Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], 600 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание:

Антична поезия. Под редакцията на Богдан Богданов. Издателство „Народна култура“, София, 1970

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

… от Сардион[1]

тук мисълта ми често се завръща.

 

Когато заедно живяхме,

за Аригнота беше ти богиня

и твойта песен бе за нея всичко.

 

Сега блести тя сред лидийските

жени — както розовопръстата луна

на залез превъзхожда всичките звезди.

 

Като луна блестяща, чиста,

която свойта светлина разлива

върху соленото море и пъстрите поляни.

 

Тогава чистата роса блести

и розите затворени ухаят,

и кичестите цветове в полето.

 

Но след като тъй много скита тя,

си спомня пак за милата Атида,

сърцето й в желание потръпва,

 

скръбта тежи в душата й и тя

зове ни със пронизващ глас за среща

и тоя зов загадъчен и таен

 

нощта хилядократно преповтаря

и ехото далечно го донася

през морските вълни, които ни делят.

Бележки

[1] Сардион — също и Сарди, столицата на малоазийското царство Лидия.

Край
Читателите на „От Сардион…“ са прочели и: