Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], 660 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание:

Антична поезия. Под редакцията на Богдан Богданов. Издателство „Народна култура“, София, 1970

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Пий, Меланипе, с мене… Мислиш ли,

че ще се върнеш пак през Ахеронт —

опасната, великата река —

при светлината бледа на деня?

О, не бъди тъй сигурен.

Сизиф[1] бе също умен, също хитър

и два пъти орисницата го накара

да мине Ахеронт[2],

но не избяга от смъртта.

И Кронос[3] го осъди строго

на тежък труд под черната земя.

Та — нека за това…

… вино, мое мило момче, и наистина…

Бележки

[1] Сизиф — син на Еол, убит от Тезей и наказан в ада да търкаля нагоре по планина грамаден камък, който постоянно се свлича надолу.

[2] Ахеронт — митологична река, отвъд която е подземното царство.

[3] Кронос — най-младият от титаните, син на Уран и Гея — баща на боговете.

Край
Читателите на „Пий, Меланипе, с мене…“ са прочели и: