Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], 600 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание:

Антична поезия. Под редакцията на Богдан Богданов. Издателство „Народна култура“, София, 1970

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Синът на Хиперион[1] — Хелиос[2]

във златната си чаша влезе,

за да преплува Океана[3]

и да достигне мрачните дълбочини

на пресветата нощ

при милата си майка,

своята съпруга

и свидните чеда.

 

А той,

синът на Зевс,

пешком отиде

в сенчестата

лаврова гора.

Бележки

[1] Хиперион — един от титаните, баща на слънцето, син на Уран, равен на Хелиос.

[2] Хелиос — бог на слънцето, син на титана Хиперион и Теа, брат на Селена и Еос (на Луната и Зората). Считали го за всевиждащ и всечуващ бог. Впоследствие започнали да го отъждествяват с Аполон.

[3] Океан — син на Уран и Гея, на небето и земята, велика река, която тече покрай цялата земя. Названия на сегашния Атлантически океан.

Край
Читателите на „Синът на Хиперион…“ са прочели и: