Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- …, 660 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Борислав Георгиев, 1970 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009 г.)
Издание:
Антична поезия. Под редакцията на Богдан Богданов. Издателство „Народна култура“, София, 1970
История
- — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
* * *
… Безбурните повеи
на тия кротки
ветрове…
Оплакване на девойка
Ах, колко съм нещастна. Аз познах
докрая мъката…
и тръпне младата ми гръд
като сърна.
* * *
Днес трябва всички
да се напием — дори насила, защото
тиранинът Мюрсил[1] е мъртъв.
* * *
А Посейдон беше още
зеленото море размътил.
* * *
И те се сгушиха от страх,
тъй като птичките се сгушват
пред бърз орел —
внезапно появил се…
* * *
Чух
как наближава пролетта
цъфтяща — о, налейте бързо, бързо
в голямата си чаша вино сладко
като меда.
* * *
… Защо виното
е огледало
на човека…
* * *
Аз ида при тебе пиян
със танц и със песен —
недей ти ме отблъсква,
заклевам те, моля те страстно.
* * *
О, този долен, лош Питак[2] —
единодушно го избрахме
за господар на нашия нещастен
и добродушен град.
* * *
Недей посажда нищо друго,
преди лоза да посадиш.
* * *
Да пием и
(последната си чаша)
защото — слънцето изгрява вече.
* * *
… Защото времето за тебе
е вече минало,
плодът — доколкото се е родил,
прибраха вече.
Ала лозницата надежда дава,
защото е добра —
ще донесе немалко грозде…
Късно, но от такова грозде…
Боя се,
че със сигурност ще оберат
и неузрялото…