Пиндар
Единадесета Олимпийска ода

Посветена на юнушата Агесидам от епизефирските Локри,

победител в състезанието по бокс.

Тъй както всички се нуждаем често

от полъха на нежните ветрове

и от небесните води — деца

на тъмен облак,

тъй и атлетът, вече победил,

нуждае се от химни сладкогласни,

предвестници на славата далечна,

свидетел верен на големи подвизи.

 

За завист недостъпна очаква

похвалата ми олимпийските победители.

Езикът ми дълга си ще изпълни,

но божеството дава всяка дарба.

И тъй, Агесидаме Архестратов,

аз пея в чест на твоята победа

в борба с юмруци.

 

Във тоя скъп венец маслинен

аз ще вплета и украшението

на мойте мелодични стихове.

И ще възхваля твоя род

на локрийците, които обитават

брегът епизефирски във Сицилия.

Тръгнете, Музи, с нас сега,

със нашто шествие, и аз ви уверявам,

че ще намерите гостоприемни люде,

любители на хубави неща,

народ възвишен, род на смели воини.

Защото нито рижата лисица,

нито рикаещият лъв ще променят

природата си вечна.