Нора Робъртс
Празник в смъртта (12)

Дванайсета глава

Брент Холоуей беше живял добре, но бе свършил зле. Обзавеждането на дома му издаваше, че собственикът е бил човек, който се е ръководел едновременно от модата и от желанието за домашен уют. Дневната беше почти заета от канапе с размерите на езеро; върху него бяха нахвърляни триъгълни черни възглавници, които при допир изглеждаха влажни. В тавана беше монтиран огромен монитор. В шкаф, оформен като торс на едрогърда жена, откриха богата колекция от лицензирани и пиратски порно дискове.

По продължение на едната стена се намираше барът, който беше снабден със скъпи напитки и евтини наркотици.

Кухнята беше напълно автоматизирана и безлична — изглежда беше рядко използвана. Кабинетът беше обзаведен с първокласна компютърна система, а в залата за забавления намериха устройство за виртуална реалност и друго за повишаване на настроението. В ъгъла стоеше изключен прислужник дроид със затворени очи.

Холоуей беше в спалнята. Лежеше по гръб върху водния дюшек, а невиждащите му очи се взираха в изображението му, отразено от огледалния балдахин. Беше обвит в сребриста гирлянда, татуировката беше нарисувана на корема му. На шията му имаше сребърен медальон, изобразяващ четири птици.

— Изглежда, че е бил в болницата — отбеляза Ив. — Носът му почти не беше отекъл. Синините по лицето му бяха умело прикрити с грим.

Рурк застана на прага, защото знаеше, че не бива да влиза в помещението. Често беше виждал как работи Ив — бързо и компетентно, отнасяйки се към мъртъвците с неподозирана нежност, сякаш това можеше да ги върне към живот.

Наблюдаваше я как провежда стандартния тест за определяне на времето, по което беше настъпила смъртта, като диктуваше на записващото си устройство. Пийбоди и „метачите“ щяха да пристигнат всеки момент.

— Охлузванията върху глезените и китките на трупа показват, че е бил завързан преди настъпването на смъртта в 23:15. Синините по шията са индикация, че жертвата е била удушена.

Вдигна поглед, когато на вратата се позвъни.

— Аз ще отворя — обади се Рурк.

— Добре. Слушам… — Поколеба се само за миг, сетне продължи: — Може ли да заобиколиш програмираните команди и да включиш дроида?

— Мисля, че ще се справя.

— Браво. — Никога не се беше съмнявала в способностите му. Подхвърли му флакон с безцветен спрей и добави: — Напръскай ръцете си. Не искам да оставиш отпечатъците си върху него.

Рурк с отвращение погледна флакона, но все пак го взе.

Ив се обърна към трупа и продължи работата си. Дочу откъм съседната стая приглушени гласове — Рурк разговаряше със сътрудничката й. После вратата се отвори и Пийбоди влезе в спалнята. Отново беше в униформа, записващото устройство беше прикрепено на ревера й, косата й безмилостно беше пригладена в предишната й строга прическа. Ужасените й очи се открояваха върху мъртвешки бледото й лице.

— По дяволите, лейтенант — едва чуто изрече тя.

— Кажи дали ще издържиш. В противен случай е по-добре веднага да се откажеш.

Откакто й бяха съобщили за случилото се, Пийбоди непрекъснато си задаваше същия въпрос. Още не беше сигурна как ще реагира, затова погледна Ив в очите и заяви:

— Трябва да си върша работата, нали?

— Предлагам да се занимаеш с дроида, да прегледаш записите на видеотелефона и на дисковете от охраняващата система. Сетне ще се заемеш с разпита на съседите.

Пийбоди съзнаваше, че Ив й предлага изход от затрудненото положение. За миг се изкуши да приеме предложението й. Беше готова да направи всичко, освен да се приближи до мъртвеца. Ала заяви:

— Предпочитам да работя на местопрестъплението, лейтенант.

Ив дълго се взира в нея, сетне кимна и й нареди да включи записващото си устройство. Обърна се и отново застана до леглото.

— Убиецът е Брент Холоуей, самоличността му е установена. Първоначалният оглед на трупа е извършен от лейтенант Ив Далас. Записът се осъществява от полицай Дилия Пийбоди. Определени са времето и причината за настъпване на смъртта.

Пийбоди почувства, че й се повдига, но се наведе да огледа трупа.

— Убит е като другите.

— Подходът е същият. Още не сме установили дали жертвата е била изнасилена, не е направен тест за наличието на упойващи вещества в кръвта. Убиецът отново си е послужил с дезинфектанти. Миризмата още се усеща.

Тя извади от чантичката с принадлежностите инфрачервени очила и промърмори, че „метачите“ закъсняват. После нареди на светлините да се изключат.

— Да, наистина е бил напръскан с дезинфектант. „Почеркът“ на татуировката е същият както при предишните жертви. Този тип е отличен татуировчик — добави тя и се наведе толкова ниско, че носът й почти се притисна до корема на мъртвеца. — Подай ми пинсетите, Пийбоди. Тук има косми или влакна. — Без да се обръща, протегна ръка и усети студения метал в дланта си. Сетне огледа влакното през увеличителните стъкла. — Бяло е, прилича на косъм. Върху трупа има няколко от тези влакна. Подай ми плик за веществени доказателства. Изглежда брадата на Дядо Коледа пада и този път не е почистил толкова грижливо след себе си. — Тя внимателно събра всички косми и ги прибра в пликчето. — Мръсникът допусна първата си грешка. — Подаде инфрачервените очила на сътрудничката си и нареди: — Претърси всеки сантиметър от банята. Сигурна съм, че ще намерим още улики, фактът, че снощи не е успял да убие Сиси, е извадил нашия човек от релси. Започва да става небрежен.

 

 

Когато „метачите“ най-после се появиха, Ив вече беше открила още няколко косъма и нишки от някаква тъкан. Даде на хората си необходимите указания и потърси Рурк. Намери го заедно с дроида в залата за игри.

— Успя ли да го включиш?

— Разбира се. — Съпругът й, който се беше настанил на удобното кресло, махна към дроида. — Родни, това е лейтенант Далас.

— Приятно ми е да се запозная с вас, лейтенант. — Родни беше нисък и набит, с грозновато лице и дрезгав глас.

Очевидно Холоуей не беше искал дори домашният му помощник да затъмнява собствената му красота.

— Кога се изключи тази вечер?

— В десет и три минути, малко след като господин Холоуей се прибра. Той предпочита да бъда изключен, освен в случаите, когато съм му необходим.

— Тази вечер не си му бил необходим, така ли?

— Навярно не се е нуждаел от услугите ми.

— Посети ли го някой?

— Не… поне до времето, когато се самоизключих. Господин Холоуей изобщо не беше в настроение да посреща гости.

— Какво искаш да кажеш?

— Изглеждаше разтревожен — заяви дроидът и стисна устни.

— Родни, това е полицейско разследване. Длъжен си подробно да отговаряш на въпросите ми.

— Какво се е случило? Да не би да е имало обир?

— Не. Работодателят ти е мъртъв. Спомняш ли си дали някой позвъни на вратата преди завръщането на Холоуей?

— Мъртъв е — повтори дроидът и за миг замълча, сякаш се опитваше да осмисли новината. — Не, тази вечер нямахме гости. Господин Холоуей имаше среща. Прибра се в десет без десет. Беше побеснял от гняв, наруга ме. Забелязах окървавения му нос и попитах дали иска помощ. Каза ми да си го начукам, но аз не съм програмиран за подобна дейност. Извика ми да вървя по дяволите, което беше невъзможно, сетне ми нареди да дойда тук и да се самоизключа. Бях програмиран за включване в седем сутринта.

С крайчеца на окото си Ив забеляза, че Рурк се усмихва. Не му обърна внимание и продължи да разпитва дроида.

— Знаеш ли, че „господарят“ ти е притежавал наркотици и дискове с порнографски филми?

— Не съм програмиран да отговоря на този въпрос.

— Той канеше ли тук сексуални партньори?

— Да.

— Мъже или жени?

— От двата пола. Понякога идваха едновременно мъж и жена.

— Виждал ли си тук мъж висок около метър и осемдесет, с дълги ръце и пръсти. Предполагам, че е от бялата раса, а на възраст е между трийсет и петдесетгодишен. Умее да рисува и проявява интерес към театъра.

— Съжалявам, но не мога да ви отговоря — учтиво се извини Родни. — Описанието е много неточно.

— Прав си, приятел — промърмори тя.

 

 

Ив изчака, докато изнесоха тялото, сетне се обърна към Рурк:

— Оказа се, че сме знаели много малко за този Брент. Имал е достатъчно средства и щедро ги е харчил за поддържане на външността си. Обичал е да се любува на изображението си. Виж, почти върху всеки шкаф и масичка има огледало, също и на стените… Потърсил е услугите на агенция за запознанства, където е заявил, че е хетеросексуален, но дроидът му твърди обратното. Успял е да измами хората от „Лично за вас“, които са го проучвали. Още на първата среща с Пийбоди се е опитал да я изнасили. Това ме навежда на предположението, че го е правил и друг път, но е излизал сух от водата.

Тя се разхождаше из дневната, а Рурк мълчаливо я слушаше. Знаеше, че Ив го използва като резонатор на мислите й.

— Възможно е да е бил любовник на Руди или на Пайпър или да е субсидирал агенцията. Другата вероятност е да ги е държал в ръцете си, ако е знаел някаква тяхна тайна. Този човек не е бил самотник, търсещ партньор в живота, а перверзен тип. Руди и Пайпър, или поне един от тях сигурно е знаел за това. — Тя спря до шкафа, в който бяха открили дисковете. — Някои от филмите бяха любителски. Питам се кои ли са били партньорите на Холоуей.

Ив поклати глава и погледна съпруга си. Бяха сами, но сътрудничката й щеше да се върне всеки момент. Поколеба се за миг, сетне си спомни за четиримата убити.

— Не ми се сърди, но ми предстои много работа. Не знам кога ще се прибера.

Рурк добре я познаваше. Приближи се до нея и я погали по страната.

— Скъпа, ще ми кажеш ли какво искаш от мен, или искаш да го направя и да ти съобщя какво съм открил?

Тя въздъхна и пъхна ръце в джобовете си.

— Сигурна съм, че за броени часове ще се добереш до информация, откриването на която би отнела на Фийни поне няколко дни. А аз нямам толкова време. Не искам да има повече жертви.

— Ще ти се обадя, когато имам нещо конкретно.

Разбирането, което съпругът й проявяваше, я накара да се почувства още по-зле.

— Ще ти изпратя файла от полицейското управление… — заговори тя и гневно стисна устни, щом забеляза усмивката му.

— Не виждам смисъл да губим ценно време, след като сам мога да го открия. — Наведе се и я целуна. — Радвам се, че мога да ти помогна.

— Подозирам, че изпитваш удоволствие да се изплъзваш от службата по компютърна охрана и да изпробваш нелегални програми.

— Признавам, че до известна степен си права. — Постави ръце на раменете й и замасажира напрегнатите й мускули. — Знай, че ще ти се разсърдя, ако работиш до припадък.

— Както виждаш, още съм на крака. Колата ми трябва, но нямам време да те закарам у дома.

— Бъди спокойна, все ще успея да се прибера. — Отново я целуна, тръгна към вратата, но си спомни нещо и се обърна. — Лейтенант, не забравяй, че довечера в шест Трина и Мейвис ще дойдат у нас, за да те разкрасят за празниците.

— Само те ми липсваха.

— Ще ги забавлявам, ако позакъснееш. — Ив изруга, а той невъзмутимо й махна и излезе.

Младата жена тежко въздъхна, прибра уредите и инструментите в чантата и повика сътрудничката си. Когато се качиха в колата, промълви като на себе си:

— Искам Дики незабавно да се заеме с анализа на влакната и на нишките. Ще пришпоря и патолога, макар да се съмнявам, че от аутопсията ще научим нещо повече от онова, което вече знаем. — За миг изгледа сътрудничката си и добави: — Очаква ни тежък ден, Пийбоди. Ако искаш, вземи от стимулиращите таблетки, които предписва полицейският лекар.

— Добре съм и без тях.

— Съзнанието ти трябва да е съвсем бистро. До девет трябва да промениш външността си, да отидеш в агенцията и да вдигнеш скандал на Пайпър. Ще запазим в тайна колкото е възможно по-дълго новината за убийството на Холоуей.

— Не се тревожете, знам какво трябва да направя. — Пийбоди се загледа през стъклото в нощния мрак. На ъгъла на Девето авеню собственик на подвижен павилион за закуски топлеше ръцете си на димящата скара.

Ненадейно Пийбоди изрече:

— Изобщо не съжалявам, че счупих носа му. Но отначало се страхувах, че като го видя мъртъв, ще се размекна и ще изпитам угризения.

— Едното няма нищо общо с другото.

— Страхувах се от реакцията си, боях се да вляза в онази стая. Но щом пристъпих прага и се залових за работа, страховете ми изчезнаха.

— Ти си ченге, при това много добро.

— Не искам да се превърна в безчувствен робот. — Тя обърна глава и изгледа Ив. — Мечтая да бъда като вас, да изпитвам съчувствие към мъртъвците.

Колата приближаваше към светофара. Ив се огледа, натисна газта и мина на червено, сетне каза:

— Нямаше да бъдеш моя сътрудничка, ако не те вълнуваха подобни чувства.

Пийбоди облекчено въздъхна.

— Благодаря.

— Можеш да изразиш благодарността си, като се обадиш на Дики. Кажи му, че искам след час да бъде в лабораторията.

Сътрудничката й направи гримаса и неспокойно се размърда на седалката.

— Май не съм чак толкова благодарна.

— Обади му се. Ако откаже, ще се свържа с него и ще го подкупя с цяла каса ирландска бира. Нашият Дики има слабост към това питие.

Ив се излъга — наложи се да обещае на шефа на лабораторията две каси бира и накрая да го заплаши. Все пак в три сутринта той вече беше облякъл престилката си и се подготвяше да изследва влакната и нишките.

Тя неспокойно се разхождаше из лабораторията и наруга помощника на патолога, който се оправдаваше, че заради празниците са изостанали с аутопсиите.

— Слушай, мързеливецо, мога да се обадя на командира Уитни и да те наклепам. Случаят е изключително спешен. Какво пък, ще съобщя на медиите, че разследването е в застой, защото твоя милост предпочита да си чете коледните картички, вместо да прави аутопсии.

— Престани да ме заплашваш, Далас. Фризерите ни са пълни с трупове.

— Постави трупа на масата за дисекции и ми изпрати заключението си до шест сутринта; в противен случай ще дойда и собственоръчно ще те разпоря. — Прекъсна разговора и се обърна. — Побързай, Дики.

— Не ме притеснявай, Далас. И не се опитвай да ме шантажираш. Тези веществени доказателства не носят етикет с надпис „спешно“.

— В девет ще го имаш. — Приближи се до него, хвана го за косата и силно я дръпна. — Още не съм пила кафе и започвам да се изнервям.

— Ами пий, де. — Очите му зад микрохирургическите очила изглеждаха огромни като на бухал. — Нали виждаш, че работя. Какво искаш — бързина или точност?

— Побързай и бъди прецизен. — Отчаяно й се пиеше кафе, затова поръча на автоготвача да й приготви една чаша, сетне самоотвержено отпи глътка от мътната, кафеникава течност.

— Влакното е от човек — провикна се той. — Обработено е с фиксатор и с билков дезинфектант.

Ив толкова се зарадва, че машинално отпи нова глътка кафе, докато прекосяваше помещението.

— За какво служи този фиксатор?

— За запазване на цвета и здравината на косъма. Благодарение на него белият цвят се запазва и косъмът не става чуплив. В краищата на две от влакната има лепило, навярно са се откъснали от перука. И то скъпа перука, защото е изработена от човешка коса. Ще направя допълнителни изследвания, за да определя вида на лепилото; скоро ще ти съобщя търговското название на фиксатора.

— Ами нишките от тъкан и онова, което Пийбоди извади от канала в банята?

— Още не съм го изследвал. Да не ме мислиш за дроид?

— Добре. — Тя затвори очи и за миг притисна клепачите си. — Трябва да отскоча до моргата, за да се уверя, че аутопсират Холоуей. Слушай, Дики… — Сложи ръка на рамото му и си помисли, че той беше страхотен досадник, но отличен специалист. — Разчитам на теб, но трябва да побързаш. Психопатът е умъртвил вече четирима души и вероятно е набелязал петата си жертва.

— Ще работя по-експедитивно, ако не ми висиш над главата.

— Оставям те на спокойствие. Пийбоди!

— Слушам! — Пийбоди, която беше задрямала на стола, се сепна и запримигва.

— Тръгваме — рязко изрече Ив. — Дики, разчитам на теб.

— Добре, добре. Знаеш ли, че още не съм получил поканата си за големия купон, дето довечера ще се състои у вас. — Той кисело се усмихна. — Сигурно се е загубила по пощата.

— Ще я намерим, но след като получа доклада ти.

— Дадено. — Дики доволно се ухили и ентусиазирано се залови за работа.

— Изнудвач! — процеди Ив и подаде на Пийбоди чашата с кафе, докато вървяха към колата. — Изпий го. Ще те ободри или ще те отрови.

Щом се озоваха в моргата, не остави на спокойствие помощник патолога, докато потвърди, че Брент е починал от задушаване и че в кръвта му са открити следи от транквилант, който се продава без рецепта.

Когато се върнаха в управлението, нареди на Пийбоди да отиде в тъмната стаичка с три поставени едно над друго легла, която полицаите шеговито наричаха „курорт“.

Докато сътрудничката й спеше, Ив написа рапортите си. Изпрати задължителните копия и се „подсили“ с още кафе и някаква изсъхнала кифла, която си купи от автомата.

Навън още беше тъмно, когато видеотелефонът й иззвъня и на екрана се появи лицето на Рурк.

— Лейтенант, толкова си бледа, че сякаш си прозрачна.

— Не бой се, не съм крехка като стъкло.

— Открих нещо, което ще те заинтересува.

Сърцето й лудо затуптя. Той знаеше, че не бива да казва нищо повече, тъй като разговорите се записваха.

— Ще опитам да се отбия у дома. Изпратих Пийбоди да подремне още няколко часа.

— Ти също имаш нужда от сън.

— Почти свърших тук. Идвам след малко.

— Очаквам те с нетърпение.

Ив прекъсна връзката и остави кратко съобщение за Пийбоди в случай, че сътрудничката й я потърсеше, преди да се е върнала. Докато шофираше по безлюдните улици, отново се обади в лабораторията.

— Имаш ли нещо за мен?

— Безмилостна си, Далас. Открих, че нишката е от изкуствена вълна. Цветът на тъканта е бил червен.

— Като на одеждите на Дядо Коледа ли?

— Да, но няма нищо общо с дрехите на белобрадите старци от Армията на спасението. Бедните хорица не могат да си позволят толкова скъп плат. Производителите твърдят, че материята е по-качествена и по-здрава от платовете, изтъкани от истинска вълна, но това са пълни глупости — изкуственото никога не е по-добро от естественото. Костюмът е бил скъп също като перуката. Твоят човек май не страда от липса на пари.

— Справил си се блестящо, Дики.

— Откри ли поканата ми, Далас?

— Да, беше паднала под бюрото ми.

— Случват се и такива неща.

— Изпрати ми резултатите от изследванията на онова, което извадихме от канала и ще получиш поканата.

Докато шофираше към дома си, Ив забеляза, че небето на изток започва да просветлява.

 

 

Знаеше къде е Рурк. В тайното помещение, където имаше сложна апаратура, за която тя не би трябвало да знае. Приближи се до вратата, постави ръка върху специалната пластина и каза:

— Лейтенант Ив Далас.

След секунда вратата се отвори.

Рурк не беше спуснал завесите върху стъклото, което беше покрито със защитен слой и беше непрозрачно. Подът на голямото помещение беше мраморен, трите стени бяха украсени с картини от прочути художници, а върху четвъртата бяха монтирани няколко монитора.

В момента работеше само единият. Рурк, който седеше зад подковообразното бюро, преглеждаше борсовите сведения.

— Справил си се по-бързо, отколкото очаквах.

— Лейърите, през които трябваше да проникна, се оказаха по-малко. — Посочи й стола до себе си. — Седни, Ив.

— Как мислиш, възможно ли е било сама да се справя? Не ми се иска да лъжа в рапорта си.

„Скъпата ми жена е почтена до мозъка на костите си“ — развеселено си помисли той, а на глас каза:

— Разбира се, че беше възможно, но щеше да ти отнеме няколко дни. Седни — повтори, хвана я за ръката и я накара да се отпусне на стола.

Ив забеляза, че беше привързал косата си с тънка кожена каишка… кой знае защо в подобни случаи изпитваше желанието да освободи гъстите му кичури. Беше запретнал ръкавите на черния си пуловер и тя се загледа в ръцете му… в дългите му пръсти, които можеха да й доставят такова удоволствие… Почувства, че се унася и рязко тръсна глава. Примигна, а Рурк нежно повдигна брадичката й и докосна трапчинката й.

— Още миг и щеше да заспиш, нали?

— Бях… бях се замислила.

— Не можеш да ме излъжеш, скъпа. Предлагам да се споразумеем: ще ти съобщя онова, което те интересува, а довечера ти ще се прибереш навреме. Ще вземеш таблетка за отпускане на нервите…

— Слушай, нямам намерение да се пазаря.

— Но ще го направиш, ако държиш на информацията. Иначе ще я изтрия. — Той протегна ръка и се престори, че натиска клавиша, чието предназначение беше неизвестно на Ив. — Ще се прибереш, ще вземеш транквилант и ще се оставиш в ръцете на Трина.

— Нямам време да си правя прическа.

Рурк само се усмихна — беше уредил да й направят масаж и да я подложат на процедура, след която щеше да се почувства отморена и бодра.

— Ще получиш сведенията, само ако се съгласиш на условието ми.

— На бюрото ме чакат четири диска…

— В момента изобщо не ме е грижа, дори да бяха четиристотин. Запомни, че освен полицай си и моя съпруга. Ще ти дам информацията… при положение, че приемеш предложението ми.

— Истински гадняр си… Изнудваш ме като Дики.

— Моля? Я повтори!

Напуши я смях като забеляза, че го е обидила. Не й се искаше да признае, че съпругът й е прав.

— Добре, съгласна съм. Казвай какво откри.

Рурк намръщено я изгледа, сетне нареди на компютъра:

— Съхрани информацията на монитор №4, изключи го. Файл „Холоуей“ на всички монитори. Преди четири години нашият приятел доста се е изръсил, за да се сдобие с нова самоличност. Истинското му име е…

— Джон Б. Бойд. По дяволите! — Ив стана, приближи се до стената с мониторите и зачете първата полицейска справка:

„Сексуален маниак, бил е обвинен в изнасилване, после потърпевшата оттеглила обвинението си. По-късно е получил присъда за осъществяване на сексуален контакт против волята на партньора. Прекарал е шест месеца в клиника за хора с психични заболявания и е упражнявал общественополезен труд. Ама че глупост. Разминал се е с присъда за притежаване на забранени от закона предмети за полово задоволяване. После доброволно се е подложил на лечение, прилагано при сексуалните маниаци. След завършване на лечението в досието му не е вписано нищо повече.“

— Да му се не види! Този човек е бил извратен, но никой не му е обърнал сериозно внимание.

— Бил е богат — изтъкна Рурк. — Лесно е да подкупиш някой съдия, който да си затвори очите за „дребни“ сексуални прегрешения. Досега Холоуей е успявал да се изплъзне от закона, но е свършил живота си изнасилен и удушен. Дали това е ирония на съдбата или правосъдие?

— Правосъдието се раздава в съдебната зала — сопна се тя. — Изобщо не ме е грижа за иронията на съдбата. Възможно ли е от „Лично за вас“ да са се добрали до тази информация?

— Да. — Той сви рамене. — Както вече ти казах, откриването й изобщо не ме затрудни. Всеки специалист би трябвало да се справи. Промяната на самоличността би могла да послужи за заблуда само при стандартно проучване.

— Провери ли какво е било финансовото му състояние?

— Разбира се. Компютър, искам сведенията на монитор №6. Както забелязваш, нашият човек е бил доста състоятелен. Изкарвал е добри пари и е имал добър брокер, който ги е инвестирал разумно. Не е бил скъперник, наслаждавал се е на парите. Направиха ми впечатление няколко депозита в сметката му; сумите са прекалено големи, за да бъдат от заплатата му като манекен или печалби от инвестициите му. В продължение на две години, на всеки три месеца някой е внасял на негово име по десет хиляди долара.

— Ясно. — Тя отново пристъпи по-близо до монитора. — Успя ли да разбереш кой е „благодетелят“?

— Питам се докога ще търпя обидите ти. — Рурк престорено тежко въздъхна, когато видя намръщеното й изражение. — Разбира се, че успях. Преводите бяха направени по банков път; въпреки усилията на изпращача да се прикрие, източникът беше един…

— Агенция „Лично за вас“ — прекъсна го тя.

— Бива си те — отличен детектив си.

— Ясно е, че ги е изнудвал. Или е заплашвал само брата или сестрата. Имаш ли инициалите на човека, който е изпратил парите?

— Банковата сметка е на името на двамата. Изпращачът би могъл да бъде всеки от тях. Използвана е парола вместо подпис.

— Това ми дава право да ги повикам на разпит и да ги накарам да се поизпотят. Но първо ще изпратя Пийбоди — нека ги разтрепери. После идва моят ред.

— Само гледай да се прибереш до шест.

Тя нетърпеливо му обърна гръб. Първите слънчеви лъчи проникнаха през стъклото и сякаш лицето й стана още по-бледо, а сенките под очите й по-големи.

— Щом съм обещала нещо, ще го изпълня.

— Не се съмнявам. — Рурк си каза, че ако се опита да го измами, ще отиде в управлението и насила ще я заведе вкъщи.