Мен пък винаги това ми е харесвало на Дик — как обръща внимание на Човека, а не на Времето. Пресъздава бъдещето с много естествено чувство, все едно знае с точност какво ще е то и по какъв начин ще въздейства върху индивида. И също ми харесва, че пише „между другото“. И че краят е от никъде. И изобщо — твоите критики са моите похвали за книгата.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.