Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Маршрут 666 (51)

49

Дагоста извади незапалената пура от устата си, изплю парченце тютюн и огледа намокрения й край с нескрито отвращение. Марго гледаше как опипва джобовете си за кибрит, не намира такъв и вдига вежди в нейна посока. Получил отрицателното поклащане на главата й, той се обърна към Хорлокър и отвори уста, но после пак я затвори, видял портативната радиостанция до ухото на началника и мрачното му лице.

— Мизнър! — кресна Хорлокър. — Мизнър, чуваш ли ме?

Отговори му неясно цвърчене, което би трябвало да е въпросният Мизнър.

— Изтласкайте ги и започнете арести… — заповяда Хорлокър, но цвърченето му попречи да довърши заповедта си.

— Какво?!_Петстотин?!_ Изскочили изпод земята?! Слушай, Мизнър, я престани с тези дивотии! Защо не са по автобусите?

Хорлокър млъкна, за да чуе отговора, а Марго забеляза как Пендъргаст, седнал на ръба на масата с „Полицейски вестник“ в ръце, любопитно протяга шия.

— Има си правилник за борба с безредиците, разполагате със сълзотворен газ! — ревна шефът. — Не ме интересува как ще го направите! Какви демонстранти? Бият се с демонстрантите?! — Хорлокър свали апарата, изгледа го с недоверие, а след това го залепи за другото си ухо. — Не, за Бога! Никакъв газ в близост до демонстрантите! Слушай ме внимателно. По-голямата част от Двайсети и Двайсет и втори са под земята, Трийсет и първи контролира загражденията. Горният край на града зее празен като… Не, забрави! Кажи на Перильо, че искам всички заместници на пожар при мене, най-късно след пет минути! Докарайте личния състав от кварталите, вдигнете почиващите под тревога, съберете пътната полиция! На това място ни трябват още хора, ясно?

Пръстът му гневно натисна бутона за прекъсване, ръката му посегна към един от телефоните на бюрото.

— Къртис, свържи се веднага с губернатора! Евакуацията в южна посока изкара част от бездомниците в района на парка, където са се сблъскали с оная демонстрация. Налага се намесата на Националната гвардия. После се обади на Мастърс и му кажи да подготви хеликоптерите, за всеки случай. Да обяви бойна готовност и за бронетранспортьорите от депото на Лексингтън авеню. Всъщност, зарежи… Те няма как да си пробият път… Я по-добре звънни на онези от парковия участък, а аз ще имам грижата да се свържа с кмета.

Хорлокър бавно остави слушалката. Самотна капка пот се плъзна по челото му, което за броени секунди смени цвета си от червено в сиво. Невиждащите му очи бавно обиколиха командния пункт, но явно не забелязваха нито щъкащите във всички посоки полицаи, нито припукващите на всевъзможни честоти радиостанции. Има вид на човек, върху когото внезапно се е сринал целият свят, помисли си Марго.

Пендъргаст внимателно сгъна вестника и го остави на бюрото до себе си. Приглади русата си коса, приведе се напред и някак безгрижно подхвърли:

— А бе, като си мисля…

Охо, рече си Марго.

Агентът бавно се плъзна напред и се изправи точно пред началника на полицията.

— Мисля си, че положението е прекалено опасно, за да бъде оставено в ръцете на един човек!

За момент Хорлокър затвори очи, а после, сякаш с цената на огромно усилие, ги повдигна към безизразното лице на Пендъргаст.

— Какво по-точно означава това, по дяволите? — попита той.

— Разчитаме на уважаемия капитан Уокси за ръчното спиране на шлюза, нали така?

— Е?

Пръстът на агента докосна тънките му устни, сякаш се готвеше да прошепне някаква важна тайна.

— Ще ми се да го кажа по-деликатно, но напоследък капитан Уокси едва ли се проявява… хм… като момче за поръчки, на което може да се вярва… Искам да кажа, че ако се провали, катастрофата ще бъде пълна. Семената от растението на Мбвун ще нахлуят в тунелите „Астор“, а оттам ще отидат в морето. В момента, в който влезе в контакт със солената вода, реовирусът ще се активира и това вероятно ще доведе до драстични промени в екологията на Световния океан.

— Което означава намеса в хранителната верига и оттам нататък… — обади се пряко волята си Марго, след което млъкна и сви рамене.

— Вече знам това, няма смисъл да го повтаряте! — отсече Хорлокър. — Накъде биете?

— Към онова, което в Бюрото наричаме извънреден вариант — каза Пендъргаст.

Хорлокър отвори уста, но вниманието му беше привлечено от дежурния диспечер, който вдигна ръка:

— Капитан Уокси иска да говори с вас, сър. Прехвърлям го на откритата линия.

Началникът на полицията отново грабна слушалката.

— Докладвай, Уокси! — Замълча за миг, после нетърпеливо извика: — По-високо, нищо не чувам! Кое! Какво значи не си сигурен? Ами провери, да те вземат мътните! Слушай, я ми дай Дъфи. Чуваш ли ме, Уокси? Линията се разпада! Уокси!

Слушалката с трясък се стовари върху вилката.

— Дай ми радиовръзка с Уокси! — ревна Хорлокър.

— Мога ли да продължа? — попита Пендъргаст. — Ако схващам правилно току-що проведения разговор, времето ни е малко и затова ще бъда кратък. Ако Уокси не успее да затвори главния шлюз, ние трябва да сме готови с резервен вариант, за да попречим на растенията да се влеят в Хъдзън.

— Как ще стане това, по дяволите? — тревожно го изгледа Дагоста. — Наближава десет, което означава, че до изпразването на резервоара остават само два часа!

— Няма ли начин да задържим самите растения? — обади се Марго. — Например с филтри на отточните тръби или нещо друго?

— Интересна идея, доктор Грийн — стрелна я със светлите си очи Пендъргаст, замълча за миг и замислено добави: — Предполагам, че 5-микронови биха свършили работа, но въпросът е откъде ще ги вземем… Как ще се справим с огромното водно налягане? И накрая, как можем да бъдем сигурни, че сме обезопасили всички отточни тръби? — Бавно поклати глава. — Страхувам се, че предвид краткото време, с което разполагаме, решението на проблема е само едно: да взривим изходите на тунелите „Астор“. След кратка консултация с картите стигнах до извода, че десетина заряда С–4 ще бъдат достатъчни, стига да се заложат където трябва.

Хорлокър се завъртя към него заедно със стола си и мрачно отсече:

— Вие сте луд!

В близост до вратата настана суматоха. Марго се обърна тъкмо навреме, за да види малката групичка полицаи с раздърпани униформи, която влетя в помещението. На челото на един от тях зееше дълбока рана. Те влачеха някакъв мръсен мъж в парцалив костюм, който се мяташе като риба на сухо. Кръв и мръсотия покриваха отдавна неподстригваната му сива коса. От врата му висеше масивна верига с тюркоаз, а сплъстената му брада стигаше чак до китките му, закопчани с белезници.

— Пипнахме водача им! — задъхано съобщи едно от ченгетата и блъсна дрипльото към Хорлокър.

— Мефисто! — извика Дагоста с разширени от смайване очи.

— Не думай! — иронично го изгледа началникът. — Да не ти е приятел?

— По-скоро случаен познат — обади се Пендъргаст.

Човекът със странното име местеше поглед от Дагоста към Пендъргаст и обратно, после лицето му се изкриви в мрачна гримаса.

— Уайти! — просъска той. — Гадни шпиони! Предатели! Свине! — Дръпна се толкова рязко, че полицаите за малко не го изпуснаха. После въпреки яростната му съпротива все пак успяха да го повалят на пода.

— Юда! — кресна скитникът и се изплю в краката на Пендъргаст.

— Шантаво копеле! — изруга Хорлокър, заковал очи в боричкащата се на пода купчина от тела.

— Не чак толкова — възрази Пендъргаст. — Вие как бихте постъпили, ако някой ви прогони от дома ви с помощта на сълзотворен газ?

Мефисто успя да се освободи от ръцете на ченгетата и отново се втурна напред.

— Дръжте го здраво, за Бога! — изръмжа Хорлокър, отмести се по-надалеч и се извърна към Пендъргаст: — Нека да видим дали ви разбирам правилно — с престорена любезност рече той. — Споменахте, че желаете да взривите тунелите „Астор“, нали така?

— Не толкова тунелите, колкото изходите от тях — уточни агентът на ФБР, без да обръща внимание на сарказма. — От решаващо значение е да не позволим на източената вода да стигне до океана. С малко късмет бихме постигнали и другата си цел — да прочистим въпросните тунели от техните обитатели, като същевременно неутрализираме и реовируса. Трябва да задържим водата в продължение на четиридесет и осем часа, което ще бъде достатъчно на хербицида да си свърши работата.

Марго забеляза, че при тези думи Мефисто изведнъж се укроти.

— Можем да пратим водолазен екип и откъм реката — продължи Пендъргаст. — Оттам достъпът е сравнително лесен. Проучих системата с изключително внимание. След като тунелите „Астор“ бъдат наводнени, излишната вода ще се насочи към Западния страничен канал. Именно него трябва да взривим.

— Не вярвам в успеха на подобно начинание — въздъхна Хорлокър и подпря глава на юмрука си.

— Но дори това може да се окаже недостатъчно — продължи Пендъргаст. Вече не обръщаше внимание на шефа и разсъждаваше на глас: — За да бъдем сигурни, ще се наложи да запечатаме и Дяволския етаж, при това отгоре. Картите сочат, че Гърловината и нейните отводнителни тръби представляват затворена система, която стига чак до Главния резервоар. От това следва, че трябва да запечатаме всички отточни тръби под огромната кухина, ако искаме да задържим водата вътре. Така ще попречим на евентуалните й обитатели да се измъкнат навън, като използват един или друг въздушен звънец.

Лицето на Хорлокър изразяваше недоумение. Пендъргаст придърпа лист хартия и нахвърля някаква скица:

— Гледайте внимателно! Ето тук водата ще премине през Гърловината. Вторият екип ще се спусне точно под нея и ще запуши всички изходи. Няколко нива по-надолу се намира Дяволският етаж и неговите изходи към реката. Те ще бъдат минирани от екип тюлени и водата ще си остане в тунелите „Астор“. — Очите му бавно се спряха върху лицето на шефа. — А това означава, че няма спасение за Бръчкавите…

От окованата фигура на пода се изтръгна злобно ръмжене, от което косите на Марго настръхнаха.

— Разбира се, начело на втората група ще трябва да бъда аз — продължаваше спокойно Пендъргаст. — Тя ще има нужда от водач, а аз вече съм бил из тези места. Разполагам с груба карта и съм проучил проектите за различни работи, извършени из по-горните нива. Бих отишъл и сам, но за пренасянето на експлозива са нужни неколцина.

— Тая няма да я бъде, изчадие юдово! — внезапно извика Мефисто. — Не можеш да стигнеш навреме до Дяволския етаж!

Хорлокър рязко вдигна глава и стовари юмрук върху масата.

— Достатъчно ви слушах! — кресна той. — Край на игричките! На главата ми е тежка криза, която трябва да разрешавам. Махайте се по дяволите, Пендъргаст!

— Само аз познавам тунелите толкова добре, че да ви заведа долу и да ви върна обратно преди полунощ! — изсъска Мефисто, впил тежък поглед в лицето на Пендъргаст.

Агентът спокойно издържа на погледа му, а на лицето му се появи замислено изражение.

— Може и да си прав — кимна в крайна сметка той.

— Достатъчно! — изръмжа Хорлокър и рязко се завъртя към полицаите, които бяха довели Мефисто: — Закарайте го в дирекцията! Ще се оправяме с него, след като се слегне пушилката.

— Какво ще искаш в замяна? — обърна се Пендъргаст към скитника.

— Място за живеене. Гаранции срещу преследвания. По-малко страдания за моя народ.

Агентът го погледна някак унесено, лицето му бе напълно безизразно.

— Казах ви да разкарате тоя тип! — изрева Хорлокър.

Полицаите вдигнаха Мефисто на крака и го заблъскаха към вратата.

— Останете по местата си! — нареди Пендъргаст. Заповедта бе произнесена тихо, но толкова повелително, че полицаите замръзнаха.

Хорлокър рязко се завъртя, на слепоочието му запулсира дебела вена.

— Какво значи това? — попита с дрезгав шепот той.

— Директор Хорлокър, в съответствие с правомощията си на федерален агент на правителството на САЩ, аз арестувам този индивид!

— Я не ме занасяй! — изръмжа Хорлокър.

— Имаме само два часа, Пендъргаст! — напрегнато се обади Марго.

Агентът кимна и се обърна към Хорлокър:

— С удоволствие бих продължил размяната на любезности, но времето ме притиска. Винсънт, вземи ключа за белезниците от тези господа. — А към униформените подхвърли: — Хей вие, поемам арестувания!

— В никакъв случай! — викна Хорлокър.

— Сър — обади се един от полицаите. — Не можем да се противопоставяме на федералните власти.

Пендъргаст пристъпи към дрипавия бездомник, който вече се беше изправил до Дагоста и разтриваше окованите си китки.

— Не съм наясно с ролята ви в днешните събития, господин Мефисто — тихо рече агентът. — По тази причина не мога да гарантирам личната ви свобода. На ако ми помогнете, може би ще успеем да отървем града от убийците, които заплашват и вашите хора. Давам ви дума, че исканията ви за повече права на бездомниците ще бъдат разгледани с максимална обективност. — След тези думи направи още една крачка напред и протегна ръка.

— Веднъж вече ме излъга! — присви очи Мефисто.

— Нямаше друг начин да стигна до теб — отговори Пендъргаст, без да отдръпва ръката си. — Тук не става въпрос за борба между имащи и нямащи. Ако някога е имало такава, сега няма. Защото провалим ли се, всички губим — и Парк авеню, и Маршрут 666.

Настъпи дълбока тишина. Накрая Мефисто леко кимна.

— Много трогателно, няма що! — промърмори Хорлокър. — Дано се издавите в лайната!