Рей Бредбъри
Гледане и писане

Разказите в този сборник са дело на двама души. Единият — аз, гледам как другият пише. Другият съм аз и пиша.

И двете същества в мен живеят под едно и също мото, което виси над пишещата ми машина вече седемдесет години — Не мисли, действай.

Не съм обмислял тези разкази. Те са експлозии или импулси. Понякога са огромни взривове на идеи, на които не може да се устои, друг път — слабовати подтици, които трябва да придумаш, за да израснат.

Любимата ми история тук е „Масинело Пиетро“, защото ми се случи преди много години, когато още нямах трийсет и живеех в евтина квартира в центъра на Ел Ей. Масинело Пиетро ми стана приятел, след като се опитах да го спася от полицията и му помогнах, когато го изправиха пред съда. Късият разказ, вдъхновен от това приятелство, е в много отношения верен и просто трябваше да го напиша.

Останалите сами идваха един по един през целия ми живот — от най-ранните ми години до по-зрелите и по-нататък. Всеки от тях е страст. Всеки е бил написан, защото е трябвало да го напиша. За мен писането е като дишането. Аз гледам — хрумва ми идея, влюбвам се в нея и се опитвам да не мисля прекалено много. След това пиша — оставям разказа да се излее върху хартията при първа възможност.

Така че пред вас са творбите на двамата души, живеещи в моята кожа. Някои може и да ви изненадат. И това е добре. Много от историите ме изненадваха, когато идваха при мен и искаха да се родят. Надявам се да ви харесат. Не мислете прекалено много за тях. Просто се опитайте да ги обичате, както ги обичам аз.