Нора Робъртс
Празник в смъртта (5)

Пета глава

Ив седеше пред домашния си компютър и подреждаше събраната информация. Бледите лъчи на зимното слънце проникваха през остъклената стена зад нея. Възнамеряваше до обяд да рапортува на командира, но първо трябваше да уточни още няколко подробности.

— Компютър, включи се. Искам всички данни за агенцията за запознанства „Лично за вас“, намираща се на Пето авеню в Ню Йорк.

Работя…

„Лично за вас“ е основана през 2052. Собственост на Руди и Пайпър Хофман.

— Стоп. Искам потвърждение, че агенцията принадлежи на Руди и Пайпър Хофман.

Потвърждавам. Агенцията е собственост на Руди и Пайпър Хофман, близнаци, двайсет и осем годишни. Живеят на Пето авеню №500. Да продължа ли с проучването на агенцията?

— Не. Искам пълна информация за собствениците.

Търся…

Докато компютърът извършваше операцията, Ив поръча на автоготвача да й приготви кафе. Още не можеше да повярва, че онези двамата са брат и сестра. Наблюденията й подсказваха, че по-скоро са любовници. Спомни си как се споглеждаха и докосваха и се запита дали между близнаците няма кръвосмесителна сексуална връзка. При тази мисъл почувства, че й се повдига.

С крайчеца на окото си долови някакво движение, след миг Рурк влезе в кабинета й.

— Добро утро. Много си ранобудна.

— Исках да подготвя рапорта си за Уитни. — Взе чашата си от автоготвача и приглади косата си. — Искаш ли кафе?

— Да. — Той усмихнато взе чашата й и не обърна внимание на киселата й гримаса. — Почти през целия ден ще имам заседания.

— Не ми казваш нищо ново — промърмори младата жена и програмира автоготвача да приготви второ кафе.

— Но можеш да се свържеш с мен, ако съм ти необходим.

Тя се готвеше да му отвърне, когато компютърът сигнализира, че е приключил с търсенето на информацията.

— Добре, ще ти се обадя. Трябва да… — Ив изненадано изкрещя, щом Рурк я сграбчи за ризата и я привлече към себе си. — Хей, какво си намислил? Компютър, стоп! — извика и отблъсна съпруга си.

— Харесва ми как ухаеш всяка сутрин — промълви той и се наведе да помирише косата й.

— Използвам най-обикновен сапун.

— Знам.

— Хайде, вземи се в ръце — нареди му тя и мислено го прокле, защото беше накарал сърцето й лудо да бие. — Предстои ми тежък ден — добави и машинално го прегърна.

— На мен също. Липсваш ми, Ив. — Той отмести чашата си и се притисна до съпругата си.

— През последните седмици и двамата бяхме доста заети — промърмори тя и си помисли колко щастлива и спокойна се чувства в прегръдките му. — Невъзможно е да се откажа от разследването на този случай.

— Не съм и очаквал да го сториш. — Рурк потърка страната си в нейната и си каза, че още не може да преодолее ужаса си от онова, което й се беше случило толкова наскоро. — Ще бъда доволен, ако успея да открадна няколко минути от времето ти. — Леко я целуна по устните и добави: — Знаеш, че ме бива по кражбите.

— Как се осмеляваш да ми го напомняш? — Ив се усмихна и обгърна лицето му с длани.

Пийбоди стоеше на прага и се питаше как да постъпи. Прекалено късно бе да отстъпи в коридора, но се страхуваше да влезе в кабинета и да прекъсне двамата влюбени. Те дори не се целуваха, а само стояха прегърнати, ала лицето на Пийбоди пламна и тя със завист си помисли, че едва ли ще намери мъж, който да я обича толкова много.

Изкашля се неловко, за да ги предупреди за появата си.

Рурк отпусна ръце от раменете на Ив и се усмихна на новодошлата.

— Добро утро, Пийбоди. Искаш ли кафе?

— Ами… да. Благодаря… Знаете ли, навън е доста студено.

— Нима? — засмя се Рурк.

— Да. Казват, че температурата щяла да падне още, следобед се очаквала снежна буря.

— Да не работиш в националната метеорологична служба? — поинтересува се Ив и изгледа сътрудничката си. Пийбоди беше поруменяла и машинално опипваше копчетата на униформата си. — Какво се е случило, защо си толкова особена?

— Нищо не се е случило. Благодаря — обърна се Пийбоди към Рурк, който й поднесе кафето.

— Няма защо. А сега ви оставям да работите.

Когато той влезе в съседния кабинет и затвори вратата, Пийбоди въздъхна.

— Сигурно щях да забравя дори името си, ако съпругът ви ме погледне както гледа вас.

— Сигурно затова всички жени припадат по него — иронично отбеляза Ив.

Сътрудничката й я изгледа и промълви:

— Как ли се чувствате, когато сте с него?

— Моля? — Ив смаяно я изгледа, забеляза напрегнатия й поглед и смутено сви рамене. — Не се занимавай с глупости. Предстои ни много работа.

— Мисля, че любовта е най-прекрасното чувство — упорито продължи сътрудничката й. — Та нали и двете нещастни жени са искали да бъдат обичани…

Ив понечи да я прекъсне, но погледна към вратата между двата кабинета и забеляза, че Рурк не я е заключил.

— Едва ли можеш да си представиш какво означава истинската любов — промълви тя и остана учудена от собствените си думи. — Тя променя целия ти живот. Може би никога няма да бъдеш същата, може би дълбоко в душата си ще се страхуваш какво ще се случи, ако… ала любимият винаги ще бъде до теб… Трябва само да протегнеш ръка и той ще бъде там… — Внезапно се почувства неловко и побърза да пъхне ръце в джобовете си. — Нима можеш да откриеш любовта, ако въведеш определени данни в компютъра и той определи най-подходящия за теб партньор? Не съм сигурна. Но двете мъртви жени са си мислели, че си струва да опитат. Седни до мен, Пийбоди, да се залавяме за работа.

— Слушам, лейтенант.

— Ще проучим най-подробно Джереми Вандоурън. Интуицията ми подсказва, че е невинен, но трябва да потвърдим или да отхвърлим предположенията ми. Щом получим пълна информация за петимата мъже, определени като най-подходящи за Холи, отново ще посетим агенцията.

— Детектив Макнаб се явява по ваша заповед — дочу се мъжки глас.

Ив вдигна поглед и видя как младежът се приближава към бюрото й с характерната си ленива походка. Красивото му лице беше озарено от сияйна усмивка. Беше издокаран с аленочервена туника и тъмнозелен гащеризон, дългата му златиста коса беше привързана с панделка на червени и зелени райета.

Ив почувства как сътрудничката й се вцепени и едва успя да сподави въздишката си.

— Как си, Макнаб?

— Отлично, лейтенант. Здравей, Пийбоди. — Той й намигна и приседна на ръба на бюрото. — Капитан Фийни ми каза, че ще имате нужда от помощта ми при залавяне на този Дядо Коледа. И ето ме на вашите услуги. Да ви се намира нещо за хапване?

— Провери менюто в автоготвача.

— Супер. Сътрудничеството с вас, лейтенант, има своите предимства. — Той отново намигна на Пийбоди и отиде да си поръча богата закуска.

— Явно сте решила да използвате този тъпак. Не е ли възможно да си работи в отдела? — прошепна Пийбоди.

— Не. Не разбра ли, че главната цел в живота ми е да те дразня? Слушай, Макнаб — обърна се тя към младежа, — щом вече си тук, заеми се с издирване на информацията. Ние със сътрудничката ми имаме други задачи.

— Само ми дайте нарежданията си. — Той отхапа огромно парче от пая с боровинки. — Веднага ще ги изпълня.

— Ще те изчакам да закусиш — престорено учтиво заяви Ив. — Искам информация за мъжете от файла „Холи“… интересуват ме всички данни.

— Снощи проверих бившия съпруг — отвърна с пълна уста младежът. — Засега не съм открил пролука в алибито му.

— Браво. — Ив се възхищаваше от експедитивността му, но реши да не го хвали, за да не предизвика гнева на сътрудничката си. — Ще ти изпратя нов списък. Провери всички, които са включени в него, сетне сравни двата списъка. Проявявам особен интерес към близнаците Хофман. Дръж ме в течение за всичко, което откриеш. И още нещо. — Тя откри в компютъра файла с веществените доказателства и направи разпечатка на снимката на брошката. — Искам да знам кой я е изработил, колко екземпляра са направени, в кой магазин са били изложени, колко броя са продадени и на кого. Съпостави получената информация със сведенията за шнолата, която намерихме в косата на Мариана Холи. Запомни ли всичко, Макнаб?

— Естествено. — Младежът набързо преглътна залъка си и докосна челото си. — Мозъкът ми е като компютър.

— Ако откриеш човек, който фигурира в списъците на брачната агенция и е купил шнолата или брошката, тържествено ти обещавам, че до края на живота си ще закусваш топли кифлички.

— Сега вече имам стимул за работа — шеговито обяви младежът. — Изгарям от нетърпение да започна.

— Да тръгваме, Пийбоди. — Ив стана и взе чантата си. — Предупреждавам те да не безпокоиш Рурк, Макнаб.

— Изглеждаш шеметно, сладурче — извика той след Пийбоди. Тя спря на прага, обърна се, гневно го изгледа и затръшна вратата, което му достави още по-голямо удоволствие.

— В компютърния отдел работят толкова способни детективи — промърмори по-младата жена, докато слизаха по стълбата. — Как се случи така, че ни пробутаха единственият дебил?

— Такъв ни бил късметът — философски заяви Ив, грабна якето си от перилото и го облече, докато вървеше към вратата. — Майчице, какъв студ!

— Няма да е зле да носите по-топла дреха, лейтенант.

— Свикнала съм с якето си. — Все пак тя побърза да влезе в колата и да включи отоплението.

— Обичам този автомобил! — възкликна сътрудничката й, когато се настани до нея. — Всичките му системи работят.

— Така е. Но за разлика от предишния е доста… безличен. — Все пак Ив не можа да скрие удоволствието си, когато видеотелефонът на автомобила сигнализира, че някой иска да се свърже с нея. — Провери кой ме търси, но не включвай видеото — обърна се тя към Пийбоди.

— Далас, къде си, по дяволите? — Привлекателното, изкривено от гняв лице на прочутата телевизионна репортерка Надин Фарст изплува на екрана. — Потърсих те в дома ти, но разбрах, че съм те изпуснала. Съмърсет каза, че си потеглила с колата. Дявол да го вземе, обади се!

— Как не! — промълви Ив.

— Видеотелефоните в онези таратайки, които карат полицаите, никога не работят — изрече като на себе си Надин.

Пийбоди и Ив усмихнато се спогледаха, докато репортерката продължи да роптае.

— Навярно е научила за убийствата — предположи Пийбоди.

— Сигурно. Сега ще ме притисне да й дам информация, която ще използва за утринните новини, после ще поиска да ме интервюира за обедното предаване.

— Далас, необходими са ми повече сведения за убитите жени. Има ли връзка между двата случая? Хайде, Далас, помогни на приятелката си. Искам да повиша рейтинга на утринното си предаване.

— Предварително знаех какво ще ми поиска — доволно заяви Ив, докато умело шофираше по оживените улици.

— Обади се, моля те. Искам да ми дадеш интервю, а времето ми изтича…

— Много ми е мъчно за теб. — Ив се прозина, когато репортерката прекъсна връзката.

— Харесвам я — обади се Пийбоди.

— Аз също. Почтена е и е добра професионалистка. Но това не означава, че ще си губя времето, за да повиша рейтинга на предаването й. Ако в продължение на няколко дни я избягвам, тя ще започне свое разследване. Да видим дали този път тя ще ни помогне.

— Умът ви е като бръснач, лейтенант, харесвам ви заради това. Ако не бяхте привлякла онзи Макнаб…

— Престани да ми опяваш и се примири — посъветва я Ив и ловко паркира колата на второто ниво на Пето авеню.

Двете се качиха в прозрачната кабина на асансьора и тя стоически понесе изкачването до етажа, където се намираше канцеларията на „Лично за вас“.

Този път в приемната ги посрещна млад мъж, красив като гръцки бог. Раменете му бяха необикновено широки, кожата му беше с цвета на млечен шоколад, а очите му напомняха древни златни монети.

— Не издавай колко го харесваш — прошепна Ив на сътрудничката си, сетне се обърна към служителя: — Съобщете на Руди и Пайпър, че лейтенант Далас и сътрудничката й са тук.

— Съжалявам, лейтенант. — Младежът замечтано се усмихна. — Руди и Пайпър имат консултация с клиент.

— Кажете им, че съм тук — повтори тя. — И че вече са изгубили втора клиентка.

— Разбира се. — Той посочи към канапетата и масичките вляво. — Моля, седнете и си поръчайте нещо, докато чакате.

— Надявам се да не ме накарате дълго да чакам.

Само след пет минути, преди Пийбоди да се поддаде на изкушението да си поръча някакво питие, наречено „Къпинова пяна“, Руди и Пайпър се появиха във фоайето.

Отново бяха в бяло, но този път туниките им достигаха до глезените, а Пайпър беше завързала около кръста си шал от синя коприна. Двамата носеха на дясното си ухо еднакви златни халки, при вида на които Ив усети, че я побиват тръпки.

— Извинете, лейтенант — заговори Руди, без да сваля ръка от рамото на сестра си, — но тази сутрин сме много заети. Графикът ни е претоварен.

— Съжалявам, но ще се наложи да ми отделите от скъпоценното си време. Тук ли ще разговаряме или предпочитате да не ни наблюдават клиентите ви?

За миг в странните очи на мъжа проблесна раздразнение, сетне той учтиво ги покани в кабинета си.

— Става въпрос за Сарабет Грийнбалм — започна Ив веднага, щом затвори вратата след себе си. — Вчера е била убита. Била е ваша клиентка.

— Боже мой, боже мой! — Пайпър тежко се отпусна в широкото кресло и закри с длани лицето си.

— Успокой се. — Руди я помилва по косата, сетне постави ръка на рамото й. — Сигурна ли сте, че убитата е била наша клиентка?

— Да. Искам списъка на мъжете, които компютърът е избрал за нея. Кой от двама ви работеше със Сарабет?

— Навярно аз. — Пайпър отпусна ръцете си в скута си. В тъмнозелените й очи блестяха сълзи, устните й, обагрени в бледозлатисто, трепереха. — Аз работя с жените, а Руди с мъжете, освен ако клиентите не изявят друго желание. Установили сме, че хората много по-свободно обсъждат романтичните и сексуалните си наклонности с представител на своя пол.

Ив не откъсваше поглед от лицето на Пайпър, но не пропусна да забележи как тя вдигна ръка и се вкопчи в дланта на брат си.

— Спомням си за Сарабет, защото тя беше недоволна от двамата кандидати, които й представихме. Поиска да й върнем внесената такса.

— Изпълнихте ли желанието й?

— По принцип не връщаме таксата на клиенти, които са се възползвали от нашите услуги. — Руди окуражаващо стисна ръката на сестра си и се доближи до бюрото си.

— Ясно. Но защо при предишния ни разговор не споменахте, че двамата сте собственици на агенцията?

— Защото не ни попитахте — отговори той и поиска от компютъра данните, които интересуваха Ив.

— Кой, освен вас, има достъп до информацията за клиентите?

— Имаме трийсет и шестима консултанти — започна Руди. — След първото интервю, което провеждаме заедно с Пайпър, с кандидатите започват да се занимават консултанти, които най-добре отговарят на характера и на потребностите им. Нашите служители са проверени и са специално обучени, лейтенант.

— Искам имената им и най-подробни сведения за тях.

Погледът му стана суров.

— Не мога да ви ги предоставя. Не желая да обидя служителите си, като ви позволя да се намесите в личния им живот.

Ив кимна.

— Пийбоди, поискай разрешение за обиск и за изземване на цялата документация на агенцията. Съобщи, че „Лично за вас“ е свързана с убийствата на Холи и Грийнбалм. Искам час по-скоро да получа разрешението.

— Слушам, лейтенант.

— Руди… — Пайпър потърка дланите си и се изправи. — Необходим ли е този документ?

— Да. — Той й протегна ръка и я притисна до себе си. — Искам всичко да бъде по законния ред, щом документацията ни ще бъде обект на полицейско разследване. Лейтенант Далас, извинете постъпката ми, която може би ще изтълкувате като нежелание да ви сътруднича, но съм длъжен да предпазя от неприятности много хора.

— Аз също. — Комуникаторът на Ив избръмча и Пайпър стреснато подскочи. — Извинете ме. — Тя им обърна гръб и извади устройството от джоба си. — Тук Далас.

— Открихме марката на грима, който убиецът е използвал върху Мариана Холи — намръщено заяви шефът на лабораторията. — Нарича се „Природна красота“ и както предположих, никак не е евтин.

— Браво на теб, Дики.

— Загубих толкова време, а още не съм купил коледните подаръци — намусено промърмори той. — Предварителните тестове показват, че същият грим е използван и при Грийнбалм. Научих, че подобни мазила не могат да се купят дори от най-луксозните магазини, а се поръчват в козметичните салони или в центровете за разкрасяване.

— Прекрасно, така по-лесно ще открием производителя. Кой е той?

Дики лукаво се усмихна.

— Фирмата се нарича „Ренесансова красота и здраве“ и е подразделение на „Кенбар“, която пък е част от предприятията на Рурк. Нима не знаеш с какво се занимава съпругът ти, Далас?

— По дяволите — промърмори тя и прекъсна връзката, преди да се обърне. — Знаете ли дали в някой от салоните в тази сграда се предлагат продуктите на „Природна красота“?

— Да. — Пайпър се притисна към Руди и на Ив отново й се повдигна. — Тази козметична серия се продава в „Красиви неща“ на десети етаж.

— Козметичният салон също ли е ваша собственост?

— Не е, но ние поддържаме връзки с всички салони и магазини в сградата. — Руди отиде до бюрото си и извади от чекмеджето лъскава брошура, към която беше прикрепен диск. — Тук са описани всички процедури и продукти, предлагани от „Красиви неща“. Това е най-добрият козметичен салон в цялата сграда. Те работят съвместно с нашите консултанти.

— Много удобно, нали?

— Бизнесът ни е почтен — заяви Руди.

— Получихме разрешението за обиск — обади се Пийбоди и прибра комуникатора си.

 

 

— Изпрати всички данни на Макнаб — нареди й Ив, когато отново се озоваха в асансьора.

— Всички ли?

Ив се престори, че не забелязва смаяния й поглед.

— Да. Започни с мъжете, избрани за Грийнбалм, после му дай списък на служителите, както и на клиентите на агенцията от дванайсет месеца насам. Имам чувството, че човекът, когото търсим, е сред тях.

— Това ще ми отнеме около половин час.

— Намери си някое тихо местенце и се заеми за работа. Щом свършиш, ще ме откриеш в козметичния салон.

— Слушам, лейтенант.

— И престани да се цупиш — не ти отива.

— Не се цупя — вирна нос Пийбоди. — Направо скърцам със зъби. — Тя тъжно подсмръкна, когато началничката й слезе от асансьора.

Ив дълбоко вдъхна аромата на гора и ливади, покрити с цветя. От високоговорителите се разнасяше тиха музика. Плътният килим беше с цвета на смачкани розови листенца. По сребристите стени се спускаха водни потоци и се стичаха в канал, заобикалящ целия етаж. Върху огледалната му повърхност плуваха миниатюрни лебеди, чиято перушина беше обагрена с пастелни тонове.

На етажа имаше шест козметични салона. Вратите им бяха от матово стъкло и над всяка се виеха екзотични растения. Ив разпозна копие на цветето безсмъртниче, което се беше увило около позлатената арка над входа на „Красиви неща“.

„Това цвете сякаш ме преследва“ — помисли си тя, припомняйки си какви неприятности й беше донесло преди време.

Когато се приближи, двойната врата се разтвори пред нея. Просторното фоайе беше обзаведено с дълбоки кресла, тапицирани в светлозелено. Към всяко беше прикрепено миниатюрно телевизорче и вътрешен телефон. Тук-там се виждаха бронзови скулптури на голи красавици.

Малки дроиди пъргаво тичаха напред-назад, поднасяха напитки, списания, очила за виртуална реалност и всичко, което клиентите поръчваха, за да се забавляват, докато чакаха.

Две жени се бяха разположили удобно и отпиваха от чашите си, сякаш пълни с морска пяна, очаквайки козметичките им да се заемат с тях. Те донесоха бледорозови роби, върху които дискретно беше избродирано названието на салона.

— Какво обичате, госпожо? — Жената зад подковообразното бюро присви сребристите си очи и презрително изгледа избелелите джинси, изтърканите обувки и зле подстриганата коса на Ив. Изпод триъгълния й бретон, обагрен в пурпурно, се спускаха като змии сребристи кичури. — Навярно се интересувате от нашата услуга, наречена „Стани пълноценна жена“.

Ив учтиво се усмихна и попита:

— Има ли далавера, ако се заинтересувам?

Жената запърха със сребристите си мигли.

— Моля?

— Няма значение, миличка. Искам да си поговорим за вашата серия „Природна красота“.

— Разбира се. Това е най-добрата козметична серия, която напълно си струва високата цена. С удоволствие ще ви запиша час при нашите консултанти. Кога ще ви бъде най-удобно?

— Още сега. — Ив извади значката си и я сложи на бюрото.

— Нищо не разбирам! — възкликна служителката.

— Това ми е ясно. Повикайте управителя на салона.

— Един момент. — Жената се обърна и прошепна по видеотелефона: — Саймън, моля, ела в приемната.

Ив пъхна ръце в джобовете на джинсите си и поклащайки се на пети, впери поглед във въртящата се витринка, където бяха изложени красиви шишенца.

— Какво е това?

— Парфюми, създадени за определени личности. Въвеждаме вашите психологически и физически данни в компютъра и създаваме аромат, който подхожда само на вас. Всяко шишенце е уникат и след като бъде избрано от клиент, повече не се изработва.

— Много любопитно.

— Тези парфюми са прекрасен подарък. — Жената повдигна тънката си вежда. — Но са изключително скъпи.

— Нима? — Ив се раздразни от ироничния й тон и гневно я изгледа. — В такъв случай веднага ще си поръчам едно шишенце.

— Поръчката се предплаща.

Този път Ив се вбеси. Искаше й се да сграбчи жената за пурпурната коса и да притисне лицето й към бюрото, за да не вижда подигравателната й усмивка. Пристъпи към нея, но в този момент зад нея отекнаха забързани стъпки.

— Ивет, какъв е проблемът? Днес не мога да си вдигна главата от работа.

— Тази дама е проблемът — кисело се усмихна Ивет. Ив се обърна и едва не се сблъска с необикновения Саймън.

Най-силно впечатление й направиха очите му — бледосини и сякаш прозрачни, с тъмни гъсти мигли. Тънките му черни вежди се сключваха над носа му. Рубиненочервената му коса беше пригладена назад и се спускаше като водопад от ситни къдрици чак до кръста му.

Кожата му беше обагрена в златисто, което подсказваше произхода му от смесени раси… или пък използване на специални оцветители. Устните му бяха боядисани в бронзово, върху лявата му скула беше татуиран бял еднорог със златни копита.

Той отметна електриковосиния си плащ. Отдолу носеше гащеризон на зелени и сребристи райета. Няколко реда златни верижки блестяха върху мускулестите му гърди. Наклони глава, при което златните му обеци мелодично издрънчаха, сложи ръка на кръста си и се втренчи в Ив.

— С какво мога да ви бъда полезен, миличка?

— Искам…

— Почакай, почакай! — Саймън вдигна ръце и Ив забеляза, че върху дланите му са татуирани сърчица и цветя. Той театрално отметна глава и заобиколи младата жена, давайки й възможност да вдъхне екзотичния му парфюм.

„Господи, този тип мирише на зрели сливи!“ — помисли си тя и подозрително присви очи.

— Лицата на хората са моето изкуство, моят занаят — продължи Саймън. — Сигурен съм, че съм виждал вашето лице. Абсолютно съм сигурен. — Притегли Ив към себе си, докато носовете им почти се допряха.

Тя заплашително промърмори:

— Слушай, приятелю…

— Вие сте съпругата на Рурк! — възкликна Саймън, целуна я по устните и отскочи, преди тя да успее да го зашлеви. — Познах ви. — Той сложи ръка на сърцето си и се обърна към секретарката: — Скъпа, съпругата на Рурк е удостоила с присъствието си нашия скромен салон.

— Жената на Рурк ли? — Ивет почервеня като рак, сетне пребледня като платно. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Седнете, седнете и споделете с мен най-съкровените си желания. — Той прегърна Ив през раменете и я наведе към едно кресло. — Ивет, бъди така добра и отмени другите ми консултации. Скъпа госпожо, на ваше разположение съм. Откъде ще започнем?

— Ще започнем с това да престанеш да ме опипваш, приятел. — Тя отблъсна ръката му и с известно съжаление извади значката си вместо оръжието си. — Тук съм по служебен въпрос.

— Божичко! — Саймън се плесна по челото. — Как можах да забравя, че съпругата на Рурк е една от най-добрите служителки на полицията. Простете ми, миличка.

— Казвам се Далас. Лейтенант Далас.

— Разбира се. — Едрият мъжага любезно се усмихна. — Извинете ентусиазма ми, лейтенант. Понякога съм прекалено емоционален. Когато ви видях, буквално изгубих разсъдъка си. Разбирате ли, вие сте сред десетте най-желани клиентки, заедно с госпожа президентшата и прочутата актриса Слинки Лемар. — Когато забеляза, че не е омилостивил Ив, побърза да добави: — Не бихте могла да се озовете сред по-изискано общество.

— Престани да бърбориш. Искам списъка на клиентите, които са закупили продукти от серията „Природна красота“.

— Списъкът ли? — Той отново притисна длан до сърцето си и се отпусна в съседното кресло, сетне натисна някакъв клавиш и на монитора се появи менюто, предлагано от ресторанта на салона. — Госпожо лейтенант, позволете да ви предложа разхладителна напитка.

— Навън е доста студено и нямам нужда от разхлаждане — язвително промълви тя, но като забеляза покрусеното изражение на Саймън, който очевидно не възнамеряваше отново да я целуне, седна срещу него и повтори: — Искам списъка.

— Разрешавате ли да попитам защо ви е необходим?

— Разследвам едно убийство.

— Убийство… — шепнешком повтори той и се приведе към нея. — Навярно ще ви се стори ужасно, но според мен всичко това е безкрайно интересно. Аз съм голям почитател на криминалните видеофилми. — Саймън отново се усмихна и детинската му усмивка смекчи сърцето на Ив.

— Действителността доста се различава от филмите, Саймън.

— Знам, знам. Страхувам се, че ще си развалите мнението за мен и ще ме помислите за… кръвожаден. И все пак изгарям от любопитство да разбера как козметични препарати могат да послужат за… — Внезапно очите му се разшириха. — Сетих се! Някой е сложил отрова в червилата. Жертвата се е подготвяла да прекара приятна вечер, начервила е устните си и…

— Имаш прекалено развинтено въображение, Саймън.

Той запърха с мигли, изчерви се и се изкиска.

— Май се поувлякох. Заслужавам да ме напляскат. — Без да откъсва поглед от Ив, той протегна ръка и взе от подноса на сервитьора дроид чаша с някаква бледожълта течност. — Ще се постараем да ви помогнем, но ви предупреждавам, че списъкът на клиентите ни е много дълъг. Ще ни улесните, ако посочите определен козметичен продукт, от който се интересувате.

— Засега ми е необходим пълният списък.

— На вашите услуги, госпожо лейтенант. — Той стана, поклони се и с валсова стъпка се приближи до бюрото си, като подметка на секретарката:

— Ивет, бъди така добра да покажеш някои мостри на скъпата лейтенант Далас.

— Не ме интересуват другите ви продукти. — Ив леко се усмихна на Ивет. — Ще купя парфюма, който споменахте.

— Великолепен избор — възкликна секретарката и за малко не коленичи пред нея. — За вас ли е?

— Не, искам да го подаря.

— Прекрасен и щедър подарък. — Ивет извади от джоба си миниатюрен компютър. — За мъж или за жена е предназначен?

— За жена.

— Опишете ми я по-подробно. Каква е — напориста, стеснителна или романтичка?

— Интелигентна е — отговори Ив, мислейки за доктор Майра. — Проявява разбиране и съчувствие към ближните си. Истинска професионалистка е.

— Много добре. А сега опишете външността й.

— Средна е на ръст, слаба, с кестенява коса, сини очи и бяла кожа.

— Прекрасно описание — угоднически възкликна Ивет и си помисли, че описанието повече подхожда за полицейски рапорт. — Какъв оттенък на кестенявото е косата на дамата, каква е прическата й?

Ив тежко въздъхна. Покупката на коледни подаръци се оказа доста трудна работа. Опита се да се съсредоточи и описа най-добрата психиатърка в Ню Йорк.

Когато сътрудничката й се появи, Ив вече беше избрала и шишенцето за парфюма и чакаше Саймън да й предаде разпечатката и диска.

— Пак сте пазарувала! — обвинително заяви Пийбоди.

— Грешиш, отново купих нещо.

— Къде да доставим поръчката ви, лейтенант? В службата или в дома ви?

— У дома.

— Желаете ли специална опаковка?

— Опаковайте го, щом толкова искате. Саймън, още дълго ли ще трябва да чакам?

— Почти съм готов, скъпа госпожо лейтенант. — Той вдигна поглед и лъчезарно й се усмихна. — Толкова съм щастлив, че имах възможност да помогна на полицията. — Пъхна разпечатката и диска в плик от златисто фолио и продължи: — Добавих и няколко мостри. Надявам се да харесате продуктите ни; знайте, че по всяко време сте добре дошла тук. С удоволствие ще поработя за подчертаване на естествената ви красота.