Радой Киров
Здравка и умната мравка

Гледа Здравка

малка мравка,

без да спира,

се провира

между корени на трънка,

между сламки, клечки тънки

и с крачетата си боси

едро жито зърно носи.

— Спри, почивай — вика Здравка

на измъчената мравка, —

аз зърното начаса̀

в твоя дом ще отнеса.

 

Мравката глава обръща

и на Здравка тъй отвръща:

— Аз благодаря ти, мила,

ала още имам сила.

Житно зърно щом сама

занеса си у дома,

вярвай ми,

не знам защо,

но по-сладко ми е то.