Джуд Деверо
Никол (14)

Глава четиринадесета

Фермата на Саймънс се намираше на около дванадесет мили от плантацията Армстронг нагоре по реката. Постна земя, камениста и неплодородна. Къщата приличаше по-скоро на колиба — малка и схлупена, с озъбени греди на покрива. Дворът бе от трамбована глина — пълен с кучета, кокошки, малки прасенца, които се навъртаха около неспирно грухтящата свиня-майка, и може би не по-малко деца, полуголи и мръсни.

Травис върза шалупата за порутения мостик, а Клей веднага скочи на брега и се запъти към къщата. Останалите мъже го последваха. Децата вдигнаха очи от заниманията си и ги гледаха с безучастни очи. Не приличаха на деца, а по-скоро на някакви повредени живи играчки. Ежедневните проповеди на бащата разкриваха пред тях една-единствена участ — очакваше ги пъкълът. Не намираха никаква радост и в непосилния ежедневен труд около животните.

Без да обръща внимание на децата, Клей извика:

— Саймънс! Илайа Саймънс!

Опърпаният старец излезе на двора и запита със свадлив глас:

— Какво искате от мене?

Малките му очи бяха зачервени, като че току-що става от сън. Той се обърна към едно от децата, малко момиченце — да имаше най-много четири години. Детето държеше заклана кокошка в скута си и я скубеше с уморени, вяли движения.

— Да я оскубеш добре, чу ли! Че намеря ли едно перце, ще те отведа в сайванта!

Клейтън изгледа мъжа с отвращение. Децата му се трудят, докато той спи посред бял ден…

— Искам да поговоря с тебе.

Илайа явно се поразсъни. Очите му се присвиха и той изведнъж изписка:

— Алилуя! Грешникът дойде да иска опрощение за греховете си! Алилуя! Покай се за разпътния си живот!

Клей хвана мъжа за ризата на гърдите и го повдигна така, че краката му едва докосваха земята.

— Не желая да слушам проповедите ти! Къде е жена ми?

— Жена ти! — Старият се изплю на земята. — Блудница е тя, а не жена! Тя е щерка на сатаната, трябва да се затрие, за да очистим грешния свят!

Клей удари мъжа с юмрук в челюстта. Саймънс се блъсна в рамката на вратата и бавно се свлече на земята.

— Клей! — Травис сложи ръка на рамото му. — От този тук нищо няма да научиш. Побъркан е. — Травис се обърна към децата: — Къде е майка ви?

Децата вдигнаха погледи от работата си и само свиха рамене. Бяха наплашени, пребивани от бой деца. Бяха толкова затъпели, че дори не реагираха на онова, което стана с баща им.

— Тука съм — прозвуча един тих глас зад гърба на мъжете. Госпожа Саймънс бе още по-слаба от мъжа си. Очите й бяха вкопани, лицето й бе изпито.

— Казаха ми, че са видели моята съпруга да се качва в една лодка със сина ви. Вече два дена я няма.

Госпожа Саймънс кимна уморено, като че бе свикнала на такива новини.

— Не съм я виждала. — Тя се протегна и несъзнателно заразтрива болния си гръбнак. Жената беше бременна, може би към шестия месец. Не се и опита да отрече, че синът й може да има нещо общо с изчезването на Никол.

— Къде е Ейб? — намеси се Уесли.

Госпожа Саймънс вдигна рамене. Погледът й се премести върху мъжа й, който точно идваше на себе си. Тя трепна, сякаш искаше да побегне, преди той да се е надигнал. — Ейб го няма. Не се е връщал от няколко дни.

— Не знаете ли къде е? И той ли не знае? — попита Клей и посочи с глава към Илайа.

— Ейб никому не казва къде ходи. Взимат двамата с Айзък шалупата и се запиляват, понякога по цели дни го няма.

— Но не знаете ли накъде тръгнаха? — в гласа на Клей прозвуча отчаяние.

Травис го хвана за рамото.

— Не знае, не виждаш ли. А се съмнявам, че и мъжът й знае повече от нея. Ейб положително не ги посвещава в плановете си. Мисля, че ще е най-добре да изпратим хора да го търсят. Ще разпитаме по къщите край реката дали не са забелязали нещо.

Клей кимна мълчаливо. Знаеше, че предложението е разумно, но колко много време трябваше за това! Опиташе се изобщо да не мисли за Ейб и Никол. Ейб беше странен човек, живял с години под камшика на бащата. Минаваше за маниак.

Клей се обърна и тръгна към лодката. Усещането за собственото му безсилие го влудяваше. А не можеше да направи нищо, нищичко, освен да пита, да отговаря, отново да пита…

Уесли тръгна след Клей и брат си. Спря се стреснато, когато нещо го удари силно по гърба — шепа камъчета.

— Ей! Тука съм!

Уесли погледна в храсталаците до брега и едва различи някаква малка фигурка всред листата. Той се приближи към храста и от него се измуши едно малко момиченце — хубаво, с големи зелени очи. Въпреки че беше по-чистичка от останалите деца в двора на Саймънс, носеше само тънка изпокъсана памучна рокля.

— С мене ли искаш да говориш?

Детето го гледаше като че ли вижда някакво чудо.

— Ти си едни от онези хора, богатите, дето живеят в големите къщи край реката, нали?

Уесли бе сигурен поне в това, че в сравнение с това дете е богаташ, и затова кимна.

Момичето се огледа страхливо, за да се увери, че не ги вижда някой.

— Аз зная… за Ейб — каза то.

Уес моментално коленичи до него.

— Какво знаеш? — попита той.

— Моята Ма има братовчедка, ама братовчедка, дето е истинска дама… Не ти се вярва, нали? Ама тази братовчедка вече е пристигнала във Вирджиния и Ейб каза, че щяла да ни дава пари. Ейб, Па и Айк отидоха на някаква забава, ама на истинска! — Малката се задъха от вълнение. — Аз на забава никога не съм била.

— И какво каза още Ейб? — попита Уес нетърпеливо.

— Той си дойде и чух като каза на Айзък, че щели да отвлекат една дама и да я скрият… А братовчедката на Ма щяла да им даде няколко крави, от ония хубавите на мистър Армстронг.

— От кравите на Клей? — ококори се Уес. — И къде са завели тази дама? Коя е братовчедката на майка ти?

— Не знам… не помня името. Но Ейб каза, че тя е господарката на онази къща. Щото малката дама, другата де, била измамница, тя искала да ограби всичко…

„Бианка!“ — Уесли почувства, че му се зави свят. От самото начало подозираше, че тя има пръст в тази работа, ето че излезе точно така! Той погледна момиченцето и му се усмихна:

— Ако беше по-голямка, миличка, щях да те целуна! Ето, дръж! — И той извади от джоба си златна монета от двадесет долара. — Това ми е дала моята майка. Сега ще е за тебе!

Той сви пръстчетата на детето върху монетата. Детето го гледаше със зяпнала уста. Досега знаеше само ругатни и плесници, никога никой нищичко не й бе подарявал… Този господин, с такива вълшебни дрехи, и дето така хубаво мирише… той беше същински ангел, слязъл направо от небето.

— Ще се ожениш ли за мене, когато порасна? — Гласецът беше тънък и разтреперан.

Уесли се ухили широко.

— Може би! — Той се изправи, после изведнъж се наведе отново и целуна звучно детето по бузката. — Обади ми се, като пораснеш!

Обърна се и хукна към шалупата. Клей и Травис бяха загубили търпение. Той бе толкова впечатлен от факта, че Бианка е замесена в този заговор и сигурно знае къде се намира Никол, че съвсем забрави за момиченцето.

Но детето продължаваше да стои като замаяно. То гледаше с жадни очи как шалупата се отдели от кея. Тринадесет години то бе живяло откъснато от света. Неговият свят се състоеше от бедност, мъка, мизерия и побоища… Никой не му бе казал никога едничка мила дума. Никой никога не я бе целувал…

Тя попипа бузката си, която бе целунал Уесли, и бързо тръгна обратно нагоре по брега. Трябваше да намери скривалище за своето златно съкровище.

 

 

Бианка видя как Клей изтича от пристана към къщата и се усмихна. Знаеше си, че той много скоро ще разбере кой стои зад отвличането на Никол. Бе подготвена за разправията, която щеше да последва. Допи си шоколада, изяде последното парченце ябълков сладкиш и попи изискано устните си със салфетката.

Намираше се на горния етаж, в собствената си стая. Сега вече тук всичко изглеждаше по-добре. През последните два месеца бе направила редица промени. Нямаше вече нищо грубо и просташко! Цялата стая тънеше в рюшове и дипли от розов тюл. Розетките на леглото бяха позлатени. Върху камината бяха наредени малки порцеланови фигурки… Тя въздъхна. Не беше все още както тя искаше, но постепенно всичко ще дойде на мястото си.

Клей отвори вратата, тежките му ботуши затропаха по пода от твърдо дърво. Бианка потръпна от грубото му нахлуване. Мислено си отбеляза, че трябва да се поръчат още килими.

— Къде е тя? — Гласът му беше зъл и застрашителен.

— Защо смяташ, че мога да ти отговоря? — Бианка размърда зиморничаво рамене и се сети, че трябва да си поръча и кожена наметка за зимата.

Клей се приближи към нея, присвил гневно очи. Бианка го възпря с поглед, изпълнен с предупреждение.

— Само ако ме докоснеш, никога няма да я видиш!

Клей отстъпи крачка назад.

— Колко отвратително, наистина! Достатъчно е само да ти се спомене, че тази малка лицемерка е в опасност, и ти вече целият трепериш от страх!

— Ако ти е мил живота, ще ми кажеш къде е тя!

— Ако на тебе ти е мил живота, не се приближавай до мене!

— Какво искаш? — Той говореше с глух, задавен глас. — Предлагам ти половината от онова, което имам.

— Половината? Мислех, че я оценяваш по-скъпо.

— Добре, всичко! Ще ти дам всичко. Ще ти препиша цялата плантация.

Бианка се усмихна, отиде до прозореца и заоправя пердето. Пръстите й галеха гладката коприна.

— Не ми е ясно защо всеки ме смята за глупачка! Но ей сега ще разбереш, че не съм паднала на главата си. Ще ми припишеш плантацията и след това ще се измъкнеш нанякъде с твоята прехвалена френска курва. И какво ще стане с мене?

Клей стисна юмруци до бедрата си. Полагаше неимоверни усилия да не я хване за гушата и я удуши. Не бива! Няма да направи нищо, което би могло да застраши Никол още повече.

— Добре, нека аз да ти кажа какво ще стане с мене — продължи Бианка. — За една година плантацията ще фалира. Вие американците сте противни същества. Прислужниците ви си въобразяват, че струват колкото господарите си! Твоите хора изобщо няма да ми се подчиняват. А след като плантацията фалира ти ще се появиш, предполагам, и ще си я откупиш на нищожна цена. Кон за кокошка! Ще ме оставиш с празни ръце.

— Какво повече бих могъл да ти дам?

— Ето защо се питам дали изобщо обичаш моята бивша слугиня…

Клей я гледаше мълчаливо. Гледаше и се чудеше. Как е могъл да помисли, че тя прилича на Бет?!

— Ти каза, че ще ми отстъпиш доброволно имота си. Е, питам се сега, готов ли си да ми дадеш още нещо, за да я спасиш? Нека да ти обясня! Предполагам разбра вече, че имам братовчеди тук в Америка. Е, не са точно хора, с които да се похвалиш пред обществото, но са полезни, о, наистина страшно полезни. Този Ейб например е готов да направи всичко, което поискам.

— Къде я е закарал?

Бианка се усмихна подигравателно.

— И смяташ, че ще ти го кажа току-така? След всичко онова, което ти ми причини? Ти ме унижи, ти злоупотреби с мене! Вися от месеци тук, чакам и чакам, докато ти най-безцеремонно мърсуваш с тая малка никаквица. Сега е мой ред да те накарам да чакаш… Та така, докъде бях стигнала? Да, за милите братовчеди, естествено. За няколко кокошки и говеда те са готови да сторят всичко, което им кажа. Всичко! Дори убийство.

Клей отстъпи още една крачка назад. Убийство. Тази мисъл още не бе минавала през главата му. Бианка се усмихна злъчно.

— Виждам, че постепенно започваш да разбираш. Хайде сега нека да ти кажа какво аз искам от тебе. Искам да бъда господарка на тази плантация. Искам ти да я управляваш, а аз да бера плодовете на твоя труд. Искам да се явявам в обществото като уважавана омъжена жена, а не като някакъв нежелан придатък, за какъвто ме сметнаха на празненството у Бейкъс. Искам слугите ти да ми се подчиняват!

За момент тя се обърна на другата страна и замълча. А когато го погледна отново, добави много, много тихо:

— Чул си за Френската революция. Непрекъснато ми навират в носа какви били роднините на моята бивша слугиня… Мисля, че повечето й близки са били обезглавени. Тълпата там още лови аристократите, още търси кого да завлече на гилотината… — Бианка направа кратка пауза. — Този път Ейб я закара само на някакъв остров всред блатата на Вирджиния, но следващия път ще я качи на един кораб и ще я върне обратно във Франция… — Двойницата на Бет се усмихна. — И не мисли, че можеш да я отървеш, даже и да премахнеш Ейб. Имаме и други роднини, всичките са готови да помагат… Само ако съм да падне от главата ми, ще върнат Никол във Франция!

Сякаш някой го ритна с всичка сила в корема. Клей се олюля назад и се строполи в едно кресло. Гилотината! Пред очите му изведнъж изникна цялата онази ужасна история за дядото на Никол, за главата му, набучена на копие… Как се бе вкопчила в него, когато бурята върна отново спомена за нейното минало! Трябва да я спаси. Да направи всичко възможно тя никога да не изпита отново този ужас.

Клей се надигна решително. Ще я отведе оттук, ще бди над нея никога няма да я изпуска от погледа си…

Но изведнъж осъзна колко безнадеждна е тази мисъл. В дома на Елън я бе оставил самичка само за два часа… Нима тя ще трябва да живее като затворничка? И само миг невнимание… Какво? Мъртва? Ужасно! По-страшно от всичко, което е преживяла досега. Няма да допусне това. Нито една погрешна крачка, която би могла да я изложи на смъртна опасност!

Той промени тона. На всяка цена трябваше да се разбере с Бианка:

— Мога да ти дам огромна зестра. Ще бъдеш най-изгодна партия.

Бианка изсумтя.

— Ти наистина не разбираш нищо! В Англия аз ще бъда не добра партия, а една опозорена жена. Всеки ще каже, че си предпочел да платиш, за да се отървеш от мене. Мъж може и да си намеря, но този мъж само ще ми се подиграва. Не това искам аз от живота.

Клейтън стана и без да иска прекатури креслото.

— Но какво ще получиш, ако се оженя за тебе? Знаеш, че само ще те мразя. Това ли искаш от живота?

— Една жена предпочита да бъде мразена, отколкото осмивана. В омразата поне има известна доза респект. Всъщност аз съм уверена, че от нас с тебе ще се получи изключителна двойка. Аз ще ръководя домакинството ти, ще приемам гостите ти. Мога да организирам великолепни приеми. Ще бъда изрядна съпруга. Поне никога няма да можеш да се оплачеш, че съм ревнива! Щом плантацията върви добре, свободен си да правиш каквото искаш, в това число да ходиш и с други жени. — Тя цялата потръпна. — Стига да не се доближаваш до мене.

— Мога да те уверя, че от това няма защо да се страхуваш. Няма опасност някога да се докосна до тебе!

Бианка се усмихна:

— Ти го казваш като обида, но аз не го възприемем така. Нямам нужда да ме докосваш нито ти, нито който и да е друг мъж.

— А какво ще стане с Никол?

— Точно на това искам да се върна. Ако се ожениш за мене, нищо няма да й се случи. Съгласна съм дори да си остане в мелницата, ще можеш да я посещаваш и да удовлетворяваш… животинските си страсти. Сигурно и двамата умирате да се… чифтосвате!

— Каква гаранция ще имам, че някой от братовчедите ти няма да я нападне посред нощ, след като се оженя за тебе?

Бианка присви очи, преценявайки отговора си.

— Гаранции не мога да дам. Без гаранции ти ще се придържаш по-стриктно към нашето споразумение. Никога няма да си сигурен какво може да й се случи.

Клей мълчеше. Никаква гаранция! Животът на неговата любима ще зависи от прищевките на една алчна егоистка. Но нима има избор? Би могъл да отхвърли предложението на Бианка и да си остане женен за Никол. Но тогава щеше да трепери всяка секунда за живота й. Нима любовта му е толкова егоистична, че да заложи на карта живота й само за няколко месеца удоволствие… Има право да рискува своя живот, но не и нейния…

За момент му мина през ума да попита Никол за нейното мнение, но съобрази, че тя би рискувала всичко, само и само да е с него. Та нима неговата любов е по-малка от нейната, та да не може и той да направи жертва?…

— Знаеш ли къде е?

— Притежавам карта на местността. — Бианка се усмихна, вече бе уверена, че е спечелила. — Ще ти я дам, след като потвърдиш, че приемаш условията ми.

Клейтън преглътна мъчително. Сякаш някой бе стиснал гърлото му.

— Знаеш, че бракът не може да бъде анулиран без показанията на онзи доктор, който е присъствал на венчавката. Докато той не се върне от Англия, нищо не може да бъде направено. Знаеш това…

Бианка кимна делово.

— Ще чакам. Но върне ли се, този брак да се ликвидира. И ще направим нашата сватба. Ако се опиташ да отложиш и с един ден венчавката, Никол изчезва! Ясно ли е?

Клей я изгледа презрително:

— Ти се изрази повече от ясно. Дай ми картата!

Бианка отиде до раклата с красиво извита предна част. Взе порцелановата статуетка и извади от кухината й навита хартийка.

— Почеркът е примитивен — каза тя — но мисля, че се чете. — Едва сдържаше ликуването си. — Моят скъпоценен Ейб е прекарал само два дни и една нощ, но ще мине и още една нощ, докато се добереш дотам. Той беше твърдо решил да се позабавлява с нея. Предполагам, че е имал достатъчно време. За нея това няма да е кой знае какво изпитание! Впрочем, не се ли питаш как така се е съгласила да тръгне с него? Защо не се е развикала? Гостите бяха все пак само на стотина крачки от реката…

Клей направи крачка към нея, но замръзна на мястото си. Ако направи едничка крачка още, ще я удуши! Съвестта му положително нямаше да го мъчи, но бе сигурен, че тази жена е в състояние да изпълни заплахите и след смъртта си. Той се завъртя на пета и напусна стаята, стиснал в шепа навитото листче.

Бианка застана на прозореца, видя го как се спусна с бързи крачки към кея. Триумф! Показа му коя е! На всички показа коя е! Баща й се смееше като я видя да събира багажа си за Америка. Подиграваше се, че Клей положително няма да се пръсне от мъка по нея, след като е женен за онази малка френска кобилка… Историята за разменените булки толкова му хареса, че я разказваше на всеки, който срещне, още преди Бианка да бе тръгнала. Сигурно още продължава да я разправя… Да забавлява хората за нейна сметка! Бианка стисна зъби. Знаеше много добре какво ще казват. Каквато майката, такава дъщерята! Майка й приемаше в леглото си де що имаше мъж… Беше ужасно! Колко пъти Бианка бе слушала отвратителните шумове от стаята на майка си. И се беше зарекла никога да не позволи на мъж да я омърси с грубите си похотливи ръце.

Още като съобщи на баща си, че тръгва за Америка, и той каза същото — че крушата не пада по-далеч от дървото… Обвини я, че тича след онзи примитивен американец, нали точно такива харесвала изконната й майка. Как би могла да се върне сега в Англия, след като беше прекарала няколко месеца в дома на Клейтън Армстронг?! Да се прибере без халка на пръста и с куп пари — щеше да се върне в Америка точно така, както си пристигаше майка й от своите вечни отсъствия по цяла седмица. От хиляди мили разстояние тя вече чуваше подхилкването и виждаше красноречивите погледи на мъжете, подмятанията, че се знае как се печелят такива пари… Не!

Бианка дори тропна с крак. Ще бъде господарка на плантацията Армстронг, все едно как! Да, точно така! А след това ще покани баща си да я посети в Америка. Ще му покаже богатството си, мъжа си, отделните спални… Ще му докаже, че не е като майка си.

Бианка се усмихва победоносно. Да, ще видят те!

— Не ти ли каза къде е закарана? — попита Уес щом Клей дойде до шалупата.

Клей вдиша високо ръка и показа картата.

— Каза ми. — Гласът му беше странно глух.

— Тази кучка! — изруга Уес. — Ама ти си за бой, с камшици трябва да те нашибат, задето домъкна това животно в Америка! И като си помисля, че за малко не се ожени за нея! Като се върнем и приберем Никол на сигурно място, натикай тази мръсница в трюма на някой кораб и отърви всички ни час по-скоро от нея!

Клей стоеше неподвижен, вперил мрачен поглед в реката. Остави се безропотно на тази канонада от ругатни. Какво би могъл да отговори? Как да му каже, че навярно все пак ще се ожени за Бианка?

— Клей! — подвикна Травис, изпълнен със съчувствие. — Случило ли се е нещо? Мислиш ли, че може да са й сторили нещо? Как се чувстваш, човече?

Клей извърна глава и Травис се изплаши от горчивината, изписана на лицето му.

— Как може да се чувства човек, който току-що е продал душата си на дявола? — попита тихо той.

 

 

Айзък почисти тенджерата, след като бяха изяли и последните късчета рагу от заешко месо с печени ябълки. Сложи я настрана и се облегна вън на колибата, изпънал крака в тревата пред себе си. Бедрото му, превързано с нова чиста превръзка от фустата на Никол, продължаваше да кърви с пулсираща болка. Той затвори очи и вдигна лице към слънцето. Около малкия остров се носеха душни изпарения, миришеше на гниещи растения, водата гъмжеше от отровни змии. Нямаше никаква надежда да ги спасят… Но Айзък изобщо нямаше желание да напусне този остров. През последните два дни се беше хранил по-сито и по-вкусно и от дома, въпреки че Никол разполагаше само с тази изкривена тенджера за готвене. А можеше и да почива — нещо съвсем непознато в живота му.

Той се усмихна, долавяйки шума от роклята на Никол. Отвори очи и й кимна. Тя бе отпрала дантелите от фустата си и бе пристегнала като с шнур разкъсаната си рокля. Айзък не можеше да се начуди на тази жена. През целия си живот бе мислил, че дамите от големите къщи са безполезни същества, но Никол… Тя не се беше уплашила, когато се бореха двамата е Ейб с ножа… А след като го превърза си заспа най-спокойно.

На сутринта бяха установили, че пантите на вратата са от дебела кожа. Никол използва ножа на Ейб, за да среже гьона, докато Айзък натискаше с всички сили вратата. Промъкнаха се навън и тогава Никол измайстори от панделките на роклята си примка и успя дори да хване зайче. Да се чудиш и маеш откъде е научила тези неща! Никол само се засмя и каза, че дядо й я е учил как се правят примки…

— По-добре ли си? — попита Никол и му се усмихна. Косата й падаше гъста и лъскава чак до кръста.

— Да… Само че… Не искаш ли да си поговорим малко?

Никол се засмя и седна до него.

— Гледам, не те е страх — каза Айзък. — Всяка друга жена би пукнала от страх на такъв остров.

Никол се позамисли.

— Знаеш ли, чувствата са много относително нещо. Беше време, когато изпитвах ужасен страх. В сравнение с онези дни, този остров ми се струва истински рай! Имаме вода за пиене, имаме храна, още не се е застудило, а щом кракът ти се подобри, ще можем да напуснем острова.

— Сигурна ли си? Ти не погледна ли водата?

Никол се усмихна:

— Змиите не могат да ме уплашат. Само хората са страшни.

Думите й като че го прободоха право в сърцето. Дори и не беше питала защо той и Ейб са я отвлекли! Ами че тя можеше да го остави да му изтече всичката кръв! Точно това си заслужаваше.

— Защо ме гледаш така особено? — попита Никол.

— Мисля, какво ли ще стане, когато се върнем…

Никол усети как я прониза радостна тръпка. Клей! — помисли си тя. Да, ще намери някой добросъвестен управител за мелницата и ще се пренесе отново при Клей… Ще живее отново с него и с близнаците, както преди месеци… само че сега няма да я има Бианка, за да застане между тях.

Мислите й се върнаха отново към Айзък.

— Предполагам, че ти не би искал да се върнеш вкъщи. Ако желаеш, би могъл да работиш при мене в мелницата. Сигурно ще имаме нужда от още един човек.

Айзък се изчерви.

— Как можеш да ми предлагаш работа след всичко, което ти причинихме?

— Аз зная само че ти ми спаси живота.

— Но нали аз те довлякох тук? Ако не бях аз, никога нямаше да изживееш този ужас с брат ми…

— Не е вярно, и ти също знаеш, че не е така. Ако ти бе отказал на Ейб да му помогнеш, той щеше да си намери друг човек или щеше сам да ме докара тук. И тогава какво щеше да стане? — Никол сложи ръка на рамото на момчето. — Много съм ти задължена. Най-малкото, което мога да направя, е да ти предложа работа.

Айзък я гледа дълго и мълчаливо. Виждаше се, че мисли напрегнато.

— Ти си дама. Истинска дама — заключи най-сетне той. — Мисля си, че сега, след като те познавам, животът ми ще се промени. Към по-добро…

Никол му се усмихна.

— А вие, благородни господине, ще бъдете достоен мой придворен, вие се държахте безупречно!

Той гледаше как слънцето хвърля отблясъци в дългите й коси. Усмихна се на шегата й, чувстваше се по-щастлив от когато и да било досега.

Изведнъж Никол скочи.

— Какво беше това?

Айзък остана неподвижен, вслушвайки се.

— Подай ми ножа! — прошепна той. — А ти се скрий. Влез в тинята и се покрий отгоре с жабуняк. Никой няма да те види… Каквото и да става, не се показвай. Аз ще ти кажа кога…

Никол му се усмихна приятелски предано. Изобщо не възнамеряваше да го послуша и да го остави сам, с тази негова рана на бедрото. Да го изостави на онези, които сега бавно се промъкваха към тях! А и за нищо на света не би могла да се потопи в тази отвратителна смрад. Тя подаде ножа на Айзък. Но когато му подаваше ръка да се изправи, момчето я отблъсна:

— Тръгвай!

Никол се промуши зад върбите, които растяха по брега на острова и се запромъква на пръсти към мястото, откъдето бе чула прокрадващи се стъпки…

Първо видя Травис, веднага позна широката му набита фигура. Гърбът му изведнъж изчезна от погледа й, скрит от завесата на собствените й сълзи. Бързо избърса очи. Да, Травис пропълзя някъде напред…

Усети Клей преди още да го е чула. Тя се обърна светкавично и косите й се разпериха около нея. Стоеше като вкопана, премаляла. Той мълчаливо разпери ръце.

Никол се хвърли към него, зарови лице във врата му, притискайки се безпаметна към него. Усещаше лицето му до бузата си, знаеше, че е мокро от сълзи като нейното.

Той я вдигна високо, вперил в нея изпитателен, тревожен поглед:

— Наред ли е всичко? — прошепна той.

Никол го притисна отново към гърдите си.

— Мислех си, че ще полудея! — каза той. — Не бих могъл да понеса отново целия този ужас.

— Защо отново? — каза тя, свита в него. — Аз сама съм си виновна, не биваше да бъда толкова наивна! Вече никога няма да бъда толкова лекомислена.

— Но следващия път вече няма да имаш никакъв избор — каза той натъртено.

— Какво значи това? Защо следващ път? — Никол се опитваше да срещне погледа му. Той само хвана лицето й и започна да го целува. Беше достатъчно да усети дъха му, за да й се завие свят. Толкова време, откакто не са били заедно!

— Хей, хей!

Клей вдигна глава. Пред тях стояха Травис и Уес.

— Както виждам, намерил си я! — ухили се Уесли. — Не бих искал да пречим! Но все пак е по-добре да напуснем това зловонно място.

Клей кимна със сериозно лице. Тъмните му вежди образуваха черна линия над очите.

— А с този какво да правим? — попита Травис с разтреперан от ярост глас. Той посочи към Айзък, паднал в безсъзнание в тинята. Превръзката на крака му аленееше от прясна кръв. Долната му челюст бе подута, ударът явно е бил много силен.

— Айк! — Никол се откъсна от обятията на Клей и се озова светкавично до момчето.

— Как можа да направиш такова нещо! — извърна се тя към Травис с блеснали от гняв очи. — Той ми спаси живота! Не ти ли дойде на ум да попиташ защо е ранен в крака? Нали ако бях негова пленница, можех да му избягам при тая негова рана?

Травис погледна развеселен надолу към Никол:

— Да ти кажа, нямах време да му гледам краката. Заобиколих колибата и той изведнъж се нахвърли срещу мене с ножа. — Травис й намигна и добави: — Ама сега ми става ясно, че е трябвало да го погледна в краката, да се оттегля и да поразмисля…

— Извинявай — каза Никол. — Мисля, че нервите ми са твърде обтегнати. — Тя започна да размотава бързо кървавото платно от крака на Айзък. — Клей, би ли ми подал ризата си? Тук трябва нова превръзка…

Когато се обърна и вдигна очи да вземе ризата, Никол видя и тримата мъже голи до кръста, всеки подаващ ризата си.

— Много ви благодаря! — каза тя и преглътна сълзите си. Толкова хубаво бе да се върне у дома!