Галина Златина
Забравана

Слънцето гори земята,

сипе жар върху полята

и на сянка в туй мъртвило

всичко живо се е скрило.

 

— Бабо Мецо, съблечи се.

Във водата разхлади се.

А когато пак задуха,

ще си облечеш кожуха.

 

Баба Меца отговаря:

— Аз съм стара, много стара.

Недовиждам със очите.

Късогледи са горките.

 

Някъде ще го оставя,

после де е, ще забравя

и като не го намеря,

в студовете ще треперя.

 

Тъй че ще си ходя с него,

даже да е страшна жега.