Нора Робъртс
Празник в смъртта (3)

Трета глава

Скърцайки със зъби, Ив за трети път обикаляше паркинга пред универсалния магазин и търсеше място за колата си.

— Защо всички тези хора не са на работа? Нямат ли си други занимания?

— За някои пазаруването е най-важното занимание — мъдро отбеляза Пийбоди.

— Добре де. — Ив се опита да паркира между два автомобила, но не успя и издраска броните им, при което сътрудничката й примирено затвори очи. — И все пак не разбирам защо е нужно да си губиш времето в магазина, след като можеш да поръчаш всичко, без да излизаш от дома си.

— Този вид пазаруване не доставя същото удоволствие — заяви Пийбоди и се хвана за таблото на колата, когато началничката й рязко спря в забранената за автомобили алея пред „Блумингдейл“. — Не използваш сетивата си, не изпитваш удоволствието с лакти да си проправиш път през тълпата. Пазаруването чрез компютър е истинска скука.

Ив презрително изсумтя, включи светещата табелка с надпис „служебен автомобил“ и слезе от колата. Стори й се, че ще оглушее от гръмките коледни песни, разнасящи се от високоговорителите. Хрумна й, че хората бързат да влязат в магазина, готови да купят каквото и да било, само да се избавят от оглушителната музика.

Въпреки че компютъризираната климатична инсталация поддържаше приятна трийсетградусова температура, в огромния купол, покриващ района около магазина, падаха синтетични снежинки. Витрините бяха пълни с дроиди в маскарадни костюми. В огромна работилница усърдно се трудеха беловласи старци с червени мантии и техните джуджета, елени теглеха шейни или танцуваха върху покривите, златокоси деца с ангелски личица разопаковаха пакети.

На друга витрина юноша, издокаран по последна мода с черен гащеризон и риза на блестящи райета, демонстрираше хита на сезона — най-новия модел въздушни кънки. Когато клиентът натиснеше копчето до витрината, се разнасяше механичен глас, който рекламираше предимствата на кънките, съобщаваше цената им и на кой щанд се продават.

— Ще ми се и аз да ги опитам — промърмори Пийбоди, докато вървяха към входа на магазина.

— Май отдавна си минала възрастта за играчки.

— Това не е играчка, а истинско приключение — заяви по-младата жена, рецитирайки рекламата за кънките.

— Побързай, искам да приключим час по-скоро. Ненавиждам подобни панаири.

Вратите безшумно се плъзнаха встрани, мелодичен глас произнесе: „Добре дошли в «Блумингдейл». Вие сте най-добрият ни клиент“.

Музиката в огромния магазин беше по-тиха и почти се заглушаваше от гласовете на многобройните клиенти. Ив вдигна поглед и забеляза, че под гигантския купол кръжат ангелчета.

Магазинът беше като приказен дванайсететажен разкошен дворец, а стоките бяха изложени така, че да примамват клиентите.

Дроиди и хора от персонала демонстрираха модни дрехи, аксесоари и фризури; клиентите можеха да посетят многобройните фризьорски и козметични салони. До входа беше поставено електронно табло с най-подробни указания за щандовете. На партера се намираха специалните служби, които се грижеха за малките деца, домашните любимци и за възрастните — от услугите им се възползваха доста хора, за да напазаруват на спокойствие.

Магазинът предлагаше срещу минимална сума и електрически колички за превозване на клиентите и на покупките.

Към двете жени се приближи дроид, чиято огненочервена коса беше сплетена на безброй плитчици, и им поднесе кристално шишенце.

— Веднага разкарай тази гадост! — сопна му се Ив.

— А пък аз искам да изпробвам парфюма. — Пийбоди отметна глава и му позволи да напръска шията й.

— Нарича се „Грабни ме“ — промълви дроидът. — Използвайте го и мъжете ще се захласват по вас.

— Нима? — Пийбоди наклони глава към началничката си. — Какво ще кажете?

Ив помириса парфюма и поклати глава.

— Не подхожда на жена като теб.

— Защо сте толкова сигурна? — промърмори по-младата жена.

— Моля те да не се разсейваш. — Ив дръпна за ръката сътрудничката си, когато тя спря пред някакъв щанд за козметика, загледана в жената, чието лице и шия козметичката боядисваше в златистожълто. — Холи е пазарувала на етажа за мъжки облекла, затова ще се постараем да открием продавача, който я е обслужил. Използвала е кредитната си карта, следователно имат адреса й!

— Тук бих могла да довърша коледното пазаруване само за двайсет минути.

— Да го довършиш ли? — смаяно попита Ив и забърза към ескалатора.

— Да, остава ми да купя само няколко дреболии. — Пийбоди прехапа устни, за да скрие усмивката си. — А вие сигурно още не сте избрала подаръците…

— От няколко дни се каня да обиколя магазините, но…

— Какво ще купите на Рурк?

— Още не съм намислила. — Ив нервно пъхна ръце в джобовете си.

— На този щанд има страхотни модели. — Пийбоди кимна към манекените дроиди, демонстриращи спортни облекла.

— Съпругът ми има гардероб, голям колкото щата Мейн, който вече е препълнен.

— А вие подарявала ли сте му някаква дреха?

Ив небрежно сви рамене и предизвикателно заяви:

— От къде на къде? Да не съм му майка?

Сътрудничката й спря и огледа дроида, облечен с риза от сребриста тъкан и черни кожени панталони.

— Мисля, че Рурк ще изглежда прекрасно в тези дрехи. — Опипа ръкава на ризата и добави: — Всъщност той би изглеждал прекрасно дори в дрипи. — Повдигна вежди и дяволито се усмихна. — Уверявам ви, че мъжете много обичат съпругите да им купуват дрехи.

— Рурк никога няма да получи подобен подарък от мен. Ако си забелязала, дори за себе си не умея да избера подходящо облекло. — Внезапно си представи съпруга си в тези тесни кожени панталони и затаи дъх. Прогони съблазнителното изображение, сетне заяви: — Освен това не сме дошли да пазаруваме.

Придаде си строго изражение, запъти се към първата каса, където клиентите заплащаха покупките си и показа значката си на касиера.

Той смутено се изкашля и отметна дългата си черна коса.

— С какво мога да ви бъда полезен, полицай?

— Аз съм лейтенант, млади човече. Интересувам се от ваш служител, който преди два дни е обслужвал клиентка на име Мариана Холи.

— С удоволствие ще ви помогна да го откриете. — Очите му с контактни лещи, обагрени в златисто според последната дума на модата, смутено се стрелкаха на ляво и на дясно. — Лейтенант, умолявам ви да приберете значката си и да закопчаете якето си, за да не се вижда оръжието ви. В противен случай ще подплашите клиентите ни.

Ив безмълвно се подчини.

— Интересувате се от някоя си Холи, нали така? — Касиерът очевидно се беше успокоил и беше възвърнал учтивостта си. — Знаете ли как е платила — в брой, с кредитна карта или пък има открита сметка в нашия магазин?

— С кредитна карта. Купила е две мъжки ризи — копринена и памучна, кашмирен пуловер и сако.

— Да. — Той изключи компютъра, чрез който се отчитаха продажбите. — Лично аз я обслужих, затова си я спомням. Беше привлекателна, трийсетинагодишна брюнетка. Спомена, че избирала подаръци за приятеля си. — Той затвори очи. — Чакайте, сега ще си спомня всички подробности. Ризите бяха четирийсет и втори номер, с дълги ръкави. Сакото и пуловерът бяха за мъж с гръдна обиколка сто и двайсет.

— Имате отлична памет.

— Работата ми го изисква. — Той отвори очи и се усмихна. — Добрият продавач трябва да помни клиентите, техните вкусове и желания. Госпожа Холи имаше отличен вкус, освен това предвидливо беше донесла холограма на приятеля си, което ни позволи да изберем дрехи в цветовата гама, която най-добре би му подхождала.

— Обслужи ли я друг продавач, освен вас?

— Не. Посветих й цялото си внимание.

— Имате ли адреса й?

— Разбира се. Предложих на дамата да й изпратим покупките, но тя заяви, че искала сама да ги отнесе у дома. Засмя се и добави, че това било част от удоволствието. Направи ми впечатление, че действително изпитва удоволствие да пазарува. — Младежът се намръщи. — Какво се е случило? Нима се е оплакала от обслужването?

— Не. — Ив внимателно го изгледа; шестото чувство й подсказваше, че си губи времето. — Не се е оплакала. Забелязахте ли някой да я заговаря или да я наблюдава?

— Не, но онзи ден имахме изключително много клиенти — възможно е да съм пропуснал да забележа онова, което ви интересува. Надявам се, че дамата не е имала неприятности на паркинга. През последните няколко седмици случаите на нападения върху жени зачестиха. Мисля си, че човекът не върви на добре, щом и по време на най-хубавите празници се извършват престъпления.

— Абсолютно сте прав. Продавате ли костюми на Дядо Коледа?

— Моля? — Той смаяно примигна. — О, разбрах. Маскарадните облекла се предлагат на шести етаж.

— Благодаря. — Тя се обърна към сътрудничката си. — Запиши имената и адресите на всички, които през последния месец са купили или взели под наем такъв костюм. Отивам на щанда за бижутерия. Дано нашият „Дядо Коледа“ да е купил шнолата от този магазин. Ще те чакам там.

— Слушам, лейтенант. — Пийбоди очевидно жадуваше да остане сама, за да огледа стоките.

Ив отгатна намеренията й и добави:

— Давам ти петнайсет минути. Ако се забавиш, ще те понижа и ще те изпратя да охраняваш някой магазин.

Пийбоди вдигна рамене и промърмори:

— Толкова е стриктна…

 

 

Ив трябваше с лакти да си пробива път през тълпите клиенти, за да се добере до щанда за бижутерия, което още повече развали настроението й. В безбройните остъклени витринки бяха изложени безчет украшения, изящно изработени от злато и сребро и украсени с блестящи камъни, които привличаха като магнит очите на жените.

Рурк непрекъснато й купуваше колиета и обеци, сякаш не беше разбрал, че подобни неща изобщо не я интересуват. Ив машинално докосна огромния диамант, който носеше окачен на верижка под ризата си. Съпругът й се радваше, когато тя носеше бижутата и дрехите, които беше избрал.

Постоя пред щанда и когато никой от персонала не й обърна внимание, се приведе и сграбчи за яката един от продавачите.

— Госпожо, как си позволявате! — Младежът я стрелна с ледените си сини очи.

— Не съм ти никаква госпожа, а полицейски служител — заяви тя и със свободната си ръка извади значката си. — Сега ще ми отделиш ли малко време?

— Разбира се. — Той изпъна рамене и оправи тънката си сребриста вратовръзка. — Какво обичате?

— Продавате ли подобни бижута? — Ив извади от чантата си шнолата, която беше запечатана в прозрачно пликче.

— Това не е купено от нашия щанд. — Младежът се наведе и внимателно огледа шнолата. — Прекрасна изработка, пък и украшението е много подходящо за празниците. — Облегна се назад и добави: — Не ще можем да ви върнем парите, ако нямате касова бележка. Мисля, че ние не предлагаме такива шноли.

— Не искам да я върна. Имате ли представа откъде е купена?

— Навярно от специализиран магазин. Повтарям, че изработката е великолепна. В търговския център има шест бижутерски ателиета. Може би някой от собствениците им ще ви даде по-точна информация.

— Много ми помогнахте, няма що. — Тя прибра шнолата в чантата си и тежко въздъхна.

— Ще желаете ли нещо друго?

Ив разгледа витринката пред себе си. Погледът й беше привлечен от колие, украсено с разноцветни камъни с големината на орехи. Беше изключително екстравагантно и дори малко безвкусно, но щеше да допадне на Мейвис.

— Ето това. — Тя посочи колието.

— О, това е езическа огърлица. Изключително рядка, много…

— Престанете да бърборите и я опаковайте. И по-бързо, ако обичате.

— Ясно. — Само дългогодишният му опит му помогна да не се облещи от смайване. — Как ще желаете да платите?

Пийбоди се появи точно когато продавачът подаваше на Ив красиво опакованата покупка.

— Залових ви на местопрестъплението. Забранявате ми да пазарувам, а вие го правите.

— Не пазарувах, а купих нещо — има голяма разлика между понятията. Шнолата не е закупена от този магазин. Продавачът ми се стори доста добър професионалист и съм склонна да му вярвам. Не ми се иска повече да си губим времето тук.

— По всичко личи, че не сте си губила времето — промърмори Пийбоди.

— Ще поискам чрез компютъра информация за шнолата. Дано Фийни да има време да проследи данните.

— Признайте какво купихте.

— Подаръче за Мейвис. — Ив забеляза обиденото изражение на сътрудничката си и побърза да добави: — Не се цупи. Ще има подарък и за теб.

— Наистина ли? — Лицето на Пийбоди грейна. — А пък аз отдавна съм подготвила вашия, дори е опакован.

— Ама и ти си една фукла…

По-младата жена, чието настроение се беше подобрило от новината, че ще получи подарък, седна в колата и дяволито попита:

— Искате ли да отгатнете какво съм ви купила?

— Не.

— Ще ви подскажа мъничко.

— Вземи се в ръце и започни да проверяваш хората, които са купили или наели костюми на Дядо Коледа. Току-виж си се натъкнала на някого с криминално досие.

— Слушам, лейтенант. Къде отиваме?

— В агенцията за запознанства. — Изгледа изпод око сътрудничката си и добави: — Забранявам ти да се възползваш от услугите им.

— Ама и вие сте една… — Пийбоди се опомни. — Слушам, лейтенант. — Тя побърза да се залови за работа.

 

 

В центъра на града, на Пето авеню, се издигаше висока сграда, облицована с черен мрамор, която беше истински дворец на красотата и удоволствията. До горните етажи с позлатени балкони се достигаше с ескалатори и асансьори с прозрачни стъклени кабини.

В сградата се помещаваха салони за козметична хирургия, за сексуална ориентация. Други бяха приспособени със специална апаратура за повишаване на настроението. Без да напускат зданието, клиентите можеха да се разкрасят или да задоволят сексуалните си прищевки.

Няколкото гимнастически салона бяха обзаведени с най-модерните уреди за онези, които предпочитаха да свалят излишните килограми чрез физически упражнения. Останалите, избрали по-лесния път към красотата, имаха на разположение лицензирани консултанти, които отстраняваха чрез лазер излишните подкожни мазнини.

Цял етаж беше „посветен“ на холистичния подход. Предлагаше се какво ли не — от чакри до апарати за клизма с кафе. Докато ги разглеждаше, Ив не знаеше дали да се засмее или да потръпне от отвращение.

Предлагаха се още кални бани и бани с морски водорасли, инжекции с плацента от овце, отгледани на Алфа Шест, сеанси за успокояване на нервите, „пътувания“ чрез устройства за виртуална реалност, корекции на зрението, пластични операции за премахване на бръчките по лицето и други телесни недостатъци. Имаше и специални програми, при които посетителите ползваха известно намаление на цените.

Щом клиентът излезеше от козметичния салон подмладен и освежен, опитните сътрудници на брачната агенция „Лично за вас“ се заемаха да му търсят подходящ партньор.

Фирмата заемаше три етажа от сградата, а служителите й носеха елегантни черни костюми, на чиито ревери бяха избродирани червени сърчица. Всички до един бяха изключително привлекателни, което не беше никак чудно, след като работеха в едно здание с опитни козметички и фризьори.

Фоайето напомняше гръцки храм; в езерцата се стичаха ромолящи поточета и плуваха златни рибки, колони от бял мрамор, обвити в зеленина, разделяха огромното помещение. Подът беше с теракотни плочки, навсякъде имаше ниски и удобни канапета. Бюрото на администраторката беше дискретно поставено между две палми с огромни листа.

— Необходима ми е информация за ваша клиентка. — Ив извади значката си и забеляза как жената нервно присви очи.

— Забранено ни е да даваме сведения за нашите клиенти. — Администраторката прехапа устни и докосна миниатюрното сърчице, татуирано под окото й, което напомняше червена сълза. — Дейността, която извършваме, е поверителна. Гарантираме на клиентите максимална дискретност.

— Една от вашите клиентки вече не се тревожи дали ще запазите в тайна информацията за нея. Навярно разбирате, че като полицейски служител за пет минути мога да получа разрешение за обиск; алтернативата е да ми съобщите онова, което ме интересува и да избегнете посещението на нашите хора, които ще прегледат всички файлове.

— Почакайте, ако обичате. Сега ще повикам шефа.

— Добре. — Ив се обърна, а секретарката си постави специални слушалки.

— Тук ухае страхотно — промълви Пийбоди. — Навярно ароматизират въздуха чрез климатичната инсталация. Действа успокояващо. — Приседна върху възглавница от позлатен брокат до един от ромолящите фонтани и въздъхна. — Иска ми се да живея тук.

— Напоследък си станала голяма романтичка.

— Винаги се размеквам по празниците. Господи, погледнете само! — Тя извърна глава и проследи с поглед някакъв мъж с буйна руса коса, който премина край тях. — Питам се какво търси такъв красавец в бюро за запознанства.

— Много хора използват услугите на тези агенции, макар че не виждам полза от тях.

— Кой знае, може би по този начин се спестява време и се избягват усложнения и неприятности. — Пийбоди се приведе, опитвайки се да не изпуска от поглед русокосия красавец. — Няма да е зле да опитам и аз. Възможно е да ми излезе късметът.

— Не е твой тип мъж.

Лицето на Пийбоди помръкна точно както преди минути, когато Ив беше прогонила дроида, предлагащ съблазнителния парфюм.

— Не знам дали е мой тип, но ми е приятно да го гледам.

— Естествено, ала ще промениш мнението си, ако се опиташ да поговориш с него. — Ив пъхна ръце в джобовете си. — Този хубавец е влюбен в себе си и си въобразява, че щом го зърне, всяка жена ще изпадне във възторг… точно като теб. Гарантирам ти, че ако поговорите само десет минути, той ще те отегчи до смърт, защото ще бърбори само за това, което му харесва и за външния си вид. Ти ще бъдеш само поредната му „придобивка“.

Пийбоди замислено огледа русокосия Адонис, който спря пред бюрото на администраторката, сетне заяви:

— Може би сте права. Какво пък — притрябвало ни е да разговаряме. Само ще се любим.

— Повярвай, че този тип не го бива в леглото. Сигурна съм, че пет пари не дава дали ще ти достави удоволствие.

— Изпитвам удоволствие само като го гледам, камо ли… — Тя млъкна и печално въздъхна, когато русокосият извади от джоба си огледалце в посребрена рамка и с наслада се втренчи в собственото си изображение. — За съжаление се оказахте права… както винаги.

— Погледни — прошепна Ив. — Тези двамата са толкова ослепителни, че не мога да ги наблюдавам без тъмни очила.

— Приличат на Кен и Барби — промърмори Пийбоди и като видя изражението на началничката си, отново въздъхна. — Божичко, нима не сте имала кукла Барби? Какво ли е било детството ви?

— Никога не съм била дете — горчиво отбеляза Ив и се обърна към двамата, които грациозно вървяха към нея.

Жената беше с тесен ханш и голям бюст, както беше модно в момента. Правата й сребриста коса падаше като водопад върху раменете й и върху едрите й гърди. Лицето й беше гладко и бяло като алабастър, огромните й тъмнозелени очи бяха с дълги ресници, боядисани в същия цвят. Плътните й червени устни бяха извити в любезна усмивка.

Мъжът до нея беше също така ослепителен, сребристата му коса беше прибрана в дълга плитка, в която бяха вплетени златни ленти. Беше широкоплещест, с дълги мускулести крака.

За разлика от останалите служители, двамата не бяха в черно, а носеха бели, плътно прилепнали костюми. Жената беше опасала около кръста си прозрачен червен шал.

Когато проговори, гласът й беше мек като коприна.

— Здравейте. Аз съм Пайпър, а това е колегата ми Руди. С какво можем да ви помогнем?

— Необходима ми е информация за ваша клиентка. — Ив им показа значката си. — Разследвам жестоко убийство.

— Убийство ли? — Непознатата притисна длан до сърцето си. — Какъв ужас! Наистина ли жертвата е била наша клиентка? Как да постъпим, Руди?

— Смятам, че трябва да окажем пълно съдействие на полицията — промълви мъжът с приятен баритонов глас. — Предлагам да поговорим насаме. — Посочи към асансьора, пред който бяха поставени огромни саксии с цъфнали азалии. — Сигурна ли сте, че жертвата е била една от нашите клиентки?

— Любовникът й се е запознал с нея чрез вашата агенция. — Ив се качи в прозрачната кабина и сведе поглед, когато асансьорът се понесе нагоре. Въпреки усилията си не беше преодоляла страха си от височините.

— Ясно. — Пайпър въздъхна. — Агенцията ни се слави с това, че повечето от запознанствата, които уреждаме, завършват с брак. Надявам се, че убийството не е извършено от любовника след някакъв „семеен“ скандал.

— Засега убиецът е неизвестен.

— Не вярвам партньорът да е виновникът. Много внимателно проучваме всички наши клиенти. — Руди посочи към вратата на асансьора, която бавно се отвори.

— По какъв начин?

— Включени сме в информационната мрежа „Комтрак“. — Докато говореше, той ги поведе по тих коридор. Върху белите стени бяха окачени пастелни акварели в позлатени рамки, под които бяха поставени кристални вази с великолепни цветя. — Всеки кандидат се проучва чрез системата. Интересуваме се дали вече е имал брак, от финансовото му положение и, разбира се, дали е криминално проявен. Нашите кандидати трябва да издържат и стандартния психологически тест. Отхвърляме молбите на всички, при които се забелязва склонност към насилие. Сексуалните предпочитания и желания се анализират и въз основа на тях се извършват запознанствата.

Руди отвори вратата на огромен кабинет, обзаведен в ослепително бяло и яркочервено. Върху прозореца, който заемаше едната стена, беше поставен специален филтър, изолиращ слънчевите лъчи и шума от въздушния трафик.

— Колко от клиентите ви са със сексуални… отклонения?

Пайпър стисна плътните си устни и се намръщи.

— Смятаме, че щом партньорите не възразяват, личните сексуални предпочитания не бива да се определят като извращения.

Ив иронично повдигна вежди.

— Предлагам да наричаме нещата с истинските им имена. Имате ли клиенти, проявяващи склонност към садомазохизъм? Или пък такива, които обичат да гримират партньора си, след като са правили секс?

Руди смутено се изкашля и застана пред компютъра.

— Признавам, че някои клиенти се интересуват от… необикновени сексуални преживявания. Както вече споменах, извършваме запознанства на хора с еднакви вкусове и предпочитания.

— Кого определихте като подходящ партньор на Мариана Холи?

— Мариана Холи ли? — Той озадачено погледна колежката си.

— Името не ми говори нищо, но щом видя лицето й, положително ще се досетя. — Пайпър се обърна към огромния монитор на стената, а Руди въведе името в компютъра. След секунди на екрана се появи усмихнатото лице на Мариана.

— О, спомням си я. Беше очарователна. Беше истинско удоволствие да се работи с нея. Търсеше приятел, който да е забавен и да споделя страстта й към живописта… не, към театъра. — Тя разсеяно подръпна долната си устна. — Беше романтична и очарователно старомодна. — Внезапно осъзна, че говори в минало време и рязко отпусна ръка. — Нея ли са убили? О, Руди!

— Седни, скъпа. — Той грациозно заобиколи бюрото, хвана я под ръка и я поведе към канапето с огромни възглавници. Обърна се към Ив и обясни: — Пайпър се сприятелява с всички наши клиенти. Навярно тайната на успеха й се крие в това, че не е безразлична към съдбите им.

— Аз също не съм безразлична, Руди — промълви Ив.

Той внимателно я изгледа и кимна.

— Вярвам ви. Навярно смятате, че убиецът е човек, с когото се е запознала чрез нашата агенция.

— Засега не смятам нищо. Натоварена съм с разследването на случая и са ми необходими имената на мъжете, с които сте я свързали.

— Съобщи й всички, Руди. — Пайпър избърса сълзите си с опакото на дланта си.

— С удоволствие, но ние носим отговорност пред клиентите ни, задължени сме да запазим имената им в тайна…

— Мариана Холи е била изнасилена и удушена — прекъсна го Ив. — Мисля, че при подобни случаи се допуска нарушаване на професионалната етика. Нима не се боите, че същото може да се случи с друга ваша клиентка?

Руди тежко въздъхна… Беше блед като мъртвец и очите му блестяха като тлеещи въглени. След секунди промълви:

— Надявам се да действате дискретно.

— Уверявам ви, че ще действам професионално — сопна се тя и нетърпеливо зачака на монитора да се появят имената на мъжете, които компютърът беше преценил като най-подходящи за Мариана Холи.