Х. Бийм Пайпър
Лорд Калван от друкога (13)

I

— И вашето момче се справи съвсем само — тъкмо казваше историчката.

Въркън Вал се усмихна. Седяха в една семинарна стая в Университета с лице към голяма карта на Хостигос, Ностор, Североизточен Саск и Северна Беща в сектор Арийско-транстихоокеански на Четвърто ниво.

— Нали ви казах, че е гений.

— И колко трябва да си гениален, за да се справиш с шепа глупаци? — подхвърли Талган Дрет, директорът по Извънвремеви изследвания. — Доколкото успях да разбера, сами са се изтрепали.

— Доста, за да предвидиш грешките им и да се възползваш от тях — възрази професор Шалгро, теоретик по паратемпорална правдоподобност. За него това беше брилянтно теоретическо постижение, а самата битка бе само експериментът, който го бе доказал. — Съгласен съм с помощника на Главния — този човек е гений, а фактът, че в собствения си времепредел е стигнал само до низш полицейски чин, показва как тези нискоразредни култури прахосват гениите си.

— Той познава военната история на собствения си времепредел и разбира как да я приложи в Арийско-транстихоокеаенския — не позволяваше да бъде пренебрегнат собственият й предмет историчката. — Всъщност мисля, че Гормот е планирал отлична кампания — срещу противници като Птосфес и Чартифон. И ако не беше Калван, щеше да победи.

— Но Чартифон и Птосфес водиха своя собствена битка и победиха, нали?

— Повече или по-малко. — Той започна да натиска бутоните по страничната облегалка на стола си, осветявайки картата с червени и сини петна. — Нецигон трябваше да чака тук, при устието на Листра, докато Клестреус стигне ето дотук. Чартифон започна да го обстрелва — с артилерийската техника на лорд Калван, — Нецигон не можа да пробие и атакува прибързано.

— Защо просто не се е оттеглил? Имало е цяла река пред него. Чартифон не би могъл да прекара оръдията си през нея, нали? — попита Талган Дрет.

— О, не би било достойно. А и не искаше наемниците да спечелят войната. Искаше той да грабне славата от победата.

Историчката се разсмя.

— Колко често съм го чувала! А тези хостиги не се ли впечатляват от подобни фарсови елементи като достойнство и слава?

— Естествено — докато Калван не ги отучи. Щом започна да произвежда огнено семе, той придоби нравствено превъзходство. А след това и новата тактика, нов тип фехтовка, усъвършенстване на артилерията. Сега за всеки е валидно: „Лорд Калван е винаги прав. Вярвайте на лорд Калван.“

— Сега ще му се наложи да се потруди — каза Дрет. — Не бива да допуска никаква грешка. Какво стана с Нецигон?

— Направи три опита да прекоси реката, която е широка сто метра, изправен срещу артилерийското превъзходство. Така загуби по-голямата част от кавалерията си. След това хвърли пехотата оттук през Врилос, избута Птосфес обратно в дефилето и предприе флангова атака по южния бряг срещу Чартифон. Птосфес не остана да чака, а щом Нецигон беше на половината разстояние между реката и планината, контраатакува. Тогава Рила прекоси с останалата кавалерия реката, опожари лагера на Нецигон, изкла няколко прислужници и предизвика паника в тила му. В този момент всичко започна да се разпада, а командващият на Тар-Домбра подпали Диса, което причини нова паника.

— Но Рила си изпати — каза историчката.

Той вдигна рамене.

— Такива неща стават по време на сражение. — Дала тъкмо затова се безпокоеше, когато той участваше в някое. — След като се стъмни, спуснахме два конвейера. Трябваше да останат на височина двайсет хиляди стъпки, тъй като нямаше нужда и от небесни предзнаменования като капак на всичко, но с тях станаха няколко добри инфрачервени телефотоизображения. Големи пожари из целия Западен Ностор и около Диса и още на югозапад — това бяха Калван и Хармакрос. А също голям брой укрепления и окопи около град Ностор — изглежда, Гормот очаква, че следващото сражение ще е там.

— Но това е смешно — възкликна Талган Дрет. — След тези сражения ще минат поне две-три седмици, преди армията на Калван да е в състояние да започне офанзивни действия. А и колко барут мислите, че му е останал?

— Шест-седем тона. Пристигнаха в град Хостигос точно преди да се върна. След като прекосил реката вчера вечерта, Хармакрос пленил голям обоз. Един архисвещеник от Дома на Стифон пътувал за град Ностор с четири тона огнено семе и седем хиляди унции злато. Субсидии за Гормот. И приблизително още един тон в продоволствения обоз на Клестреус със сандъците с парите за наемническата армия. Хостигос спечели от всичко това.

— Изчакайте само да обработя резултатите — зазлорадства старият професор Шалгро. — Абсолютно доказателство за решаващата роля на една изявена личност върху хода на историята. Къде е Калтар Морт с неговата „историческа неизбежност“ и неговите „слепи обществени сили“!?

— И какво ще предприемем сега? — запита Талган Дрет. — Изследователският екип е готов — петимата леяри и трите конструкторки.

— Разполагаме с времето за придвижване с коне от град Зигрос до град Хостигос. Нали се приспособяват в граничещ близък по идентичност времепредел? Пратете ги в град Зигрос в Калвановия времепредел. Там вече има две параченгета. Да установят местни контакти и да привлекат вниманието към себе си. Двамата с Дала ще направим същото. Така няма да се притесняваме, че някой пътник от Зигрос в град Хостигос може да ни разконспирира.

— А конвейерните станции?

Той поклати глава.

— Екипът трябва да се установи в град Хостигос преди въвеждането им там. Имате времепредел за операции на Пето ниво — работете оттам. Ще се наложи да проникнете в Калвановия времепредел с антиграв-конвейерно спускане.

— С коне и всичко останало?

— С коне и всичко останало. Това означава коне за мен и Дала, за две параченгета, които ще се правят на наета охрана, и за вашия екип. Седемнайсет оседлани коня. И дванайсет товарни със стока от Зигрос и Грефтшар. Въркън, приятелят на лорд Калван, е търговец, а търговците трябва да карат стока.

Талган Дрет подсвирна.

— Това означава поне шейсетметрови конвейери. Къде смятате да ги приземите?

— Някъде…

Той завъртя шайбата и картата се плъзна. Появи се южният ъгъл на княжество Никлос, северозападно от Хостигос.

— … някъде тук — довърши той.

II

Гормот се бе изправил пред входа на залата си за аудиенции, преметнал ръка върху рамото на току-що получилия благороднически сан херцог Скранга, и двамата оглеждаха навалицата вътре. Нецигон, който пристигна залитайки след полунощ заедно с всички оръдия, но само с половината си обезумяла от ужас сбирщина. Братовчед му граф Феблон с все още неплатения откуп, тъй като се надяваше Птосфес да не доживее до края на луната, за да му го плаща. Благородниците от Елитната гвардия, които го бяха придружили в Тар-Хостигос, бяха очаквали новини за победа, а дочакаха новини за поражение. Трима офицери на Клестреус, които се бяха измъкнали от дефилето Нарза, за да ги донесат, и още няколко, които бяха прекосили брода на Маракс и бяха успели да се доберат живи до Ностор. И Виблос, върховният жрец, а с него и архисвещеник Крастоклес от Дома на Стифон върху Земята с неговия капитан-охранител в черна ризница, пристигнали при изгрев с половин дузина кавалеристи върху съсипани коне.

Ненавиждаше ги до един — а най-вече двамата свещеници. Прекъсна рязко поздравленията им.

— Това е херцог Скранга — обяви той. — Първият благородник в Ностор след мен. Той превъзхожда всички присъстващи тук. — Лицата пред него зинаха от изумление, след което се вкамениха от ярост. Ропотът на негодувание стихна почти с появяването си. — Някой да има нещо против? Ако има, дано да е такъв, който ми е служил поне наполовина толкова добре, колкото ми служи този мъж, но не го виждам между вас. — Той се обърна към Виблос. — Какво искаш и кой е този до теб?

— Аз съм негова святост архисвещеник Крастоклес, пратеник на негово светейшество Гласа на Стифон — отвърна вбесен Крастоклес. — И какво ми се случи, откак влязох в твоето княжество? Нападнат от езичниците на Хостигос, преследван като сърна по хълмовете, хората ми бяха избити, фургоните ми плячкосани…

— Фургоните ти, казваш? Велик да е Галзар, а как се погрижи той за моето злато и моето огнено семе, изпратено ми от Гласа на Стифон?

— Богохулстваш! — изкрещя архисвещеник Крастоклес. — Това не бяха твоето злато и огнено семе, а божиите, за да ти бъдат дарени по божия воля и по мое усмотрение.

— И загубени поради твоето неблагоразумие. Ти, тъпоумен глупако в жълта нощница, за първи път ли влизаш в битка?

— Светотатство!

Изрекоха го десетина гласа едновременно: Виблос и Крастоклес, както и Нецигон между останалите. В името на боздугана на Галзар, нима нямаше абсолютно право да отвори най-после уста? Почти му призля от ярост и му се стори, че ще повърне от озлобление. Пристъпи към Нецигон и сграбчи златната капитанска верига върху рамото му.

— Всички богове да те прокълнат и да те грабнат всички дяволи! Казах ти да изчакаш Клестреус при устието на Листра, а не да прахосваш армията си заедно с неговата. В името на Галзар, би трябвало да те одера жив! — Той го удари с веригата през лицето. — Махай се от очите ми, докато все още си жив! — След което се извърна към Виблос. — И ти вън оттук заедно с твоя архисводник Крастоклес. Върви в храма си и не мърдай оттам. Можеш да се върнеш тук само по моя заповед или на свой риск.

Проследи ги с поглед, докато излизаха: Нецигон — олюлявайки се, капитанът с черната ризница — влачейки крака, Виблос и Крастоклес вдървени от гняв. Някои от офицерите на Нецигон го подкрепяха, а останалите се отдръпваха встрани като от прокажен. Той пристъпи до Феблон и метна златната верига върху главата му.

— Все още не ти благодаря за загубата на Тар-Домбра, но то е шепа сушен грах в сравнение с това, което ми струва този син на дъщерята на конски доктор. Нека Галзар ти помага да вдигнеш армия от това, което ти остави той.

— Откупът ми все още не е платен — напомни му Феблон. — Докато това не стане, съм обвързан с клетва към принц Птосфес и лорд Калван.

— Знам го — двайсет хиляди унции сребро за теб и пленените заедно с теб. А знаеш ли къде мога да ги намеря? Аз не.

— Аз знам, принце — обади се Скранга. — В съкровищницата на храма на Стифон има десет пъти по толкова.

III

Граф Нецигон изчака да излезе навън, преди да попие с кърпа страната си. Кървеше обилно и бе накапало по жакета му. В името на Стифон, Гормот скъпо щеше да си плати за това петно!

Вината не бе негова, така или иначе. Трябваше ли да си седи спокоен, докато Чартифон го обстрелваше от отсрещния бряг на реката? А и откъде можеше да знае какви оръдия има той? Хостигите, изглежда, наистина произвеждаха огнено семе — до вчера не можеше да го повярва. Три пъти прати кавалерията да прегази реката и трите пъти оръдията ги оставиха под водата. Никога не бе виждал толкова дребни оръдейни снаряди, изстреляни толкова надалеч. Тогава изпрати пехотата във Врилос и набута принц Птосфес обратно в дефилето, а когато се хвърли срещу десния фланг на Чартифон и победата изглеждаше сигурна, Птосфес успя да контраатакува с войниците си, които се биеха като пантери, а и тази негова дяволска дъщеря — по-късно чу, че била убита. Стифон да благослови онзи, който го е направил!

След това всичко тръгна наопаки. Изтикаха го обратно през реката, хостигите ги преследваха, конниците от град Ностор дойдоха със слуховете, че армията на Клестреус в източен Хостигос е разбита, после заповедите да се оттегли, които послуша, и опожарената навсякъде около тях земя, пушеците над Диса и крясъците на бегълците, че от дефилето на Домбра настъпват хиляди хостиги, при което неговите за нищо не ставащи запасняци захвърлиха оръжията и си плюха на петите…

Магия, само това беше! Този проклет чуждестранен вещер Калван!

Някой го докосна по ръката. Той посегна към кинжала си и видя, че е капитанът на архисвещеника. Това го успокои.

— Оскърбиха ви неоправдано, граф Нецигон — каза мъжът с черната ризница. — В името на Стифон, бях възмутен, че се отнасят с един храбър воин като с презрян роб!

— И към негова святост не проявиха нужната почит, както и към негово светейшество Виблос. Бях поразен да чуя подобни думи по адрес на служители на Стифон — отвърна той. — Какво добро може да очаква едно княжество, чийто принц си позволява да обижда божиите избраници?

— О! — усмихна се капитанът. — Удоволствие е да се чуят в този двор подобни благочестиви думи. Вижте, граф Нецигон, ако бихте могли да се срещнете с негова святост — тази вечер в храма. Елате, след като мръкне, облечен в обикновени дрехи.