Джуд Деверо
Никол (10)

Глава десета

Дърветата се бяха пременили в разкошната дреха на есента. Всичко грееше в червено и златно. Никол седеше на хълма и гледаше надолу към мелницата и своята къща. Между дърветата на слънцето проблясваше нишката на бързата бистра вода.

Десет дни бяха минали от посещението на Уесли Станфорд и повече от месец от онази ужасна вечер, когато Бианка се появи отново в живота й. Надявала се бе тежката работа в мелницата да заличи всичко това от съзнанието й. Но не стана така.

— Почиваш ли си?

Тя се стресна. Гласът на Клей! Не го бе виждала оттогава, когато Бианка…

— Джени ми каза къде мога да те намеря. Не ти преча, надявам се?

Тя се извърна бавно и погледна нагоре към него. Слънцето бе зад главата му и образуваше по връхчетата на тъмните му коси златист ореол. Изглеждаше уморен и някак по-възрастен. Под очите му имаше тъмни кръгове, като че не е спал.

— Не — отвърна тя с усмивка, — не ми пречиш. Обрахте ли тютюна?

Устните му се поотпуснаха, твърдата им черта се разчупи в усмивка. Той седна на земята и се изтегна, вперил очи в небето през златисточервената корона на дървото. Изведнъж се отпусна. Близостта на Никол беше достатъчна, за да се почувства по-добре.

— Тази твоя мелница се оказа голям успех. Минах реката, искам да те помоля за нещо… Елън и Хорас Бейкъс са решили да поканят гости в наша чест. Една истинска вирджинска забава, те тука траят най-малко три дена. Ти и аз ще сме почетните гости. Елън е решила да представи моята съпруга.

Клей лежеше изтегнат в самите й нозе, Клей, с разкопчана риза, с тези дълги негови крака… Никол имаше чувството, че се разтапя. Изпита желание да се просне до него и да опре буза до загорялата му кожа. Беше поизпотен от работата на полето, тя сякаш усещаше на езика си солта по тялото му, целувайки го мислено. Гледайки го как спокойно лежи, това импулсивно желание премина. Имаше усещането, че цялата й глава пламти, а той изглеждаше така, сякаш най-сетне е намерил мир до своята майка.

Само след миг тя осъзна какво й е казал.

— Предполагам ще ти е трудно да кажеш на Елън, че съм отказала да дойда, нали?

Той отвори едното си око и я погледна.

— Тя те познава и знае, че сме женени.

— Така е, но много скоро няма да сме.

Никол стана и понечи да тръгне надолу по хълма, ала Клей я хвана за глезена. Тя политна, падна на ръце и колене, но той скочи и я вдигна.

— Какво хукна така изведнъж? Не съм те виждал от седмици, идвам да те каня на забава. Какво има толкова? Вместо да се ядосваш, би трябвало да си приятно изненадана.

Не можеше да му обясни, че неговото спокойствие я беше ядосало. Тя седна на тревата, но вече извън обсега на дългите му ръце.

— Просто смятам, че не е редно да се показваме пред обществото като мъж и жена, след като само след няколко месеца бракът ни ще бъде обявен за невалиден. Мисля, че на тебе повече би ти се искало да идеш на забавата с Бианка и да обявиш пред всички тази нелепа история. Би могъл да разкажеш всичко много забавно.

— Елън те познава вече — повтори той упорито. Не се и опита да отговори на затаения й въпрос. Знаеше само, че перспективата да прекара с нея три дни и три нощи го правеше щастлив за първи път от месеци насам. Той се поизмести към нея, взе ръката от скута й и я заразглежда, като че я изучаваше. Такава малка, прозрачна и чиста, може да дари толкова много наслада! Той я вдигна към устните си и зацелува меките възглавнички по върховете на пръстите й.

— Моля те, ела! — каза той тихо. — Всичките ми приятели, всички хора, които зная откакто съм се родил, ще бъдат там. Ти толкова много работи през последните месеци, трябва да си починеш ден-два.

Цялата се бе разтопила от слабост, докато той докосваше с устни пръстите й, но някъде дълбоко в нея кипеше протест. Живее с друга, твърди, че обича тази друга, а идва да целува нея, гали я, кани я на тази абсурдна забава… Това оставяше у нея горчивия вкус, че е онази, любовницата, жената, която крият и държат единствено за удоволствие… И все пак той иска да я представи на приятелите си?!

— Моля те, Клей! — каза тя немощно.

Той хапеше леко вътрешната страна на китката й.

— Ще дойдеш ли на забавата?

— Да — каза тя, притваряйки очи.

— Чудесно! — Клей пусна изведнъж ръката й и скочи на крака. — Ще дойда да взема теб и близнаците утре в пет сутринта. Джени също! А, да! Вземи нещо за ядене. Може някакъв френски специалитет. Ако ти липсват подправки, обади се на Маги да поразтърси из запасите си.

Той се обърна и тръгна надолу по хълма, свирукайки си.

— Господи, какво невиждано нахалство! — възкликна Никол и се разсмя. Надали щеше да го обича така силно, ако бе разбрала какъв е…

А Клей вече мислено се бе пренесъл при Хорас. Ще бъде сам с Никол, ще имат обща спалня в голямата просторна къща на Бейкъсови. Само тази мисъл го бе възпряла да не я грабне още там, на поляната, където всеки миг можеше да се появи някой.

Щом Клей се изгуби от погледа й, Никол скочи нетърпеливо. Ако ще трябва да приготвя храна за три дни, веднага трябва да почне! Запрехвърля мислено разни рецепти, докато подтичваше надолу по хълма. Пилета… Пилета, печени с дижонска горчица, месни пастети… Студено желе от зеленчуци, студено суфле… И тортички. Точно така, ще направи тортички с ябълки, круши, къпини… и с тиква, непременно с тиква! Дъх не й остана, докато пристигне вкъщи.

— Добро утро! — извика Клей, привързвайки шалупата на отсамния бряг на реката. Той се усмихна на Никол и Джени, застанали заедно с близнаците сред куп кошници. — Какво става? Не отговарям за лодката, ако натоваря всичко това! Като си помисля само колко тежаха подправките, които изпрати Маги!

— Аз все си мислех, че Маги ще благоволи да ти сготви нещичко, след като е разбрала, че взимаш Никол — подметна Джени хапливо.

Клейтън се направи, че не чува думите й и се зае да подава кошниците на Роджър, застанал до отворения люк на кабината. Близнаците закрещяха от възторг, когато бяха подадени буквално като кошници в ръцете на Роджър.

— Днеска нещо си в добро настроение — каза Джени. — Човек може да си помисли, че си дошъл на себе си.

Клей обхвана кръста на Джени и я целуна сърдечно по бузата.

— Може и да съм, но ако не млъкнеш веднага, и тебе ще хвърля в лодката.

— Ами хайде, хвърлете я! — каза Роджър бързо. — Хвърляйте, пък аз ще си помисля дали да я хвана.

Джени изсумтя и се подпря на рамото на Клей, за да се качи в шалупата. Клей протегна ръка на Никол, за да й помогне.

— Виж, тази ще я хвана! — засмя се Роджър.

— Тя е моя! — заяви Клей, подхвана Никол от пристана, притискайки я здраво към гърдите си и не я пускаше да стъпи на палубата.

Никол го гледаше с разширени очи. Това беше някакъв непознат човек! Клей, когото тя познаваше, беше мълчалив и сериозен. Но който и да беше този непознат, той страшно й харесваше.

— Да тръгваме, чичо Клей! — извика Алекс. — Иначе конните надбягвания ще са свършили, докато стигнем!

Клей пусна бавно Никол и задържа едната си ръка около раменете й.

— Тази сутрин си много хубава — каза той и прокара пръст по ушенцето й.

Тя само го погледна. Надяваше се, че той не може да види как тупти сърцето й.

Клей изведнъж се разбърза.

— Алекс, отвързвай! Манди, я помогни на Роджър да отблъсне!

— Йес, капитан Клей! Йес, сър! — се разкрещяха децата.

Никол седна до Джени.

— Ето, такъв го зная аз — каза Джени. — Случило се е нещо. Не зная какво, но господ да благослови човека, който го е отприщил най-сетне, нищо че не зная кой е.

Глъчката на поканените гости се чуваше още на половин миля преди пристана на Бейкъс. Нямаше още шест часа сутринта, а половината област се бе струпала на поляните. Виждаха се хора и на отсрещния бряг на реката — стреляха патици.

— Изпрати ли Златното момиче у госпожа Бейкъс? — осведоми се важно Алекс.

Клей погледна детето с високо вдигнати вежди:

— Нямаше да е истинска забава, ако не прибера паричките им, не мислиш ли?

— Вярваш ли, че тя ще победи Ирландска хрътка на госпожа Бейкъс? — попита Роджър. — Била страхотен бегач, чувам.

— Да, но не е конкуренция за Златното момиче — изръмжа Клей. Той закопча ризата си и се пресегна да вземе вратовръзката, метната върху кошницата на носа. Върза я сръчно и облече жилетката от светлокафяв сатен. Отгоре сложи двуреден шоколадовокафяв жакет от рипсено кадифе с месингови копчета. Отпред жакетът стигаше едва до кръста му, а отзад беше по-дълъг — малко над коленете. Панталонът му от сърнешка кожа прилепваше плътно, като втора кожа, по бедрата му. Носеше високи хесенски ботуши, по-високи отпред, при коляното, отколкото отзад на прасеца. Той бързо ги жулна с някаква шапка от боброва кожа с леко обърната нагоре периферия.

Така издокаран, Клей се обърна към Никол и й предложи тържествено ръката си.

Досега Никол го бе виждала само в работни дрехи. Сега мъжът, който се превиваше по цял ден над тютюна, се бе превърнал в джентълмен, който би предизвикал фурор дори във Версай.

Той сякаш прочете мислите й, защото се засмя до ушите.

— Не бих искал да се срамя, след като вървя до най-красивата жена на света.

Никол му се усмихна, радостна, че бе хвърлила толкова старание за тоалета си. Беше в бяла рокля от сурова коприна, тънка и много приятна за носене. Целите поли бяха избродирани на малки жълт нарциси. Корсажът бе от кадифе, с цвета на бродерията. По яката и маншетите имаше бели панделки, в черните си коси бе заплела ленти от жълта и бяла коприна.

Роджър завърза шалупата към кея. Изведнъж Клей се плесна театрално по челото:

— Господи, щях да забравя! Донесъл съм нещо за тебе. — Той бръкна в джоба си и извади златния медальон, който тя му беше оставила на кораба.

Никол го стисна в шепата си и му се усмихна.

— Благодаря ти!

— По-късно можеш да ми благодариш както се следва! — Клей я целуна по челото. След това се обърна и започна да хвърля кошниците на Роджър, който бе застанал на кея. Притисна нежно Никол към гърдите си, преди да я подаде на Роджър.

— Идват! — извика някой, когато се запътиха към къщата.

— Клей! Започнахме да мислим, че сигурно е с дървен крак, щом я държиш толкова време скрита!

— Не, аз си я пазя като брендито, и то по същата причина! Не е хубаво да си хвали човек брендито, ще му го изпият! — засмя се Клей в отговор.

Никол сведе очи, беше напълно объркана от този нов Клей, от това публично изявление, че тя е негова жена. Имаше чувството, че ще бъде негова съпруга завинаги.

— Здравейте! — посрещна ги Елън Бейкъс. — Клей, остави ми я за малко! Държиш я вече месеци само за себе си.

Клей неохотно пусна ръката й.

— Да не ме забравиш! — намигна й той закачливо, преди да тръгне към неколцината мъже, които се канеха да вървят на пистата за надбягване. Никол го видя как отпи жадна глътка от малката пръстена стомна.

— Ти наистина си направила чудеса с него! — каза Елън възторжено. — Не съм го виждала толкова щастлив, откакто изгубихме Джеймс и Бет. Като че ли дълго е отсъствал и сега отново се е върнал у дома.

Никол не можеше да отговори. Този весел, закачлив Клей бе и за нея непознат. Елън, впрочем, така и не й даде нито за миг думата — имаше да я представя на толкова много хора. Засипаха я с въпроси. Откъде има тази чудесна рокля? Къде живее семейството й? Как са се запознали с Клейтън? Къде са се венчали? Отговорите й не бяха чиста лъжа, ала не бяха и самата истина. Изобщо не спомена, че е била отвлечена и принудена да сключи брак.

Фасадата на огромната къща гледаше към реката. Досега Никол не бе видяла много американски къщи, но тази наистина я зашемети. Докато къщата на Клей бе изцяло в стил Джордж Пети, господарският дом на Бейкъс бе някаква странна смесица от всички възможни архитектурни стилове. Като че ли всяко ново поколение бе достроявало къщата в онзи стил, който най-много му е харесвал. Къщата се разпростираше — или по-точно, разклоняваше, във всички посоки — дълги крила, къси крила, покрити коридори, водещи към сгради, които изглеждаха съвсем отделни от главната къща…

Елън видя с какво учудване Никол разглежда всичко наоколо.

— Забележителна, нали? Струва ми се, че ми трябваше цяла година, след като дойдох тук, за да мога поне да се ориентирам. Вътре е много по-лошо, отколкото отвън. Тръгнеш по някакъв коридор и той току свърши някъде си… Или по-точно казано, никъде си. Отвориш някоя врата и се озовеш в чужда спалня… Направо ужас!

— Но сега вече сигурно си привързана към нея — каза Никол усмихната.

— О, и как още? Няма да позволя и една тухличка да мръднат, макар че вече започвам да мисля как да пристроим още едно крило.

Никол я погледна изумено, но веднага се разсмя.

— А защо не и цял един нов етаж?

Елън се усмихна:

— Ти си умно дете. Виждам, че си в състояние да усетиш духа на моя дом.

Някой повика Елън и две дами бързо обсадиха Никол, продължавайки обстрела си с въпроси, докато тя се опитваше да помогне при подреждането на бюфета. Имаше най-малко двадесет маси, които просто се огъваха под тежестта на донесената храна. Изглежда всяко семейство бе донесло не по-малко от онова, което бяха приготвили Никол и Джени. Направиха яма с жарава и насипаха да се пекат стотици стриди. Неколцина мъже от прислугата въртяха на шиш цяло прасе, като час по час го поливаха с някакъв подлютен сос. Някой разказа на Никол, че така печели прасета в Хаити и наричали това „барбекю“.

Изведнъж откъм другия край на плантацията прозвуча ловджийски рог.

— Време е! — провикна се Елън, и бързо развърза престилката си. — Надбягванията! Ще започнат всеки момент.

Като по команда всички жени свалиха престилките си, запретнаха поли и хукнаха.

— След като и нежният пол е налице, можем да започваме! — каза гръмко един от мъжете.

Никол застана малко настрани от другите жени, които се наредиха край добре поддържаната елипсовидна писта. От тичането косата й се бе разбъркала и тя се опитваше да напъха немирните кичури под корделите.

— Дай на мене — обади се Клей зад гърба й. Ръцете му не се справиха кой знае колко добре, но усещането на пръстите му по врата й изпрати ситни тръпчици по целия й гръбнак. Клей я обърна към себе си. — Доволна ли си?

Тя кимна и вдигна лице към него, ръцете му лежаха на раменете й, лицето му почти докосваше нейното.

— Сега идва моят кон. Ще ме целунеш ли, за да ми върви?

Както винаги, отговорът бе изписан в очите й. Ръцете му се плъзнаха по талията й и той я притисна към себе си. Подържа я така за миг, заврял лице във врата й.

— Толкова се радвам, че дойде! — прошепна той и прекара устни по бузата й, за да ги спре върху устата й.

Никол усети, че краката й омекват и се вкопчи в него, за да потърси опора.

— Ей, Клейтън! — подвикна весел глас. — За тая работа имаш цяла нощ! Ела сега да си гледаш конете!

Клей откъсна устни от устата й.

— Цяла нощ — прошепна той и нежно проследи с пръст очертанията на горната й устна. След това я пусна изведнъж и се запъти към мъжа, който представляваше увеличено копие на Уесли.

Мъжът удари Клей по гърба:

— Напълно те разбирам! Дали ще се намерят още такива хубавици в Англия?

— Грабнах последната, Травис — засмя се Клей.

— Абе все пак ще намина аз там някой ден, искам лично да проверя.

Никол остана загледана след двамата. Възможно бе да са й представили днес брата на Уес, но при толкова много лица и имена не можа да запомни всички.

— Никол — извика Елън — пазя ти място до мене!

Никол тръгна бързо към нея, за да наблюдават надбягванията.

Три часа по-късно всички заедно, мъже и жени, се отправиха към моравата, където ги очакваха бюфетите. От толкова смях и слънце страните на Никол пламтяха. Не помнеше вече откога не се е забавлявала така. Преди Революцията френските й братовчеди все се оплакваха, че англичаните били такива сухари, че знаели да говорят само за работа и за църква, нищо не разбирали от удоволствията на живота. Сега тя гледаше американците край себе си и реши, че братовчедите й биха харесали тези хора. Само смехове и веселие, цяла сутрин. Жените взимаха живо участие, особено за надбягванията се месеха във всичко, спореха, не можеше да се каже дори че залагат непременно на конете на своите съпрузи. Елън на няколко пъти заложи срещу конете на Хорас, като се заливаше от смях, че ако спечели, Хорас ще й прекопае собственоръчно новата цветна леха и ще й поръча от Холандия петдесет нови луковици лалета.

Никол бе наблюдавала мълчаливо, само като зрител, ала изведнъж Травис видя как разглежда, смръщила чело, един от конете на Клей.

— Какво става, Клей? Май че жена ти не харесва този кон.

Клей хвърли само бегъл поглед към Никол.

— Виж какво, моите жени винаги залагат на мен — засмя се той и изгледа Травис многозначително.

Никол наблюдаваше как Клей оседла коня с леко седло, докато жокеят седеше и гледаше отстрани. Французите обичат конния спорт не по-малко от всички останали народи на света, а конете на дядо й винаги бяха побеждавали жребците на двореца. Тя вдигна вежди обезпокоена. Така значи, неговите жени винаги залагат на него…

— Този кон няма да спечели — каза твърдо тя. — Пропорциите му не са както трябва. Краката са твърде дълги в съотношение с гръдната му ширина. Такива коне не са добри бегачи.

Околните, които чуха тези думи, млъкнаха, халбите с бира останаха по средата на пътя си към устните.

— Ти чу ли това, Клей? Ще приемеш ли това предизвикателство — викна Травис усмихнат. — Слушай я как говори! Сякаш разбира нещо от коне.

Клей не се откъсна от работата си.

— Искаш ли да заложиш малко пари в тая работа? — попита нехайно той, докато затягаше катарамата на каиша.

Никол го погледна. Той знаеше много добре, че тя няма пари. Елън я бутна с лакът:

— Обещай му, че цяла седмица ще му носиш закуската в леглото. Мъжете душа дават за такъв залог.

Елън говореше така, че гласът й се чу по половината морава. И тя като всички присъстващи, с изключение на Никол, бе пийнала малко повечко.

— Да, това е вече честен облог — засмя се Клей и намигна благодарно на Травис, защото той бе предизвикал облога. За него нямаше съмнение кой ще спечели баса.

— А какво ще получа аз, ако конят не спечели? — извиси глас и Никол.

— Ами… тогава аз ще ти нося закуска в леглото — каза Клей със самодоволна усмивка, а мъжете около него прихнаха развеселени.

— Бих предпочела нова зимна наметка — отвърна Никол хладно, обърна се и тръгна към пистата. — Наметка от червена вълна — добави тя през рамо.

Жените около нея се разкискаха, а Елън попита дали наистина е сигурна, че не се е родила американка.

Конят на Клей изостана с три дължини и върху собственика му се изля порой от закачки. Питаха го дали не е по-добре да повери на Никол да се разпорежда с конюшнята, а и с подбора на сортовете тютюн, които отглежда.

Запътиха се към къщата, все още коментирайки весело кой спечелил, кой загубил и защо. Една хубавка млада жена се бе обзаложила, че ако загуби, цял месец ще лъска ботушите на мъжа си.

— Да, ама не се разбрахме от коя страна да ги лъскам — заливаше се от смях тя. — Той ще е единственият мъж във Вирджиния, чиито чорапи ще се оглеждат в лъснатите му като огледало ботуши откъм вътрешната страна.

Никол погледна към отрупаните маси и чак сега усети колко е гладна. Чиниите от печена глина, натрупани на една от масите, бяха огромни, приличаха по-скоро на подноси, отколкото на чинии. Никол си взе по мъничко от всички блюда.

— Смяташ ли, че можеш да изядеш всичко това? — подразни я Клей.

— О, сигурно ще трябва да си досипя — засмя се Никол. — Къде да седна?

— До мене, ако имаш само мъничко търпение. — Той също си напълни една чиния с връх, след това хвана Никол под ръка и я поведе към един голям дъб. Засмяна прислужница разнасяше големи канчета с пунш и ги нареждаше направо на земята.

Клей седна на тревата с чиния в скута и започна да яде. Вдигна въпросително очи към Никол, която все още стоеше права, с чиния в ръка.

— Сбърках ли нещо?

— Ще си назеленя роклята — каза тя.

— Добре, чакай малко! Дай ми чинията си. — Клей остави своята до себе си. След това сложи и нейната чиния на тревата, хвана Никол за ръка и я придърпа на скута си.

— Клей! — извика тя и понечи да се надигне, но той най-безцеремонно я прихвана с крака. — Клей, моля ти се! Тук сме на обществено място.

— И какво от това? — Той захапа с устни меката част на ухото й. — Хората да си ядат и да не гледат много-много какво правят другите.

— Пил ли си? — попита тя подозрително и отдръпна главата си.

— Ау-у! Говориш като истинска съпруга. Да, точно така, пийнал съм. А знаеш ли какво ти е лошото на тебе? — Той не изчака отговор. — Лошото ти е, че си трезва. Знаеш ли, че си най-чаровното създание на света като пийнеш малко? — Той я целуна по нослето и се пресегна да вземе чаша с пунш. — Ето, изпий това!

— Не! Не искам да се напия! — каза Никол решително.

— Виж сега какво ще направя: слагам я до устните ти и ако не пиеш, ще съсипя роклята ти.

Никол реши да пренебрегне този ултиматум, ала той я гледаше така дяволито и страховито, а тя беше толкова жадна. Пуншът с ром беше чудесен. Тук правеха пунша от три вида ром и четири различни плодови сока. Бе леден — късчетата лед още потракваха в чашата. Главата й моментално се замая и тя пое дълбоко въздух, усети как изведнъж цялата й нервност се изпари.

— Сега по-добре ли е?

Тя го погледна изпод гъстите си мигли и погали нежно с един пръст скулите му.

— Ти си най-хубавият мъж на това парти — каза тя замечтано.

— По-красив от Стивън Шоу?

— Да не би да говориш за русия мъж с трапчинка на брадичката? — Клей изкриви лице:

— Не така! Трябваше да ми отговориш, че нямаш представа за кого говоря. — Той й връчи обратно чинията. — Хапни нещо! Кой би повярвал, че една французойка може да се напие от глътка ром!

Тя опря глава на рамото му и прилепи устни върху топлата му кожа.

— Така. Сега стой мирно — каза той строго и сложи парченце царевичен хляб в устата й. — Нали каза, че си гладна? — От начина, по който го изгледа, му стана горещо и той неволно размърда крака. — Яж! — повтори той строго.

Никол неохотно насочи вниманието си към яденето, беше й приятно да седи в скута му.

— Приятелите ти ми харесват — каза тя с пълна уста. — Ще има ли и следобед конни състезания?

— Не — каза Клей. — И конете, и жокеите имат нужда от почивка. Обикновено гостите играят следобед карти, шах или табла. Други пък се отправят на пътешествие, търсейки стаите си в този лабиринт, който Елън настоятелно нарича къща.

Никол продължи да яде известно време мълчаливо. След това вдигна очи към него.

— А ние?

Клей се усмихна така, че едното ъгълче на устните му се поизкриви.

— Мисля, че първо трябва да ти дам още няколко глътки ром и след това аз ще те питам.

Никол остана загледана в него, докато посягаше към чашата с пунш. След като отпи голяма глътка, тя сложи чашата на земята.

— Мисля, че аз… Май имам нужда да подремна. — И тя се прозя чак мъчително.

Клей свали жакета и го постла на тревата до себе си. След това я вдиша от коленете си и я остави да седне там. Целуна леко ъгълчето на устата й.

— Стой малко там… Ако трябва да прекося поляната пред къщата, не бих искал всички да видят до какво състояние си ме докарала.

Никол погледна издутината в кожените му панталони и се разкиска глупаво.

— Яж, малък дяволе! — каза Клей с престорена строгост. След няколко минути той взе от ръцете й полупълната чиния и я изправи на крака. Вдигна жакета си и го метна през рамо. — Елън! — провикна се той, когато наближиха къщата. — Коя стая е за нас?

— Североизточното крило, първи етаж, третата врата — отвърна Елън бързо.

— Какво става, Клей? Нещо си уморен? — подвикна някой шеговито. — Да се чуди човек как това, младоженците, толкова лесно се уморяват.

— Май че завиждаш, Хенри — засмя се Клей.

— Клей — каза Никол, след като влязоха в къщата. — Ти ме злепоставяш…

— Не миличка, тия погледи, дето ми ги хвърляш, те ме злепоставят! — Той я помъкна след себе си, докато налучкваше пътя из многобройните коридори.

Никол успя да забележи бегло някаква странна сбирщина от мебели и картини. Какво ли нямаше, като се започне от английски мебели от времето на Елизабет и се стигне до френско рококо и американски примитивизъм. Тя зърна картини, каквито биха могли да висят във Версай, а до тях толкова примитивни рисунки, като че ли детски.

Един господ знае как Клей успя да намери определената за тях стая. Той я внесе на ръце и с крак затвори вратата. Целуна я стръвно, като че ще я изяде. Бе хванал лицето й с две ръце и го изви така, че да дойде напряко на неговото.

Тя се остави в негова власт. Близостта му я опиваше повече от онзи ром. Тя усещаше топлата му кожа под памучната риза. Устните му бяха твърди и нежни, езикът му бе сладък. Бедрата му се притискаха към тялото й, властни и мамещи едновременно.

— Толкова дълго чаках този момент — прошепна той, заврял лице в шията й. Зъбите му си играеха с ухото й.

Никол го отблъсна от себе си. Когато той я погледна стреснат, тя бързо отиде в другия край на стаята, вдигна ръце и започна да вади фуркетите от косите си. Клей стоеше безмълвен и я наблюдаваше. Не помръдна от мястото си и когато тя се затрудни при опита да разкопчае копчетата на гърба на роклята си. Да бъде сам с нея и да я гледа. Толкова дълго бе жадувал за това…

Тя присви рамене напред и роклята се изхлузи. Отдолу имаше тънка риза от памучна батиста. Дълбоко изрязаното деколте бе избродирано с розови сърчица. Под гърдите ризата бе пристегната с розова сатенена панделка. Гърдите й се очертаваха под прозрачната батиста.

Бавно, много бавно тя развърза панделката и остави батистата да се свлече на пода. Погледът на Клейтън проследи материята, която се плъзгаше бавно, сантиметър по сантиметър от тялото й, от високите твърди гърди, надолу до тънката талия и малките стъпала. Когато погледна отново към лицето й, Никол протегна ръце към него. Една-единствена крачка през стаята и той я взе в ръцете си и я отнесе на леглото. Остана изправен, все още взрян в нея. Слънчевата светлина се процеждаше през завесите, достатъчна, за да накара седефа на кожата й да блести.

Клей седна на леглото до нея и докосна нежно, с цяла длан кожата й. Беше гладка и топла — толкова приятна на пипане, колкото и за гледане.

— Клей! — прошепна Никол и той й се усмихна.

Наведе се и целуна врата й, мястото, където пулсираше вената под гърлото й, след това устните му се плъзнаха надолу към гърдите й и към твърдите им розови зърна.

Никол зарови пръсти в гъстата му коса, извила призивно врат назад.

Клей легна до нея. Беше все още облечен — Никол усети студените месингови копчета до кожата си. Еленовата кожа на панталона бе мека и топла. Тези дрехи до голото й тяло, кожата и месинга — всичко това бе самият Клей, силно и мъжко.

Той се обърна настрана и започна да разкопчава жилетката си.

— Не — промълви тя. — Не още!

Клей я погледна за миг и я целуна отново, продължително и жадно.

Никол се засмя унесено, когато той я прекрачи и кожата на ботуша му одраска крака й. Той разкопча копчетата от двете страни на панталона си и Никол простена, когато почувства възбудата му.

Клей лежеше върху нея, притискаше я толкова здраво, сякаш се боеше, че може да му избяга.

— Знаеш ли — Никол се протегна и въздъхна дълбоко — този допир на ботуша ти… Изпитах огромно облекчение… Стана ми толкова хубаво… Нещо ми стана…

— Това ли е всичко? — попита Клей и притисна лице към шията й. — Радвам се, че ти доставих удоволствие. Дали да не сложа шпори следващия път?

— Ти ми се присмиваш.

— Никога! — Той се опря на лакът. — Мисля, че по-скоро се присмивам на самия себе си. Наистина има за какво да се поуча от тебе.

— От мене? Какъв пример мога да бъда аз?… — Тя докосна с пръсти извития като полумесец белег до окото му.

Той се отмести от нея и седна.

— Не сега. Може би ще ти го кажа по-късно. Нещо огладнях. Преди един час ти не ме остави да хапна.

Тя му се усмихна и затвори очи. Чувстваше се безкрайно щастлива. Клей стоеше надвесен над нея и я гледаше. Черната й коса се бе разпростряла под нея като ветрило — чудесен контрастен фон за извитите форми на тялото й. Видя, че е почти заспала. Той се наведе и я целуна по носа.

— Спи, сладка моя любима! — прошепна той и дръпна другата половина на кувертюрата, зави я и излезе на пръсти от стаята.

Никол се събуди и се протегна щастливо, преди още да е отворила очи.

— Ставай, време е! — каза един плътен глас от другия край на стаята.

Тя се усмихна на този глас и отвори очи. Клей я наблюдаваше в огледалото. Ризата му бе метната на един стол и той се бръснеше.

— Проспа целия следобед. Смяташ ли да проспиш и танците?

— В никакъв случай! — Тя се усмихна на отражението му в огледалото.

Понечи да скочи от леглото, но изведнъж осъзна, че е гола. Огледа се да дръпне нещо и се поприкрие, но като видя как присмехулно я гледа Клей, смело отметна завивката и отиде към шкафа, където Джени бе окачила дрехите й. Клей тихичко се засмя и продължи да се бръсне.

Като приключи с бръсненето, той застана зад нея. Беше облякла пеньоар с цвят на праскова от креп сатен и се колебаеше каква рокля да облече за бала.

Клей се пресегна и взе направо роклята от канелено кафяво кадифе.

— Джени каза, че трябва да облечеш това. — Той вдигна роклята и я заоглежда критично. — Май горната й част е твърде оскъдна, навярно платът не е стигнал.

— Дай, аз ще се справя! — каза Никол самоуверено и взе роклята.

— В такъв случай това навярно няма да ти трябва.

Никол се обърна и видя какво държи в ръцете си. Перли! Четири наниза перли, захванати с четири дълги златни синджира с катарами. Тя пое перлите в разтворените си шепи, опиянена от неповторимото меко сияние на скъпоценностите. Но не можа да разбере всъщност как трябва да ги сложи — приличаха по-скоро на колан, отколкото на огърлица.

— Облечи роклята и ще ти покажа — притече се Клей. — Майка ми си ги е поръчала по свой модел.

Никол трескаво намъкна ризата и роклята. Корсажът бе дълбоко изрязан, ръкавите бяха по-скоро презрамки. Клей защипа единия златен клипс в средата на деколтето отзад на гърба й, втория — на рамото й. Третият клипс дойде точно отпред, върху цепката на гърдите й, а четвъртият — на другото рамо. Четирите перлени наниза провиснаха в лека дъга на гърба и на гърдите й, но бяха направени така, че едната огърлица легна върху голата кожа, а другата — върху канелата на кадифето.

— Прекрасни са! — въздъхна Никол, вперила поглед в огледалото. — Страшно съм ти благодарна, че ми позволяваш да ги сложа.

Той се поклони и я целуна по голото рамо.

— Майка ми пожела да ги дам на моята съпруга. Досега никой друг не ги е носил.

Никол се обърна и го погледна.

— Нали ние… Защото…

Клей сложи пръст върху устните й, за да замълчи.

— Нека да се порадваме на тази вечер! Утре ще имаме достатъчно време да говорим.

Никол се отмести и му даде възможност да се облече пред тоалетката. Вън на моравата вече свиреше оркестър.

Да, не бива да мисли сега за нищо друго, освен за този единствен миг. Да забрави действителността. Действителността, че Бианка и Клей живеят под един покрив. Действителността, че Клей обича друга жена.

Напуснаха стаята и Клей я поведе отново по неизбродните коридори навън към градината. Масите бяха отрупани с още повече лакомства. Гостите се разхождаха наоколо с чинии и чаши в ръка. Никол не бе успяла да хапне и залък, когато Клей вече я повлече към платформата, издигната за танците. Този луд вирджински галоп я остави без дъх.

Танцуваха четири танца и най-сетне Никол се примоли за малко почивка. Клей я отведе в малък осмоъгълен павилион под надвисналите върби. Докато бяха танцували, бе паднал вече мрак.

— Погледни звездите! Невероятни са.

Клей я притекли към себе си и тя сложи глава на рамото му.

— Бих искала този миг никога да не свършва — промълви Никол. — Да продължава вечно.

— Толкова ужасни ли бяха останалите мигове за тебе? Нещастна ли се чувстваш в Америка?

Тя затвори очи и тръкна бузата си в дрехата му.

— Тук преживях моите най-щастливи и моите най-нещастни мигове…

Не желаеше да си спомня сега за нещастните! Никол вдигна глава:

— Защо не видях Уесли? Да не би да се е наложило да гледа плантацията, за да може брат му да дойде? И коя е жената с брата на Уесли?

Клей се засмя и притисна отново главата й върху рамото си.

— Уес не е дошъл, защото навярно не е пожелал. А що се отнася до Травис, той е в състояние да управлява плантацията си дори чак от Англия. Червенокосата дама е Марго Дженкинс. Доколкото мога да преценя, тя твърдо е решила да ожени Травис за себе си, независимо от това какво иска той.

— Да не сте се скарали нещо с Уесли? — Никол усети как мускулите на гърдите му се стегнаха.

— Защо питаш?

— Ами като имам предвид темперамента ти, за питане е.

Той се отпусна и се засмя:

— Имахме малък спор.

— Нищо сериозно, предполагам?

Той я отстрани от себе си, за да погледне лицето й.

— Напротив, може би един от най-сериозните спорове в моя живот. — Той вдигна глава и се заслуша. — Май че свирят нещо ново. Искаш ли?

Тя се усмихна, а той, без да дочака отговора й, я хвана за ръка и я поведе към дансинга.

Никол бе изненадана от издръжливостта на вирджинците. Такъв дълъг ден, макар и прекъснат от следобедното спане! Когато се прозя скришом за трети път, Клей я хвана за ръка и я поведе към стаята им. Помогна й да се разсъблече, но когато тя тръгна към леглото, застана пред нея, вдигнал в двете си ръце един хавлиен халат.

— Мислех си, че ще ти е приятно да се окъпеш на лунна светлина — каза той и започна бързо да се съблича. След това облече памучна роба без ръкави — тук ги наричаха банян.

Никол се повлече мълчаливо след него из плетеницата от коридори. Но за нейна изненада коридорът, по който сега вървяха, ги изведе непосредствено до края на гората. Съвсем наблизо се чуваше пляскането на реката.

Навлязоха в дълбоките сенки на гората и стигнаха до един завой на реката, където се образуваше бистра плитчина. Клей остави на брега парче сапун и кърпи, съблече се, взе сапуна и бързо нагази във водата. Никол гледаше как лунната светлина трепка по раменете му. Той цепеше водата с ръце, дългите му крака се движеха безшумно, докато плуваше към средата на вира.

— Хей! Цяла нощ ли мислиш да стоиш там?

Никол бързо развърза халата си, пусна го да падне на земята и забърза към него. Изведнъж изчезна под водата.

— Никол! — Страхът накара гласа му да прозвучи остро.

Тя изплува зад гърба му, плесна го леко с ръка и отново се гмурна под вода. Сега вече той се развъртя, хвана я за кръста и я измъкна.

— Я да те видя аз тебе, малка русалко! — Клей я целуна по челото. Но Никол обви ръце около врата му и го целуна дълбоко и страстно.

Клей я пусна да стъпи на плиткото и със смешна съсредоточеност започна да сапунисва цялото й тяло. След като приключи се зае с него. Смееха се, плискаха се в приятно прохладната вода, изтръскваха парцалите пяна от телата си. Но Клей реши, че трябва да измие и косата й. Изплакването се оказа лесна работа — тя просто се гмурна отново под водата. Черното сребро на косите й се развя след нея като ветрило. Клей бързо я настигна, придърпа я с бавно движение към себе си, целуна я и изви глава назад, за да види очите й, като че я питаше мълчаливо нещо. Прочете отговора в очите й, вдиша я бързо на ръце и я изнесе на брега.

В прохладната трева той започна да обсипва с целувки тялото й. Целуваше я навсякъде, методично, бавно и съсредоточено, както я бе мил със сапуна преди това. Ръцете й го докосваха, търсеха го, наслаждаваха се на допира му. Все по-жадно, все по-настойчиво…

— Сладка Никол! — прошепна той.

Ала тя вече не го чуваше. Цялото й чувство за реалност бе изпепелено от лудото желание да се слее с Клей…

Клей лежеше изтегнат до нея. Все още я държеше в ръцете си, беше преметнал единия си крак върху нея, като да я задържи до себе си. Устните му опираха до ухото й и тя се къпеше в дъха му, сладък и топъл.

— Ще се омъжиш ли за мене?

Никол не бе сигурна дали е чула правилно.

— Няма ли да получа отговор?

Тя се опита да влезе в шеговития му тон.

— Но аз вече съм омъжена за теб!

Той се приведе над нея, опрял глава на ръката си.

— Искам да се венчая с тебе още веднъж, пред очите на цялата област. Този път искам да присъствам и аз на собствената си сватба.

Тя мълчеше, а той замечтано докосна отново все тази нейна бленувана уста.

— Веднъж ти ми каза, че ме обичаш — каза той. — Пийнала беше, наистина, но все пак го каза. Истина ли е?

— Да — прошепна тя, задъхвайки се от вълнение, но вперила храбро очи в него.

— Тогава защо не искаш да се омъжиш за мене?

— Подиграваш ли ми се? Не се шегувай!

Той се усмихна и завря глава в косите й.

— Толкова ли ти е трудно да допуснеш, че съм в състояние да проумея нещата? Как можеш да обичаш човек, когото смяташ за глупак?

— Клей, бъди сериозен! Не разбирам за какво говориш. Никога не съм те смятала за глупак.

Той отново се взря в очите й.

— А не би било лошо да го направиш! Всеки в плантацията те обича, само аз не. Излиза, че дори конете ми са по-умни от мене. Помниш ли като те целунах за първи път на кораба? Не исках изобщо да те пусна да си вървиш, но ти стана и заяви, че нямаш нищо общо с мене. Бях бесен, като намерих бележката ти, бях извън себе си от страх, че може да не успея да те намеря… Джени още тогава разбра, че съм влюбен в тебе.

— Но Бианка… — започна Никол, но Клей сложи ръка на устните й.

— Тя принадлежи на миналото. А ние двамата трябва да си принадлежим един на друг отсега нататък! Елън знае, че сме били венчани служебно на кораба и ще разбере, ако я помолим да ни кумуват с Хорас…

— Да направим сватба? Отново? Тук?

Клей я целуна по носа и се засмя. Очите му блестяха на лунната светлина.

— Толкова ли е абсурдна тази мисъл? Така ще си имаме най-малко стотина свидетели, които винаги ще могат да се закълнат, че никой не ни е принуждавал да се женим. Не бих понесъл отново да се заговори за анулиране на моя брак. Ще го направим, ако трябва дори да те напердаша.

— О, ще си изпатиш, ако ме напердашиш — отпусна се най-сетне тя и влезе в шеговития му тон.

— Така ли? И какво ще направиш?

— Ами… ще кажа на Маги да не ти готви, ще се оплача на близнаците и ще видиш, като те намразят, и…

— Те ли да ме намразят? — Той изведнъж стана сериозен и я притегли към себе си. — Виж какво, съществуваме само ние двамата, ти и аз. Имаме само себе си. Обещай ми, че никога няма да ме намразиш!

— О, Клей — изпъшка тя, като се опитваше да си поеме дъх. — Не исках да кажа това. Как бих могла да те мразя, след като толкова много те обичам?!

— И аз те обичам — каза той и я поотпусна все пак, за да може да диша. — Ще ни трябват поне три дни, за да подготвим всичко за сватбата. Съгласна ли си?

Тя се засмя във врата му.

— Как можеш изобщо да питаш дали съм съгласна за нещо, което желая с цялото си сърце? Да, Клей, ще се омъжа за тебе. Ще се омъжвам за тебе всеки ден, ако желаеш.

Той пак се впусна да целува тялото й, като че го мъчеше неутолим глад.

Виеше й се свят. Искаше й се тази нощ да продължи вечно. Тя и Клей… Може би вече няма да води живота от последните месеци — тя в една къща, Клей в друга… Ако могат да се венчаят съвсем официално пред всички, преди да са се върнали в плантацията… Толкова хубаво би било! Ще имат свидетели… Нали Клей така каза… Ще могат да се закълнат, че Клей обича само нея, че иска само нея…

В главата и изплува името на Бианка, но целувките на Клей ставаха все по-томителни и бързо заличиха това име от главата й.

Три дни… Така каза той. Колко много неща могат да се случат за три дни.