Ерих Кестнер
Една госпожица горчиво се оплаква

Красива съм. Като красива съм известна.

У мене почти всеки вижда Ботичели.

Не съм приятна дама. Нито интересна.

Аз съм красива! При това се казвам Ели.

 

Щом срещна някого и само промълвя,

набожен става той, поглежда ме с тревога

и сякаш моли се да го благословя…

Мъжете вярват, че да благославям мога.

 

Да си красива като мен не е забавно.

Да си красива като мен е просто мъка!

За идеал мъжете са ме взели явно.

А щом избрана си, не можеш се измъкна.

 

За тях светица съм, икона претворена.

Не пита никой искам ли да съм светица!

Аз съм момиче здраво, не и мъченица.

Защо да бъда, ах, божествено смирена?

 

Да, вижте ме! Аз съм красива поначало!

Не ми приказвайте изискано-несмело…

Че най-божественото в мен е мойто тяло,

и да ме любите не е престъпно дело.

 

Извайте ме в портрет! В поема вдъхновена!

Съгласна съм, но тези песни са преструвка.

Не зяпайте, като че съм ви забранена!

Красива съм, но заслужавам и целувка.

 

Позирам в профил, сгушена сама на стола.

Усещам се покрита от църковен прах.

Красива! А не ме е виждал никой гола.

Кой мъж ще връхлети, без страх от ореола!

Това, че сте така набожни с мен, е грях.