Х. Бийм Пайпър
Лорд Калван от друкога (8)

I

Въркън от Грефтшар предвождаше групата, която препускаше в галоп в късния следобед обратно към град Хостигос с добри новини — Тар-Домбра е превзет с над двеста пленници, сто и петдесет коня, четири тона огнено семе, двайсет оръдия и богата плячка от оръжия, доспехи и съкровища. А Долината на седемте хълма отново е част от Хостигос. Хармакрос бе победил цяла кавалерийска рота наемници, убивайки над двайсет от тях и пленявайки останалите. Бе превзел и храмовата ферма на Стифон, бе освободил робите и бе осъдил свещениците на смърт. А свещеникът на Дралм бе събрал селския народ и проповядваше, че хостигите са дошли не като завоеватели, а като освободители.

Това звучеше познато на Въркън Вал — бе чувал подобни неща на доста от времепределите, включително този на Морисън/Калван. Като се замислиш, във войната, в която Морисън бе победил, и двете страни твърдяха това.

Носеше и копия от писмата, които бе написал принц Птосфес — по-вероятно, които бе написал Калван, а Птосфес само бе подписал — до Гормот и Сесклос, Гласа на Стифон. Този човек бе умен — тези писма щяха да причинят доста пакости, които пък щяха да свършат най-голямото добро.

Той остави няколко кавалеристи да разпространят новината в града и продължи към двореца. Щом приближиха вратите, голямата камбана започна да бие. Отне му известно време да разкаже случилото се на Ксентос, като броеше прекъсванията, докато старият свещеник-канцлер преразказваше чутото на Дралм. Когато се раздели с него, го отвлякоха в офицерската трапезария, където вече бяха избили чепа на едно буре с вино. Добре, че си бе взел противоалкохолни витамини от Първо ниво. Докато стигне до град Хостигос, се бе стъмнило, всички се бяха изпонапили, камбаната продължаваше да ехти, а някой прахосваше огнено семе на площада с малко оръдие за гюлета от два фунта.

Там също се струпаха около него. Кавалеристите, които бяха пристигнали преди него, го бяха представили като един от героите в битката за Тар-Домбра. Накрая успя да се добере до странноприемницата и до стаята си. Извади нова сфера и малък радиоактивен сигнал от ковчежето, пъхна ги под пелерината, изкара коня си, успя да се измъкне от града и препусна до едно малко сечище на две мили навътре в гората.

Извади микрофона и записа съобщението, което завършваше така: „Искам специално да благодаря на Скордран Кърв и хората му за осъществената разузнавателна акция в Тар-Домбра на този и съседните времепредели. Осигурената благодарение на това информация и произтеклият от нея успешен развой на тазсутрешните събития ми предоставя възможност да осъществя мисията си.

Нуждая се незабавно от помощници и снаряжение. Хората трябва да пристигнат веднага — в града се провеждат големи тържества в чест на победата, всички са пияни и никой няма да ги забележи. След три дни ще има официална благодарствена церемония в храма на Дралм, последвана от огромно празненство. Тогава ще бъде обявен и годежът на лорд Калван с принцеса Рила.“

След това нагласи транспозиционния брояч, включи сферата на антиграв и я побутна нагоре, както ловец пуска сокола си. Имаше лека облачност и сферата просветна точно под нея, но това нямаше особено значение. Подобни предзнаменования в небето на Хостигос не биха учудили никого тази нощ. След това той свали защитата на радиоактивния сигнал и го зарови, за да насочва конвейера. Накрая се облегна на едно дърво и запали лулата си. Половин час транспозиционно време до Полицейския терминал, може би час за събиране на хората и снаряжението и още половин час, за да ги прехвърлят.

Нямаше да скучае, докато чака. Хората от Първо ниво никога не скучаеха. Имаше твърде богат материал в паметта си, достъпен за тотално възстановяване.

II

След като го поканиха да седне, търговецът от Агриси се настани в стола с лице към писалището в стаята, превърната в частен кабинет на лорд Калван. Беше започнал да оплешивява и имаше рядка червена брада. Бе от типовете, към които ефрейтор Келвин Морисън би проявил професионален интерес: сигурно имаше досие и някъде го търсеха за кражба на коне, да речем. Ако си обръснеше брадата, би бил копие на онзи препродавач на крадени коли, когото бе арестувал преди година. Година преди да попадне някак си в друкога. Търговецът на коне Скранга седеше, без да каже дума, озадачен защо е докаран тук и опитвайки се да отгатне каква би могла да е причината. „Поредната константна величина“, каза си Морисън.

— Конете, които купихме от теб, са чудесни — подхвана той. — Офицерите разграбиха повечето още преди да стигнат до конюшнята.

— Радвам се да го чуя, лорд Калван — отвърна предпазливо Скранга. — Старая се да търгувам само с най-доброто.

— Оттогава работиш в мелницата за огнено семе. Казаха ми, че вече знаеш всичко за производството му.

— Старая се да науча това, което работя, милорд, когато очакват от мен да си върша работата.

— Наистина похвално. Сега имаме намерение да отворим границите. Няма смисъл да ги държим затворени след превземането на Тар-Домбра. Къде възнамеряваш да отидеш?

Скранга повдигна рамене.

— Обратно в Тригат за коне, предполагам.

— Ако бях на твое място, щях да отида в Ностор, преди Гормот да затвори границите си. Разговаряй лично с принц Гормот, без свещениците на Стифон да разберат за това. Кажи му, че можеш да правиш огнено семе, и му предложи да го правиш за него. Ще натрупаш състояние.

Това бе последното, което бе очаквал Скранга. Едва успя да скрие изумлението си.

— Но, лорд Калван! Принц Гормот е ваш враг. — И той спря, надушил някаква двойна игра от висок калибър. — Или поне на принц Птосфес.

— А враговете на принц Птосфес са и мои врагове. Но ми харесва моите врагове да имат колкото е възможно повече врагове, а ако Домът на Стифон разбере, че Гормот произвежда собствено огнено семе, те ще станат негови врагове. Почиташ ли Дралм? В такъв случай, преди да разговаряш с принц Гормот, иди в храма на Дралм в Ностор, разговаряй тайно с върховния жрец, кажи му, че аз те пращам, и поискай съвета му. Гормот не бива да разбере за това. Дралм или някой друг ще те възнагради богато.

За момент очите на Скранга се разшириха, след което той ги присви лукаво.

— Аха. Разбирам, лорд Калван. А ако проникна в палата на Гормот, ще намирам начини да съобщавам от време на време на свещениците на Дралм. За това ли става дума, лорд Калван?

— Чудесно разбираш, Скранга. Предполагам, че би искал да останеш за големия пир, но ако съм на твое място, не бих се бавил. Тръгни още утре сутринта. Но първо говори с върховния жрец Ксентос и му поискай благословията на Дралм, преди да потеглиш.

Трябваше да изпрати някого и в Саск и да въвлече и принц Сараск в производството на огнено семе. Това обаче не бе толкова лесно. А след пира всички тези търговци и каруцари, които бяха задържали отсам Желязната завеса, щяха да се пръснат навсякъде из петте Велики кралства. Той проследи Скранга, докато излезе, след което натъпка една лула — не друкогашна „Дънхил“, а местна, от царевичен кочан, модел „Дъглас Макартър“ — и я запали от свещта върху писалището.

Истинският враг беше Домът на Стифон. Да натупа Гормот хубавичко на негова територия. Сараск от Саск в сравнение с Гормот беше като Мусолини в сравнение с Хитлер — решителна победа над Ностор щеше да му вземе страха. Но Домът на Стифон нямаше да спре, докато не унищожи Хостигос. Изискваше го влиянието им, което бе най-големият им актив. А и Домът на Стифон бе огромен и се простираше над всички Велики кралства — от Сейнт Лорънс до Залива.

Огромен, но уязвим и той вече знаеше най-уязвимата им точка. Стифон не бе обичан бог като Дралм, Галзар или Ирта Всемайка. Свещениците на Стифон не търсеха последователи сред народа, а дори и сред дребните благородници и земевладелците, които бяха гръбнакът на обществото „тук и сега“. Управляваха чрез насилие над Великите кралства и принцовете и щом то отпаднеше с разрушаването на монопола над огненото семе, тези управници и народите им щяха да се опълчат срещу Дома. Войната срещу Дома на Стифон щеше да бъде спечелена в малки независими барутни работилници, пръснати из Петте кралства.

Но първата задача бе победата над Гормот. Не беше сигурен колко добра работа ще свършат Скранга или Петата колона на храма на Дралм на Ксентос. Човек не можеше да се доверява на подобни неща. Гормот трябваше да бъде победен на бойното поле. Превземането на Тар-Домбра бе добро начало. На следващата сутрин две-хилядна носторска армия, най-вече наемници, се бе опитала да форсира един брод на Дриса в устието на Пайн Крик и бе спряна с артилерийски огън. Същата нощ Хармакрос прекоси западния ръкав на долината Вилос с петстотин кавалеристи и нападна Западен Ностор, като изпепели сламените покриви, отмъкна добитъка и извърши обичайните зверства.

Той се намръщи. Хармакрос беше чудесен кавалерийски предводител и приятен събеседник за пийване, но много обичаше зверствата. Например клането в храмовата ферма в Седемте хълма. Но щом така се воюваше „тук и сега“, значи така щеше да воюва и той.

Замисли се над изкуството на войната „тук и сега“. Надяваше се превземането на Тар-Домбра да укроти Гормот поне до края на годината и да му даде възможност да организира истинска армия, обучена според тактическите военни знания, които си спомняше от историята на шестнадесети и седемнадесети век на своето време.

Леки оръдия като онези, с които Густав Адолф бе смазал тромавите части на Тили при Брайтенфелд. И огромен брой пушки, както и мъже, които да си служат с тях. „Тук и сега“ имаше огромни гористи райони и липсата на закони за дивеча бе странна — всеки бе ловец. Стандартизация на калибрите, за да се пуснат в обращение куршуми, вместо всеки войник да си носи собствен калъп. Запита се след колко време биха могли да се произвеждат непознатите „тук и сега“ щикове. Не и до края на годината, като имаше предвид всичко останало. Но ако можеше да се отърве от всички тези копия за мечки, коси и така нататък и да въоръжи копиеносците с петметрови швейцарски копия, те щяха да държат кавалерията далеч от стрелците му.

Изтърси пепелта от лулата си и я остави. Стана и погледна часовника си (единственият на този свят — какво ще прави, ако го счупи?). Беше 17.00 — вечеря след час и половина. Излезе навън, като отвърна на поздрава на часовия на вратата, и се заизкачва по стълбата.

Прислужникът бе струпал нещата върху бял чаршаф на масата във всекидневната. Якето с деформираната значка, която бе спасила живота му, скъсаната и окървавена сива риза, бричовете. Напипа портфейла в джоба. Не можеше да изхарчи книжните пари на някакви несъществуващи Съединени щати, а личните документи принадлежаха на също толкова несъществуващ „тук и сега“ човек. Не му трябваха и ботушите — дворцовият обущар правеше по-добри, след като се научи да изрязва ляво и дясно ходило. Коланът „Сам Браун“ с празните патронни гнезда, кобурът и калъфът с белезниците. Всеки, комуто се налагаше да се поставят белезници, „тук и сега“ халосваха по главата или го застрелваха. Захвърли и полицейската палка — не вършеше работа „тук и сега“. „Тук и сега“ вършеха работа рапирата и кинжалът.

Вдигна полицейския колт, завъртя барабана, за да го провери по навик, и дръпна няколко пъти „на сухо“ към една дупка от чеп в ламперията. С него не искаше да се раздели, независимо че вече нямаше патрони — но пък цялата купчина ставаше ненужна без него.

Пъхна го в кобура и закопча ремъчето.

— Това е — каза на прислужника. — Отнеси ги на Върховния жрец Ксентос.

Прислужникът събра всичко накуп между двата ботуша и го уви в чаршафа. Утре по време на благодарствената церемония това щеше да е оброк в храма на Дралм. Той не вярваше в Дралм или някое друго божество, но сега, освен че бе генерал, инженер-артилерист и индустриалец, трябваше да стане и политик, а никой политик не може да си позволи да не зачита религията на своите избиратели. Ако не друго, детството в дома на енорийския свещеник го бе приучило да помръдва престорено устни по време на молитва.

Проследи с поглед как прислужникът изнася вързопа. „С него си отива ефрейтор Келвин Морисън — мина му през ума. — Да живее лорд Калван от Хостигос.“

III

Въркън Вал приключи разказа си, отпусна се в стола и отпи от високата чаша. Върху терасата не падаше друга светлина освен отраженията от градските светлини и цигарата на Торта Карф проблясваше в сумрака. Бяха четирима около ниската маса: Главният на Паравремевата полиция, директорът на Паравремевата комисия, който винаги се съобразяваше с мнението на Главния, председателят на Паравремевия търговски борд, който вършеше, каквото му кажеше директорът на комисията, и самият той, който след сто и двайсет дни щеше да поеме цялата власт и влияние на Торта Карф, а така също и главоболията му.

— И не предприе никакви действия? — запита директорът на Паравремевата комисия.

— Абсолютно никакви. Не се наложи. Човекът знае, че е попаднал в някаква машина на времето, която не го е преместила нито в миналото, нито в бъдещето на неговия свят, а в някакво паралелно времеизмерение, от което някога би могъл да стигне до извода за съществуването на някаква раса от паралелни пътници във времето. Това по същество е Паравремевата тайна, но този Келвин Морисън — сега лорд Калван — не представлява заплаха за нея. В неговия случай дори я защитава по-добре, отколкото бихме могли ние. Има сериозни причини да го прави.

— Само погледнете с какво разполага в новия си времепредел, което предишният никога не би могъл да му предложи — продължи той. — Той е изтъкнат благородник — в Евро-Америка вече не са на мода, понеже идеалът е обикновеният човек. Скоро ще се ожени за красива принцеса, каквито са излезли от мода дори и в детските приказки. Великолепен фехтовач е, каквито са изчезнали от един свят на ядрени оръжия. Командва чудесна малка армия, като я усъвършенства — любимо негово занимание. Има и кауза, за която си заслужава да воюва, и противник, който заслужава да бъде победен. Никога няма да рискува положението си при тези хора.

— Знаете ли какво е направил? — възкликна той. — Казал на Ксентос под обет за пазене на тайната, че бил изгонен от своето време с помощта на магьосничество — от хиляда години в бъдещето. Магьосничеството в този времепредел е перфектно обяснение за всичко. С негово разрешение Ксентос е съобщил това на Рила, Птосфес и Чартифон, а те са разпространили, че е принц-изгнаник от страна, съвършено неизвестна за тамошните географски познания. Виждате ли с какво разполага? Защита отвътре. Самите ние не бихме могли да постъпим толкова добре.

— А ти как разбра? — поинтересува се председателят на борда.

— От Ксентос, по време на големия пир в чест на победата. Дръпнах го на една страна и го увлякох в теологическа дискусия, смесвайки питието му с хипно-истинно хапче. Дори не помни, че ми е казал.

— Никой в онзи времепредел няма да го възприеме по този начин — съгласи се председателят на борда. — А не рискува ли, като взе нещата му от храма?

Той поклати глава.

— Вкарахме конвейер през нощта на пира, когато храмът беше празен. На другата сутрин, когато свещениците установиха, че униформата, револверът и останалото са изчезнали, се развикаха: „Хвала! Дралм е приел оброка! Чудо!“ Бях там и видях. Калван не вярва в чудеса и смята, че някой от онези, които напуснаха Хостигос същия ден, когато отвориха границите, ги е задигнал. Знам, че кавалеристите на Хармакрос са спирали всеки на всеки път, водещ през границата, претърсвали са каруците и пакетите. Публично, разбира се, Калван трябваше да поднесе благодарност на Дралм, че е приел оброка.

— А необходимо ли е?

— Не и в онзи времепредел. В неговия времепредел, да. Нещата ще бъдат намерени… първо дрехите и значката с номера върху нея. Не много далеч от мястото, където е изчезнал — мисля, че в Алтуна. Имаме внедрен човек в тамошната градска полиция. По-късно, може би след година, ще се появи револверът във връзка с убийство, което ще уредим. Регионалният секторен подначалник може да се погрижи за това. На всеки времепредел има достатъчно известни фигури, които не биха били кой знае каква загуба.

— Но това не би било никакво обяснение — възрази директорът на комисията.

— Не. Ще си остане нерешена загадка. Нерешените загадки вършат същата работа като обясненията, доколкото са загадка в обичайна конструкция.

— Е, господа, всичко е твърде интересно, но по какъв начин ме засяга служебно? — попита председателят на Паравремевия търговски борд.

Директорът на комисията се разсмя.

— Разочароваш ме! Рекетът на Дома на Стифон е чудесен повод за проникване в този подсектор и след два-три века, дълго преди някой от нас двамата да се е оттеглил, той ще е добра зона, в която да си проникнал. Просто ще влезем в Дома на Стифон и ще го поемем по същия начин, както храмовете на Ят-Зар в сектор Хулгун, установявайки всеобщ политически и икономически контрол!

— Ще трябва да стоите настрана от Морисъновия… Калвановия времепредел — каза Торта Карф.

— На всяка цена! Представяте ли си какво ще направим с него? Ще го предоставим на университета в Дергабар като изследователска зона заедно с пет гранични времепредела за надзор. Разбирате ли за какво става дума? — въодушеви се той. — Това е начало на съвършено нов подсектор, чиято точка на разклоняване е точно установена, което не сме успявали да постигнем никога досега, освен от историята. Вече съм регистриран в този времепредел като Въркън, грефтшарски търговец. Калван смята, че сега препускам към град Зигрос, за да набирам леяри, които да обучат народа му да лее топове. След около четиридесет дни мога да се върна с тях. Те, разбира се, ще бъдат университетският изследователски екип. А аз ще се връщам за толкова време, колкото съответства на правдоподобно пътуване с кон. Ще поставя един търговски склад, който да маскира конвейерната станция…

Торта Карф избухна в смях.

— Знаех си, че ще си измислиш някоя роля там! И естествено това е толкова важен научен проект, че ще се наложи Главният на паравремевата полиция да го контролира лично, тъй че ще прескачаш в извънвремето дори след като се оттегля и ти поемеш поста.

— Е, добре де. Всеки има своето хоби. Откак съм параченге, непрекъснато посещаваш фермата си в Сицилия на Пето ниво. Моето хоби пък ще е подсектор Калван на Арийско-транстихоокеанско Четвърто ниво. Само на сто и трийсет съм — докато дойде време да се оттегля…