Джуд Деверо
Никол (15)

Глава петнадесета

Никол спря да шие, стиснала иглата в ръка, и за стотен път може би погледна навън през прозореца. Вече не се налагаше да се бори със сълзите си, защото сълзите й отдавна бяха пресъхнали.

Почти два месеца бяха минали, откакто видя Клей за последен път. През първата седмица беше напълно объркана, онемяла, замаяна. След това плака седмица наред. Тялото й бе изтръпнало — сякаш бяха отрязали част от него и то се опитваше сега да се справи без тази липсваща част.

Когато я взе от острова, Клей я отведе направо в мелницата. През цялото дълго пътуване надолу по реката към плантацията той я държа в ръцете си. Понякога я притискаше толкова силно, че тя не можеше да си поеме въздух. Но и не мислеше да протестира. Неговите ръце около тялото й — това бе всичко, което желаеше на този свят.

Когато стигнаха границата между плантациите, Клей нареди на Травис да спре най-напред шалупата до мостика на мелницата. Никол го погледна изненадано — бе твърдо убедена, че си отиват заедно вкъщи. Притисна я към себе си отчаяно и някак съдбовно, помогна й да слезе, скочи обратно в шалупата и не се обърна нито веднъж, докато Травис с мрачно лице насочи шалупата към кея на голямата къща.

Дни наред Никол го чакаше да дойде, изгледа си очите. Когато той не се появи, тя започна да си блъска главата, да търси някакво обяснение, някакво оправдание за него… Знаеше, че Бианка все още живее под покрива му. Навярно не е толкова лесно да се намери кораб, който да я отведе обратно в Англия…

Когато мина месец и от него нямаше никаква вест, дойдоха сълзите. Ту го обвиняваше, ту му прощаваше, ту го проклинаше… Мъчеше се да го разбере, отново го проклинаше… Излъга ли я, твърдейки, че я обича? Дали властта на Бианка над него не е по-силна, отколкото Никол бе предполагала? Не можеше да мисли ясно, беше прекалено разстроена.

— Никол! — каза Джени тихо, напоследък в къщата всички говореха само шепнешком. — Защо не вземеш близнаците и да идете да нарежете малко имел? Май че ще завали сняг. Уес каза, че ще намине. Можем да украсим вече къщата за Коледа…

Никол бавно стана. Коледа… Не й се празнуваше никаква Коледа.

 

 

— Източната стена на къщата няма да пипаш! — каза Клей със закана в гласа.

Бианка го наблюдаваше със смесица от презрение и подигравка.

— Тази къща е прекалено малка. Добра е като за вратаря.

— В такъв случай бих те посъветвал да се върнеш в Англия.

— Твоето безобразничене няма да търпя! Или забрави братовчедите ми?

— Не е възможно да ги забравя, след като ти не пропускаш случай да ги споменеш. А сега изчезвай, имам работа! — Той я погледна над счетоводните си книги, видя я как вирна брадичка и излетя от кантората като буреносен облак.

Вратата се хлопна зад нея и Клей си наля чаша бренди. Не можеше да я понася! Беше му дошла до гуша. Това бе навярно най-ленивото създание, което някога бе срещал. По цял ден не правеше нищо друго, освен да ругае прислужниците, че не изпълнявали нарежданията й. Отначало Клей се опита, макар и неохотно, да ги прикани да й служат, но скоро се отказа. Какво му трябваше да се меси!

Излезе от кантората и тръгна към конюшните да оседлае коня си.

Вече два месеца беше с тази истинска вещица. Всеки божи ден се опитваше да си припомни благородните си подбуди — че търпи всичко това само за да спаси живота на Никол… Но всичко си има граници, дори и само измъчването! Бе имал много време да премисли всичко. Сега вече му се струваше, че е измислил някаква, макар и несигурна, възможност да се спаси от злите попълзновения на тази изнудвачка! Ще напусне Вирджиния с Никол. Това е. Ще издебнат момент, когато отсъствието им няма да бъде забелязано веднага, и ще тръгнат с коне на Запад. Край Мисисипи раздавали земя на преселници. Струваше си да види човек как е там — и реката, и земята.

За едно нещо Бианка имаше пълно право: за по-малко от година тя би фалирала. Може да се уреди Травис да изкупи плантацията, след като Бианка докара сметките на червено… И тогава вече Травис и Уес биха могли да принудят Бианка да напусне страната. Клей трябваше само да има грижата Никол да не попадне в ръцете на тази ужасна жена.

Насочи коня си към реката. От комина на къщата й се виеше дим. Отначало той странеше от нея, струваше му се, че не би могъл да понесе мъката да я вижда. През изминалия месец често заставаше на хълма, за да наблюдава тайно какво се върши оттатък. Жадуваше да иде при нея и да поговорят. Но не можеше да го направи, преди да има някакъв план. Сега вече можеше да предложи нещо.

В небето се завъртяха леки, огромни снежинки. Докато се взираше в отвъдния бряг, Клей дочу удари на чук. Различи някакъв мъж на покрива на мелницата, който пререждаше плочите.

Клей слезе от коня и го плесна силно по задницата — изгледа как животното препусна назад към конюшнята си. След това слезе до гребната лодка и се отправи към другия бряг.

Усмихнат, вперил очи към покрива, той се пресегна, взе чук от сандъка с инструменти, оставен до стълбата, и се покатери на покрива. Уесли го изгледа ококорено, засмя се и му протегна мълчаливо шепа пирони. Клей поставяше бързо, като машина острите пирони и ги набиваше в летвите. Беше му приятно да се позанимае с физически труд след безконечните пререкания с Бианка.

Вечерта вече настъпваше, когато двамата мъже се смъкнаха по стълбата потни и уморени. Приятна умора, да поработиш рамо до рамо с приятел…

Влязоха в мелницата — беше топло, очакваше ги чебур с вода. Навън снегът ставаше все по-гъст.

— От доста време не си се мяркал! — В гласа на Уесли имаше укор.

Клей не отговори. Свали ризата си и почна да мие лицето си.

— Джени казва, че седмици вече Никол всяка нощ плаче насън. Но това навярно не те засяга. Нали си имаш тази дебела двойница на Бет.

Клей го изгледа.

— Позволяваш си да съдиш за неща, които не знаеш.

— Ами ето сега възможност да ги узная, та дано разбера шантавото ти поведение.

Клей продължи да бърше лицето си безкрайно дълго.

— Цял живот се знаем с тебе, Уес. Направил ли съм някога нещо, което да ти даде повод за такава враждебност към мене?

— Досега не си. Дявол да го вземе, Клей! Та тя е едно красиво момиче, добросърдечно, любезно…

— Не е необходимо ти да ми го казваш — пресече го Клей. — Да не мислиш, че по своя воля страня от нея? Не ти ли е минавало през ум, че може да има някои неща, които не са в моя власт?

Уес го погледна мълчаливо. Беше приятел на Клей, би трябвало да му има повече доверие. Той сложи ръка на рамото му.

— Защо не влезеш? Никол обеща да опържи няколко шарана. Представяш ли си как ще се зарадват близнаците като те видят?

— Ти изглежда често гостуваш тук — каза Клей хладно.

Уесли се ухили:

— Ето така вече започваш да ми харесваш! Така е, драги! Ако ти не се грижиш за нея, друг ще го направи.

Клей се обърна, излезе от мелницата и тръгна към къщата. Не бе идвал тук откакто с Травис доведоха Никол. Не бе пристъпил още прага, и го лъхна топлотата, която цареше в този дом. Не беше само топлината, лъхаща от огромното огнище. Имаше нещо неуловимо, което човек усещаше не с кожата, а с душата си.

Последните лъчи на зимното слънце блестяха през току-що измитите прозорци. Мебелировката бе оскъдна — повечето мебели Клей позна, беше ги изпратил преди месеци от собствения си таван. Съдовете, наредени в шкафа, бяха нащърбени и пукнати — нямаше две еднакви чаши или чинии. И въпреки това, Клей бе готов в същия този миг да замени красивия си дом с това простичко жилище.

Джени се бе навела над тигана с врящо олио и обръщаше рибата. Близнаците бяха вперили очи, сякаш наблюдаваха най-интересното нещо на света.

— Манди — каза строго Джени, — да не си посмяла да пипнеш от рибата, докато е гореща. Ще си изгориш езика, нали знаеш!

Манди се закиска, пресегна се и си взе едно малко шаранче, отхапа и очите й плувнаха в сълзи. Но не гъкна, не искаше да покаже на Джени, че наистина си е изгорила устата.

— Упорита си като чичо си! — каза Джени ядосана.

Клей тихичко се разсмя, но Джени се извърна като опарена.

— Трябва да бъдеш по-внимателна, когато говориш за някого, току-виж те подслушал!

Преди Джени да отвърне нещо, близнаците се разпищяха и се нахвърлиха с викове върху Клей. Той взе по едно под всяка мишница и започна да ги върти.

— Чичо Клей! Защо не дойде досега?

— Чичо Клей, ох, чичо Клей…

— Искаш ли да ми видиш новите кубчета?

— Искаш ли малко шаран?

— Чичо Клей!

— Да не се опариш! Чичо Клей…

Клей само се смееше и ги притискаше в обятията си.

— Липсвах ли ви?

— О, много! Но Никол каза, че трябва да чакаме ти да ни посетиш, защото си зает…

— Онази тлъста… дама още ли е при тебе?

— Алекс! — подвикна предупредително Никол, слизайки по стълбите. — Ти забрави ли как трябва да се държи едно възпитано дете?

Тя тръгна бавно срещу Клей, бавно, опитваше се едва ли не да накара сърцето си да бие по-бавно, струваше й се, че се вижда как цялото й тяло пулсира. Ужаси се от това, че присъствието му е в състояние да я развълнува до такава степен. Колко лесно се бе отказал той отново от нея, положително тя няма за него толкова голямо значение… Той…

Никол се опита да овладее и треперенето си, и гнева си.

— Няма ли да седнеш? — попита тя вежливо.

— Да бе! Клей, я си вземи един стол! — подметна Уесли нехайно. Джени, смяташ ли, че тия шаранчета вече са достатъчно изстинали?

— Предполагам. — Джени сложи купата на голямата маса. — Къде изчезна? — обърна се тя шепнешком към Клей. — Неблагодарен си! Внимавай как се държиш с нея, че иначе с мене ще се разправяш!

Клей й се усмихна, хвана грубата й, изкривена от труд ръка и я целуна.

— Ти си страхотна пазачка, Джени! Ако не те познавах, направо щях да се разтреперя от страх…

— Може би няма да е лошо! — изфуча тя, борейки се с усмивката си.

Никол стоеше с гръб към тях и наливаше в чашите яйчен пунш. С треперещи ръце сложи пълната чаша пред Клей. Той вдигна чашата, без да откъсва очи от нейните.

— Яйчен пунш! — възкликна той. — Такова нещо съм пил само по Коледа.

— Ами нали е Коледа? — разсмяха се близнаците.

Клей се огледа. Чак сега забеляза клонките имел върху камината. Изобщо не се бе сетил, че идва Коледа.

Последните месеци, прекарани в собствения му душевен пъкъл, безкрайните заяждания, Бианка… всичко сега избледня.

— Утре Никол ще пече пуйка, а мистър Уесли и мистър Травис ще ни дойдат на гости! — похвали се Манди.

Клейтън погледна към Уес.

— Смяташ ли, че ще се намери място и за трети човек?

Погледите им се кръстосаха.

— Това ще реши Никол.

Никол усети как я залива отново вълната на гнева. Ето, той пак я използва като инструмент. Реши да прекара няколко дена в леглото с нея, заявява, че я обича, след това я връща обратно, оставя я на прага като пакет… Сега пак изниква след месеци мълчание и какво иска от нея? Да се хвърли да целува краката му?!

Със скован гръб тя се обърна и каза:

— Естествено! И двамата сте добре дошли, ти и Бианка. Сигурна съм, че и на вас пуйката ще се услади както на всички останали…

Уесли потули усмивката си, като видя как се набразди челото на Клей.

— Бианка не може… — започна Клей.

— О, настоявам! — Никол говореше високо и отчетливо. — Трябва ли да повторя, че ви каня и двамата. Само ако сте… двамата.

Изведнъж атмосферата в този дом му се видя непоносима. Тези хора изобщо не забелязват каква идилична картина представляват. Уес се е облегнал на стола си и си пуши лулата. Клей много добре видя как свойски си я взе от камината. Близнаците лапат с щастливи личица шарани и пуйки… А си позволяват да споменават Бианка. Да му напомнят собствената му беда…

Той скочи.

— Никол, мога ли да поговоря с тебе?

— Не — каза тя твърдо. — Не още.

Той кимна и бързо напусна този дом. И топлотата в него.

 

 

Бианка го очакваше, готова да се заяде.

— Значи не ни е възможно да стоим далеч от нея, така ли?

Той се опита да мине край нея, без да отговори.

— Надзирателят на конюшните дойде и ми каза къде си. Загрижи се да не ти се е случило нещо, конят се върнал сам обратно. То не бяха грижи, то не бе ухажване. Всички се въртят на пета около теб. За мене в този дом никой не го е грижа!

Клей се обърна и я изгледа подигравателно:

— Самата ти толкова много се грижиш за себе си, че за другите не остава. Помислила ли си за това, че утре е Коледа?

— Естествено! Вече съм се разпоредила за утре. Ще се сервират специални ястия. Ако, разбира се, поне този път изпълнят нарежданията ми или ако ти не благоволиш най-сетне да им заповядваш и ми се подчиняват!

— Ах, специални ястия! Като че ли това е най-важното! — Той е спусна към нея и я хвана за яката. — Сега вече мога да изпълня желанието ти. Утре отиваме у Никол на вечеря…

Никол положително никога няма да разбере колко нещастен се чувства да ги гледа една до друга с Бианка. Но толкова му се искаше да прекара Коледата с нея, че бе готов дори да натрапи на всички тази невъзможна Бианка. Надяваше се, че тя поне ще яде и ще си мълчи.

Бианка се опита да се изскубне от ръката му, но не й се удаде. Дори само от тази близост й се гадеше.

— Там аз не отивам! — почти извика тя.

— В такъв случай ще наредя утре в този дом да не се сервира нищо!

— Няма да го направиш!

Той я блъсна така, че тя политна към стената.

— Не ме карай да побеснея! Ще дойдеш, дори ако трябва да те завлека дотам. — То я изгледа от главата до краката. — Ако мога, разбира се! Господи, какво щастие ще е като се отърва от тебе…

Клей млъкна, изплашен от онова, което бе изговорил на глас. Обърна се, хукна към библиотеката и хлопна вратата зад себе си.

Бианка остана, вперила очи във вратата. Какво искаше да каже? Искал да се отърве?

Запъти се бавно нагоре по стълбата. След като бе дала скицата на Клей, се бе появил Ейб. От дълбоката рана отзад на рамото му капеше още кръв. Бианка едва не припадна като го видя. Този отвратителен човек й поиска пари, щял да бяга от Вирджиния, за да не го пипне Клей. Наложи се Бианка да разбие една касетка в библиотеката, за да му даде няколко сребърни монети. Но каза на Ейб, че би трябвало да остане наблизо, ако й потрябват отново услугите му. Превърза с парче платно раната му, докато той говореше нещо в смисъл, че заради нея губи и семейството си, и наследството си. След това бе казал нещо ужасно цинично за нея и нейните бъдещи намерения… Бианка много добре знаеше, че няма на кого другиго да разчита.

Каза, наистина, на Клей, че разполага и с други свои роднини, но това беше празна заплаха. Ако той я качи на някой кораб, никой не би се занимавал с тази Никол, нищо че Бианка наговори такива дивотии на Клей… Просто нищо няма да се случи, ще я изхвърлят и никой няма изобщо да съжалява за нея…

Тя затвори вратата на стаята си и застана на прозореца. Градината бе приказна под току-що падналия сняг. Да се откаже от всичко това? Досега се чувстваше сигурна донякъде, но сега безпокойството я загриза отново.

Трябва да направи нещо. И бързо. Да се отърве от Никол, преди тази френска развратница да й е отнела всичко. На Ейб повече не може да се разчита, така че всичките й заплахи да върне Никол във Франция са неизпълними. Разбира се, Клей не знае това все още. Но рано или късно ще научи истината…

Бианка сграбчи завесата и започна да мачка розовата коприна в ръката си. Чудно как Никол още не е забременяла. Бе наблюдавала Клей и близнаците и знаеше, че няма да има сила, която да раздели Клей от Никол, ако тя роди дете, неговото дете.

Бианка пусна завесата и се опита да поизглади с ръка смачканата коприна. Дете… Добре. Ами ако друга му роди дете? Няма ли това да обърка напълно сметките на тази френска кучка? А какво би станало, ако Клей научи, че Никол спи с друг мъж?… Каквато е стръвна за мъже, като нищо може да е спала с Айзък на острова… Или с Уесли…

Бианка се усмихна и погали корема си. Мисленето винаги я караше да огладнява. Тръгна към вратата. Предстоеше й да обмисли куп неща и би трябвало да похапне.

— Весела Коледа! — пропя Травис, когато Клейтън и Бианка влязоха в малката къща.

Лицето на Бианка се стегна и придоби още по-враждебно изражение. Тя не обърна внимание на Травис. Пусна ръката на Клей, мина мълчаливо навътре и спря надменни очи върху наредената маса.

— Та това значи ти предпочете пред Никол? — изръмжа тихо Травис.

— Ти си гледай твоите работи — отвърна Клей остро и се отдалечи, изпроводен от дрезгавия смях на приятеля си.

Джени сервира на Клей малка чаша бренди. Той я гаврътна наведнъж, изпитваше силна нужда от нещо силно, сгряващо. Остави чашата и дълбоко въздъхна — напитката бе чудесна, но не беше бренди.

— Какво е това?

— Бърбън — отвърна Травис. — Идва от онази нова земя, Кентъки. Един пътуващ търговец ни донесе миналата седмица няколко стомни.

Клей подаде отново чашата си на Джени.

— Ти по-полечка! Силно е!

— Нали е Коледа — поде Клей с пресилена веселост. — Време за ядене, за пиене и за веселие! — Той вдигна чашата за поздрав към Бианка, която бавно обикаляше около масата и с явно — и огромно както изглежда — неудоволствие си сипваше от сервираните блюда.

Всички млъкнаха — на стълбата застана Никол. Бе облечена в рокля от сапфиреносиньо кадифе. Дълбоко деколтирана, с голи рамене. Беше пуснала черната си коса и тя падаше свободно по раменете й. Бе преплела в нея тъмносини панделки, обсипани със стотици речни перли.

Клей стоеше мълчалив. Тя избягваше изпълнения му с копнеж поглед. Съвсем не му ставаше по-леко от това, че тя има основание да му се сърди.

Уесли пристъпи и й предложи ръката си.

— Възможността да се наслаждавам на тази прекрасна гледка е най-хубавия ми коледен подарък. Не съм ли прав, Клей?

Клей остана мълчалив, но се разнесе сиропираният гласец на Бианка.

— Колко е хубава! Предполагам, че и тя е от платовете, които ти и Джени… Които бяха купувани за мене.

Травис скочи.

— Тази жена трябва да бъде научена на обноски, Клей! Ако ти не можеш, остави това на мене!

— Не възразявам — каза Клей и отново си наля бърбън.

— Заповядайте! — обади се Никол, като все още отбягваше погледа на Клей. — Опитайте яйчения пунш! Аз ще доведа близнаците. Те са във воденицата и разглеждат новите ви Витлеемски ясли… След минутка съм тук.

Клей остави празната чаша и тръгна с нея към вратата. Тя точно си вземаше наметката от закачалката.

— Не искам да се доближаваш до мене — каза тихичко Никол. — Моля те, остани тук!

Клей се направи, като че не е разбрал, отвори й вратата и я последва навън. Никол вирна брадичка и се отдалечи с бързи крачки. Вървеше така, като че него изобщо го няма.

— Нослето ти е чудесно, но ако не престанеш да го вириш, може да се спънеш.

Тя рязко спря и се обърна към него.

— За тебе всичко това е шега, така ли? Онова, което за мене е въпрос на живот и смърт, ти използваш като повод да ми се подиграваш. Този път няма да успееш да ме накараш да спра гнева си. Твърде много обиди и унижения се натрупаха.

Очите й — огромни и потъмнели от гняв — пламтяха. Бе стиснала устни, долната устна съвсем бе изчезнала и беше останала само една горна устна, сочна и сластна. Той се приведе да я целуне.

— Никога не съм искал да те нараня — каза тихо той. — А най-малкото пък да те унизя.

— Може би не нарочно, но от глупост навярно ти успя да натрупаш цяла планина от обиди и унижения! Още в първите пет минути на нашето познанство ти ме нарече никаквица. Позволи ми да гледам домакинството ти, но щом се появи твоята драгоценна Бианка, ме изхвърли през борда.

— Престани! — заповяда той и я хвана за раменете. — Зная, че нашата връзка не бе съвсем обикновена, но…

— Обикновена?! — каза тя саркастично. — Не мисля, че изобщо е имало връзка! Ти ме караш да се чувствам наистина като лека жена. Свирваш с пръсти и аз дотичвам.

— Бих искал да е така наистина!

Тя промърмори нещо — навярно пак някаква френска ругатня, изфуча и го ритна с все сила по пищяла.

Смаян, Клей я пусна и се наведе машинално да разтрива удареното място. Накуцвайки я настигна и я хвана за ръката.

— Сега обаче ще ме изслушаш!

— Да слушам? Както тогава, когато ми разказа за Бет? Или когато ме молеше да се омъжа „истински“ за тебе? Толкова наивна ли ме смяташ? Че мога да ти повярвам и трети път?! И като ти падна в ръцете, отново да се върнеш при твоята скъпа Бианка, защото си ми се наситил? Никоя жена не се е унижавала за мъжа, когото обича толкова, колкото аз се унижих… За тебе!

— Така-а… — Клей стискаше още по-силно ръката й, докато с другата си ръка несъзнателно подреждаше кичурите на косата й. — Зная, че си живяла с много мъка. Но мислиш ли, че не е същото и с мене?

— Горкичкият ми! — засмя се тя. — Да се задоволява само с две жени в леглото си…

Той стисна зъби.

— Знаеш каква жена е Бианка. Да се приближиш само на половин метър от нея и става зелена от ужас.

Очите на Никол се разшириха, гласът й стана креслив от безпомощен гняв:

— Ти какво? Да не би да очакваш да те съжалявам?!

— Искам да ми вярваш! Искам твоята любов. Не можеш ли да престанеш поне за миг да ме ругаеш и да размислиш! Може да има някаква основателна причина да не ти се обаждам. Нима искам твърде много от тебе след всичко онова, което изживяхме заедно Никол? Възможно е да съм направил някои неща, които ти дават повод да не ми вярваш, но аз те обичам! Това нищо ли не означава?

— Защо… — прошепна тя и стисна клепачи, за да спре сълзите си. — Защо… ме изостави, без думичка да ми кажеш? Просто ме захвърли като че си приключил с мене. Докато бях на острова през цялото вре ме си мислех само как скоро ще се върна у дома, при тебе в Ейръндел хол…

Той я притегли към себе си и усета как сълзите мокрят ризата му.

— Айзък не ти ли каза за своята братовчедка?

Айзък… Времето, прекарано на острова, се бе заличило напълно от съзнанието й.

— Исках да го обясня веднага, но не можех. Толкова се страхувах, че няма да имам сили да проговоря…

Никол се опита да вдигне глава, но той я натисна отново върху рамото си.

— Страхувал си се? След като аз бях вече в безопасност, Ейб беше избягал? Какво има да се страхуваш от Айзък?

— Бианка е братовчедка на Айзък. Това е била една от причини ида пристигне в Америка. Обещала на Ейб да му даде от моите говеда, ако те отвлече, докато бракът ни бъде разтрогнат. Една от дъщерите на Илайа разказала на Уесли за това…

— И Бианка сама ти каза къде съм?

Той я стисна още по-силно за рамото.

— Каза ми. Да. Сама ми каза. Но на каква цена? Предупреди ме, че ако не се оженя за нея, някой от многобройните й роднини ще се погрижи да бъдеш върната във Франция…

Той усети как Никол замря на гърдите му. За нея тази вест бе не по-малко ужасна, отколкото за него.

— Но защо? Защо не ми го каза? Защо ме остави така изведнъж?

— Защото ти положително щеше да дойдеш в Ейръндел хол и да поискаш обяснение от Бианка. Щеше да я изгониш, да й посочиш вратата, дори и да те чака връщане във Франция.

— Това щеше да е единственото правилно решение в случая.

— Не, не можех да рискувам да те загубя!

Никол се отдръпна от него и поклати горчиво глава.

— Защо ми го казваш сега? Защо не продължаваш да се криеш зад масивния гръб на Бианка?

— Говорих с Айзък, след като ти го взе в мелницата. Той ми каза как си тръгнала веднага с тях, защото са ти казали, че аз съм в опасност. Не беше ли нормално и аз да постъпя така, след като знаех, че е заложен на карта твоят живот?

— Ела да влезем и да поговорим с Бианка!

— Не! — Изрече го твърдо и категорично. — Не искам да рискувам живота ти, не разбираш ли? Не, това няма да рискувам!

— Значи ми предлагаш до края на живота ни да се виждаме само веднъж годишно по Коледа, за да осигурим на Бианка онова, което желае? — Гневът отново я задави.

Клей погали страната й.

— Имаш остър език. Но повече ми харесва, когато не го използваш като бич срещу мене.

— Може би ти трябва истински камшик, за да се вразумиш! Ти май наистина изпитваш страх от тази жена?

— По дяволите! Слушах те достатъчно търпеливо! Но ми писна от твоите подмятания и упреци! Не изпитвам никакъв страх от Бианка. Трябваше да употребя цялото си самообладание, за да не убия тази вещица. Но знаех, че тук става дума не за мене, а за твоя живот! Само ако я пипнех, щеше да е свършено с тебе.

— Айзък ми каза, че Ейб е напуснал Вирджиния. Сигурен ли си, че тя има и други родственици? Може да е излъгала.

— Уес е разпитвал отново момичето на Саймънс. Малката казала, че майка й е роднина на Бианка, а тази майка има стотина братовчеди.

— Стотина, добре. Но колко от тях биха се съгласили да направят онова, което иска Бианка?

— О, за пари хората всичко правят — каза Клей горчиво. — А Бианка разполага с цялата плантация.

Никол обгърна гърдите му и се притисна силно към него.

— Какво да правим? Трябва да рискуваме. Може би тя само блъфира.

— Възможно е. Но знам ли? Цели два месеца се лутах, докато най-сетне стигнах до някакво решение. Заминаваме с тебе на Запад. Ще напуснем Вирджиния и ще заживеем под чуждо име.

— Да напуснем Вирджиния? Но твоят дом е тук! Кой ще гледа плантацията?

— Бианка, предполагам — каза той глухо. — Предложих й цялото си имущество, но не, трябвал й съпруг, който да й го стопанисва.

— Трябва й моят съпруг! — възкликна Никол гневно.

— Да, твоят. Сега и завинаги. Но мисля, че трябва да вървим. Можем ли да се срещнем утре при нашата пещера? Ще намериш ли пътя сама?

— Да — каза Никол колебливо.

— Нямаш ми доверие, така ли?

— Не зная, Клей. Всеки път, когато ти повярвам, когато повярвам в нашия съвместен живот, все се случва нещо ужасно. Не бих могла да понеса отново такъв удар. Не можеш да си представиш колко ужасни бяха за мене тези три месеца. Тази неизвестност, тези мъчителни въпроси: защо, какво стана, как стана…

— Трябваше да ти кажа. Сега разбирам това. Но ми трябваше време да размисля… Ти поне не си била принудена да прекараш цялото това безкрайно време с Бианка. Знаеш ли, че сега си е наумила да разруши част от къщата и да пристрои ново крило. Ако й позволя, би превърне дома ни в някаква грандоманска безвкусица, лъскава и претрупана.

— Но ако ти й препишеш имуществото си, тя ще може да прави с къщата каквото пожелае.

— Зная това… — Отговорът му се забави безкрайно дълго. — Ела сега да извикаме близнаците и да влезем при другите! — Той я хвана за ръка и я потегли към мелницата.

Никол седеше на масата като замаяна. Тази коледна вечеря като че нямаше край. Не можеше да се освободи от мислите си — не само за Бианка, но и за Ейръндел хол. Знаеше колко обича Клей своя дом, как винаги говори за него с благоговение… Въпреки че пренебрегваше къщата заради полските си работи, той разчиташе на Никол и се радваше на всяко нещо, което тя правеше за дома му. Никол си мислеше дори че тогава, когато й направи първото предложение — да си остане женен за нея, ако Бианка не дойде в Америка, Клей всъщност си бе мислил предимно за къщата.

Никол чоплеше разсеяно в чинията си и слушаше с половин ухо плановете на Травис да посети напролет Англия.

Да, Клей има право. Тя вече не му вярва… Колко пъти му бе от давала сърцето си и той го бе отблъсквал. Разбира се, съображения винаги се намираха. Най-напред беше приликата с Бет. Сега пък Бианка го изнудваше. На това тя вярваше — историите бяха твърде абсурдни, за да си ги е измислил. А ето сега твърди, че иска да напусне Вирджиния и Бианка, само и само да бъдат заедно. Бе казал, че ненавижда Бианка, а въпреки това живее вече с нея месеци наред…

И все пак… Трябва да му вярва. Разбира се, че той мрази Бианка и обича нея. Има съвсем логични обяснения за всичко. Бианка живее при него… А Никол живее в друга къща… Само дето не можеше в момента да си припомни нито едно от тези логични обяснения.

— Мисля, че това парче на вилицата ти вече изсъхна! — каза Уес на ухото й.

— О! — премигна Никол и се опита да се усмихне. — Боя се, че не съм добра събеседница.

Травис й се ухили:

— Когато една жена изглежда така, както изглеждаш ти, няма защо нито да прави нещо, нито да говори. Ще си намеря аз някой ден едно такова хубаво момиче и ще си го държа в стъклена витрина. Ще я пускам оттам само когато желая да се любим.

— Е, няма да е повече от три пъти на нощ, предполагам — каза Уесли и сложи в чинията си няколко захаросани плода.

— Не позволявам такива разпасани приказки! — каза Бианка сухо. — Дори в колониите не бива да се забравя, че на масата има дама.

— Мене са ме учили, че дамите не живеят с мъже, с които не са венчани! Така зная аз! — отвърна Травис заядливо.

Лицето на Бианка стана червено от гняв, тя рязко стана. Столът й се преобърна, а едновременно с това и няколко чаши на масата.

— Не ще ви позволя да ме обиждате. Знаете, че аз съм тази, която ще бъде стопанката на Ейръндел хол. А стане ли това… — Бианка изпищя ужасено. Манди бе вперила невинни очички в лицето й, докато ръчичката й държеше чинията с желе от боровинки така, че всичко се изливаше бавно по роклята на Бианка.

— Нарочно го направи! — изкрещя Бианка и се пресегна да плесне Манди.

Сега вече всички скочиха, за да я спрат. Но Бианка само изохка и се дръпна от масата с ужасено лице. Върху глезена й се бе изсипала чиния с горещ пудинг от сини сливи.

— Махнете го от крака ми! — изписка тя, като отчаяно тръскаше стъпалото си. — Горещ е!

Никол се хвърли към нея, подаде й една кърпа. Травис измъкна Алекс изпод масата.

— Я виж това дете, Джени! Май си е изгорило пръстите.

— Жалко за пудинга — каза Уесли и изгледа Бианка, която се опитваше да избърше крака си.

— Защо да е жалко? — каза Джени многозначително.

— Клейтън Армстронг! — изпръхтя Бианка. — Как можеш да седиш и да мълчиш, когато ме обиждат по такъв безобразен начин?

Всички обърнаха очи към Клей. Никой не бе броил чашите с бърбън, които бе изпил една след друга. Чак сега забелязаха стъкления поглед, с който безучастно се взираше в Бианка.

— Клей — обади се Никол. — Мисля, че сега ще е най-добре да отведеш Бианка… вкъщи.

Клей заобиколи масата, хвана Бианка за рамото и тръгна мълчаливо към вратата, докато тя продължаваше да се оплаква от „онзи пудинг“. Той само се пресегна, взе едно от глинените шишета с бърбън и бързо я избута през прага.

Бианка едва го догонваше, препъвайки се след него в мрака. Роклята й бе съсипана, а от студа глезенът й я болеше още по-силно. Очите й бяха премрежени от сълзи, не виждаше къде стъпва. Клейтън отново я бе унизил пред другите. Откакто е пристигнала в Америка, той само това прави!

На пристана Клей повдигна Бианка да стъпи в лодката и изпъшка:

— Ако продължаваш да ядеш, някой ден ще потънем! — Той леко заваляше думите.

Това вече надхвърляше всички обиди!

— Изглежда новото питие ти се услади? — каза Бианка със захаросано гласче и кимна към бутилката в краката му.

— Кара ме да забравя. Всичко, което ми дава възможност да забравя, е добре дошло.

Бианка се усмихна в тъмнината.

Когато стигнаха до другия бряг, тя пое ръката му, стъпи на брега и заподтичва отново след него към вкъщи. Цялата трепереше като листо, когато стигнаха до градинската врата. Изпитваше ужас от онова, което трябва да предприеме. Нямаше сили да си го помисли просто…

Клейтън тресна бърбъна на масата в хола и отново излезе навън.

— Селяндур! — прошепна Бианка. Но бързо подхвана полите си и изтича по стълбите към стаята си. Дръпна едно от чекмедженцата на малкия изящен скрин и извади шишенце с лауданум. Малко сънотворно в бърбъна и Клей няма да разбере какво става…

Успя да ливне малко лауданум в чашата му, преди да я напълни с бърбън. Каква воня, господи!

Клей вдигна учудено вежди, когато тя му поднесе питието. Но бе твърде пиян, за да мисли сега за подбудите й. Той вдиша чашата към нея с подигравателна гримаса и я изпи на един дъх. След това сложи празната чаша на масата и надигна направо бутилката.

Бианка само сви устни и го изгледа презрително как залита нагоре по стълбите. Чу го как отвори вратата на спалнята си, как хвърли тежките си ботуши. Сега бе моментът да действа.

Холът бе тъмен. Бианка застана в подножието на стълбището и се вслуша. Гадеше й се само при мисълта за онова, което ще направи. Ужасяваше се от всяко мъжко докосване, мразеше го толкова, колкото го обичаше нейната майка. Но бе достатъчно само да огледа хола, за да си спомни, че ще загуби безвъзвратно всичко това, ако не иде в леглото на Клейтън. Тя взе шишенцето с лауданум и тръгна бавно нагоре по стълбата.

С треперещи ръце се разсъблече в своята стая и облече бледорозова копринена нощница. Очите й се напълниха със сълзи, но смело отпи от приспивателното. Поне малко ще я упои.

Стаята на Клей тънеше в лунна светлина. Беше легнал напряко на леглото — гол, на тази светлина бронзовата му кожа блестеше като златна. Бианка бе далеч от мисълта да се възхищава на един гол мъж. Изпитият лауданум помогна — всичко й беше като насън.

Тя тихичко се промъкна и легна до Клей. Мисълта, че трябва да му се предложи, я изпълваше с ужас. Не знаеше как ще го изтърпи.

Клей не се нуждаеше от подканване. Бе закопнял за Никол и допира на копринената нощница, както и напарфюмираните коси събудиха у него желанието.

— Никол… — прошепна той и я притегли към себе си.

Ала дори пиян, със замаяно съзнание, той усети, че до него не е жената, която обича. Самата му ръка се отдръпна от чуждото тяло. Той измърмори нещо, обърна се и се остави отново на съня, за да търси в него Никол.

Бианка бе вцепенена от напрежение, в очакване той да задоволи своя животински нагон с нея. Но когато той с някакво неясно грухтене й обърна гръб, бяха нужни няколко минути, за да разбере, че той няма да я докосне. Тя мислено го прокле. Ох, да не беше плантацията, с какво удоволствие би оставила това жалко подобие на мъж на Никол, да си го гледа…

Но сега трябваше да се направи нещо. Когато се събуди, Клей трябва да е убеден, че я е дефлорирал. Иначе целият й план отива по дяволите. Тя се надигна от леглото, проклинайки и сънотворното, което беше изгълтала, и този отвратителен човек. Едва слезе по стъпалата, толкова беше замаяна. Но дори и залитаща не можеше да се отклони от пътя на своята цел — кухнята.

На голямата маса имаше голямо парче говеждо, оставено в марината от ароматни треви. Бианка успя да източи малко кръв в една чаша. След това взе шестте останали стафидени кифлички от долапа, за да се възнагради за своята изобретателност, и тръгна обратно към голямата къща.

Стигна на горния етаж, изяде кифличките и чак тогава, усещайки, че очите й се затварят, легна до Клей и се обля с говеждата кръв. Скри чашата под леглото, прокле за сетен път ядно Клей, задето я принуждава да върши такива долни неща, и заспа най-сетне до него.