Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wild Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване (първите 30 страници)
ivo_bg (26.09.2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Нелсън Демил. Частен клуб

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ИК „Бард“, 2007

ISBN 954-585-758-4

История

  1. — Добавяне

Пета част
Събота
Норт Форк, Лонг Айланд

Насау Пойнт, Лонг Айланд, 2 август 1939 г.

До: Ф. Д. Рузвелт, Президент на Съединените щати,

Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

 

Сър… възможно е да се предизвика верижна ядрена реакция в голяма маса уран, при което ще се генерират огромни количества енергия и нови, подобни на радия елементи… така, господин президент, е възможно да се отприщи огромна разрушителна сила.

Алберт Айнщайн

11

След вечерята в ресторанта баржа потеглихме към Ориент Пойнт на източния край на Норт Форк на Лонг Айланд.

В небето имаше облаци, но въпреки това успях да видя звезди — нещо, което рядко ми се случва в Манхатън.

Норт Форк е брулена от вятъра ивица суша, много красива и същевременно сурова, заобиколена от Лонг Айланд Саунд от север, Гардинърс Бей на юг и Атлантическия океан на изток.

Тъй като водата тук запазва натрупаната през лятото топлина по-дълго, есента е обикновено сравнително топла за тази географска ширина. Всъщност този микроклимат, а може би и глобалното затопляне като цяло, е причина за неотдавнашната поява на лозята и туристическия бум, довели до промяната в излъчването на земята.

Като дете идвах тук през лятото с родителите си и други смели и не толкова заможни семейства, които не можеха да си позволят почивка в Хамптънс или специално желаеха да избегнат тамошните тълпи.

Такава жилава душа бил и Алберт Айнщайн, дошъл тук да летува в местността Насау Пойнт през 1939 г. Тъй като нямал с какво друго да се занимава, очевидно е разполагал с много време за мислене. И един ден, подбуден и от други физици, написал писмо на Франклин Рузвелт (известно сега като писмото от Насау Пойнт), с което настоятелно съветва президента да се заеме с разработването на атомна бомба, преди нацистите да са успели да създадат своя собствена. Останалото, както се казва, е история.

— Хайде да се гмуркаме — предложих на Кейт предвид микроклимата и затоплящото се време.

Тя ме погледна.

— Джон, октомври е.

— Да се възползваме първи от предимствата на глобалното затопляне. След десет години на това място ще растат палми вместо лозя и през октомври ще идват хиляди хора, за да се пържат на слънце.

— Ами тогава да се върнем след десет години и да поплуваме.

Продължих на изток по шосе 25 — стар път от колониалната епоха, известен като Кралската магистрала по времето, когато тук командвали британците. На отвесните скали покрай пътя, от север, се виждаха стари бели дъсчени къщи и новопостроени летни вили от кедър и стъкло. Никога не съм изгарял от желание да съм богат, но от време на време се замислям дали да не започна някоя нова революция, за да сложа ръка върху крайбрежната вила на някой борсов агент. Естествено ще му я върна след няколко години. Така всеки ще има полза от това.

Наближавахме Ориент Пойнт. Пред нас се виждаше терминалът на ферибота до Ню Лондон, Кънектикът, а зад него — забранената зона, откъдето с правителствен ферибот се стигаше до свръхсекретния Център за изследване на болести по животните на Плъм Айланд.

Естествено това ме накара да се сетя за онова лято, когато се възстановявах от огнестрелните си рани там и се оказах замесен в двойно убийство, докато трябваше да гледам как дупките от куршуми по тялото ми се затварят. Забърках се и с една дама, Ема Уайтстоун. И до днес често се сещам за нея.

Покрай същия случай се запознах и с друга дама, Бет Пенроуз окръжен детектив от отдел „Убийства“. Тя предхождаше Кейт, може би се бяха засекли за кратко, така че Плъм Айланд и Бе Пенроуз не изникваха много често, когато двамата с жена ми говорехме за стари случаи.

Тогава срещнах за първи път и господин Тед Наш от Централното разузнавателно управление и тази среща щеше да окаже дълбоко влияние върху живота ми — а както се оказа, и върху неговия собствен. Пребиваването му на този свят вече е приключило, така че едва ли мисли повече за мен, макар аз непрекъснато да се сещам за него.

А по една друга шантава прищявка на съдбата Тед Наш познаваше Кейт преди мен и наистина смятам, че помежду им е имало нещо, преди да се появя.

Затова понякога си фантазирам, че Наш е успял да оцелее при удара срещу Световния търговски център и че някой ден ще го срещна отново. Фантазията ми продължава с устна конфронтация, от която естествено излизам победител, следвана от физически сблъсък без пистолети, като в крайна сметка го мятам от някоя отвесна скала или небостъргач. Понякога пък просто чупя врата му и го гледам как се гърчи.

— За какво си се замислил? — попита Кейт. Отърсих се от радостните си бленувания.

— За това какво прекрасно място е светът.

— Как казваш, че ти беше името?

— Бъди по-мила. Опитвам се да вляза в настроението на… Както и да е.

— Добре. Хайде тогава да се върнем в квартирата и да се любим — предложи тя.

Моментално направих обратен завой на две гуми, натиснах газта до дупка и колата полетя по пустия път.

— Намали.

Отпуснах педала. Както гласи старата приказка, жените се нуждаят от причина, за да правят секс. А мъжете — само от място. В този дух бързо завих наляво при един знак, на който пишеше ЩАТСКИ ПАРК ОРИЕНТ БИЙЧ.

— Накъде тръгна?

Към едно романтично местенце.

Джон, хайде да се върнем в квартирата и…

Това е по-близко.

Стига, Джон. Не обичам да го правя навън.

На мен пък изобщо не ми пука къде го правя — стига да го правя, И показалецът в гащите ми определено сочеше в тази посока.

Продължих по тъмния тесен път през камъша и тръстиката по дължината не тесния полуостров. Сушата се разшири, видях пролука в зеленината отляво и завих по пътеката, която стигаше до водата. Превключих на двойна предавка и джипът продължи по неравната земя, докато не стигна един малък плаж на Гардинърс Бей.

Изключих двигателя, слязохме от джипа, свалихме обувките и чорапите си и пристъпихме към водата.

На изток виждахме загадъчния бряг на Плъм Айланд, а на юг се простираше Гардинърс Айланд, собственост на рода Гардинър от 17 в., където според преданието капитан Кид заровил съкровището си. Може и да е истина, но Гардинър така и не са споменавали нито думичка по въпроса.

Още по-нататък на юг се виждаха светлините на Хамптънс. Онези, които летуваха там, разполагаха с повече съкровища от онези, за които би могъл да си мечтае който и да било пират за цял живот трупане и грабежи.

На аз се отклонявам от конкретната тема, а тя бе овладелият ме нагон.

— Хайде да поплуваме — казах, свалих якето си и го метнах на пясъка.

Кейт топна пръст във водата.

— Студена е.

— По-топла е от въздуха. — Свалих си ризата и панталоните. — Хайде.

Смъкнах боксерките и пристъпих във водата. Ужас. Оная ми работа клюмна като студен макарон. Естествено това не убягна от погледа й.

— Май трябва малко да се поохладиш — каза Кейт и ме бутна. — Давай, Тарзане.

Какво пък, идеята все пак беше моя. Припомних си ежегодното януарско къпане на клуб „Полярна мечка“ в Атлантическия океана Кони Айланд, нададох смразяващ кръвта рев, втурнах се към водата и се гмурнах.

Помислих си, че сърцето ми спира, тестисите ми определено решиха да се приберат в слабините, а втвърденият ми доскоро член се сви до размерите на запетайка в телефонен указател.

Останах под вода колкото се може по-дълго, после подадох глава и заплувах.

— Няма проблем, стига да се престрашиш! — извиках на Кейт.

— Добре. Стой си там. Аз се връщам в квартирата. Чао!

— А аз си мислех, че агентите на ФБР са яки! — викнах й. — Ти си путка!

— А ти си идиот. Излизай, че ще замръзнеш и ще пукнеш.

— Добре… ох… майчице… схващам се…

Потънах, после подадох глава, изплюх вода и извиках:

— Помощ!

Чух я да казва: „По дяволите“, а може би беше: „Дави се“. Смъкна си дрехите, пое дълбоко дъх и се затича, докато водата не стигна до кръста й, после се гмурна и заплува към мен.

Напълних дробовете си с въздух и се отпуснах по гръб, загледан в прекрасното нощно небе. Мисля, че успях да различа Пегас през рехавите облаци.

Кейт доплува до мен и спря.

— Задник. — Моля?

— Ако не се давиш сега, след минутка определено ще гълташ вода.

— Не съм казвал, че се давя — възразих аз. — Отпусни се по гръб. Ще ти покажа Пегас.

Не мога да повярвам, че го направи, мамка му. Замръзвам!

— Водата е по-топла от…

Тя постави длан върху лицето ми и натисна главата ми надолу. И я задържа така. Дълго.

Отдалечих се под вода и излязох зад нея. Прекрасният й гол задник се показа точно пред мен — как можех да се сдържа и да не я Пя любовно по дясната буза?

Тя почти излетя от водата и когато подадох глава, плуваше в кръг и се мъчеше да ме открие в чернилката.

— Току-що ухапах една белогъза акула — обясних й. Тя се обърна към мен и закрещя порой думи, които никак не звучаха добре. Успях все пак да различа „шибан идиот“. Е, стига толкова любовна игра.

— Излизам — казах. — Ти оставаш ли да се къпкаш?

Тя не отговори и загреба енергично към брега.

Плуваше бързо, но аз я настигнах и започнахме да се състезаваме кой пръв ще стигне брега. По мое мнение и двамата сме доста борбени и именно това поддържа връзката ни така интересна. Освен това единият от нас е незрял идиот, за разлика от другия, така че в известен смисъл се допълваме — също като главния павиан в стадото и неговата учителка.

Все пак мисля, че Кейт ми беше малко ядосана, затова я оставих да ме бие. Когато излизах от водата, тя вече се бършеше с панталоните и якето ми.

Навън беше наистина студено. И духаше. Зъбите ми затракаха.

— Доста освежаващо беше — казах.

Отговор не последва.

Опитах друг подход.

— Страхотна плувкиня си. Какво ще кажеш за секс?

Тя събираше дрехите си по пясъка и сякаш не ме бе чула.

— Кейт? Ехо!

Тя се обърна към мен.

— Никога през живота ми не ми се е случвало да бъда с възрастен мъж, който да е толкова инфантилен, толкова тъп, толкова малоумен, толкова безмозъчен, толкова безразсъден, толкова…

— Е, значи свирката ще си остане мечта — въздъхнах аз.

— Какво? Майтапиш ли се?

— Ами… Стори ми се, че каза…

— Не ми говори.

— Добре де.

Стояхме си така голи на малкия плаж. Изглеждаше наистина страхотно — въпреки мократа коса и посинелите устни. Имаше невероятно атлетично и същевременно сладострастно тяло, гърди, които сякаш не се подчиняваха на закона за гравитацията, плоско и стегнато като барплот коремче, дълги крака, по-хубави от всички, които съм виждал, дори моите собствени, и триъгълник от руси косъмчета, който направо ме подлудява. Освен това задникът й е толкова стегнат, че едва бях успял да го ухапя, както си трябва.

Тя също ме гледаше и знаех, че започва леко да се сгорещява — въпреки температурата на въздуха. Двамата наистина се привличаме физически и си пасваме сексуално, така че можем да правим любов дори и да не ми говори — което се случва приблизително два пъти седмично. Да си кажа правичката, понякога така ми харесва повече.

Както и да е, аз първи тръгнах към нея. Тя се поколеба, после пусна дрехите си и пристъпи напред.

Усетих как малко топла кръв успява да проникне отново в сбръчкания ми кренвирш.

Стояхме на две крачки един от друг, лице в лице, след това ръцете ни се протегнаха и се прегърнахме. Големият Джон се вирна още малко, а след това тя го хвана с ръка и каза:

— О, горещ е!

Пъхнах пръсти между краката й.

— И тук е горещо.

Вече се бяхме разгорещили като пищови, доказвайки за пореден път, че когато имаш несъгласие с партньора си, е най-добре да пропуснеш разговора и да пристъпиш направо към секса.

Приближихме се още повече. Усетих гърдите й върху своите, бедрата ни се докоснаха, дланите й обхванаха задника ми и ме притиснаха към нея.

Коленичих, целунах русия гъсталак и се канех да легна по гръб, За да може да ме възседне, но тя изведнъж се обърна.

— Целуни ме където ме ухапа.

Няма проблем. Не помнех къде точно я ухапах, така че се погрижих за цялата площ.

— Съжалявам — казах, както си стоях на колене.

— Целуни пръстите на краката ми.

Добре де. Целунах покритите й с пясък пръсти.

— Лягай по гръб.

Отпуснах се назад върху пясъка. Кейт коленичи между краката ми, взе Големия Джон в ръка и отбеляза:

— Този тип се нуждае от малко работа. — Постави другата си ръка върху скротума ми. — А те къде са се дянали?

— Някъде на топло.

Тя склони глава между краката ми и след малко тестиси А и В се спуснаха на подобаващите им места, а Големият Джон стърчеше нагоре и сочеше към Пегас.

Кейт ме възседна, протегна се и раздвижи бедра според собствения си ритъм, докато не получи един от тихите си бурни оргазми.

Претърколи се от мен, стана и започна да се облича.

Почувствах се малко злоупотребен.

— Май ме забрави.

Тя изтръска пясъка от сутиена си.

— Много по-мил си с мен, когато си надървен.

— Всъщност, когато съм надървен, ставам адски гаден.

Тя се усмихна.

— Ами. Като същинско пале си.

Седнах.

— Наистина съм към края. Няма да ти отнема повече от минута.

Тя си нахлузи полата и пуловера.

— Ако успееш да издържиш, докато стигнем до хубавия топъл душ, ще си заслужава чакането.

— Споразумяхме се.

Станах бързо и навлякох влажните си дрехи.

Върнахме се при джипа и Кейт включи отоплението на пълна мощност.

Излязохме от щатския парк и продължихме на запад към квартирата.

— Ти ще си виновен, ако пипна пневмония — каза Кейт.

— Зная. Съжалявам.

— Наистина си помислих, че ме ухапа акула.

— Зная. Тъпо беше. Съжалявам.

— И никога, ама никога недей да се правиш, че се давиш.

— Зная, че е непростимо. Съжалявам.

— Ти си пълен чекиджия.

— Зная. Искаш ли да се чукаме?

Тя се разсмя.

Карахме по пустата магистрала, държахме се за ръце и слушахме някакво радио от Кънектикът. Пускаха Джони Матис, Нат Кинг Кол и Ела Фицджералд.

Стигнахме до квартирата, тъпият ключ заяде и едва не изкъртих вратата, но Кейт успя да отключи. Втурнахме се нагоре по стълбите като двама тийнейджъри, открили преди два часа какво е това секс.

В крайна сметка горещият душ се оказа по-добър от студения плаж. Кейт остана вярна на думата си и определено се погрижи чакането да си заслужава.