Ща карам по ред и по памет.
Книгата съм я чел в годината на издаването и в България.
Не помня преди колко време беше.
Това , което съм запомнил от нея :
— в какъвто и да е свят да попаднете, дори в замислен като алтернативен, изкуството, като това на Франк например, може да направи така, че поне за миг за видите и чуете /като японеца / истинския свят и да разберете — „от всички най-глупави са прасетата и рибите. Те последни научават истината.“ — цитирам по памет.
— малко е наивно във фантастичен роман от този тип да търсим паралелно сходство с поведение и действие на хора от нашия свят. Там всичко е възможно — дори японците да са по-хуманни и англичаните да са участвали в обсадата на Сталинград. Затова се нарича фантастика. Не е задължително образът и представата ни за японците да съответства на образа им от реалния свят.
Ролята на дамата в романа — във всеки свят ще има по една жена, която в конкретен момент ще вземе съдбоносни решения, за които дори ще извърши и убийство.
— на мен лично ми беше интересно: как се взе едно решение за отказ от екстрадиция на база на лично решение на един чиновник,
как съдбата на един човек се определя от толкова крехки и случайни действия,
какво точно, по дяволите, можеш да направиш, ако разбереш, че света, в който живееш ,всъщност не е съвсем реален ?
И дори само заради идеята за поведение на човешки същества в алтернативен свят си струва да се прочете .
Още повече, че все пак никой не спори, че текста е увлекателно написан, нали ?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.