойра и самообладанието й започна да я напуска. С нарастващ ужас си спомни последния път, когато остана насаме с него. Почти се самоуби, като скочи от каретата.
— В апартамент, който пазя за подобни нужди. Не се безпокой, няма да направя нищо по-различно от любовника ти. И няма да те заведа в Нюгейт. Имам други планове за теб.
— Вие сте жалък негодник Знаете, че не съм откраднала огърлицата. Защо не кажете истината на родителите си?
— За нищо на света. Те са ми достатъчно сърдити за това, че те освободих и напуснах Лондон без никакво предупреждение. Трябваше да взема пари назаем, за да замина за Франция. Няма да получа наследството си още две седмици, а баща ми отпуска оскъдни средства. Проклето да е.
Не бяха се отдалечили много, когато каретата спря.
— Пристигнахме. Хайде. Ще продължим разговора си вътре — грабна я за ръка и я измъкна, като нареди на кочияша да чака По гърба на Мойра полазиха студени тръпки, когато видя в какъв бордей се канеше да я въведе. Олющена крива табела висеше на входа и въпреки късния час от сумрака вътре се чуваше силен смях.
Мойра се дръпна, когато Роджър се опита да я вкара вътре.
— Няма да вляза там.
— Ще го направиш, за твое добро е. Сложи си качулката. Не си първата уличница, която водя в стаята си в „Хен енд Рустър“ и няма да си последната. Цялата измет, която посещава това място, пет пари не дава за курвите, те си вършат работата.
Мойра продължи да упорства и Роджър я дръпна и със сила я избута навътре. Звукът от оживено веселие и мръсни ругатни я проглуши. Повдигна й се от миризмата на евтин алкохол и немити тела. Тя се сви под любопитните погледи и се загърна плътно в качулката си, докато Роджър я дърпаше нагоре по паянтовите стъпала.
— Пристигнахме — обяви Роджър и я блъсна вътре. — Свали си пелерината и се чувствай като у дома си.
— Не, благодаря — отклони поканата Мойра и бегло огледа оскъдната обстановка. — Няма да остана дълго. За какво искахте да говорим?
— Дяволски добре знаеш какво искам. Какво се случи с теб, след като скочи от каретата ми? Бях сигурен, че си мъртва и затова избягах от Лондон. Не можеш да си представиш колко шокиран бях да те видя във Воксхол тази вечер. Когато ми казаха, че си дъщеря на ирландски барон, едва не умрях от смях. После научих, че Джак Грейстоук е твой покровител и ми се искаше да те изоблича в измама още там. После размислих и промених решението си. Ако запазя малката ти тайна, ще мога по-добре да се възползвам от ситуацията. Все още желая тялото ти. Да те видя облечена като дама тази вечер, възбуди отново апетита ми за това, което ми отказа преди седмици.
Мойра го погледна унищожително.
— Вие ме отвращавате.
Роджър се изсмя нагло.
— Ако не искаш да попаднеш в затвора за кражба и Джак Грейстоук да бъде отхвърлен и презрян от обществото, ще правиш, каквото ти кажа. Слуховете са, че Грейстоук трябва да се ожени за пари и се е спрял на лейди Виктория Грийни. Бил съм с нея. Тя е горещо парче — сподели опита си Роджър. — Какво, мислиш, че ще се случи, когато лейди Виктория разбере, че си толкова негово протеже, колкото и мое? Ще си помисли най-лошото, разбира се. Женитба с богата наследница ще бъде немислима, когато обществото научи как Грейстоук ги е направил за смях. Това ли искаш за човека, който е спасил живота ти? Той беше, нали?
— Не ме остави да лежа на пътя и да замръзна на студа или да умра от раните си — обвинително каза Мойра. — Той е способен на състрадание, нещо непонятно за вас.
Роджър подигравателно се изхихика:
— И на кого му хрумна да те представя за лейди? Звучи като една от брилянтните идеи на Грейстоук.
— Не е ваша работа.
— Ще стане. Ако не правиш, каквото ти кажа, ще съсипя Грейстоук. Обществото и без това няма нужда от него. Не напразно го наричат Черния Джак
— Какво искате от мен? — попита Мойра, обхваната от гняв. — Каквото и да е, оставете Джак на мира.
Роджър я погледна с ехидна усмивка:
— Може би. Ако правиш каквото ти кажа. Мисля, че добре знаеш какво искам. Ти измами членовете на клуба веднъж, но няма да се повтори.
Хелфайър клуб. Този мъж бе изчадие на дявола.
— Не! Никога няма да се съглася.
— Чакай, не съм свършил. Ако откажеш, ще те предам на властите и ще кажа, че Грейстоук ти е бил съучастник. Знаеше ли, че има награда за този, който те залови? Почти нямаш избор. Или Нюгейт, или Хелфайър клуб.
Никога не бе мразила някого по-силно. Гневът запали ирландския й темперамент:
— По-скоро ще умра, отколкото да бъда омърсена от вас и порочните ви приятели. Чувала съм, че малко жени оцеляват след нощ с поклонниците на Сатаната. Ако оживея след ритуала, ще отида при твоите родители и ще те изоблича като член на клуба.
— О, ще оцелееш. Ще се погрижа. След това ще уредя да те приемат в бордей. Може дори да ти хареса това, което ще направят братята с теб. На повечето проститутки, които наемаме, изглежда, им харесва. Грейстоук е бил член за известно време. Учудва ме, че не те е довел на някой от ритуалите. Проклетият негодник е искал да те запази само за себе си.
— Света Дево, помогни ми! — извика Мойра. — Лъжете! Джак никога не би станал член на пъклена организация като Хелфайър клуб.
— Моли се на когото искаш, сладка Мойра, няма да ти помогне — Роджър се поздрави за съобразителността. Да посее съмнение в нея за участие на Джак в ритуалите на клуба, бе направо гениално, макар и лъжа.
— Чувал съм, че Нюгейт е доста неприятно място. Болести, паразити, мръсотия, недохранване, ще изпиташ всичко това на собствен гръб, че и повече. Няма да е трудно да изкарам Черния Джак твой съучастник Лесно мога да накарам някого да се закълне, че точно той те е наговорил да откраднеш колието на майка ми. Всички знаят, че той непрекъснато има нужда от пари.
Мойра пребледня.
— Дори и вие не можете да паднете толкова ниско.
Дали лъжеше за Джак? Умът й казваше „не“, но сърцето й отричаше напълно възможността Джак да бъде въвлечен в общество, посветено на дявола. И все пак нещата имаха смисъл. Без съмнение доста се е потрудил, за да си спечели този прякор.
Роджър тънко се усмихна:
— Мога да го направя, и ще го направя. Като посветен от клуба Хелфайър научих, че нищо не може да бъде по-важно от задоволяване на всички желания. Каквото и да ни струва да го постигнем. Всичко е приемливо. Злото е възбуждащо. Ако не ми вярваш, попитай Черния Джак. Или лорд Ренфрю. Всички те са посветени. Посветени на удоволствието.
Цветът се оттегли от лицето на Мойра. Лорд Ренфрю също?
— Ако родителите ти знаеха какво представляваш, щяха да те лишат от наследство.
— Баща ми е надут глупак, който постоянно ми натяква за непристойното ми държание, макар да не знае и половината от греховете ми. Заплашва да ме лиши от наследство в полза на малкия ми брат, самодоволен нещастник. Никой няма да ме лиши от наследство. Титлата ми принадлежи.
В гласа му имаше толкова омраза, Мойра се уплаши дори заради баща му и брат му. Дълбочината на покварата му я изплаши.
— Не мога да направя каквото искате, независимо какви ще са последствията.
— Не ти давам право на избор. Свали си дрехите. Първо аз ще опитам това, което ще оставя в ръцете на другите.
Мойра отстъпи крачка назад.
— Не!
Роджър се пресегна към нея и грубо я дръпна към себе си.
— Никак не съм търпелив.
Той я повали по гръб на леглото. Обхвана я силна паника и я направи смела въпреки превъзходството му. Усети ръцете му върху гърдите си, как рови под палите на роклята й и езикът му се опитва да разтвори устните й. Тя се задави и й се повдигна, преглътна с горчивина Не можеше да позволи тази гадост.
Слабото жилесто тяло на Роджър бе здраво като стомана той се просна върху нея и я притисна със слабините си. Тя се бореше отчаяно, но когато забеляза че точно това го забавлява изведнъж спря и се отпусна като парцалена кукла в ръцете му. И после я видя — глинена кана на паянтовата масичка до леглото, почти до ръката й.
Роджър бе вдигнал палите до кръста й и се бореше с връзките на панталона си, разсеян и омагьосан от гледката на медночервения триъгълник между краката й. Отчаяна Мойра протегна ръка и благодари на Бога, когато я достигна и обхвана с пръсти дръжката й.
Възбуден почти до полуда, Роджър подхвана отвратителното нещо между краката си и го насочи надолу между деликатните къдрици на Мойра.
— Приготви се да посрещнеш истински мъж между белите си бедра — дрезгаво каза той, като се канеше да навлезе с тласък и да получи желаното удоволствие.
Но Мойра имаше други планове. Докато мускулите му се напрегнаха и той се приготви, Мойра вдигна каната и я стовари с трясък върху главата му. Той се дръпна, изгледа я в недоумение, подбели очи и се свлече върху нея. Мойра изпълзя изпод него с дръжката от каната в ръка. Погледна я ужасено и я изпусна от внезапно безчувствените си пръсти. Роджър лежеше неподвижно, проснат по корем на леглото. Тя го избута далеч от себе си. Оправи дрехите си, наметна пелерината, хвърли му бегъл поглед и избяга от стаята.
Благодари на Бога, че посетителите бяха понамалели, та тичешком премина стълбите и се втурна навън. Каретата чакаше до тротоара. Мойра бе забравила, че Роджър каза на кочияша да чака. Като събра целия си кураж, тя извика на кочияша с властен глас:
— Закарайте ме до площад „Хановър“.
Кочияшът се отърси от съня и я изгледа с мътни очи:
— Къде е гос’динът?
— Реши да остане. Закарайте ме.
Мъжът се почеса по главата:
— Не знам, мис. Плащат ми да чакам.
— Ти това и направи — рязко каза Мойра. — Получаваш си парите. А сега ме закарай до площад „Хановър“. Няма нужда да слизаш, сама ще се кача.
Кочияшът я погледна объркан и после кимна. Мойра буквално се хвърли в каретата, като не отделяше очи от входа на странноприемницата, за да не я изненада лорд Роджър. Но нямаше нужда да се притеснява. Още щом хлопна вратичката, каретата потегли. Мойра се отпусна назад, все още разтреперана от мисълта, че й се размина на косъм. Когато Роджър се свести, ще бъде бесен. Нямаше представа какво ще измисли, но тя държеше коз в ръцете си. Знаеше за Хелфайър клуб и нямаше никакви угризения да го сподели с родителите му.
Джак влезе в къщата и уморен заизкачва стъпалата нагоре. Да се отърве от Виктория след бала, се оказа нелека задача Тя бе по-ядосана от всякога, когато направо й отказа да остане при нея тази нощ. Дори не помнеше какво оправдание измисли, но то явно не я задоволи. Постави му ултиматум — ако не докаже привързаността си към нея, тя ще предостави себе си и богатството си на някой друг. Не й липсваха обожатели, както съвсем ясно подчерта
Джак дори не се извини за липсата на желание у него. Просто се обърна рязко на пета и напусна. Неотдавна идеята, да се ожени за Виктория, му се струваше добра, като се има предвид жалкото му финансово състояние. Шокиран, осъзна, че никакво богатство не може да компенсира липсата на любов в една връзка. Проклятие! Трудно бе да повярва на тази драстична промяна в себе си, и то само за последните няколко седмици. Къде изчезна старият Джак? Къде беше този безпътен негодник, на когото толкова държеше?
Когато стигна горната площадка, мислите му се върнаха на Мойра. Тя каза, че я боли глава и има нужда от сън и той притеснено свъси вежди. Знаеше, че не бива, но нуждата, да я види пак, бе по-силна от него. Спря пред вратата, натисна дръжката и отвори. Гаснещият огън в камината едва разпръскваше мрака в стаята, но все пак достатъчно, за да забележи, че леглото е празно.
Джак изстина. Къде е тя? Запали свещ претърси стаята, облекчен да види, че всичките й дрехи са тук освен тъмното наметало. След това го обхвана неописуем гняв. Къде е отишла — и с кого?
Като прескачаше по две-три стъпала, Джак вече бе отворил външната врата и се канеше да се втурне навън, когато чу шум зад себе си. Завъртя се на пета и видя Джили, сгушената й фигура хвърляше гротескна сянка на стената.
— За Бога, Джили, ако знаеш къде е мис Мойра, кажи ми!
Джили пребледня, по-изплашена от когато и да било. Черния Джак изглеждаше жестоко вбесен и опасен, както подсказваше и името му. Изглежда, той забеляза страха й и изражението му се смекчи:
— Няма да те нараня. Говори ли с Мойра? Каза ли ти къде отива толкова късно през нощта?
— Не, сър — каза Джили с треперещ глас. — Видях как лейди Мойра напуска къщата през задната врата, но не знам къде отиде, нито кой е мъжът в каретата.
— Едно-единствено изречение — и Джак разбра всичко, което искаше да знае. Отвърна глава, а сивите му очи искряха заплашително.
— Мъж? — тази мисъл го разтрепери от гняв. — Мойра се е срещнала с мъж и е тръгнала с него?
— Да.
— Кой? — рязко попита Джак.
— Не знам, сър. Беше тъмно. Не видях добре лицето му. Мисля, че лейди Мойра не влезе доброволно в каретата.
Лицето на Джак доби каменно изражение.
— Тя по собствено желание ли напусна къщата?
Джили преглътна мъчително. Умишлено не би наранила никога господарката си. Само ако сър Джак не се държеше заплашително.
— Аз… не знам.
Джак стисна здраво юмруци и кокалчетата му побеляха.
— Благодаря ти. Можеш да си лягаш вече.
— Но, сър — започна плахо Джили. — Не мисля, че лейди Мойра би могла…
— Върви в леглото. Аз ще се оправя.
Джили не беше готова да изпита докрай гнева на Черния Джак, затова се обърна и избяга. Тя съжаляваше бедната Мойра и хич не й завиждаше — как щеше да се изправи лице в лице с обзетия от ярост Черен Джак
Той се върна в стаята, за да чака завръщането на Мойра. Защо се бе измъкнала посред нощ — и с кого? Още веднъж го бяха излъгали и в него растеше неописуем гняв. За нещастие колкото повече чакаше, толкова повече се усилваше гневът му.
Два часа по-късно чу звукът на каляска да приближава къщата. От прозореца видя как спря и от нея слезе жена. Мойра се връщаше от среднощната си среща и лицето му стана сурово. Желанието да я смаже в гнева си растеше, докато чуваше как тя тихо влиза в къщата и се изкачва по стълбите. С два скока стигна вратата, но преди да я отвори и да се изправи пред Мойра, се появи призракът и блокира пътя му.
— По дяволите! — избухването говореше колко са обтегнати нервите му. — Нямам време за теб сега, милейди. Мойра ще трябва да ми обясни с кого се е срещала или ще извия нежното й вратле. Бил съм прав за нея през цялото време. Тя не е нищо друго освен една малка изкусителка, готова да скача от легло в легло. След като я освободих от девствеността, тя иска да полети и да изследва нови и нови хоризонти в любовта. Проклятие! Няма да търпя това, чуваш ли?
Лейди Амелия нямаше намерение да се отмести. Изглежда, усещаше силата на гнева му и искаше да спести на Мойра скандала.
— Върви си! Ти си само в моето въображение — беснееше Джак. — Не се бъркай. Малката безпътница е имала среща с мъж, и аз ще разбера кой е той.
Лейди Амелия поклати глава и не помръдна от мястото си.
— Ти ме забърка в голяма каша, милейди. Възможността да се оженя за пари просто се спука като балон, а заедно с нея репутацията ми на негодник и женкар. Твоя е вината, че вече не ми харесва да играя хазарт, да пия и да преследвам жени — обвини я кисело той. — Твоята намеса докара Мойра в дома ми. Оттогава не съм съшият. Да спя с малката ирландска магьосница беше грешка. Как можех да знам, че е девствена?
Лейди Амелия наклони глава, сякаш преценяваше всяка негова дума.
— Не разбираш ли? — продължи разпалено Джак — Мойра има нужда от пари, както и аз. Не си подхождаме. Бог знае, че трябва да я пусна да си върви, но сърце не ми дава да се разделя с нея. — Лейди Амелия поклати глава — Знам, че няма какво да предложа на Мойра, или тя на мен. Но, проклет да съм, ако позволя друг мъж да я опропасти.
Лейди Амелия постави ръка на сърцето си, сякаш да предаде послание без думи, но Джак бе извън себе си от гняв, за да го разбере. Един призрак нямаше да му попречи да поиска сметка на Мойра. Знаеше, че трябва да изчака гневът му да се поуспокои, но мисълта за Мойра с друг мъж му пречеше да разсъждава трезво. Той направи крачка напред, сякаш да измести призрака, но светлината на лейди Амелия избухна като пламък, който като ореол я обгради и го заля с горещина. Това го накара да отстъпи.
— По дяволите? Какво да правя? — лейди Амелия просто се взираше в Джак, но думите й успяха да проникнат в съзнанието му.
Не я наранявай.
— Наистина ли мислиш, че мога да нараня Мойра? Дори да се изправя пред нея, обзет от най-силен гняв, пак не бих могъл да понеса мисълта да й сторя зло.
Явно поуспокоена, лейди Амелия кимна и отстъпи встрани, като позволи на Джак да напусне стаята. Той нямаше време да обмисля станалото, защото отвори с размах вратата и решително закрачи към стаята на Мойра.
Мойра все още трепереше, когато се прибра в стаята си. Дали не уби лорд Роджър? Съмняваше се. Удари го силно, но под ъгъл, защото тя самата лежеше на леглото.
Съблече се на светлината само на една свещ и се вмъкна в леглото само по бельо, твърде уморена да облече скромната нощница. Зората бе на едно издихание от мрака на нощта и тя се опита да поспи. Мислите й се връщаха към пъкления план на Роджър. Този път успя да се измъкне, но дали щеше да успее и следващия? Щеше ли той да я остави на мира или това, което знаеше за него, бе твърде опасно, за да я забрави? Най-добре беше да напусне Лондон, но нямаше откъде да намери пари за пътя до Ирландия. Тя все още обмисляше възможностите, когато Джак се втурна в стаята.
— Къде беше, по дяволите? — гласът му прозвуча рязко. Лицето му бе сурово и безизразно като камък, беше скръстил ръце пред гърдите си. Мойра го погледна Очите му бяха потъмнели и смъртоносни и изражението му подсказваше, че знае за нейното излизане. Да благодари на Бога, че не знаеше къде или с кого е била
Тя нямаше сили да го погледне в очите. От представата за него като участник в зловещите ритуали на мъже като Роджър Мейхю й прилошава.
— Какво правиш вкъщи? Мислех, че ти и лейди Виктория…
Джак приближи и се надвеси над нея.
— Сгрешила си. Ако искаше мъж в леглото си, защо не повика мен? Защо друг, за Бога? Проклятие, Мойра не знам какво да мисля за теб. Ти продължаваш да ме объркваш. Докато не бяхме заедно в леглото, ти бе съвсем невинна? Да не съм създал уличница?
Въпреки че вътрешно кипеше от гняв, тя упорито запази мълчание, което още повече вбеси Джак.
— Мислех, че те познавам, но съм грешил. Може и да си била невинна, когато спах с теб, но сърцето ти е на уличница.
— И аз мислех, че те познавам — тросна му се Мойра.
— Може би нямаше да търсиш друг мъж, ако бях следвал инстинкта си и бях те любил тази нощ. Но ако това, което искаш, е мъж, с радост ще изпълня желанието ти. Знаеш, че нямам оплаквания в това отношение.
Джак усещаше, че се оставя на гнева да вземе връх, но не можеше да се овладее. Твърде силно болеше мисълта за Мойра с друг мъж. Искаше да я накара да си плати за това, да я накаже, че го е отхвърлила. Той свали сакото си и го захвърли, с ризата направи същото.
— Какво правиш?
Джак я изгледа мрачно и изпепеляващо. Кожата й настръхна и сякаш отесня за тялото й.
— Ще те любя. Щом може да си с други, можеш да приемеш и мен.
— Не ме докосвай!
Мойра загуби дъх, когато видя как Джак изхлузи панталона си и го свали заедно с обувките и чорапите си. Суровото непреклонно изражение на лицето му бе далеч от омиротворително. Но тя не гледаше лицето му. Погледът й се плъзна по-надолу. Той бе изпънат като струна, тялото му стегнато и непреклонно, всеки мускул бе напрегнат от бликащо желание.
Той й се усмихна присмехулно, но очите му останаха сериозни. Тя потрепера и опита да погледне встрани, но не успя да си наложи.
— Твоят любовник по-надарен ли е от мен?
Арогантността му взриви ирландския й темперамент:
— Проклет негодник! Мисли каквото искаш, но аз нямам любовник Ти си единственият. Ако знаех какво представляваш и на какви мерзости си способен, щях да напусна този дом, преди да ме обезчестиш.
— Представа нямам за какво говориш — той не подозираше, че тя има предвид клуб Хелфайър, докато се навеждаше над нея и грубо я придърпа под пулсиращото си тяло, твърде възбуден, за да осмисли думите й. — А и не бих повярвал на нито една твоя дума.
Мойра замръзна и се опита да му избяга, но трудно можеше да се противопостави на силата, с която я прикова към леглото.
— Искаш ли да ми обясниш какво става? — гласът му бе измамно спокоен, което трябваше да й подскаже да бъде нащрек.
— Не.
Грабна реверите на тънката шемизета и я раздра на две, като откри щедрите извивки на тялото й.
— Кой беше мъжът тази нощ? — той помилва гърдата й и нежелани горещи вълни заприиждаха от допира му.
Тя стисна устни. Чувстваше, че вече й е чужд. А изобщо познавала ли го е някога?
— Ти си красива жена, Мойра. Всеки мъж би те пожелал.
Ако не бе чула за участието му в клуба, би била очарована от думите му. Измъчваше я, че бе толкова загрижена да не развали шансовете на Джак за успешен брак по сметка, когато е трябвало да се притеснява за себе си и за плановете му, свързани с нея. Дали Джак и лорд Пърси Ренфрю не планираха да я предоставят на милостта на поклонниците на Сатаната?
— Не бях с човек, когото познаваш.
— И очакваш да ти повярвам?
Сякаш получил просветление, Джак осъзна, че иска да бъде единственият мъж в живота на Мойра. За първи път съжали, че не е роден сред разкош и богатство. Не го бе грижа за титлата, но богатството щеше да му позволи да се ожени за избраницата на сърцето си, а не за някоя като Виктория. Тя не изрази никакво желание да го дари с наследник и без съмнение щеше да му изневерява, щом бракът им поизстине. Нито пък той можеше да обещае вярност към съпруга, която не обичаше.
Любов. Дяволска работа! Това екзалтирано състояние не значеше нищо за него преди, защо размишлява за него сега? Той се вгледа в Мойра, а тялото му бе напрегнато като струна от желание. Желаеше тази упорита малка изкусителка повече от всяка жена досега. И все пак не можеше да преглътне факта, че през нощта се е срещнала с някого. Усещаше, че има нещо по-дълбоко, нещо ужасяващо. И в какво, по дяволите, го обвиняваше тя?
— Ти ме лъжеш непрекъснато още от първия ден — обвини я Джак. — Защо поне веднъж не ми кажеш цялата истина?
Мойра трепереше от възмущение:
— А ти?
— Не съм те лъгал. Защо ми нямаш доверие?
— Не вярвам на никого. Не и след това, което научих тази нощ. Как можа?
Джак видя как проблясват сълзи в златистите очи на Мойра и гневът му се стопи. Изпита нужда да я утеши, да я люби нежно, докато не забрави всичко освен удоволствието, което споделяха заедно. Но последната й забележка го озадачи твърде силно, за да я остави без последствия.
— Как можах „какво“! Говориш с недомлъвки.
— Аз знам — Мойра почти изкрещя. — Знам, че си член на клуба Хелфайър.
— Какво? Кой ти каза тази долна лъжа?
— Отричаш ли?
— За Бога, да! Отричам!
Искаше й се да му повярва. Искаше да му вярва, но не можеше.
— Не съм единственият лъжец в тази стая — хапливо изстреля тя.
Той смени местата им, като без усилие повдигна Мойра над себе си. Мускулите на ръцете му заиграха от силата в тях, лицето му се изостри от напрежение и страст. Когато гърдите й надвиснаха над него, той я наведе към себе си, за да погали с устни връхчетата им. Обхвана я паника. Не искаше това да се случва. Тя се бореше със себе си да го спре. Но после всеки нерв запулсира от желание и огънят на страстта разпали пожар в тялото й.
След като покри с ласки гърдите й той впи устни в нейните в умопомрачаваща целувка, а езикът му галеше, мамеше и изследваше сладостта на всяко нейно кътче. Целува я, докато не й прималя, и тя остана без дъх. После се претърколи върху нея и я притисна под себе си, зажаднял за цялото й тяло. Грабна останките от дрехата й и ги отхвърли, за да няма бариери между тях.
— Кой беше мъжът? — попита тихо и настоятелно.
— Какво те е грижа?
Грабна ръката й и я притисна към пулсиращата си мъжественост.
— Почувствай колко съм възбуден. Виж какво правиш с мен. Повярвай ми, когато казвам, че ме интересува.
Пръстите на Мойра го обхванаха плътно. Той бе твърд и изправен в ръката й. Стомана, покрита с кадифе. Жив и пулсиращ. Мойра погледна лицето на Джак Очите му блестяха като два сребърни потока на потрепващата светлина на свещите, блеснали от мъчително желание. Той изглеждаше като в треска, лицето му бе изопнато и напрегнато. Ноздрите му потрепваха с всяко вдишване и й напомни сексуално възбуден звяр.
Джак изстена и захапа зърното на гърдата й. Мойра изохка прималяла. Заляха я екстаз и болка едновременно. Ръката й го стисна още по-здраво в отговор.
— Исусе! Велики Боже! — гласът му бе дрезгав стон, докато тялото му потръпваше неконтролируемо. Той силно отхвърли ръката й от себе си и тя помисли, че го е наранила.
— По дяволите, губя всякакъв контрол, когато съм с теб. Нямаш представа колко съм близо до върха. Ти си създадена за удоволствия, Мойра, и аз искам да съм този, който ги създава. Но съм ревнив любовник…
Той прокара мокра следа от целувки по гладкия й корем. Ръцете му се плъзнаха в заплетените къдрици. Като раздели устните й с пръсти, той вмъкна нежно два от тях вътре в нея.
— Мека, толкова нежна — промърмори, докато разтваряше широко краката и коленичи между тях. — И толкова влажна.
Целуна вътрешната страна на бедрата й, докато пръстите му продължаваха да се движат вътре в нея, да я възбуждат и галят.
Тя се изви в дъга назад, като хапеше устни, за да не извика името му. Той можа само да изстене в отговор, докато продължи да покрива с целувки крака й все по-нагоре и по-нагоре, докато намери малката розова пъпка на желанието и постави устни върху възбудените гънки на чувствената й плът.
— Джак! Не! Какво правиш! Това е грешно.
— Не, не е — промълви той. — Има много начини да обичаш една жена.
После я докосна с език там и загуби желание да говори. Мускусната й миризма го разпали, възпламени слабините му, набъбнали и пулсиращи от неизживяна докрай страст. Той усети как крехкото й тяло се извива нагоре. Видя лицето й, изопнато от желание, и замени пръстите с езика си.
Мойра изпищя и отчаяно сграбчи раменете му. Тя изгаряше от желание, до болка силно и пулсиращо, растящо с всеки дъх, поет на пресекулки. Чу я как стене от удоволствие, усети как краката й се разтварят още повече, докато той я милваше и пиеше от нейната сладост. Той безмилостно я поглъщаше, ръцете му се плъзнаха под нея и я обхванаха здраво и я принудиха да приеме всеки смел тласък на езика му. Дишането й бе неравно и пресечено. Тя замря и той се уплаши, че ще се задуши. И после тя свърши. Чу как изохка, усети треперенето на тялото й и разбра, че е изживяла удоволствието докрай.
Преди да се успокои и да се върне от орбитата, в която бе изстреляна преди секунди, Джак леко се вдигна нагоре и се плъзна дълбоко в нежните къдрици между краката й.
Мойра отвори очи и извика при допира на невероятната топлина и твърдост, от кадифената мекота и от потрепващите мускули на тялото му, докато той се движеше над нея. Заляха я вълни от страстно желание, усети непоносима горещина и посрещна с тялото си всеки негов неумолим тласък. Тя беше в пламъци, които заплашваха да я погълнат без остатък.
Обви го с ръце и крака и се притисна плътно към него.
— Джак — името му прозвуча като беззвучна въздишка, докато тя стигна своята кулминация, и тялото й потрепера от главозамайващото изстрелване във висините на екстаза.
— О, Джак… — усещането за движението му вътре в нея усили удоволствието й, той потрепера силно и тя усети как изстреля семето си и я изпълни.
Едва бе отшумял и последният спазъм на удоволствието, когато отново я връхлетя мъчителната мисъл, че е бил свързан с Хелфайър. Това я отрезви. Сълзи напълниха очите й и потекоха в солени ручейчета по бледите й бузи. Той бе замесен от същото тесто, както Роджър Мейхю и лорд Фенуик. Той я бе използвал, и то с нейно съгласие. Опита се до го отблъсне, но той се претърколи настрани и я обърна към себе си. Усети влагата върху гърдите си и се отдръпна.
— Защо плачеш?
— Мразя те — изхлипа Мойра.
— Можеше да ме заблудиш.
— Ти парализираш волята ми и ме лишаваш от здрав разум.
— Тогава имаме нещо общо — той бе имал безброй жени, на някои дори не помнеше имената, но не можеше да си спомни някога да е преживявал подобно нещо. Внезапно проумя, че не може да позволи друг мъж да има Мойра. Не сега, никога.
— С лорд Ренфрю ли беше тази вечер? По-добре ми кажи, защото ще разбера така или иначе. Какво ти каза, за да си ми толкова ядосана?
Мойра го погледна косо:
— Не съм виждала лорд Ренфрю, откакто ми предложи брак. Знаеше ли, че той е член на клуба Хелфайър?
Джак се разтревожи.
— Кой, по дяволите, ти каза? Мъжете там носят роби и качулки, за да скрият самоличността си дори един от друг. Да не се е опитал някой да те убеди да участваш в ритуалите им?
— Никога не бих се съгласила на подобно нещо. Не дори лорд Роджър… — внезапно осъзнала какво изрече, Мойра закри уста с ръка.
Страх и отвращение пронизаха Джак.
— Била си с Роджър Мейхю? Да не си си загубила ума? Не чу ли какво ти казах за него?
— Съгласих се да го видя заради теб, но после той ми каза, че си свързан с клуба и аз осъзнах каква глупачка съм била.
Той сграбчи раменете й и силно я разтърси.
— Заради мен! Какво искаш да кажеш? Знам със сигурност, че Мейхю е член на клуба, но аз не съм. — Очите му блестяха от неконтролируем гняв. — Мисля, че започвам да разбирам. Ти си се познавала с Роджър Мейхю още преди да се срещнем, нали? Той е синът на твоите работодатели, нали? Онзи, който те е задирял. Какво ти каза, за да те убеди да се срещнеш с него?
Мойра се взираше в Джак, осъзнала колко близо до истината е стигнал. И все пак не можеше да му каже за кражбата. Ако е член на клуба, значи няма никакви скрупули. Той имаше отчаяна нужда от пари и сигурно ще я предаде заради наградата.
— Не ти дължа никакво обяснение. Ненавиждам го толкова, колкото и теб. Казах ти, че не съм спала с него и повече няма да чуеш от мен по този въпрос.
— Ние сме в задръстена улица. Нямаме си доверие. Всичко, което имаме, е това.
Той грабна ханша й и я постави под себе си, гласът му бе дрезгав и суров като страстта. Знаеше, че това неутолимо желание е лудост, но не можеше да промени нищо. В него кипна необуздано желание, той отново се плъзна в нея и с всеки тласък сърцето му прогърмяваше в такт с все по-бързите движения на мощното му тяло.
Стегнатата й плът удвои желанието му и той загуби представа за всичко наоколо. Съществуваха само слетите им тела и нуждата да проникне дълбоко в нея, до дъно. Гневът се изливаше от него на приливи и отливи, с всяко движение, все по-бързо, и по-бързо, докато тялото й не се стегна и тя изживя кулминация. Той дрезгаво изстена, притисна се плътно в нея и свърши.
Когато тя отвори очи, той се взираше в нея със странно изражение. Стопеното сребро на очите му проникваше до дъното на душата й. Суровото собственическо изражение я накара да потръпне от страх. Знаеше, че той няма да спре да я разпитва, докато не му каже истината, а тя не искаше да я каже сега.
— По дяволите, Мойра. Стига с твоите лъжи. Не обичам да ме правят на глупак Няма да изляза, докато не ми кажеш какво става
Мойра обърна поглед върху розовеещото небе навън. Зората избледняваше и потоци светлина заливаха източното небе. Как можа животът й да се преобърне така трагично? — замисли се тя разсеяно. Всичко, което можеше да направи сега, бе да каже истината и да се моли на Бога Джак да й повярва. Ако имаше поне малко почтеност в него, щеше да разбере, че тя не е способна на измама. Отвори уста да излее душата си, когато съдбата се намеси под формата на Петибоун.
— Сър Джак! Там ли сте? Събудете се, сър. Пратеник от Корнуол. Яздил е дотук без почивка Много е спешно, сър.