Доналд Джеймс
Гадателката (30)

29.

Точно така се оказа.

Вдигнахме я и положихме голото й тяло върху шубата на Дронски до новите американски газови котли. Покрих я до рамената със сакото си. Лицето й изглеждаше забележително спокойно, а русата коса почти не беше нацапана.

Вече знаехме повече или по-малко какво бе сполетяло Джоун Фаулър. Но какво ли се бе случило с Наталия? Докато Дронски ме караше към дома ми, направих поредния опит да обобщя известните факти. Премислях всичко отново, седнал умълчан до него в собствената ми кола, докато се движехме с голяма скорост сред блоковете в града. Онази кошмарна нощ бе започнала за нея още в снежната буря на пътя за Каневка с потеглянето на Лука.

Представих си я застанала под сипещия се сняг с униформената си престилка от „Лермонтов“, оцапана с кръв от разбития нос на раненото дете, за което се е погрижила.

Взирала се е секунда-две в отдалечаващия се микробус, след което е отърсила снега от рамената си и се е обърнала да се качи зад волана на камката.

В този момент ли са се приближили светещите фарове зад нея? Тогава ли е спрял ухиленият Борчук?

Най-вероятно това е бил моментът, когато е хвърлила синьо-белия си шал от униформата на „Лермонтов“ на пътя при кръстовище 33. Значи тогава за първи път се е сблъскала с опасността. Всичко е било въпрос на случайност, разбира се, както често се оказва при убийствата. Минавал е оттам с откраднатата от него кола. Беглец от психиатричната клиника на Потанин, минал съвсем случайно точно в този момент, на път за дома си в Каневка.

Кой би могъл да знае какви демони са преследвали колача на свине Боря Борчук? Аз знаех само, че в събота, трети април 2017 година, в полунощ или малко по-късно тези демони вече не са го преследвали. За пореден път те са се вселили в тялото му, управлявали са разсъдъка му.

И какво е станало после? Пристигнали са при неизползвания заден вход на психиатричната клиника в „Лермонтов“. Тя е изхвърлила колието си. Досетила се е, че е малко вероятно да бъде намерено в снега. Черната рокля, която е била сменила с други дрехи, когато е тръгвала на път, е била до нея в камката. Намерила е начин да пусне роклята до пътеката, докато убиецът ги е водел насила от колата към котелното помещение.

Дронски ми подаде мълчаливо цигара и я запали.

— Тя не се е предала, Иля. Борила се е до последния момент.

— Друго не може да се очаква от нея — отвърна той.

Отпуснах се на седалката. В котелното в изгоден момент Наталия се е отскубнала, съдейки по последвалата отчаяна постъпка от нейна страна, при положение че Джоун вече е била измъчвана и убита най-вероятно пред очите й. Смъртта й е била въпрос на време, на часове или може би дори на минути.

Успяла бе по някакъв начин да протрие въжетата на китките си и после да се качи високо над новите американски котли в ревизионната камера на поцинкования тръбопровод, отвеждащ изгорелите газове над покрива на „Лермонтов“. Досещах се и почти разбирах логиката на разсъжденията й. Завързана за стената, тя би умряла като Джоун Фаулър малко преди нея — от насилието и зверствата на вещ в това отношение изверг. В тясната ревизионна камера тя е била на сигурно място до момента, докато горелката на котела се е запалила автоматично. От този момент не би могла да издържи повече от пет минути на топлия безцветен въглероден окис, минаващ покрай нея. Ясно й е било, че ще умре — но убиецът е бил лишен от плячката си.

Струва ми се, че в този момент се усмихнах, приятели.

Но не го повторих в продължение на още много седмици.