Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Ты твердишь, что я холоден, замкнут и сух…, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2009)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Александър Блок. Нощната теменуга. Избрана лирика

Съставителство и превод от руски: Петър Велчев

Издателска къща „Христо Ботев“, 1992

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN 954-445-024-6

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
  2. — Корекция

Ти твърдиш, че съм хладен, затворен и сух

да, и с тебе ще бъда такъв:

не за ласкава реч изковах своя дух,

не за дружба калих свойта стръв.

 

Ти самият преди бе по-мрачен, по-смел,

по звездите прочете вестта,

че грядущите нощи са тъмни, без цел,

че не знаем де свършва нощта.

 

Ето — сбъдна се всичко. Светът подивя,

няма фар на пустинния бряг.

За човек, неразбрал тези звездни слова,

нетърпим е околният мрак.

 

Той не знае какво досега е било,

и какво във нощта се таи —

той с умора, с погнуса отвръща чело

и копнежът за мъст го гнети…

 

Бях изпълнен с надежди и вяра, и смях,

доверчив бях, тъй както и ти.

И с детинска душа към света се стремях,

без боязън от зли клевети…

 

А сега тези чувства — къде ли са те?

Отлетяха към звездния град.

Онзи, който аз дирех с душа на дете,

днес за мене е чужд, непознат.

 

А самата душа — вечно чакаше зов,

да се втурне във буйна игра.

Изнемогна и тя от вражда и любов,

тази моя душа изгоря.

 

Днес остана ми свъсена вежда, уста

гневно свита — и тъжната власт

да бунтувам пак в женските жили кръвта

и да паля в тях зверската страст…

 

Ах, по хорските порти не хлопай със жар,

твоят стон ще остане без ек:

знай, не ще ти съчувства нещастният звяр,

който някога бил е човек.

 

Ти зад маска желязна скрий своите сълзи,

поклони се пред святия гроб,

със желязо сърдечния рай запази

недостъпен за тъпия роб.

 

1916

Бележки

[0] Едно от последните стихотворения на Блок, публикувано в последния му поетически сборник „Седое утро“ (1920). В ръкописа стихотворението първоначално носи заглавието „Към приятеля“.

Край
Читателите на „Ти твърдиш, че съм хладен, затворен и сух…“ са прочели и: