Ралф Ротман
Препоръчано писмо

Улицата гъмжи от несретници,

а ти носиш главата си

като печалба от лотарията.

Това ти можеш.

Рисуваш цветя по колата си,

вместо да я подпалиш.

Така не виждаш нещата толкова черни.

Често пътуваш ей тъй, без посока,

и се прибираш в добро настроение.

По принцип не даваш да ти развалят вечерта —

при нужда глътваш две хапчета

и отново си свежа и румена

до най-крещящото противоречие:

фучиш срещу целия ад,

а ми отнемаш въздуха с дима на цигарата си;

мечтаеш за рай на земята,

а се натряскваш до смърт.

Никой не ти попречва.

Твой си е този живот,

тази весела пустош, това линеене

по най-лекомислен начин.

 

1984