Джоана Линдзи
Чаровникът, който я укроти (49)

Четиридесет и девета глава

В един момент Офелия се запита защо й е толкова хубаво. След още един миг реши, че ще позволи на Рейф да стигне докрай. Не беше глупава. Нямаше да си откаже фантастичното удоволствие, с което ласките му можеха да я дарят. Какво от това, че още бе гневна на този мъж?

Инстинктивно усети, че този път любенето няма да уталожи яростта й. Може би за кратко щеше да забрави лошите емоции, но те пак щяха да я обземат. Защото тя беше предадена — не в типичния смисъл на думата, но предадена. Разбито сърце — страдаше от всички симптоми на това заболяване, което кажи-речи отговаряше на въпроса, който отбягваше. Бе влюбена в съпруга си и по тази причина повторното им любене нямаше да облекчи разбитото й сърце. Но определено й беше приятно да узнае, че той все така я намира за неустоима.

Ленената й нощница не се оказа преграда за него — той ловко я нави около кръста й. Ръцете му загалиха вътрешната част на бедрата й, а един пръст се плъзна в нея, колкото да я накара да затрепери от очакване. Горнището на нощницата, което Офелия бе закопчала преди лягане, сега беше разкопчано. Рейф алчно се нахвърли на гърдите й. Устните му нежно и решително се сключиха около едното зърно.

Тя не се съпротивляваше на знойните чувства, които събуждаше в тялото й, напротив. Наслаждаваше се на всяко усещане, мъчейки се да овладее дъха си и да не изпуска томителни въздишки. Не се преструваше на заспала. Просто не искаше да говори с него, за да не му зададе многото гневни въпроси, които му беше приготвила… нито пък да отклони вниманието му от ласките, с които я обсипваше.

Освен това го наблюдаваше. Наистина беше главозамайващо да види какво удоволствие получава той само от смукането на зърното й. Тя нежно разроши косата му, после се сепна и спря. Не възнамеряваше да му показва с нищо, че напълно осъзнава какво става — и че го желае страстно. Реакцията й беше неволна, но Рейф вдигна глава и се взря право в очите й.

„Да не си проговорила!“ — предупреждаваше я погледът му.

Тя знаеше, че ако проговори, то няма да е да каже нещо хубаво. Ако той проговореше, щеше да наруши вълшебния транс, в който я бе потопил.

Рейф се подпря на лакътя си, без да откъсва поглед от нея. Сякаш изучаваше очите й цяла вечност. Сякаш се разкъсваше от вътрешна борба, дали да каже нещо.

Но тя вече не можеше да мълчи.

— Ти умишлено избягваше леглото ми. Защо сега си тук?

— Леглото си е мое — нежно отвърна той. — Жената в него също. Има много, което да обсъждаме, но сега не е времето за приказки.

И я целуна. О, божичко, как само я целуна! Дълбоко и сладко, така че да стопи всякакви задръжки, които би могла да има. Но тя нямаше никакви. Ако целувката не бе успяла да я убеди, то изразът „моята жена“ бе удар право в сърцето. Тя взе пълно участие в чувствената игра: плъзна език в устата му, за да го вкуси, обви ръце около врата му и плътно го притисна към себе си…

Тогава си даде сметка, че Рейф още не е извадил пръста си от нея. Той я дразнеше с него, проникваше по-дълбоко, променяше ритъма — ту изкусително бавен, ту на резки тласъци. Палецът му откри една чувствителна пъпка близо до мястото, където се съединяваха бедрата й. Тя изпъшка и тялото й подскочи от изненада. Рейф продължи да я гали по този начин, докато тя се извиваше и стенеше, пронизвана от удоволствието. През цялото време той я целуваше страстно и неумолимо.

Преди стаята бе приятно затоплена от камината и Офелия с удоволствие се бе хлъзнала под хладните чаршафи. Сега бе станало прекалено горещо. Там, където ленената нощница все още докосваше тялото й, кожата й бе неприятно зачервена. Всъщност тялото й бе станало чувствително и към най-лекото докосване.

Той беше причината. Той и реакцията й към него. Желаеше го с такава сила! Мислеше, че повече никога няма да го държи в прегръдките си. Мислеше, че втори път няма да познае великолепието на неговото любене. Сега тялото й жадуваше да се втурне направо към върха и най-после да изпита задоволството, докато умът й искаше всичко да става бавно, за да може тя да се наслади пълноценно на всяка минута. Две толкова различни реакции просто бяха несъвместими.

Рейф бе запратил одеялото на пода; навярно и той се беше разгорещил. Тя прокара ръце по широките му рамене и по мускулестия му гръб. Кожата му беше толкова топла. Беше задъхан. Офелия откри, че затаява дъх всеки път, щом си помислеше, че ще стигне върха, и отново го изпускаше, когато вълната на удоволствието се оттегляше. Всяка нейна частица молеше за пощада по време на това изтънчено мъчение! Молеше за освобождение! Ако имаше нужната сила, вероятно щеше да бутне Рейф по гръб и сама да съедини телата им.

Едва не се засмя при тази мисъл. Това донякъде облекчи напрежението й. Рейф обаче сякаш беше прочел мислите й, защото най-сетне се настани между бедрата й и проникна в нея с един-единствен тласък, който я докара до екстаз.

— Божичко, това се казва посрещане! — промърмори той в ухото й.

Офелия се беше вкопчила в него като удавник за сламка. Сега се рееше сред звездите. Когато мъглата в съзнанието й се проясни за малко, нежните й чувства към този мъж се завърнаха с такава сила, че от очите й бликнаха сълзи.

Да, тя го обичаше и мразеше едновременно. Утре щеше да открие начин да се справи с чувствата си. Точно сега той внимателно смъкваше нощницата й, за да й покаже онова, за което бе споменал в Олдърс Нест: какво ще е да го направят на истинско легло, където той ще може да посвети нужното време на удоволствието й.